№ 19120
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110121387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.
Подадена е искова молба, уточнена с молба от 10.09.2025 г., от И. Т. И. срещу п, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 836 лв., представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2023 г. до 31.01.2024 г., с
правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 7071,68 лв., представляваща
дължима сума при командироване за периода от 01.12.2023 г. до 10.01.2024 г. в брутен
размер, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1794,80 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 35 дни за
периода от 01.10.2023 г. до 28.02.2025 г. в брутен размер, с правно основание чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1779,75 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от уволнение, признато за незаконно с влязло в сила
решение № 2276/11.02.2025 г., постановено по гр.дело № 64729/2024 г. по описа на
СРС, 138 състав, за периода от 11.01.2024 г. до 20.03.2024 г., ведно със законната лихва
върху посочените суми за периода от датата на подаване на исковата молба –
11.04.2025 г. до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на трудов договор № 23 от 01.10.2023 г., по което заемал
длъжността „шофьор, товарен автомобил“. Поддържа, че със Заповед № 7/11.01.2024 г.
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, като с
влязло в сила решение № 2276/11.02.2025 г., постановено по гр.дело № 64729/2024 г.
по описа на СРС, 138 състав, уволнението било признато за незаконно. Сочи, че
работодателят не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения за периода от
м.12.2023 г. до м.01.2024 г., както и дължими командировъчни средства за периода от
01.12.2023 г. до 10.01.2024 г. и обезщетение по чл. 224 КТ за периода от 01.10.2023 г.
до 28.02.2025 г. Сочи, че вследствие на незаконното му уволнение е останал без работа
за периода от прекратяване на трудовото му правоотношение до 20.03.2024 г., поради
което ответникът му дължал и обезщетение по чл. 225 КТ. Предвид гореизложеното
претендира осъждане на ответника за заплащане на горепосочените суми.
1
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал в срок
писмен отговор.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 215 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1
КТ. В проведеното на 20.10.2025 г. публично съдебно заседание упълномощеният
процесуален представител на ищеща е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК,
са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно
призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито
съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и
5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено
решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е
предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение,
ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото
съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а
от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че
предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането
на деловодни разноски разполага единствено ищецът. Последният е доказал сторени
разноски в размер на 1300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Доколкото на основание чл. 359 КТ ищецът не дължи заплащане на държавна
такса по настоящото производство и предвид уважаването на исковете ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 459,30 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА п, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **, да заплати на И. Т.
И., с ЕГН: ********** и адрес: **, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 836 лв.,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2023 г.
до 31.01.2024 г., на основание чл. 215 КТ сумата от 7071,68 лв., представляваща
дължима сума при командироване за периода от 01.12.2023 г. до 10.01.2024 г. в брутен
размер, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 1794,80 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 35 дни за периода от 01.10.2023
г. до 28.02.2025 г. в брутен размер, и на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 1779,75
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от уволнение,
признато за незаконно с влязло в сила решение № 2276/11.02.2025 г., постановено по
гр.дело № 64729/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, за периода от 11.01.2024 г. до
20.03.2024 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от датата на
подаване на исковата молба – 11.04.2025 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА п, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **, да заплати на И. Т.
2
И., с ЕГН: ********** и адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото
в размер на сумата от 1300 лв.
ОСЪЖДА п, с ЕИК: ** и седалище и адрес на управление: **, да заплати по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в
размер на 459,30 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3