РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Ямбол, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330103094 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Ш. Н. О. от с. С., общ. Т., обл. Я., с искане за издаване на
заповед за защита от домашно насилие против М. И. О. от с. П., обл. С..
С молбата молителката твърди, че ответникът е неин съпруг, който тя напуснала през
м.09.2025 г. след 3 неуспешни опита да се раздели с него, тъй като имали семейни
недоразумения.
Молителката била принудена да живее с родителите му.
Винаги имали разправии за нейни недостатъци.
Решила и намерила начин да се настани в с. С., общ. Т., но ответникът я открил в
началото на м.10.
Молителката поискала помощ на тел. 112, защото ответникът я заплашвал.
Дошъл и втори път, като я заплашвал с децата й.
Дошъл и трети път, като й казал: „***“.
В съдебно заседание молителката се явява лично и поддържа молбата, като заявява, че
всичко, което е написала в него е вярно.
Изслушана в съдебно заседание заявява, че когато дошъл при еня третия път и
посегнал. Целият живот била тормозена, Обиждал я като и казвал, че не е човек, не работила
въобще, не правила нищо, а всичко той правил и работел. Сочи че е оперирана от *** и че не
може да го търпи повече. Не искала да го вижда, като го видяла се разболявала. Когато била
1
бременна в седмия месец била ритана от него, но той все отричал. Сочи че се страхува.
Ответникът също се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че това, което е
написано не е вярно, и, че има доказателства за това. Изслушан в съдебно заседание,
заявява, че тя била оперирана, имала *** и говорила неправилни работи и си измислела.
Хванало я ***. Карала се с всички роднини и приятели. Дошъл намерил я, но предварително
била извикана полиция. Разбрал, че имало нужда от работа, от сваляне на фаянса. Третия
път дошъл защото имало довършителни работи по фаянса. По-късно вечерта го изгонила.
Досега не бил посягал. След последния път, когато ходил да си вземе инструментите, я бил
блокирал и до ден днешен. Заявява, че няма да я безпокои, и повече няма да я търси.
От фактическа страна:
По делото са събрани писмени доказателства: Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН; Справка
за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., справка от НБДН за Ш. Н.
О. от 07.11.2025 г., справка за съдимост на молителката Ш. Н. О., справка за съдимост на
ответника М. И. О., справка информация от МВР ***, ведно с 1 бр.CD и запис на разговор,
Докладна записка *** г. на РУ Т., ведно с Докладна записка № *** г. на РУ Т. и Протокол за
предупреждение от 09.10.2025 г. по чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР съставен на М. И. О., Справка
от МВР *** във връзка със запитване на Началник РУ, ведно с компакт диск към него;
снимки на страните, разпечатка от личният телефон на ответника; снимка на жилище в с. С.
от 20.10.2025 г., снимки от 20.10.20225 г. на молителката и на ответника, снимки от
телефона на ответника пак от с. С. на съпругата и на къщата от 20.10. и от 18.10., снимка на
ответника от 03.10.2025 г., снимка на молителката, снимка на молителката от 15.10. и от
13.11. при разговор с ответника, копие от Регистър ***, изх. № *** г., зав. копие на Сигнал от
М. И. О. до ОД на МВР – гр. С., както и зав. копие на писмено Сведение от ответника М. И.
О. с дата 10.10.2025 г.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.1 ЗЗДН, разгледана по
същество искането на молителката се явява основателно, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в
обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.1 – тъй като ответника е съпруг на
2
молителката.
Събраните гласни доказателства разгледани в тяхната съвкупност и преценени с оглед
дадените от страните обяснения, обосновават извод за основателност на подадената молба.
Молителката представя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва с
предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, и която съдът кредитира
доколкото макар и косвено, кореспондира със събраните писмени доказателства.
Установените по делото фактически данни обосновават извод, че извършеното от
ответника М. И. О. следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на
закона, поради което и са налице условията за постановяване на мерките, предвидени за
защита от домашно насилие предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на
пострадалото лице – молителката Ш. Н. О..
По отношение на извършителя на домашно насилие М. И. О., следва да бъдат
наложени следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; по т.3 – забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от осем месеца и по т.4 –
забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осем месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4,
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН. Съдът като извърши оценка на
риска като при задени степен на риска по методика определена в ППЗЗДН, съответно -
„нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в конкретния случай съдът установи „нисък
риск“, т.е. не са идентифицирани рискови фактори, които да сочат вероятност за бъдещо
насилие над пострадалото лице. Налични са данни за лека форма на насилие, което може да
бъде на вербално или емоционално ниво, като пострадалото лице има ресурси да се справи с
насилието.
Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника
насилие, начина и времето на извършване, вероятността от бъдещо посегателство, с оглед
профила на извършителя установяващ се при извършената оценка на риска и събраните
писмени доказателства, съдът намери, че така определени като вид и обем мерки са нужни и
достатъчни за да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалото лице.
В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и
ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
3
С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на
действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита №
63/07.11.2025 год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е осем
месеца считано от 07.11.2025 год.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, но такива не са заявени
от нея, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Ш. Н. О. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
с.С., общ.Т., обл.Я., ул.“*** и на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА за извършен спрямо нея през м.окотоври в с.С., обл.Ямбол, акт на домашно
насилие срещу М. И. О. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.П., общ.К.,
обл.С., ул.“***, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, М. И. О. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с.П., общ.К., обл.С., ул.“*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Ш. Н. О. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с.С., общ.Т., обл.Я., ул.“***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на М. И. О. с ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА Ш. Н. О. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ в
с.С., общ.Т., обл.Я., ул.“***, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА
СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА,
за срок от 8 /осем/ месеца, считано от 07.11.2025 год.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, на М. И. О. с ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Ш. Н. О. с ЕГН **********, под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 8 /осем/ месеца, считано от
07.11.2025 год.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН М. И. О. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
4
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, М. И. О. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева –
държавна такса по делото.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.
КОПИЕ от Решението и Заповедта да се изпратят на РУ Т. и РУ С..
Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 04.12.2025
год. пред Окръжен съд Ямбол.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5