РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502307 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на С. Д. М.,ЕГН-**********,гр.А. чрез процесуалния
представител адв.С. Я. против решение № 152/26.05.2022г,постановено по гр.д.№
1767/21г.по описа на на АРС,2-ри гр.с.,с което е обявен за относително недействителен на
осн.чл.135 от ЗЗД по отношение на М. Б. Б.,ЕГН-********** от гр.С. на договор за
прехвърляне на недвижим имот от 12.08.2019г. с НА № 35,том ІІ,рег.№ 1455,дело 226/2019г.
с вх.рег.№ 3397/12.08.2019г., Акт № 126,том 12,дело 2045/2019г. на СВ при РС А., срещу
задължението за полагане на грижи от поемателят спрямо прехвърлителите,сключен между:
М. Д. М.,ЕГН-********** и дъщеря С. Д. М.,ЕГН-**********,съгласно който М. Д.
М.,ЕГН- ********** е прехвърлила на С. Д. М.,ЕГН-********** следния недвижим имот: ¼
ид.ч. от дворно място,съставляващо ПИ с идентификатор № 00702.521.148 по КККР на град
А.,община А.,одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г.на изпълнителния директор на
АК,с адрес на имота гр.А.,с площ на имота от 568 кв.м.,с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.),ведно с
1/2 ид.ч.от втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна с тавански и приземен
етаж жилищна сграда,със застроена площ от 114,50 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект,
попадащ в обема на сграда 1, с идентификатор № 00702.521.148.1.4.,по КК и КР на
1
гр.А.,одобрени със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004г. на изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота гр.А*********,с предназначение на самостоятелния обект-
жилище,апартамент,на едно ниво,ведно с принадлежащите му 1/2 ид.ч. от таван с площ от
125 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект,попадащ в обема на сграда № 1 с идентификатор № 00702.521.148.1.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град А.,с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, със застроена площ от 55,75 кв.м. на едно
ниво.
В жалбата се твърди неправилност на атакуваното решение като постановено при
нарушение на процесуалните правила,за което се излагат съображения.Иска се отмяната му
и отхвърляне изцяло на предявения иск.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата М. Б. Б.,ЕГН-********** от гр.С.,чрез пълномощника си адв.Я. Я.
счита въззивната жалба за неоснователна,за което се излагат съображения в писмен
отговор.Претендира разноски.
Въззиваемата М. Д. М.,ЕГН-********** не е изразила становище по жалбата.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Ищцата М. Б. Б. е предявила против М. Д. М. и С. Д. М. иск на основание чл.135 от
ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо нея на договор за прехвърляне на недв.имот
срещу задължение за полагане на грижи,сключен с НА № 35/12.08.19г.
По делото не се спори,а и се установява от представените доказателства,че ищцата е
превела по сметка на ответницата М. М. сума в общ размер на 8180лв. с пет броя платежни
нареждания в периода 24.10.18г.-11.01.19г.с основание за плащане-екскурзии (до
Малдиви,Турция,Япония),А. М..Платежните нареждания не са оспорени от ответниците.
Приложена е по делото и нотариална покана,изпратена от ищцата до ответницата М.
М.,с която е поканена последната да заплати на Б. сумата от 8180лв.в срок от 5 работни дни
от получаване на поканата.Видно от отбелязването върху поканата,същата е получена на
02.07.19г.
Приложено е и гр.д.№ 13302/19г.на ПдРС,по което с влязло в законна сила на
16.11.20г.решение е осъдена М. Д. М. да заплати на М. Б. Б. сумата от 8180лв.,получена без
правно основание по банкова сметка IBAN *********** в периода 24.10.2018г.-
11.01.2019г.,ведно със законната лихва за забава в/у главницата,считано от датата на
предявяване на ИМ в съда 12.08.2019г.до окончателното изплащане и мораторна лихва за
периода от 10.07.2019г. до 08.08.2019г. в размер на 68,17лв.Исковата молба по това дело е
постъпила в съда на 12.08.19г.
На същата дата-12.08.19г. с НА №35/12.08.19г.Д. С. М. и неговата съпруга-
ответницата М. Д. М. са прехвърлили на дъщеря си С. Д. М. следния недвижим имот: 1/2
2
ид.ч. от дворно място,съставляващо ПИ с идентификатор № 00702.521.148 по КК и КР на
град А.,Община А.,одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес на имота град А., с площ на имота от 568 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 2621, кв. 237, парцел IX-2621,ведно с втори
жилищен етаж от построената в имота двуетажна с тавански и приземен етаж жилищна
сграда, със застроена площ от 114,50 кв.м.,съставляващ самостоятелен обект, попадащ в
обема на сграда 1, с идентификатор № 00702.521.148.1.4., по КК и КР на гр.А.,с адрес на
имота град А.,ул. „*********, с предназначение на самостоятелния обект-
жилище,апартамент,на едно ниво,ведно с принадлежащите му цял таван с площ от 125 кв.м.
и съответните идеални части от общите части на сградата, както и самостоятелен
обект,попадащ в обема на сграда №1 с идентификатор № 00702.521.148.1.1 по КККР на град
А.,с адрес на имота град А*********,с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, със застроена площ от 55,75 кв.м.,на едно ниво.
Макар да не са представени доказателства в тази насока,не се спори,че Д. М. и отв.М.
М. са съпрузи към момента на сключване на договора по НА,както и че двамата са родители
на ответницата С. М.
По делото са разпитани двама свидетели на всяка от страните-св.Д. М.,съпруг на
ответницата М. М. и баща на ответницата С. М. и св.В. Т.,живеещ на семейни начала с
ищцата М. Б..
Ищцата счита,че с разпоредителната сделка по отношение на описаните имоти М.М.
я е увредила като кредитор,тъй като умишлено е намалила имуществото си като длъжник,от
което имущество кредиторът би могъл да се удовлетвори по реда на принудителното
изпълнение.Описаните в исковата молба задължения,за които има влязло в сила
съд.решение,били възникнали преди датата на извършване на разпоредителната сделка,като
М. М. била запозната със задължението си за връщане на сумата от 8180лв. с нотариалната
покана.Твърди се,че е налице и знание за увреждане на кредитора,тъй като отв.С. М. е
дъщеря на длъжника М. М.-съгласно презумпцията на чл.135,ал.2 от ЗЗД,според която
знанието се предполага до доказване на противното,когато третото лице е
съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на длъжника.
Съгласно чл.135,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го уврежда,ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно,лицето,с което
длъжникът е договарял,трябва също да е знаело за увреждането,като знанието се предполага
до доказване на противното,ако третото лице е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра
на длъжника(ал.2).Фактическият състав на Павловия иск включва следните елементи:
ищецът да е кредитор на длъжника,вземането на кредитора да предхожда атакуваната чрез
иска сделка,да е налице увреждане на кредитора,както и знание на длъжника,че уврежда
кредитора.
В случая ответницата М.М. не оспорва наличието на задължение към
3
ищцата(кредитора) за сумата от 8180лв.,получена по банкова сметка на ответницата с
различни преводи в периода 24.10.18г.-11.01.19г.
От представената нотариална покана е видно,че М. М. е поканена в срок от 5 работни
дни от получаването на същата да заплати претендираната сума,като поканата е връчена на
02.07.19г.Исковата молба на М. Б.,с която претендира сумата на осн.чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,е получена в ПдРС по куриер с дата на изпращане-09.08.19г.и е входирана в съда на
12.08.19г.Решението по образуваното по исковата молба гр.д.№ 13302/19г.е влязло в законна
сила на 16.11.20г.Следователно от изложеното се установява,че вземането на ищцата
предхожда сделката по прехвърлянето на имота,като същият е прехвърлен на отв.С. М.
срещу задължение за полагане на грижи,(т.е.чрез възмездна сделка) в период,когато
вземането на ищцата вече е било изискуемо и за което отв. М. М. е била уведомена с
нотариална покана.
Неоснователни са както възраженията на ответниците в първоинстанционното
производство,така и доводите във въззивната жалба,че задължението за връщане на парите е
възникнало след постановяване на съдебното решение по гр.д.№ 13302/19г.Правилни са
изводите на ПдРС в тази връзка,че ответницата М. М. е осъдена по това дело да заплати
сумата от 8180лв.на осн.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,т.е.при начална липса на основание.За
разлика от останалите два състава на неоснователното обогатяване-неосъществено и
отпаднало основание,в случая на начална липса на основание даденото подлежи на връщане
веднага след получаване на парите,т.е.става изискуемо още в момента на неоснователното
предоставяне на имуществените блага.Но дори и да се приеме,че задължението за връщане
на получената без основание сума е станало изискуемо след получаване на поканата,с която
е определен срок на връщане,то отново изискуемостта е настъпила по-рано-на 09.07.19г.(пет
работни дни след получаването на поканата на 02.07.19г.),докато сделката е от
12.08.19г.,повече от месец по-късно.
Налице е и увреждане на кредитора,тъй като с разпоредителната сделка длъжникът
М. М. е намалила имуществото си.Така е поставила в невъзможност кредитора си да се
удовлетвори от цената на недвижимия имот,предмет на прехвърлителната сделка,поради
отчуждаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.135,ал.2 от ЗЗД знанието за увреждането на кредитора
както за длъжника,така и за третото лице се предполага,тъй като ответницата С. М. е дъщеря
на ответницата М. М. и съпруга й Д. М.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба,че не съществували никакви
доказателства относно знанието на С. М. за увреждането на ищцата.Единствените събрани
доказателства в тази насока били показанията на св.Д. М.,който категорично изяснил,че С.
М. не е знаела за задължението на майка си.В случая знанието се предполага,т.е.ответниците
са тези,които следва да докажат,че С. М. не е знаела за задължението на майка си и че
уврежда ищцата.Единствените доказателства за това са показанията на техния свидетел Д.
М.,съпруг на първата и баща на втората ответница.Тези показания обаче от една страна
следва да се разглеждат съгласно изискванията на чл.172 от ГПК,а по делото няма събрани
4
други доказателства в тази насока,с които тези показания да бъдат съпоставяни и
преценявани.От друга страна, настоящата инстанция намира,че не следва да кредитира
показанията на св.М.Същият посочва,че двамата със съпругата му решили да оставят имота
на малката си дъщеря,тъй като голямата живеела в С.,а С. била актриса в П.,но живеела в А.
при родителите си и поС.но поддържали контакт с нея.Това обяснение противоречи на
твърдението в писмения отговор на ответницата С. М.,че тя не живее на поС.ния си адрес в
гр.А.,от 2014г.живее в С. и рядко си идва в А.Като се има предвид и заинтересоваността на
този свидетел от изхода на делото,въззивният съд не приема за опровергана въз основа на
неговите показания,презумпцията на чл.135,ал.2 от ЗЗД.
От гореизложеното се налага извода,че са налице всички елементи на ФС на
чл.135,ал.1 от ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на сключената с НА №
35/12.08.19г.прехвърлителна сделка за недействителна по отношение на ищцата М. Б.,но
само по отношение на ответника М. М. за предполагаемата ½ ид.част,доколкото имотът е
придобит в режим на СИО със съпруга ѝ Д. М.
Като е стигнал до същите изводи,районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и представения договор за правна защита и
съдействие,следва да се осъди жалбоподателката да заплати на въззиваемата М. Б. сумата от
1420лв.разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/26.05.2022г,постановено по гр.д.№ 1767/21г.по
описа на на АРС,2-ри гр.с.
ОСЪЖДА С. Д. М.,ЕГН-********** да заплати на М. Б. Б.,ЕГН-********** сумата
от 1420(хиляда четиристотин и двадесет)лв.разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6