№ 16195
гр. С., 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110147012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49,
ал.1 вр. чл. 45 и чл.86 ЗЗД от ЗК „Л. И.” АД срещу СО, за заплащане на сумата от 381,74
лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на
МПС" за настъпили имуществени вреди по автомобил „....”, рег. № ....., резултат от ПТП,
настъпило на 23.11.2019 г. на територията на гр. Н. И., при движение по ул. „П.“ пред бл.35,
от попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 07.08.2024 г. до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер
на 133,07 лв. за периода 16.07.2021 г. - 06.08.2024 г.
Ищецът ЗК „Л. И.” АД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за
застраховка имущество „Каско”, застрахователна полица № 93001810095391 със срок на
действие 29.11.2018 г.-29.11.2019 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата
381,74 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. обезщетение за щети на
МПС – л.а. „....”, рег. № ....., резултат от ПТП, настъпило на 23.11.2019 г. на територията на
гр. Н. И., при движение по ул. „П.“ пред бл.35. Вредите били причинени от попадане в
дупка на пътното платно, за което бил съставен Протокол за ПТП № 1766066/23.11.2019 г., а
отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът СО, предвид неизпълнение на задълженията
му по чл. 167 ЗДвП и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49
ЗЗД. По тези доводи и на основание чл.410 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за
заплатено застрахователно обезщетение и моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 381,74 лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, с
включени ликвидационни разноски от 10 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба 07.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 133,07 лв. за периода 16.07.2021 г. -
06.08.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът СО оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение. Твърди, че са недоказани твърденията на ищеца относно
1
причината за процесното ПТП и механизма на същото. Оспорва да е налице
несигнализирана и необезопасена дупка на посоченото място. Твърди съпричиняване от
страна на застрахованото лице, водач на МПС, което е претърпяло ПТП. Оспорва да е
налице покрит риск досежно процесния застрахователен случай. Моли за отхвърляне на
иска, евентуално за уважаването му в минимален размер и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на
страните, в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен
договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена
работа от СО на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна
мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на СО –
бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с
изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на
възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение
на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е
да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за
виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и
възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.
От представения по делото договор за застраховка „Каско” на МПС, инкорпориран в
застрахователна полица № 93001810095391/29.11.2018 г. със срок на действие 29.11.2018 г.-
29.11.2019 г. се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ЗК „Л. И.” АД и Д. П. К. с обект л.а. „....”, рег. № ..... при Общи условия. Видно от
Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 93001810095391от
23.11.2019 г., подадено от водача Д. П. К., застрахователят е уведомен за настъпило събитие.
Съставен е опис-заключение по щета № L0000044771, в което са отразени следните щети
гума предна лява – смяна, гума задна лява – смяна, джанта предна лява – ремонт и боя и
джанта задна лява – ремонт и боя. На 06.01.2020 г. ищецът изплатил на увреденото лице, Д.
П. К., застрахователно обезщетение в размер на 371.74 лв. С Регресна покана от 21.02.2020 г.
ищецът поканил ответника СО да му заплати сумата от 371.74 лв., представляваща
платеното застрахователно обезщетение, получено от ответника на 25.02.2020 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието е преминаване на
автомобила през необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода. Вещото лице дава
заключение, че л.а. „....”, рег. № ....., на 23.11.2019 г. се движи на територията на гр. Н. И. и
при движение по ул. „П.“ пред бл.35, превозното средство преминава през необезопасена
дупка на пътното платно пълна с вода. Посочва, че този механизъм на ПТП обуславя
настъпването на процесните щети, т.е. налице е причинно-следствена връзка между
произшествието и вредите. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
определена на база средни пазарни цени към датата на произшествието е 554.57 лв.
По делото е приет протокол за ПТП № 1849088 във връзка с настъпването на
произшествието, от които се установява, че на 23.11.2019 г. около 17:00 часа лек автомобил
„....”, рег. № ..... се движи по ул. „П.“ с посока на движение от ул. "Л." към ул. "Х. Д." и пред
№ 35 реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение,
пълна с вода.
2
Като видима щета от инцидента е посочена предна лява гума и задна лява гума.
Протоколът е съставен от Х. И. Х. в качеството му на младши автоконтрольор при ОПП –
СДВР, след извършен оглед на място. Към протокол е съставена схема на ПТП, в която е
отразено наличието на неравност на пътното платно.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП, представлява
официален свидетелстващ документ. Същият се ползва с материална доказателствена сила
относно пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП /в т. ч. възпроизведени в схема/, като разположението на МПС,
участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и
маркировка на мястото на произшествието и др. Когато отразеният в протокола факт
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена
сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда
от съставителя на документа, а когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава, претендиращият обезщетение във връзка с
увреждането ищец носи тежестта за доказване на механизма на ПТП.
В този смисъл съдът намира, че от протокола за ПТП се установява участието на
застрахования лек автомобил в ПТП на процесната дата и място, наличието на вреди по
автомобила, както и наличието на неравност на пътя, каквато увреденото лице е заявило, че
е причина за произшествието. В тази част протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на
компетентността му в законоустановената форма и ред, и се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като отразява личните впечатления на съставителя му при
извършения оглед на място. Описаният в протокола механизъм на ПТП е възпроизведен от
собственика на лекия автомобил в искането за завеждане на застрахователна претенция. По
делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор за
имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в
срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и
причинна връзка между събитието и вредите. Безспорно от представената застрахователна
полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск – пътнотранспортно
произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от което се покриват от
застрахователя, съгласно договорената клауза. Настъпило е в периода на застрахователното
покритие – на 23.11.2019 г. и за което не се спори между страните.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването
й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. Установява се и механизма на настъпване на произшествието. Анализирани
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на
съда да зачете описания в исковата молба, уведомлението за щета, заключението на вещото
лице и протокола за ПТП, механизъм на настъпване на произшествието. Ответникът не
доказа механизъм на ПТП, различен от описания в събраните по делото доказателства, нито
3
процесните увреди да са били налични към датата на ПТП. Не се установи и съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на автомобила. Липсват доказателства автомобилът да се
е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е
позволявала на водача да забележи своевременно неравността върху пътното платно или да
спре при нужда. Установи се, че в резултат на преминаването през неравността на пътното
платно, на застрахованото при ищеца имущество са причинени щети, които, видно от
заключението на вещото лице се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания
механизъм на ПТП, с изключение на джанта задна дясна. Безспорно между страните е
изплащането на застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице от ищеца.
Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ,
според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата, при която са
причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради
което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен. В случая спорното право произтича от виновното поведение на
определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването
на задълженията на СО за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна
мрежа и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. СО носи обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от
съответни физически лица при или по повод изпълнението на възложената им от работа.
Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Съгласно
чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на
ЗДвП на СО е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в С., което включва и
недопускането, съответно - отстраняването на дупки и неравности по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено
място.
В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява
с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на
улицата. С оглед на това, че наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен
това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Дължимото от
застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата. Настоящият състав
приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди отговарят на сумата,
необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест,
годно за движение. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната
сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната стойност на
МПС към момента на настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният еквивалент на
4
действителната вреда съдът приема, че представлява средната пазарна цена на ремонта на
автомобила; съответно на частите, които следва да се сменят с нови. Предвид заключението
на вещото лице, което определя размер на вредите по средни пазарни цени над
претендирания размер, искът се явява основателен и доказан до размера на сумата от 381.74
лв. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба, като обусловена от изхода на спора
по главния иск.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
В случая длъжникът по иск по чл. 49 ЗЗД изпада в забава в деня след отправяне на
поканата. Претенцията по щетата е била предявена от ищцовото дружество на 25.02.2020 г.
/л.10/. Длъжникът е изпаднал в забава в деня следващ деня на получаване на поканата –
26.02.2020 г. Претендира се обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 06.08.2024 г. в
размер на 133.07 лв. Съдът намира, че обезщетението за забава за процесния период от
16.07.2021 г. – 06.08.2024 г. върху присъдената сума е 136.10 лв. /изчислен с лихвен
калкулатор /, но с оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи в предявения
размер.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер на 600 лв., от които 100 лв. държавна
такса, 400 лв. депозит за вещо лице, и 100 лв. юрисконсулттско възнаграждение, определено
от съда.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. С., ул. ..... да заплати на ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. ...... на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр.
чл. 45 ЗЗД, сумата от 381,74 лв. регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка "Каско на МПС" за настъпили имуществени вреди по автомобил „....”, рег. №
....., резултат от ПТП, настъпило на 23.11.2019 г. на територията на гр. Н. И., при движение
по ул. „П.“ пред бл.35, от попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
07.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 133,07 лв. за периода 16.07.2021 г. - 06.08.2024
г.
ОСЪЖДА СО, гр. С., ул. .....да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ЗК „Л. И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ......, направени по делото
разноски в размер на сумата 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5