№ 6533
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100504951 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2036/07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 59956/2024 г. на
Софийски районен съд, 144 състав, съдът е отхвърлил предявения от „Минолби”
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане
на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, да върне сумата от 0,61 лева без ДДС или 0,73
лева с ДДС, начислени с Фактура № *********, с период на фактуриране от 28.11.2021
г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга за номер ******** на стойност от 11,49 лева.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Минолби”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
50 лева, представляващи деловодни разноски.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Минолби“ ЕООД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се,
че кредитното известие е послужило на ответника в хода на прокурорска преписка, за
да създаде погрешно впечатление, че отношенията между страните са били уредени.
Поддържа се, че плащането по процесната фактура е било прието без възражение от
оператора, който не оспорва основанието и размера на сумата по процесното кредитно
известие. Твърди се, че кредитното известие потвърждава дължимостта на търсената
сума именно в полза на ищеца. Твърди се, че дори и плащането да е било извършено
от трето за спора лице, то е използвано за погасяване на задълженията точно на ищеца.
Поддържа се, че ирелевантно за настоящото дело е какво е отношението между ищеца
и това трето лице. Сочи се, че процесният фискален бон е издаден преди три години,
избледнял е и е негоден да послужи като доказателство. Твърди се, че издаденото
кредитно известие обективира неизгоден за ответника факт, а именно – задължението
1
му да върне сторнираната сума. Сочи се, че и към момента ответникът не е
възстановил процесната сума. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В установения за това срок е постъпил отговор от ответника „А1 България”
ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че при иск за неоснователно обогатяване
в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, което в случая не е сторено. Поддържа
се, че е неоснователен доводът на „Минолби” ЕООД, че след като това дружество е
задължено лице по процесната фактура, то е и неин платец. Поддържа се, че дори и да
има обогатяване на ответника, то не е за сметка на ищеца. Твърди се, че от данните в
ТРРЮЛНЦ е видно, че ищецът не осъществява дейност и няма служители. Сочи се, че
кредитното известие не е признание за това кой е платецът по фактурата. Предвид
изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства,
че „Минолби” ЕООД и „А1 България” ЕАД са сключили Договор №
*********/03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги. Не е
спорно, че в изпълнение на този договор от „А1 България” ЕАД са били предоставяни
мобилни услуги.
Установява се също, че от „А1 България” ЕАД е издадена за периода 28.11.2021
г. – 27.12.2021 г. и за мобилен номер ******** фактура № *********. Страните не
спорят, че сумата по фактурата е била заплатена на „А1 България” ЕАД, но спорят
относно това кой е платецът на сумата.
Между страните не е налице спор и относно обстоятелството, че „А1 България”
ЕАД е издало кредитно известие № ********* към фактура № ********* за сумата от
0,61 лева без ДДС или 0,73 лева с вкл. ДДС.
При така установеното от фактическа страна съдът приема по наведените
във въззивната жалба оплаквания следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За уважаване на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е предал на ответника посочената в исковата молба парична сума,
вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника
неоснователно се е увеличило. При установяване на тези факти в тежест на ответника
е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената
сума.
Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата
2
доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е
длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към
фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е била
развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната основа се издава
дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие.
Настоящият въззивен състав намира, че издаденото в случая от „А1 България”
ЕАД кредитно известие към фактура № ********* не установява кое е лицето, което е
заплатило на „А1 България” ЕАД процесната сума. В хода на производството от ищеца
„Минолби” ЕООД не са ангажирани никакви доказателства, от които да се заключи, че
именно то чрез управителя или свой служител е заплатило на „А1 България” ЕАД
търсената по делото сума.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че е без значение дали плащането
по горепосочената фактура е извършено от трето лице, респ. че са ирелевантни
отношения на ищеца с това третото лице. Следва да се държи сметка, че са възможни
най-различни хипотези на плащане от третото лице. Възможно е то да е платило от
собственото си имущество и по своя инициатива процесната сума. Действително по
арг. от чл. 73, ал. 1 ЗЗД задължение може да бъде изпълнено от трето лице дори против
волята на кредитора, освен ако последният има интерес от личното изпълнение от
страна на длъжника. Когато третото лице има правен интерес и заплати чуждото
задължение, то ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника. Ако обаче е изпълнило, без да съществува правен интерес от това, третото
лице ще може само да предяви иск за неоснователно обогатяване спрямо освободилия
се от задължението длъжник, спестил разходите по изпълнението – така Решение №
400/20.01.2015 г. по гр.д. № 1756/2014 г. на IV Г.О. на ВКС.
От друга страна, когато платеното е дадено, без да е имало валидно
правоотношение между длъжника и получилия изпълнението кредитор, третото лице,
а не длъжникът ще може да търси от кредитора връщане на полученото без основание.
Това следва от обстоятелството, че неоснователното разместване на блага засяга само
правната сфера на третото лице, чието имущество е намаляло.
По делото липсват каквито и да е доказателства за връзката между „Минолби”
ЕООД и лицето, платило процесната сума. Поради това не може да се направи извод,
че ищецът „Минолби” ЕООД е материалноправно легитимиран да търси
претендираната парична сума, заплатена по фактура № *********. До същият извод е
достигнала и първата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено, като се уточни, че фактурата, по която е извършено процесното
плащане и която е посочена в исковата молба е с № *********.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият „А1
България” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на въззивника „Минолби”
ЕООД.
Предвид цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2036/07.02.2025 г., постановено по гр.д. №
59956/2024 г. на Софийски районен съд, 144 състав, с което е отхвърлен предявеният
от „Минолби” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, да върне сумата от 0,61 лева
без ДДС или 0,73 лева с ДДС, начислени с Фактура № *********, с период на
фактуриране от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга за номер ******** на
стойност от 11,49 лева без ДДС.
ОСЪЖДА „Минолби” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 273
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 50 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4