Определение по дело №12694/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 52002
Дата: 22 декември 2024 г. (в сила от 22 декември 2024 г.)
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20241110112694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52002
гр. ., 22.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110112694 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от М. Х. П., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, срещу Д. Х. Б.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ., ж.к. „. IV“, /адрес/, по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 900 лв., представляваща
главница по договор за финансова помощ от 24.04.2020 г., ведно със законната лихва от
06.03.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че въпреки настъпването на падежа на 24.06.2020 г., уговорен в
чл. 3, ал. 1 от процесния договор ответникът не заплатил заемната сума от 9 900 лв.,
която му предоставил на 24.04.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК Д. Б. чрез особения представител адв. К. Б. оспорва
редовността на исковата молба, тъй като ищецът не посочил от коя дата претендира
присъждането на законната лихва, за чието изчисляване поискал и допускане на
съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва, че е получил заемната сума, като в
процесния договор не била посочена дата на предоставяне на сумата, нито е отразено,
че сумата е броена при подписването на договора.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Основателно е възражението на ответника за нередовност на исковата молба,
тъй като ищецът не е заявил надлежно начална дата, от която претендира присъждане
на вземането по акцесорната претенция.
По иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на облигационно правоотношение по силата на валиден договор за
финансова помощ от 24.04.2020 г. с посоченото в исковата молба съдържание; че е
изпълнил точно задълженията си по договора, който е бил сключен с ефективно
предоставяне в брой на процесната сума в полза на ответника на датата на сключване
на процесния договор; настъпването на уговорен падеж за заплащане на заетата сума,
а ответникът – в случай че ищецът установи горните обстоятелства - погасяване на
дълга, както и своите възражения (Определение № 1411 от 2.06.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 93/2023 г., III г. о.).
Доказателствата към исковата молба следва да бъдат приети като относими към
предмета на спора.
1
Неоснователно е искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като в случая не се касае до отделна претенция за мораторна лихва
върху процесната главница, а до акцесорна претенция за законна лихва, която не
представлява отделен иск и чийто размер не подлежи на изследване в настоящото
производство.
Относно искането на особения представител за увеличаване на първоначално
определеното му възнаграждение от 300 лв., обективирано в молба вх. №
406818/13.12.2024 г. на адв. К. Б.
Процесуалното представителство от особен представител по смисъла на чл.
47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК е винаги възмездно, като особеният представител може да
бъде само вписан адвокат. Поради това неговото възнаграждение се определя според
положения труд (чл. 36, ал. 1 ЗА).
Искането е неоснователно, доколкото спорът е лишен от фактическа и правна
сложност и се касае за правна защита на един ответник с подаване на отговор на
исковата молба срещу претенция за процесен дълг в невисок размер, както и с оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване в Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са
задължителни за съда, според който в конкретния случай така определеният
минимален размер има единствено за резултат ограничаването на конкуренцията по
смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ с молба с препис за ответника да уточни на
коя дата е сключен процесният договор за финансова помощ, както и на коя дата е
уговорен падежа за заплащането на процесната сума.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба .
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ с молба с препис за ответника да уточни от
коя начална дата претендира присъждане на законната лихва върху процесната
главница.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба в
съответна част.
НАСРОЧВА ОСЗ на 26.02.2025 г. от 10,30 ч, за когато да се призоват страните
с връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за предоставянето в брой на
процесната сума на ответника на съответна дата, съответно за сключването на
процесния договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза за установяване размера на акцесорната претенция за законна
лихва.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
2
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 406818/13.12.2024 г. на адв. К. Б. за
изменение на размера на първоначално определеното възнаграждение за особен
представител от 300 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3