№ 1120
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20221100901807 по описа за 2022 година
Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на адв. М.Ц.Ц. в качеството и на ликвидатор на „Д.Б.А.П.“ АД
– в ликвидация, ЕИК ******* против отказ № 20220921102004/26.09.2022 г. на длъжностно
лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20220921102004/21.09.2022 г. за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството,
свързани с продължаване на дейността на дружеството.
Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата
съображения търси отмяната му.
Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул.
„******* ******* - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка доводите на страните и материалите по делото, намира
следното:
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по
вписване пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише промяна в обстоятелствата
по партида на дружеството в ликвидация - продължаване на дейността на прекратено
търговско дружество в ликвидация е обоснован с преценка за несъответствие на заявените
обстоятелства със закона и конкретно, че дружеството се намира в принудителна
ликвидация, инициирана в изпълнение на окончателен съдебен акт – Решение №
403/15.04.2022 г. по т.д. № 2756/2021г. за прекратяването му на основание чл. 252, ал. 1, т. 4
ТЗ вр. § 13, ал. 1 от ЗИДТЗ /обн. ДВ бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г./ поради
1
незаменяне от дружеството на издадените акции на приносител, съответно заместващите ги
временни удостоверения, с поименни акции, докато със заявлението се иска продължаване
на прекратена търговска дейност, без да е налице законова възможност за това /извън
изчерпателно изброените хипотези на чл. 274, ал. 1 ТЗ/.
Съдът споделя изводите на длъжностното лице по регистрация.
От вписванията в ТР по партида на АД и служебно известните на съда факти
категорично се установява, че акционерното дружество е прекратено на основание чл. 252,
ал. 1, т. 4 ТЗ вр. пар. 13, ал. 1 от ЗИ на ТЗ по силата на окончателно съдебно решение,
съобразно измененията в ТЗ, обнародвани в „Държавен вестник“ бр. 88/2018 год., в сила от
23.10.2018 год., според които е отпаднала възможността акционерните дружества да издават
акции на приносител. С ПЗР на ЗИ на ТЗ е предвидено, че дружествата, издали акции на
приносител или заместващи ги временни удостоверения, са длъжни в деветмесечен срок от
влизането в сила на закона, т.е. до 23.07.2019 год., да изменят уставите си, като предвидят,
че акциите им са поименни, да започнат да водят книги на акционерите, да заявят за
вписване промените и да представят за обявяване в Търговския регистър изменените си
устави.
Нормативно регламентирано е, че търговските дружества, които не изпълнят
задълженията си в горния смисъл и нямат висящо производство по заявление за вписване на
промени, се прекратяват по реда на чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ. Дружеството е обявено в
ликвидация и за негов ликвидатор, считано от 09.06.2022г е определен Р.Р.С., а от
14.06.2022 г. – М.Ц.Ц..
Всъщност, с взетите решения на проведено извънредно ОС на акционерите на
13.09.2022 г. са предприети действия за продължаване дейността на АД – промяна на вида
на акции от приносител на поименни и промяна в устава на дружеството и вземане решение
за прекратяване на производството по ликвидация и продължаване дейността на
дружеството, с което се заобикаля окончателното решение на съда за прекратяване на
дружеството на основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. пар. 13, ал. 1 от ЗИ на ТЗ именно поради
неизпълнение на вменените му задължения и ликвидирането му като законова последица от
това.
В конкретния случай не е налице хипотеза на чл. 274, ал. 1 ТЗ, допускаща
възможност за продължаване на прекратена дейност. Според цитираната разпоредба, когато
дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните
дружествени органи , те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало
разпределение на имуществото. Тази разпоредба се прилага и при прекратяване на
дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3, както и на акционерно дружество – по
чл. 252, ал. 1, т. 6. Горните хипотези са изчерпателно изброени, те са изключения от
принципните положения в закона и разширителното им тълкуване е недопустимо. В случая
дружеството не е прекратено поради изтичане на срока или по решение на дружествен
орган, нито на основание чл. 252, ал. 1, т. 6 - ако в продължение на 6 месеца броят на
членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум.
Прекратяването е на основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. пар. 13, ал. 1 от ЗИ на ТЗ, в която
хипотеза не е предвидена възможност за продължаване на прекратено дружество. Целта на
ликвидационното производство е приключване на правни спорове, ако има такива; покана
на кредиторите и удовлетворяване на заявените претенции; осребряване на наличния актив
и превръщането му в пари; при остатък на средства след удовлетворяване на кредиторите и
заплащане на дългове – разпределение на средствата между съдружниците, респ.
акционерите, както и подялба на неосребрения актив, а с подаване на заявлението за
вписване продължаване на дейността се игнорира влязъл в сила съдебен акт за прекратяване
на дружеството на основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, вр. пар. 13, ал. 1 от ЗИ на ТЗ и
законовите последици от него, които са императивно закрепени и за тях законът не допуска
изключение.
Доколкото се установява съответствие със закона на постановеният от ДЛР отказ,
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2
В настоящото производство разноски не се дължат, като в съответствие с формирана
постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното
производство, което е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК,
настоящият състав приема, че разноски не следва да се присъждат на АВп. Агенцията по
вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда
на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни
производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ
подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства
правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството
- молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като
определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение №
60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч.
т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т.
о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение №
31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т.
д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о.,
определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение №
139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч.
т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на адв. М.Ц.Ц. в качеството и на ликвидатор на
„Д.Б.А.П.“ АД – в ликвидация, ЕИК ******* против отказ № 20220921102004/26.09.2022 г.
на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление
вх. № 20220921102004/21.09.2022 г. за вписване на обстоятелства по партидата на
дружеството, свързани с продължаване на дейността на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7-дневен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3