Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-31 Година
2021, 02 юни гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаският
окръжен съд,
четвърти въззивен граждански
състав
на дванадесети
април година две хиляди двадесет и първа,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА
ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 1851 описа за 2020
година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивните
жалби на Л.С.Б., гражданка на ***, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с
адрес ***, подадени от особения й процесуален представител - адв.Н.Драгнев (вх.№
1783/18.05.2020 г.), и от пълномощника й адв.П.Панайотов от ВАК (вх.№ 1966/29.05.2020
г.), против решение № 90 от 02.04.2020 г.
по гр.д.79/2019 г. по описа на Районен съд Поморие, В ЧАСТТА, с която въззивницата
е осъдена да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста
апартмънтс Поморие”, с БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул.
„Княз Борис 1”, № 211, представлявана от управителя Мартин Петров Чолаков,
сумата от 596.23 евро, с левова
равностойност 1 166,13 лв., представляваща годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г.,
дължима за собствения на ответницата апартамент № *** в комплекса, сума в размер 122.06 евро, с левова равностойност
238.73 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016
г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до
предявяване на иска - 22.01.2019 г., сума в размера 552.70 евро, с левова равностойност 1 080.99 лв., представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” за 2017 г., дължима за собствения на ответницата апартамент
№ *** в комплекса, сума в
размер на 59,42 евро, с левова
равностойност 116.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от
01.01.2018 г. до предявяване на иска - 22.01.2019 г., сума в размер 221.08 евро, с левова равностойност
432.39 лв., представляваща вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части
на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г. дължима за собствения на
ответницата апартамент № *** в
комплекса, както и сумата 23.76 евро,
с левова равностойност 46.48 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на вноската във фонд ремонт и обновяване за периода от 01.01.2018 г. до
предявяване на иска - 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
присъдените главници, считано от предявяване на иска - 22.01.2019 г„ до
окончателното им изплащане, както и сумата от 1 156,78 лв, представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
В изготвената от адв.Драгнев
въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като се излагат
оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал заявените от адв.Драгнев с отговора
на исковата молба възражения, както и, че неправилно съдът е приел, че след
като ответницата е заплатила на ищеца някакви суми, това представлявало
извънсъдебно признание. Отново са изложени възражения, че се касае за комплекс
от затворен тип, поради което се твърди, че отношенията между поддържащата
фирма и собствениците следвало да бъдат уредени от договор с нотариална заверка
на подписите. Твърди се, че не е разгледано и възражението на адв.Драгнев за нищожност на
определената такса като евро на квадратен метър в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, където таксата се определя спрямо броя обитатели.
В изготвената от адв.Панайотов
въззивна жалба също се твърди, че решението на ПРС в обжалваната част е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че приетото от
първоинстанционния съд по фактите е несъобразено с представените по делото
доказателства. Твърди се, че съдът е следвало да
изясни дали въобще са извършвани дейности по управление и поддръжка на общите
части от страна на ищеца, който въпрос е следвало да бъде включен в
разпределението на доказателствената тежест, тъй като се търсят средства за
минали периоди - 2016 и 2017 г., което предполага, че такива дейности по поддръжка
вече са извършвани от ищеца, съотв.разходи за тези дейности са вече направени.
Твърди че, че вместо да включи това възражение в спора и да уважи
доказателствените искания съдът грешно е определил спорния предмет и
фактическия състав, от който се поражда правото на ищеца. Излагат се
съображения, че липсата на възлагане на дейността по поддръжка и управление на
компанията, посочена в протокола от 12.11.2014 г., представлява индиция за
липса на изпълнение на чл.8 от ЗУЕС, в това число поддръжката и управлението на
ЕС. Сочи се, че ищецът не е представил никакви доказателства за осъществяване
на дейност, за която се претендира плащане от ответника. На второ място се
твърди, че решенията по всички точки от събранието от 12.11.2014 г. се обжалват
по висящото гр.д.619/2019
г. на PC Поморие, поради което е заявено искане за спиране на
настоящото дело до приключване на преюдициалното му гр.д.619/2019 на PC Поморие е предмет
оспорване на ОСЕС от 12.11.2014 г. Сочи се също, че протоколът от 12.11.2014 г.
по смисъла на чл.16, ал.7 ЗУЕС е съставен в нарушение на императивна правна
норма и не може да служи като доказателство за момента на оповестяване на
решението. Твърди се също, че след като не е
провеждано събрание, което да определи такси за 2016, 2018 и 2017 г., то не
следва да се прилага автоматично определения за 2015 г. размер на таксата.
Принципът за бюджетиране на ЕС е нарушен от ищцовата ЕС, която се опитва с едно
изолирано за 2015 г. изначално незаконосъобразно и нищожно решение, да търси
такси за управление и поддръжка и за следващите 2016, 2017 и 2018 години, което
е недопустимо. Посочено е още, че за приложимостта на решението на определяне
на такса за 2015 г. и в следващи периоди, съдът се е мотивирал с аргументи от
подобно решение на ОС Бургас, което обаче впоследствие е било отменено от ВКС.
Позовавайки се на мотивите на ВКС, въззивната страна излага съображения, че правомощие на ОС е да определя размера, но
не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите
части, който начин е разписан изрично в закона – по равно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства. Твърди се, че решението на ОСЕС не може да се прилага занапред,
тъй като не намира опора в разпоредбите на ЗУЕС, поради което за претендирания
период от 2014 до 2017 година консумативните разноски следва да се определят
съобразно начина указан в нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, а не този, определен
от общото събрание. На следващо място се твърди, че в решението си
първоинстанционният съд говори за такса, а в законът няма такова понятие. Сочи се, че
ЗУЕС борави с понятието парични вноски за разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата; в чл.51
от ЗУЕС се използва израза разходи
за управление и поддържане на общите части, а в
чл.6 - за разходи,
което води до извода, че ишецът следва да твърди, че е направил такива разходи, ако претенцията касае
вече минал период, какъвто е настоящият случай, обратното би довело до
неоснователно обогатяване на ЕС. На следващо място се твърди, че съдът неправилно
и против събраните доказателства, не е уважил възражението на ответницата чл.51,
ал.2 от ЗУЕС - че последната не дължи претендираните суми, защото не е ползвала
имота си повече от месец за процесиите периоди 2016 и 2017 години. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на твърденията на възизвницата. Заявено е и твърдение, че обжалваното
решение е недопустимо, но не са изложени съображения в подкрепа на това
твърдение. Претендира се съдът да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови решение по съществото на спора, с което да
отхвърли предявените искове. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.
В
законовия срок против всяко от двете въззивни жалби е постъпил писмен отговор
от въззиваемата Етажна собственост, представлявана от адв.Ст.Стоичков.
Въззивните жалби се оспорват като неоснователни и недоказани. Изложени са
съображения, че е извън обхвата на съдебния контрол по настоящото производство,
проверката на решението за определяне на размера на етажните разходи за
управление и поддръжка. Посочено е, че обжалването на решенията на ОС на ЕС е
свързано със срок и с определена законова процедура, а процесните решения са
съобщени на етажните собственици още през 2014 г., изпълнени са всички
изисквания на действащата към този момент процедура за оповестяване на
решенията на ОС на ЕС. Следователно
на 12.12.2014 г. е изтекъл преклузивният срок за подаването на иск по чл.40 от ЗУЕС, поради което взетите решения са се стабилизирали. Посочено е, че този
факт е установен и по ч.гр.д,1123/2019 г. по. описа на БОС (образувано по
частна жалба против съдебен акт по гр.д.737/2017 г. на ПРС), по което дело
въззивницата е била страна (ответник). На следващо място се
твърди, че е невярно твърдението, че обектите включени в етажната собственост
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” са изградени в жилищен комплекс от затворен
тип по смисъла на чл. 2(1) ЗУЕС. Оспорва се твърдението за наличието на
пропускателен режим или контролиран достъп до обектите включени в процесната
етажна собственост.
По отношение на въззивната жалба,
подадена от адв.Панайотов се твърди, че тя е недопустима, тъй като е просрочена.
Независимо от това се твърди, че са неоснователни твърденията в тази въззивна
жалба, че решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. не били законосъобразно
оповестени. Неоснователни, според въззиваемия, са твърденията в жалбата, че
първоинстанционният съд неоснователно е отказал да разгледа възражението за
неизвършване на дейности по управление и поддръжка на общите части. Твърди се,
че този въпрос не е предмет на разглеждане и установяване в настоящото
производство, тъй като е предмет на иска по чл.40 от ЗУЕС. На последно място се
твърди, че е неоснователно оплакването за неправилност на решението, тъй като имотът
бил ползван от ответницата по-малко от 30 дни през 2016 и 2017 г. Твърди се, че
въззиваемата не е уведомила председателя на УС на ЕС за отсъствието си през
2016 и 2017 г., съобразно разпоредбата на закона, както и, че по делото не е
доказано действително тя да не е ползвала имота си в посочения период. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивните
жалби са подадени от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което са допустими. Въззивната жалба,
подадена от адв.Панайотов (вх.№
1966/29.05.2020 г.), също е подадена в законовия срок, предвид пощенското
клеймо върху пощенския плик, с който е изпратена.
С оглед твърденията на страните и ангажираните
по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния ПРС е образувано по исковата молба на въззиваемата Етажна
собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, за осъждане
на въззивницата-ответник Л.С.Б., гражданка на ***, да заплати на ЕС сума в размер сума
в размер 596.23 евро (1 166.13 лв), представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
за 2016 г., сума в размер 122.06 евро (238.73 лв.), представляваща обезщетение
за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху
нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., сума в
размер 552.70 евро (1 080,99 лв.), представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
за 2017 г., сума в размер 82.29 евро (160.95 лв), представляваща обезщетение за
забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея
за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., сума в
размер 221.08 евро (432.39 лв.), представляваща вноска във фонд ремонт и
обновяване на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.,
както и сумата 32.92 евро (64.38 лв.), представляваща обезщетение за забавено
плащане на вноската във фонд ремонт и обновяване за периода от 21.07.2017 г. до
предявяване на иска – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от предявяване на иска – 22.01.2019 г. до
окончателното им изплащане. Твърди се, че на 12.11.2014 г. е проведено общо
събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, на което с решение
по т.2 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от
собствениците. Твърди се, че на 29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, на
което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление
и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., дължима
от всеки от собствениците, а с решение по т.7 от дневния ред е определена
годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 2 евро/кв.м. Твърди се,
че ответницата е собственик на апартамент № *** в процесната ЕС, и като такава е била длъжна да изпълни
решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление и поддръжка за 2016
г. и 2017 г., както и за заплащане на вноската за фонд ремонт и обновяване за 2017
г. Твърди се, че ответницата е заплатила сумата от 779,65 лв, поради което от
общо дължимата такса за 2016 г. (994,86 евро, или 1 945,78 лв), се
претендира само 596,23 евро с левова равностойност 1166,13 лв. Твърди се, че за
2017 г. ответницата дължи цялата годишна такса за управление и поддръжка –
552,70 евро (1080,99 лв) и цялата годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“
– 221,08 евро (432,39 лв). Относно изискуемостта на вземанията се твърди, че за
вземането за годишна такса, гласувана на ОС ЕС от 12.11.2014 г., тя е настъпила в края
на съответната календарна година, за която е таксата, а за вземането за годишна
такса за управление и поддръжка на общите части, определена на ОС ЕС от
29.06.2017 г., изискуемостта е настъпила на 20.07.2017 г., съотв.ответницата е
изпаднала в забава от този момент.
Предявени са искове
с правно основание чл.38 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.
В законовия срок ответницата, чрез назначения
й на основание на
чл.47, ал.6 ГПК, особен представител – адв.Н.Драгнев, е оспорила иска като
неоснователен с писмен отговор на исковата молба. Изложени са твърдения, че
ответницата не дължи заплащане на такса, която не е формирана и определена
съобразно императивните норми на Закона. Твърди се, че в случая се касае за
комплекс от затворен тип по смисъла на ЗУЕС, поради което таксата за
поддръжката му следва да е дължима по договор с нотариална заверка на
подписите, а не да се определя от ОС на ЕС. На второ място се твърди, че така
определена, таксата за управление и поддръжка на общите части не отговаря на
изискванията на императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС. На следващо място се
твърди, че ответницата вече е заплатила сумата от 779,65 лв, която следва да се
прихване от годишната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г. – 432,39
лв, а остатъкът – от годишната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018 г.
Заявява се и възражение, че през 2016 г. и 2017 г. ответницата не е обитавала
апартамента си, поради което не дължи вноската по чл.51, ал.1 ЗУЕС.
С обжалваното решение ПРС приема исковете за
претендираните главници за изцяло основателни, а исковете за лихви върху сумата
от 552,70 евро и върху сумата от 221,08 евро – за частично основателни - до размера от 59.42 евро, с левова равностойност 116.21
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в
размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г. до предявяване
на иска – 22.01.2019 г., и до размера от 23.76 евро, с левова равностойност
46.48 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска –
22.01.2019 г., като са отхвърлени претенциите на ищеца за лихви за разликата
над уважените размери от 59.42 евро и 23.76 евро, до предявените размери от
82.29 евро и 32.92 евро, за периода от 21.07.2017 г. до 01.01.2018 г.
Решението на ПРС е обжалвано само от
ответницата, съотв.само в осъдителните части, поради което в отхвърлителната си
част, решението на ПРС е влязло в сила.
Между страните не е
спорно, че по силата на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
ответницата Б. е собственик на апартамент № ***, находящ се в бл.Б,
второ ниво, със застроена площ от 74,57 кв.м., ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 35,97 кв.м., находящ се в
сграда, в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, находящ се в гр.Поморие, в УПИ
VІ-1717, 1971, 1972 по плана на гр.Поморие, и представляващ обекта от процесната
ЕС, за който се претендират посочените суми.
Не е спорно, че на 12.11.2014 г. е проведено Общо събрание на
ЕС в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие", на което по
т.2 от дневния ред са взети следните решения: избор на „Феста хотели“ АД за
компания за управление и поддръжка; определяне на годишна такса за поддръжка в
размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество
оферта; и създаване на фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2
евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само
по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на
кв.м. Не
се спори, че решенията на проведеното ОС ЕС са атакувани от различни етажни
собственици, (вкл.по гр.д.619/2019 г. на ПРС, до влизане в сила на акта по
което дело, настоящото дело бе спряно от въззивния съд), но като краен резултат,
след постановяване на влязло в сила определение за прекратяване на
производството по гр.д.619/2019 г. на ПРС, решенията на ОС ЕС от 12.11.2014 г. са
стабилизирани.
Видно
от представения
протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, по т.6 от дневния ред взето
решение за определяне на годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от
дневния ред е определена годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер
2 евро/кв.м. Установява се от представеното по делото като доказателство
решение № ІV-27/08.04.2019 г. по гр.д.100/2019 г. о описа на ОС Бургас, че
съдът е отменил всички решения на ОС ЕС, проведено на 29.06.2017 г.
С оглед
това новонастъпило обстоятелство, ищецът в допълнителна молба е уточнил, че
след отмяната на решенията на ОС ЕС от 29.06.2017 г., размерът на етажните
разходи за 2017 г., дължими от ответницата, съотв.на заявените вземания за този
период, продължава да се определя по въз основа на предходното решение на ОС от
12.11.2014 г.
Съдът намира, че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като не се налага
възприемането от настоящата инстанция на нови фактически изводи.
Спорните въпроси, очертани във
въззивната жалба, са по приложението на относимите правни норми.
На първо място съдът приема за недоказано твърдението на
ответницата в отговора й на исковата молба, че в случая е налице жилищен
комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 ЗУЕС, вр.§1, т.3 ДР ЗУЕС, поради
което отношенията по повод дължимите от собствениците на самостоятелни обекти
разходи за управление и поддръжка на комплекса не следва да се уреждат чрез
общо събрание на етажните собственици, а чрез писмен договор с нотариална
заверка на подписите, сключен с инвеститора. По делото не е доказано нито, че
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие отговаря на изискванията на .§1,
т.3 ДР ЗУЕС за „комплекс от затворен тип“, нито, че собствениците на
самостоятелни обекти имат сключен договор с инвеститор. Ето защо съдът приема,
че отношенията по повод разходите за управление и поддръжка на общите части на
сградата, както и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, в случая следва да се
определят от ОС ЕС.
По исковете за дължими такси за
управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г., съдът намира следното.
Съгласно
чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по
определения в чл.51 ЗУЕС начин. Следователно от компетентността на Общото
събрание е да определи размера на вноските, дължими авансово за посочения в
решението период. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на
ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
За да уважи исковите претенции, с
правно основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗУЕС,
първоинстанционният съд е приел, че са налице и двете предвидени в закона
предпоставки: ответникът да притежава обект в сграда – етажна собственост и да
е налице валидно взето решение на Общото събрание на ЕС, определящо дължимите
от етажните собственици суми за управление и поддръжка на общите части, както и
за фонд „Ремонт и обновление“. Във връзка с втората предпоставка, съдът е
приел, че след като решенията, взети на ОС на 29.06.2017 г. са отменени, а решенията,
взети на проведеното на 12.11.2014 г. Общо събрание, не са били оспорени чрез
иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, определените с решение от ОС на 12.11.2014 г. такси
са дължими за всяка следваща година, до приемане на ново решение. Съдът се е
позовал на постановени в този смисъл решения на БОС.
По въпроса относно периода на действие
на решение на ОС ЕС, проведено на 12.11.2014 г., съдът съобрази Решение №
313/07.04.2019 г. по гр.д.1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., по което касационно обжалване е
било допуснато по въпроса относно периода на действие на решение на ОС ЕС за
определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на
общите части. В мотивите на цитираното решение, ВКС е посочил, че решението на
ОС ЕС преустановява действието си в две хипотези –при отмяната му по съдебен
ред и при приемане на ново решение, по силата на което предходното
преустановява действието си. Съдът е приел, че когато последващо решение на ОС
ЕС, бъде отменено в производство по чл.40 от ЗУЕС, то ЕС не може да прилага
занапред нито това отмененото решение, нито предходното такова с идентично
съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда и да
проведе ново Общо събрание, на което съответните решения да бъдат преразгледани
и съобразени със закона.
С оглед на даденото разрешение от ВКС,
съдът намира, че решението на ОС ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават
исковите претенции, няма действие за процесния период 2016 г. – 2017 г., тъй
като таксата за 2017 г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от
29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната
на това решение, взетото по–рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага
автоматично за процесния период 2016-2017 г., тъй като подобно приложение по
аналогия не е предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на общото
събрание. В този смисъл е и Решение № 35 от 15.04.2021 г. по в.гр.д.2251/2020
г. на БОС.
След като, по изложените по-горе
съображения, таксите за поддръжка и управление за периода 2016 г. - 2017 г. са
недължими поради липса на действащо за процесния период решение на ОС ЕС,
предявените искове за заплащане на сумата от 596.23 евро, равняваща се на
1 166,13 лв – такса за поддръжка и управление за 2016 г.; за лихва за
забава върху сумата от 596.23 евро за период от 01.01.2017 г. до завеждане на
исковата молба; за сумата от 522,70 евро (1 080,99 лв) – такса за
поддръжка и управление за 2017 г.; и за лихва за забава върху сумата от 552.70
евро за периода от 21.07.2017 г. до завеждане на исковата молба, следва да се
отхвърлят само на това основание. Поради липсата на решение на ОС на ЕС за
определяне на дължимата такса за управление и поддръжка на общите части за 2016
г. и 2017 г., не следва да се обсъжда възражението на ответницата дали дейности
по поддръжка са били реално извършвани или не. С оглед изложените по–горе
мотиви, според които решението от 12.11.2014 г. е неприложимо за определяне на
таксата за поддръжка и управление за процесния период, не следва да се обсъждат
и възраженията, касаещи това решение, в частта му, с която се определя тази
такса, както и възражението на ответницата (заявено с отговора й на исковата
молба) за недължимост на таксата за поддръжка и управление поради това, че не е
обитавала апартамента си през 2016 г. и 2017 г.
По изложените
съображения искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е
неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което е уважен е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да
бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск за
заплащане на дължимата за 2017 г. вноска за фонд „Ремонт и обновление“, съдът намира следното.
Между страните не е спорно, че с
взетото на проведеното на 12.11.2014 г. ОС ЕС решение по т.2 от дневния ред, е
създаден фонд „Ремонт и обновление“, като е определено същият да се формира от
вноски в размер на по 2 евро/кв.м. годишно, които ще бъдат заделени от общата
годишна такса определена в размер на 9 евро на кв.м., като само по изключение
за 2015 г. е предвидено да се заделят по 3 евро/кв.м. годишно.
Съъгласно чл.6,
ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е
длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е
определен от Общото събрание по определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно
също от компетентността на ОС е да определи размера на ежемесечната вноска,
дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват
решенията на ОС ЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС. По отношение на
размера на вноската за посочения фонд, законодателят е предвидил минимален
размер – 1% от минималната работна заплата за страната.
В настоящия случай претенцията касае 2017 г. За този период,
както се посочи по-горе, не е налице валидно взето решение на ОС ЕС за
определяне на размера на вноската на етажните собственици, поради отмяната по
съдебен ред на решението, взето през 2017 г. Ето защо, предвид това, че фонд
„Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е
предвидено в закона, следва да намери приложение законовата норма, която да
замести липсващата воля на етажните собственици досежно размера на вноските на
всеки от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от МРЗ за 2017 г. Съгласно
Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., считано от 1
януари 2017 г. минималната месечна работна за страната за
календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. За процесния период 2017 г. –
12 месеца, дължимата от ответницата минимална вноска за фонд „Ремонт и
обновление“ е в размер на 4.60 лв месечно или общо 55.20 лв.
По изложените
съображения искът по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС е
основателен в посочения размер – 55,20 лв. Над този размер, до присъдения от
ПРС 221,08 евро с левова равностойност 432,39 лв, е неоснователен и
недоказан.
Съдът намира за
неоснователен акцесорния иск за заплащане на сумата от 32.92 евро,
представляваща законната лихва върху претендираната сума от 221,08 евро –
дължима вноска за фонд „Ремонт и обновление“, частично поради недължимост на
главното задължение (доколкото съдът прие иска за заплащане на главницата за
основателен до размер на сумата от 55.20 лв), частично - поради липсата на
втората предпоставка – изпадане в забава на длъжника. В случая разпоредбата на
чл.38, ал.1 от ЗУЕС не може да намери приложение, тъй като същата е относима
към изпълнение на взето решение на Общото събрание. В настоящия случай, както
бе посочено по–горе липсва действащо решение на ОС, с което да е определен
конкретен размер на дължимата вноска за фонд „Ремонт и обновление“, поради
което липсва една от предпоставките за прилагането на определения в чл.38, ал.1 ЗУЕС четиринадесетдневен срок за изпълнение, след изтичането на който етажният
собственик се счита за изпаднал в забава. Не са налице и хипотезите по чл. 84,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД – не е налице определен ден за изпълнение на задължението и
липсва покана за плащане, отправена от кредитора до длъжника.
Поради частичната основателност на предявения иск за
заплащане на дължимата от ответницата за 2017 г. вноска за фонд „Ремонт и
обновление“, съдът следва да разгледа и заявеното с отговора на исковата молба
възражение за прихващане с недължимо платена от ответницата на ищцовата ЕС сума
от 779,65 лв.
По отношение на тази сума страните не
спорят, че е заплатена от ответницата на ищцовата ЕС, като в исковата молба
ищецът твърди, че при предявяване на претенцията си е приспаднал заплатената от
ответницата сума от 779,65 лв от задължението й за годишна такса за управление
и поддръжка за 2016 г. След като, по изложените по-горе съображения, съдът
приема, че ответницата не дължи на ищеца „годишна такса за управление и
поддръжка за 2016 г. и 2017 г.“, заплатената от нея в този период сума от
779,65 лв следва да се прихване от дължимата от нея вноска за фонд „Ремонт и
обновление“ за 2017 г., в какъвто смисъл е и заявеното в отговора на исковата
молба възражение за прихващане.
Ето защо, поради извършено съдебно прихващане
на дължимите
от ответницата Б. суми за вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за 2017 г. в
размер общо на 55.20 лв, със заплатената от ответницата на ищцовата ЕС без
основание сума от 779,65 лв, искът за вноска за фонд „Ремонт и обновление“
за 2017 г. в размер общо на 55.20 лв, също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради несъвпадането на
изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено, и
вместо него, съдът следва да постанови решение, с което исковете се отхвърлят,
като искът за заплащане на вноската за фонд „Ремонт и обновление“, дължима за
2017 г. – за определения от съда на основание чл.162 от ГПК, вр.чл.50, ал.2,
т.1 от ЗУЕС, размер от 55.20 лв – поради извършено съдебно прихващане със
сумата от 779,65 лв, заплатената от ответницата на ищцовата ЕС без основание.
При така постановения
резултат, на ищеца не се дължат разноски, което налага отмяна на обжалваното
решение и в частта, с която ответницата Б. е осъдена да заплати на ищеца
съдебни разноски в размер на 1 156,78 лв. Въззиваемият-ищец следва да
заплати на въззивницата-ответник съдебни разноски в размер на 94,94 лв за
заплатена държавна такса за подадената въззивна жалба, тъй като за въззивното
производство не са представени доказателства за заплатено от въззивницата адвокатско
възнаграждение, а в първата инстанция ответницата е била представлявана от
особен представител.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 90/02.04.2020 г. по гр.д.79/2019 г. по описа на Районен съд
Поморие в обжалваните части, и ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I №
211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, за осъждане на
Л.С.Б.,
гражданка на ***, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с
адрес ***, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие”, сумата от 596.23 евро,
с левова равностойност 1 166,13 лв., представляваща годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”
за 2016 г., дължима за собствения на ответницата апартамент № ***
в комплекса; сума в размер 122.06 евро,
с левова равностойност 238.73 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода
от 01.01.2017 г. до предявяване на иска - 22.01.2019 г.; сума в размера 552.70 евро, с левова равностойност
1 080,99 лв, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., дължима за
собствения на ответницата апартамент № *** в комплекса; сума в
размер на 59,42 евро, с левова
равностойност 116.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от
01.01.2018 г. до предявяване на иска - 22.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху присъдените главници, считано от предявяване на иска - 22.01.2019 г„ до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I №
211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, за осъждане на
Л.С.Б.,
гражданка на ***, родена на ***, БУЛСТАТ *********, с
адрес ***, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие”, сума в размер 221.08
евро, с левова равностойност 432.39 лв, представляваща вноска във фонд „Ремонт
и обновяване“ на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.
дължима за собствения на ответницата апартамент № *** в комплекса, ОТ КОЯТО
СУМА - 55.20 лв (определения от съда на основание чл.162 от ГПК, вр.чл.50,
ал.2, т.1 от ЗУЕС) – поради извършено съдебно прихващане със заплатената от
ответницата Б. на ищеца без основание сума от 779,65 лв, а останалата част – поради
неоснователност на иска; както и сумата 23.76
евро, с левова равностойност 46.48 лв, представляваща обезщетение за
забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
01.01.2018 г. до предявяване на иска - 22.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху присъдените главници, считано от предявяване на иска - 22.01.2019 г„ до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с
рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, да заплати на Л.С.Б., гражданка на ***,
родена на ***, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, сумата от 94,94 лв (деветдесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.