Решение по дело №1812/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу решение № 967/26.06.2023 г. по н. а. х. д. № 4269/2022 г. на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 03-012779/16.06.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 415, ал. 1 КТ на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. По съображения за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на закона се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателно постановление да се потвърди.

В съдебно заседание на 26.10.2023 г. касаторът директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Б. на електронна поща на съда е подадена молба с. д. № 15142/26.10.2023 г., с която касационната жалба се поддържа на заявеното в нея основание за неправилност на въззивното решение. Оправя се искане при уважаването й на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че обжалваното решение се остави в сила, се предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната по делото страна.

Ответникът по касация „Елитис Мегастор“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От пълномощника на дружеството адв. К. е подадено писмено становище с. д. № 15140/26.10.2023 г., в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се при оставяне в сила на въззивното решение съдът да присъди на дружеството направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Подадена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 30.06.2023 г. /л. 110 от н.а.х.д. № 4269/2022 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на ВРС тя е подадена чрез въззивния съд на 14.07.2023 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, касационният състав намира касационната жалба за неоснователна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 415, ал. 1 КТ на "Елитис Мегастор" ЕООД за това, че като работодател не е изпълнил задължително предписание № 5, дадено с Протокол № ПР2001026/07.02.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, да начисли и изплати до датата 17.02.2020 г. разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м. декември 2019 г. на работничката Р. Д.К., заемаща длъжността „продавач-консултант“ в ТЦ – Бургас и полагаща труд по сключен с „Елитис Мегастор“ ЕООД индивидуален трудов договор № 660/10.07.2015 година.

За да отмени наказателното постановление, решаващият делото съд е приел от една страна, че даденото на работодателя "Елитис Мегастор" ЕООД предписание от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е с неясно съдържание, поради което неизпълнението му поначало не би могло да доведе до ангажиране отговорността на дружеството по чл. 415, ал. 1 КТ. Посочил е, че от предписанието не става ясно нито колко е платено, нито колко остава да се доплати на работничката – факти, които в случая са от съществено значение като се има предвид, че според доказателствата по делото доплащане в посочения в предписанието срок е било направено в полза на К..

От друга страна съдът е посочил, че за неизплатеното в пълнен размер на Р.Д.К. трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. работодателят вече е бил наказан с НП № 03-012414/19.02.2020 г., в което АНО, съобразявайки, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вреди последици, е наложил на дружеството административно наказание по чл. 415в, ал. 1 КТ. При тези факти въззивният съд е приел в решаващите мотиви, че след като на 19.02.2020 г. АНО е посочил, че дружеството е отстранило нарушението като е доплатило разликата до пълния размер на основното трудово възнаграждение на работничката К. за процесния месец декември 2019 г., обективирайки това във влязъл в законна сила след провеждането на съдебен контрол пред РС – Бургас правораздавателен акт на особена юрисдикция, то не е ясно защо четири месеца по-късно е счел, че даденото в същата връзка предписание все още не е изпълнено.

Решение е правилно.

Съобразен със съдържанието на даденото на „Елитис Мегастор“ ЕООД Предписание от контролните органи по съставения от тях и приложен по преписката Протокол № ПР2001026/07.02.2020 г. е изводът на районния съд, че с него е допусната неяснота относно вмененото на дружеството задължение за изплащане на разликата до пълния размер на уговореното основно трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. на работничката Р.Д. К., тъй като не се разбира каква точно по размера си към него момент е била неизплатената част от това възнаграждение. При този пропуск в предписанието, освен че не може да се проконтролира дали и доколко е изпълнено поради неяснотата какво точно е предписано на работодателя, но и поради същата причина не би могло да послужи като основание за ангажиране на отговорността му по чл. 415, ал. 1 КТ.

Неяснотата в съдържанието на предписанието е пренесена впоследствие и в административнонаказателното производството, в което както актосъставителят, така и АНО не са посочили каква точно като размер към 18.02.2020 г. /денят, следващ изтичането на срока за изпълнение на предписанието/ е неначислената и неизплатена част от основното месечно трудово възнаграждение на работничката К. за м. декември 2019 г., като отново не става ясно и какъв поначало е бил договореният между страните по ТПО размер на основното трудово възнаграждение на работничката към м. декември 2019 г. Наред с това в обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е допуснал и несъответствие при изписването на номера на даденото на работодателя задължително предписание като наместо предписанието под № 6 от Протокол № ПР2001026/07.02.2020 г., което касае заплащането на трудовото възнаграждение на К. за м. декември 2019 г., е посочил предписанието под № 5, което е относимо към заплащането на дължимото трудово възнаграждение на същата работничка, но за м. ноември 2019 г.

Създавайки с горните пропуски неяснота в повдигнатото обвинение, актосъставителят и АНО освен че са нарушили изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно задължителните реквизити на АУАН и НП, но и са попречили на наказаното лице да организира защитата си, тъй като за него не трябва да остава и най-малкото съмнение точно срещу какви факти да се защитава.

Поради това решаващият делото въззивен съд с основание е приел, че в хода на административнонаказателното производството е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Основателен е и изводът на съда, че след като преди издаване на процесното наказателно постановление вече е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Елитис Мегастор“ ЕООД по чл. 415в, ал. 1 от КТ за отстранено веднага след установяването му административно нарушение, свързано с неизплащането до пълния размер на основното трудово възнаграждение на същата работничка за същия месец декември 2019 г., то АНО сам е влязъл в противоречие, приемайки на по-късен етап, че възнаграждението все още не е изплатено.

При тези данни за допуснати при издаването на АУАН и НП нарушения районният съд правилно е отменил обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, поради което решението му следва да се остави в сила от касационната инстанция.

Основателно съгласно чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН е искането на ответника по касация за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Същите съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023 г. са в размер на 600 лв., която сума, предвид основателността на направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност, следва да се редуцира до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. вр. чл. 63д ал. 2 ЗАНН минимум от 550 лв. При преценката на основателността на възражението за прекомерност съдът съобрази невисоката фактическа и правна сложност на делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 967/26.06.2023 г. по н. а. х. д. № 4269/2022 г. на ВРС.

ОСЪЖДА ИА “Главна инспекция по труда“ да заплати на „Елитис Мегастор“ ЕООД, ЕИК *********, направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: