Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми април през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№324 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2394,26 лв. и чл.422,
ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 1754,42 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В.Д.М., ЕГН **********,***
която се твърди , че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от
ищеца по ч.гр.д.№4886/15 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника,
които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради
доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника-
апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 1.05.2002г. -
30.04.2015г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост на адрес гр. ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***. Твърди, че сумите за ТЕ
за периода от 01.05.2002г. - 30.04.2015г. за процесния
имот са начислявани от *** по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните
суми за процесния период са: сума за отопление-836,80
лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 1100,88
лв., битово горещо водоподаване- 71,26 лв., услуга
дялово разпределение- 16,94, такса мощност-368,38 лв. Твърди, че в имота не са налични уреди за дялово
разпределение. Начисляват се суми само за щранг-лира
и сградна инсталация.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 2394.26 лева за
главница за периода 01.05.2002 г. – 30.04.2015 г. и лихва върху главницата в
размер на 1754.42 лева за периода: 01.07.2002 г. до 03.11.2015 г. и законната
лихва върху главницата от 19.11.2015 г. до изплащане на вземането, за които
суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5940/2015г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в
която взема становище, че исковата претенция е допустима, но изцяло неоснователна.
Моли да бъде отхвърлена със законните от това последици и пи присъдите
направените по делото разноски. Излага съображения, че цитираните в исковата
молба разпоредби на непосочен закон, на
които се основава искането на ищеца са в редакцията на ДВ бр. 54 от 2012 година
, а процесния период,за който е предявена сумата
касае период преди да са били в сила цитираните разпоредби. Счита, че
непосочването на Закона, на който се основава искането е липса на обосновка на
исковата молба, на която се основава искът. Сочи, че в исковата молба е
цитирана разпоредбата на чл.153 ал. 1, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия. Оспорва факта на реално
потребление на топлинна енергия от страна ответницата за процесния
период. Твърди, че въпреки че ответника е носител на правото на собственост
върху имота, законът поставя условие същият реално да е използвал
предоставената енергия. Твърди, че в случая ответника не е имал сключен договор
с ***" *** и „***"***, не е
участвал в ОС на собствениците и няма сключен договор с топлинния счетоводител.
Счита, че ответника не бил обвързан с облигационни отношения по доставка на
топлинна енергия с ищеца по делото. Оспорва главницата и началния момент на
начисляване на лихва за забава. Твърди,
че в сградата, в която ответника притежава имот никога не е провеждано Общо
събрание на етажната собственост и не е сключван договор е Топлофикация -Плевен
за доставка на топлинна енергия. Оспорва достоверността на представените данни
от „***" *** за потребена топлинна енергия от
ответника. Оспорва извлечението по сметки на абонатен № ***, като твърди, че
ответника не е ползвал топлинна енергия. Твърди, че от 01.05.2002 година ответника
се е отказал от услугите на Топлофикация,
като е подал в дружеството молба. Твърди, че комисия от представители на
ТЕЦ е посетила имота на ответника и се е убедила,че са свалени радиаторите,
като са запечатани щранговете за топлинна-енергия и
топла вода. Твърди, че при подаване на молбата до Топлофикация и
преустановяване на отношенията за доставка на топлинна енергия, ответника е
заплатил към оня момент всичките задължения към дружеството. От друга страна, в
случай, че се докаже, че ответника дължи заплащане на предоставена топлинна
енергия, счита и че претендираното вземане на ищцовото дружество е изцяло погасено по давност. Излага
съображения, че съществуват различни системи за разплащане на действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител -на равни
месечни вноски и изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във
всички посочени хипотези обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на
задължението на потребителите на топлинна енергия. Счита, че в настоящия гражданскоправен спор при предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената
тежест при условията на главно и пълно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането му, че претендираното
в исковата молба вземане съществува в посочения размер, на претендираното
договорно основание и че длъжник но вземането е ответника. Твърди, че ищцовото дружество основава вземанията си на представеното
извлечение от сметка на ответника, които
са оспорени. Излага
съображения, че извлечението от сметка
представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващи изгодни за
представилата ги страна обстоятелства, поради което и при оспорването на този
документ, същият няма обвързваща съда доказателствена
сила за отразените в него данни. Представените от ищцовото
дружество писмени доказателства представляват извлечения от счетоводните му
книги,които оспорва. При наличие на възражение обаче относно редовността на
водене на счетоводните книги, страната, която ги представя и извлича от тях
благоприятни за себе си факти е длъжна да докаже, че същите са били редовно
водени. Счита, че за основателността на предявения иск е необходимо ищецът да
докаже извършването на доставки по договора за продажба на топлинна енергия
като установи по безспорен начин действителното количество доставена топлинна
енергия и нейното остойностяване. Твърди, че не са ангажирани доказателства
установяващи начислените от ищцовото дружество суми,
а представените счетоводни сметки са прогнозни. Счита, че само въз основа на
извлечението от сметка, изготвено от ищцовото
дружество не може да се установи количеството доставена топлинна енергия в имот
на ответника, както и дължимата за всеки месец сума. Не са ангажирани писмени
доказателства, носещи подпис на ответника, за да бъде създадено сигурно
убеждение относно количеството доставена топлинна енергия. На следващо място -
не са представени извлечения от сметки, от които да се установи, че ищецът е
формирал задълженията на ответника като е взел предвид периодичните отчети на
средствата за търговско измерване, монтирани в жилището на ответника и на общия
топломер в сградата-етажна собственост. Ищецът не ангажира доказателства, от
които да се установява как е образувана стойността па конкретните начислени
суми за топлоенергия по партидата на ответника както и от какво произлизат -
топлинна енергия за реално потребена енергия или от потребена такава за общи части в режим на етажна
собственост.Счита, че неоснователността на главния иск за главницата обосновава
неоснователност и на иска за обезщетение за забава върху същата.
По делото е конститиран като трето лице-помагач
на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***, сграда на ***
и адрес в ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните и се признава от
ответника в отговора на исковата молба, че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот- апартамент,
находящ се в ***.
По делото
са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„*** на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на
директорите на „*** и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не
са оспорени от отвеника по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Видно от
приетото заключение на съдебно икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно, при *** се води задължение на абонат № *** в размер на 2394,26 лв.
за периода от 01.05.2002г. до 30.04.2015г. за главница, от които 1912,44 лв. главница
за периода 01.05.2002г. до 19.11.2012г./696,27- топлоенергия за
отопление,765,95- ТЕ, отдадена от сградна инсталация71,26
лв.ТЕ за БГВ, 10,58 такса услуга дялово разпределение, такса мощност-368,38 лв./ и 481,82 лв.
главница за периода 19.11.2012г. до 30.04.2015г./140,53- ТЕ за отопление, 334,93-
ТЕ за сградна инсталация, такса дялово
разпределение-6,36 лв./.Лихвата за забава за периода от 01.07.2002г. до
19.11.2012г. е в размер на 1680,63 лв., а за периода от 19.11.2012г. до
03.11.2015г. е в размер на 85,23 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2394,26 лв.
Не е спорно между страните, че ответника е собственик
на процесния, топлоснабден
имот, находящ се в ***.
Страните по делото са
в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител
на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето,
което ползва имота на облигационно основание, а собственик или притежател на
ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното
понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на
физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия,
утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен
договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл.
151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на
лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия,
възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ
договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право
на ползване на доплоснабдения имот.
Предвид изложеното ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за
БГВ и за услуга дялово разпределение. Сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект. В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в
които потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Ответника е изложил
твърдения, че отоплителните тела, монтирани в имота му са отделени от топлоснадбителната мрежа, но в този смисъл не е ангажирал
никакви доказателства.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, по отношение на
сключване на договор с фирмата за дялово разпределение и ищеца по делото,
поради факта, че не провеждано общо събрание на етажната собственост. Атакуването
на надлежното сключване на договор с фирмата за дялово разпределение и доколкото
се установи, че ответника е потребител на топлинна енергия и не сочи друга фирма
за дялово разпределение да е извършвала тази услуга, не е в интерес на ответника
по делото, тъй като в такъв случай би
следвало да се начисляват суми на максимална мощност.
Доставеното и потребено количество топлоенергия
от ответника по делото в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия
се установява от приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, от която се установи, че дължимата сума от ответника за доставената
топлоенергия е както следва: 1912,44лв.
главница за периода 01.05.2002г. до 19.11.2012г./696,27- топлоенергия за
отопление,765,95- ТЕ, отдадена от сградна инсталация,
71,26 лв.ТЕ за БГВ, 10,58 такса услуга дялово разпределение, такса мощност-368,38 лв./ и 481,82 лв.
главница за периода 19.11.2012г. до 30.04.2015г./140,53лв.- ТЕ за отопление,
334,93лв.- ТЕ за сградна инсталация, такса дялово
разпределение-6,36 лв./.
Предвид изложеното ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация и за услуга дялово
разпределение. С оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при
което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,
заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите
на вещни права. То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането
се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира, че беше установено вземането на ищеца по отношение на ответника
в претендирания размер от 2394,26 лв.
При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е длъжен да
разгледа направеното възражение за частично погасяване на вземането по давност
за периода от 10.09.2012г. до 10.09.2015г. Съдът приема, че вземането на *** спрямо
ответника е периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), по отношение на което
се прилага специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение №
168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния
касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради
което и по отношение на тях е приложима специалната норма за давността по чл.
111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС
относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото
облигационно правоотношение, породено от договора за продажба на ТЕ от *** на
потребителите за битови нужди, а падежа на задълженията е точно определен на равни
интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено и в приетите по
делото общи условия, както и, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
лихва за забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията
на ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни, а според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост
е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.11.2015г. Непогасената по
давност и дължима от ответника главница за които суми изискуемостта е настъпила
след 19.11.2012г.- т.е за периода от 10.09.2012г.
до 30.04.2015г. е в размер на 481,82 лв. съгласно приетото по делото заключение
на съдебно-икономическата експертиза. Поради което искът се явява оснсователен
и доказан за сумата от 481,82 лв., за която следва да бъде уважен, а за
разликата до предявения размер от 2394,26 лв. следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
Съдът присъжда и законната лихва върху главницата, която на основание чл.
422, ал.1 от ГПК се дължи от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 19.11.2015 г. до окончателното й изплащане.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 1754,42
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответника по
делото за заплащане на главница за процесния период, макар и частично погасена
по давност, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в размер на
законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането
на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след
изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните
начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Доколкото
не се спори от страните, че не са извършени плащания на суми за главница и
лихва за процесния период, съдът приема, че предявения в обективно кумулативно
съединение акцесорен иск за лихва за забава също е доказан по основание.
При този извод следва да
бъде разгледано направеното възражение за погасяване по давност. Вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата,
когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато
главното вземане е погасено по давност - по аргумент от чл. 119 от ЗЗД. Извън
тези случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност
по силата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдът приема, че главницата за
релевантния период е погасена по давност от 01.07.2002г. до 19.11.2012 г.
включително, поради което и вземането за лихва е погасено по давност за същия
период. Следва да се съобрази по отношение на акцесорното вземане за лихва за
периода от 01.07.2002 г. до датата до която се претендира лихвата - 03.11.2015
г. изтекъл ли е предвидения в закона тригодишен срок, отброяващ се от датата,
на която настъпва изискуемостта на сумите за доставената ТЕ за всеки от
месеците, т. е. падежа на всяко едно от вземанията за месечните суми за
потребена топлинна енергия, която формира главницата. Съобразявайки горното, приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът определя дължимата лихва за
забава върху главницата от 481,82 лв. и периода от 19.11.2012 г. до 03.11.2015
г. включително, в размер от 85.23 лева. По изложените съображения съдът приема,
че исковата претенция за лихва е основателна и доказана до размер от 85,23 лв., за която сума следва да бъде
уважена, а за разликата до предявения размер от 1754,42 лв., следва искът да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски
от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 27,61 лв. съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 31,84 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция. Направено
е искане и за присъждане на
адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лв., но по делото
не са ангажирани доказателства, че същото е платено, а само е налице договор
за правна помощ и съдействие, в което е уговорено възнаграждение в размер на 180 лв.,
което да бъде заплатено по банкова сметка, ***, че възнаграждението
е заплатено.Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, Съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал. ГПК, ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждени в
размер на 345,33 лв.
съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
по
отношение на В.Д.М., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора *** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление: *** сумата 481,82 лева, представляваща
стойността на консумирана и
незаплатена топлоенергия за периода от 19.11.2012г. до 30.04.2015г., в едно със
законната лихва от 19.11.2015г. за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 3514/20.11.2015г. по ч.гр.д.№5940/2015 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 481,82 лв. до предявения размер от 2394,26
лв. и за периода от 01.05.2002г. до 19.11.2012г. отхвърля иска като погасен по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.Д.М., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора *** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 85,23 лева, представляваща лихва
за забава върху 481,82 лв. за периода 19.11.2012г. – 03.11.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3514/20.11.2015г.
по ч.гр.д.№5940/2015 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 85,23 лв. до предявения размер от 1754,42 лв. и за периода от 01.07.2002г.
до 19.11.2012г. отхвърля иска като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на ***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 27,61 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.5940/2015 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на ***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 31,84 лв. направени по делото разноски за ДТ
и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК,*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ НА В.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 345,33
лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***,
сграда на *** и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: