МОТИВИ по НОХД №30214/2010 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият П.И.И. е обвинен в това, че на 27.03.2010
г. в гр. Монтана, в условията на опасен рецидив, отнел от владението на Д.Р. xxx,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои велосипед марка
„Крос", модел „Маверик" на стойност 120 лв. – престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия И.
за виновен в извършване на престъплението да му наложи наказание една година
лишаване от свобода, което същият да изтърпи ефективно при строг режим, както и
да го осъди да заплати разноските по делото.
Подсъдимият И. се признава за виновен и моли съда за снизхождение.
При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства по тези факти. Прави самопризнание, като изразява съжаление за
стореното.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Габриела
Димитрова изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да
определи наказание като приложи разпоредбата на чл. 55 НК във вр. с чл. 2 ал. 2 НК с оглед направеното от подзащитния й самопризнание в с. з.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият П.И. е осъждан
многократно за престъпления против собствеността, видно от справка за съдимост
peг. №1405/03.09.2010 г. на БС при Районен съд - Монтана. С оглед осъжданията
му /8 присъди/, деянието предмет на настоящето обвинение, се явява извършено от
И. в условията на опасен рецидив по чл. 29 от НК.
Подсъдимият И. е безработен,
неженен и живее в гр. Монтана бул. xxxx . На 27.03.2010 г. свидетелят
Д.Р. М., на 15 години, отишъл с велосипеда си „Крос-Маверик” до магазин
„Ларго" в гр. Монтана да пазарува. Преди да влезе в магазина, той подпрял
велосипеда на стойка до входа, без да го заключва. Когато приключил с
пазаруването и излязъл от магазина забелязал липсата на велосипеда и се оплакал
на стоящия наблизо свидетел П.Н.П., служител в частна охранителна фирма.
Свидетелят и
детето тръгнали из квартала да търсят колелото. Забелязали подсъдимият И., който
спокойно си бутал велосипеда и веднага извикали полиция. Велосипедът бил
предаден с протокол за доброволно предаване от И. и върнат с Разписка от същата
дата – 27.03.2010 г. на бащата на Д.Р. М. – Р. Б. М..
От заключението на
извършената на ДП съдебно - оценителна експертиза, което съдът приема като
обективно и безпристрастно дадено, се установява, че стойността на откраднатия
велосипед е в размер на сумата от 120 лв.
При условията на чл. 372 ал.
4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимия И. и доказателствата
събрани в досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен
и категоричен начин. С деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК затова, че на 27.03.2010 г.
в гр. Монтана, в условията на опасен рецидив, отнел от владението на Д.Р. xxx, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои, велосипед марка
„Крос", модел „Маверик" на стойност 120 лв.
Преди извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимият е осъждан
с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления, като му е
налагано наказание лишаване, което той е изтърпял ефективно. От изтърпяването
на това наказание, не са изминали 5 /пет/ години. Поради тези обстоятелства, настоящото
деяние се явява извършено при условията на „опасен рецидив" по смисъла на
чл. 29 ал. 1 б. "б" от НК. Поради това и то следва да се квалифицира
по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за
извършване на деянието са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната. Налице е и допълнителния елемент от
субективна страна на деянието - присвоително намерение чрез фактическа власт
върху вещта.
С оглед установената фактическа обстановка и във връзка със съдимостта на И.
съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на горното престъпление, поради което и съдът го
призна за виновен.
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на чл. 58а НК към датата на
деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и
разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че
наказанието по отношение на Цветанов следва да се определи на основание чл. 196
ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 58а НК с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр.
чл. 2 ал. 2 НК - в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определя на
основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода, като постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на И. и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимия И. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 50 лв. - направени по делото
разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: