№ 144
гр. Несебър, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20242150100853 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С. С. Й., ЕГН
********** от гр.Несебър, заявена чрез адв. Т. П. - М. от АК - Бургас срещу Община
Несебър, ЕИК *********, с адрес: гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, представлявана
от Кмета Николай Д..
С първоначално предявената претенция се иска осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 2500 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди
и по-конкретно нанесени щети върху притежавано от Й. МПС – л.а. „С.С.“ с рег.
*******, рама № VF7S0HDZF*******, от паднало дърво върху автомобила на улица,
преминаваща пред ресторант „Джани“ в к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър, обл.Бургас,
ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
27.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите. Прендират се и сторените по
делото съдебни разноски.
Претенцията се основава на следните фактически твърдения: ищцата
притежава л.а. „С.С.“ с рег. *******, като е отстъпила същия за ползване на нейния
брат Калоян Славов Йорданов на 27.12.2023г., за да свърши личен ангажимент в к.к.
Слънчев бряг. При управление на автомобила в посока към централната улица в
комплекса, при преминаване по улицата пред ресторант „Джани“ в Слънчев бряг,
около 12.00 ч., върху колата е паднало дърво, което се намирало върху тротоара,
находящ се от другата страна на пътя. Ищецът посочва, че по негови изчисления
стойността на щетите по автомобила за възстановяването им възлизат на 2500лева.
Счита, че Община Несебър е отговорна за причинените му имуществени вреди, тъй
1
като дървото е публична общинска собственост, като се излагат подробни
съображения. Моли за уважаване на исковата претенция.
С уточнителна молба ищецът конкретизира вида и приблизителната стойност
на причинените на автомобила щети в размер на 2396.60 лева.
В хода на производството чл. 214, ал. 1 от ГПК, е прието сторено от ищеца
изменение на размера на предявения иск чрез неговото увеличаване до сумата в
размер на 3241.70 лева.
Ответната Община подава писмен отговор в срок, в който заявява, че исковата
молба е нередовна, тъй като не се посочват точният вид на щетите по автомобила, за
да се прецени дали претендираният размер от 2500лева съответства на действителното
фактическо положение. В тази връзка се посочва, че ще се изрази становище по
същество след конкретизиране на вида на щетите.
Исковата молба е допустима - подадена е от лице, което има правен интерес от
решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон
реквизити.
Съдът, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представеното по делото свидетелство за регистрация, Част I (л. 5) се
установява, че лек автомобил марка и модел „С.С.“ с рег. ******* е собственост на
ищцата С. С. Й..
Видно от удостоверение с рег. № 714201-83 от 29.12.2023г. (л. 4), издадено от
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас е
отбелязано, че на 27.12.2023г. в 12:25 ч. в РСПБЗН - Несебър е получен сигнал за
необходимост от оказване на техническа помощ във връзка с паднало дърво пред
ресторант „Джани“, гр. Несебър, кв. „Камелия“ № 38, к.к. Слънчев бряг - запад, общ.
Несебър.
В съдебно заседание по делото е изслушан свидетелят Калоян Славов Тодоров
(л. 32) - брат на ищцата, който заявява, че на 27.12.2023г., към 12:15 ч. е управлявал
колата на сестра си по улицата, успоредна на детската градина в к.к. Слънчев бряг,
посока хотел „Кубан“. Наближавал легнал полицай преди ресторант „Джани“, като се
движел със скорост 30 км./ч. При преминаването на легналия полицай наближил
пешеходната пътека пред ресторанта и докато бил в движение видял как едно от
поредицата от дървета на тротоара край улицата пада. Уточнява, че дървото паднало
върху задната част на колата. Сочи, че след като спрял и слязъл от автомобила
позвънил на тел. 112, като след идването полицията сигнализирала на пожарната, за да
отрежат дървото. Допълва, че процесният ден бил слънчев и без вятър и в предходните
2
дни не е имало буря или лоши метеорологични условия.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза (л. 42 - л. 58) се
установява, че увредените части на лек автомобил марка и модел „С.С.“ с рег. *******,
с първа регистрация 24.06.1999г. са таван, колона таван лява, стъкло челно, огледало
ляво, рамо чистачка предна, капак преден, колона лява, капак заден, врата предна лява,
врата предна дясна, калник заден ляв, калник преден ляв. Експертизата разяснява
механизма на получаване на вредите по процесния автомобил, който съответства на
посочения в исковата молба. Вещото лице е достигнало до извод, че настъпилото
събитие и получените щети са причинно-следствена връзка. След като е съобразил
материалите по пазарни цени като нови и труда на извършения ремонт според
предоставени от три обекта офери, експертът е констатирал, че средно пазарната цена
за причинените щети по автомобила възлизат на 3669.20 лева, от които 457.50 лева - за
части и 3241.70 лева за труд. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението, като пояснява по какъв начин е определил степента на увреждане на
увредените части.
С оглед констатациите от експертизата ищцата е депозирала молба, с която на
осн.чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискано изменение на размера на предявения иск чрез
неговото увеличаване до сумата в размер на 3241.70 лева, което е прието с протоколно
определение от о.с.з. на 07.02.2025г..
По делото е допусната допълнителна СТЕ (л. 91 - л. 95), от заключението на
която се установява, че пазарната стойност на процесния автомобил спрямо
техническото състояние към 27.12.2023г. преди настъпването на вредите възлиза на
2300 лева. Вещото лице е посочило, че към посочената дата автомобилът е бил в
статическа експлоатация около 24 години, 6 месеца и 3 дни и същият е бил технически
изправен. Посочва, че за изпълнение на допълнителната задача по експертизата е
изследвал пазарните цени на автомобили в движение от същата марка и модел, година
на производство, мощност и със същите технически характеристики като на процесния
автомобил. За целта е използвал специализирани сайтове с обявени от продавачите
цени, от които е отнел 5 процента, представляващи дилърската надценка, като е
осреднил най-ниската и високата цена. Вещото лице е достигнало до извод, че в
случая е налице икономически тотал.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи юридическите факти, от които извлича
изгодни за себе си правни последици: 1. Деяние (действие или бездействие) на
служител на Общината при или по повод възложената му от Общината работа; 2.
Механизмът на настъпване на инцидента; 3. Видът на щетите; 4. Пряка причинно-
3
следствена връзка между деянието (действие или бездействие) на служител на
Общината и претърпените от ищцата и имуществени вреди; 5. Размерът на щетите по
автомобила по пера. В тежест на ответника е да установи юридическите факти, на
които основава своите правоизключващи и правонамалящи възражения. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение № 964 от 19.09.2024г., постановено по
настоящото дело.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД повелява, че този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Съгласно задължителните указания, дадени с Постановление № 7/1959г. на
Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Така съгласно задължителните указания, дадени с Постановление № 7/1958г.
отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за
възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно
поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на
причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на
работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно из между тях е причинил тези вреди.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по
силата на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, отговорност носи и възложителят
за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнение. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните
последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 от
ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да
поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване
на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са и задължителните указания, разяснени в
Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС и т. 3 от Постановление № 4/1975г. на
Пленума на ВС.
Съгласно т. 4, § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и
държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От своя
страна чл. 61, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ предвижда, че основа на зелената система на
4
териториите на общините са озеленените площи, за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или
общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, като същите са
собственост на държавата и общините, са публична собственост.
В тази връзка и съгласно чл. 2 от приетата Наредба № 18 за изграждане и
опазване на зелената система на територията на Община Несебър, зелената система, по
смисъла на Наредбата обхваща всички озеленени площи, за широко и ограничено
обществено ползване. Клаузата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата предвижда, че кметът на
Община Несебър ръководи, координира цялостната дейност по опазване, изграждане и
поддържане на зелената система, организира изпълнението на бюджета по дейностите
свързани с озеленяване, като съгласно ал. 3 той може да прехвърля и възлага своите
функции по дейностите свързани със зелената система на заместник кмет, на
ръководителите структурните звена на общинска администрация. Според разпоредбата
на чл. 21 от Наредбата за премахване на изсъхнали и болни дървета, както и на
дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението,
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура в общински площи, се
предприемат незабавни действия от кметовете на населените места и служителите от
дейност „Озеленяване” в съответствие с издадена от Кмета на Общината Заповед”.
Всичко изложено до тук налага извод, че ответната община е следвало да
полага дължимата грижа по опазването и поддържането на зелената система, като
осигурява сигурността на гражданите и премахва дърветата, застрашаващи тяхната
безопасност. По делото по категоричен начин се установи, че това задължение не е
било съобразено и изпълнено, поради което е настъпило падане на дървото, в резулат
на което са нанесени вреди на процесния автомобил. Следва да се обърне внимание,
че по делото не са налице данни, че дървото е паднало като последица от влошена
метеорологична обстановка и авария.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените от ищцата и
имуществени вреди.
Нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като съгласно
трайната съдебна практика размерът на имуществените вреди се определя към
момента на причиняването им (напр. Решение № 18 от 28.01.1997г. по гр.д. № 3511 от
1995г. на ВКС, ІV г.о.). Когато при непозволено увреждане известна вещ е така
повредена, че не е вече годна за своето предназначение и не може да бъде
възстановена, като обезщетение се присъждане нейната равностойност, намалена със
стойността на годните части или на получения материал в зависимост от естеството на
вещта, а при частични повреди върху вещта не следва да се прилага компенсация на
5
вреди с останалите от вещта ползи (напр. Решение № 132 от 10.04.2012г. по гр.д. №
1233 от 2011г. на ВКС, ІІ г.о. ).
С оглед изложеното и предвид заключението на допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза, според което е налице икономически тотал, т.е.
възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно предвид, че
стойността на ремонта е по-висока към датата на инцидента спрямо стойността на
автомобила като здрав към датата на инцидента, съдът намира, че предявеният иск
следва да се уважи до сумата в размер на 2300 лева, представляваща средна пазарна
стойност на процесния автомобил към датата на увреждането - 27.12.2023г., и
отхвърлен до пълния предявен размер от 3241.70 лева съобразно направеното
изменение на иска чрез неговото увеличаване.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 956.39 лева
съразмерно уважената част на иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Несебър, ЕИК *********, с адрес: гр. Несебър, ул.
„Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета Николай Д., да заплати на С. С. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Несебър, комплекс „Стария възел“, бл. 4, ет. 2, ап.
16, сумата от 2300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
нанесени върху собствения на ищцата лек автомобил марка и модел „С.С.“ с рег.
*******, вследствие паднало върху посоченото МПС на 27.12.2023г. дърво в гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг, пред ресторант „Джани“, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 22.07.2024г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния
предявен размер от 3241.70 лева като неоснователен. Решение № 132 от 10.04.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1233/2011 г., II г. о
ОСЪЖДА Община Несебър, ЕИК *********, с адрес: гр. Несебър, ул.
„Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета Николай Д., да заплати на С. С. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Несебър, комплекс „Стария възел“, бл. 4, ет. 2, ап.
16, сумата от 956.39 лева, представляваща направените по делото разноски
съразмерно уважената част на иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6
7