Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 30.09.2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на седми юли две хиляди и петнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1058 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са от “БДЖ – Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, против “Т.Р.-Б.” ЕООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79 от Закона за железопътния транспорт и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор
№ 107/2011г. от 25.11.2010 г. за железопътни превози, съгласно който той като
превозвач извършва железопътни превози на товари в полза на ответника (клиент),
който заплаща дължимите превозни разноски (превозни цени и добавъчни такси) и
ДДС. Излага съображения, че съгласно чл. 24, ал. 4 от сключения договор,
ответникът се е задължил, при наличие в товарителницата на кодовете за
централно плащане, да заплаща на ищеца-превозвач превозните разноски за
осъществените по товарителниците железопътни превози на товари. Ищецът твърди,
че през периода от 01.08.2012 г. до 31.10.2012 г., като превозвач по договора е
осъществил заявените от ответника “Т.Р.-Б.”
ЕООД железопътни превози на товари по
релацията Бобов дол – Голямо село, като по този начин е изпълнил своите
задължения по договор № 107/2011. Ответникът не е заплатил превозните разноски,
дължими за осъществените в негова полза железопътни превози, за които
превозвачът е издал 15 фактури. Сочи, че фактурите са издадени от него като
превозвач за събиране на превозните разноски по изпълнените в полза на ответника
железопътни превози на товари, осъществени по няколко релации в този период.
Предмет на предявените искове са неплатените
от ответника суми за превозни разноски за осъществени от ищеца като превозвач
железопътни превози по една от
релациите: гара Бобов дол – гара Голямо село за периода от 01.08.2012г. до 31.10.2012г.
С исковата молба и направеното в хода на
процеса увеличение на предявените искове с молба от 17.06.2014 г., ищецът претендира присъждането на сумата от
2 000 лева – частичен иск от общата сума от 40 956,29 лева по 18 броя товарителници, включена във фактура №
**********/20.08.2012 г., както и присъждането на общата сума от
429 356,17 лева по останалите 14 фактури, а именно:
1. сумата от 18 987,30 лева по 10 броя
товарителници, включена във фактура № **********/24.08.2012г. на обща стойност
от 157 372,08 лева с ДДС;
2. сумата от 47 334,66 лева по 18 броя
товарителници, включена във фактура № **********/31.08.2012г. на обща стойност
от 475 104,80 лева с ДДС;
3. сумата от 19 083,91 лева по 8 броя
товарителници, включена във фактура № **********/05.09.2012г. на обща стойност
от 183 373,26 лева с ДДС;
4. сумата от 41 331,20 лева по 19 броя
товарителници, включена във фактура № **********/11.09.2012г. на обща стойност
от 443 985,36 лева с ДДС;
5. сумата от 14 258,24 лева по 8 броя
товарителници, включена във фактура № **********/14.09.2012г. на обща стойност
от 134 898,17 лева с ДДС;
6. сумата от 37 490,80 лева по 18 броя
товарителници, включена във фактура № **********/20.09.2012г. на обща стойност
от 411 810,92 лева с ДДС;
7. сумата от 14 452,33 лева по 6 броя
товарителници, включена във фактура № **********/25.09.2012г. на обща стойност
от 190 754,71 лева с ДДС;
8. сумата от 45 025,93 лева по 20 броя
товарителници, включена във фактура № **********/30.09.2012г. на обща стойност
от 463 706,87 лева с ДДС;
9. сумата от 27 735,70 лева по 14 броя
товарителници, включена във фактура № **********/05.10.2012г. на обща стойност
от 195 441,20 лева с ДДС;
10. сумата от 31 394,75 лева по 15 броя
товарителници, включена във фактура № **********/10.10.2012г. на обща стойност
от 376 303,51 лева с ДДС;
11. сумата от 16 749,11 лева по 9 броя
товарителници, включена във фактура № **********/15.10.2012г. на обща стойност
от 112 919,56 лева с ДДС;
12. сумата от 45 129,53 лева по 20 броя товарителници, включена във
фактура № **********/19.10.2012г. на обща стойност от 479 781,02 лева с ДДС;
13. сумата от 24 957,86 лева по 14 броя товарителници, включена във
фактура № **********/25.10.2012г. на обща стойност от 321 876,82 лева с ДДС;
14. сумата от 45 424,85 лева по 22 броя
товарителници, включена във фактура № **********/31.10.2012г. на обща стойност
от 579 252,12 лева с ДДС.
С исковата молба и направеното в хода на
процеса изменение на предявените искове с молби от 17.06.2014 г. и от
04.11.2014 г., ищецът претендира лихва за забава в размер на 485,47 лева,
начислена върху общата сума от 40 956,29 лева - превозни разноски по 18
броя товарителници, включена във фактура № **********/20.08.2012 г., за периода
от датата на забавата /11.09.2012 г./ до 22.10.2012 г., както и законна лихва в
общ размер на 15 222,57 лева, начислена върху претендираните главници по
останалите четиринадесет фактури, за периода от датата на възникване на
изискуемостта до датата на предявяване на исковата молба, както и законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното им плащане.
Ответникът “Т.Р.-Б.” ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че обстоятелствата, на които се
позовава ищецът, са посочени едностранчиво, а доказателствата са представени
избирателно и не съответстват на действителното положение. Твърди, че никъде в
договора не са уговорени конкретни цени за превоз, а такава е договорена в
Допълнително споразумение към договора от 25.11.2010 г., което ищецът не е
представил по делото. Сочи, че страните са преговаряли за сключване на договор
за цесия за процесните вземания, както и че ответникът е приел всички условия
на ищеца във връзка с цесията. Предложението на ищеца било прието от ответника
на 06.12.2012 г. с Писмо № 35-00-981/06.12.2012 г. Ответникът твърди, че
представените от ищеца доказателства не доказват по безспорен начин нито
основателността на претенцията, нито размера на вземането, както и начина на
образуване на цената по всяка една от процесните фактури. Моли да бъдат
отхвърлени предявените искове.
С допълнителна искова молба ищецът допълва и
пояснява първоначалната искова молба. Твърди, че посочените в Допълнителното споразумение
от 25.11.2010 г. стойности представляват ценови ставки, определени за тон
превозен товар по конкретни релации, т.е. това са базови цени, въз основа на
които се изчисляват превозните цени по всеки отделен превозен товар. Оспорва
твърдението на ответника, че между страните е постигнато съгласие за сключване
на договор за цесия, доколкото с Писмо № 35-00-981/04.12.2012 г. “БДЖ – Т.П.” ЕООД е изразило становище по отправеното от ответника предложение, което
обаче не е категорично и окончателно.
С отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, изложени в
допълнителната искова молба.
Срещу направеното в хода на процеса
увеличение на предявените искове по процесните фактури, ответникът прави
възражение за погасяване по давност на увеличената част на исковете поради
изтичането на едногодишния срок, предвиден в чл. 109, ал. 4 от ЗЖП.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и това се
установява от приетите по
делото писмени
доказателства, че между ищеца като превозвач и ответника като клиент е сключен Договор
№ 107/2011 от 25.11.2010 г., по силата на който ищецът (превозвач) се е
задължил да извърши превози на товари, предоставени от ответника (клиент). В
чл. 24, ал. 4 от договора е уговорено, че клиентът се задължава, при наличие на
товарителницата на предоставените в чл. 24, ал.2 кодове за централно плащане,
да заплати на ищеца-превозвач превозните разноски съгласно условията на
договора. В процеса на изпълнение на работата, между страните е подписан Анекс №
1 към договор № 107/2011 от 25.11.2010 г., като с него страните са изменили
разпоредбите на чл. 24, ал. 6 и чл. 25, ал. 1 от договора. След изменението на
договора с Анекс № 1 от 11.10.2011 г., ответникът се е задължил да заплаща
стойността на издадените фактури в 20-дневен срок, считано от деня, следващ
получаването на фактурите, което става на 10-то, 20-то и 30-то число на месеца
съгласно изменената разпоредба на чл. 24, ал. 6 от договора. В чл. 26, ал. 1 от
договора е прието, че при закъснение в плащанията, клиентът дължи лихва за
забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки просрочен ден
от датата на просрочието до окончателното й плащане.
В представеното от ответника Допълнително
споразумение от 25.11.2010 г. към договор № 107/2011 са определени превозни
цени за превоз на въглища, брикети и каменовъглена пепел по различни релации,
като за релацията Бобов дол – Голямо село с частни вагони превозната цена е в
размер на 0,87 евро/т. В т. 3 от допълнителното споразумение е договорено , че ежегодно цените се индексират с процента
на отчетената инфлация.
По делото са представени от ответника Анекс
№ 2/22.12.2011 г., Анекс № 3/04.01.2012 г., Анекс № 4/19.01.2012 г., Анекс №
5/02.04.2012 г., Анекс № 6/06.04.2012 г., с които са договорени превозни цени
за превози по други релации и същиге са неотносими към предмета на настоящото дело.
Безспорно е между страните, че за извършения
превоз са били съставени товарителници, подписани от представители на страните
и които са представени по делото.
Представени са по делото описи на товарителниците
за извършени превози и процесните фактури, издадени от “БДЖ –
Т.П.” ЕООД на получателя
“Т.Р.-Б.” ЕООД.
С покана за доброволно изпълнение с рег. №
02-18-390/20.11.2012 г., получена от ответника на 21.11.2012 г., ищецът е поканил
ответника да заплати дължимите суми за превозни разноски по договор № 107/2011.
Представени са писма, разменени между
страните във връзка с възникналите отношения между тях съгласно договор № 107/2011.
Не се спори между страните, че договор 107/2011
от 25.11.2010 г. е прекратен поради неплащане на задълженията от страна на
ответника с писмо изх. № 02-18-11/07.01.2013 г. на “БДЖ – Т.П.” ЕООД. В отговор ответникът с писмо от 11.01.2013
г. посочва, че били предприели действия за погасяване на задълженията му по
договора.
По делото са изслушани и приети основно и
допълнително заключение на транспортно-икономическа експертиза, изготвени от вещото
лице О.К.. Вещото лице е установило,
че превозите са реализирани по маршрут гара Бобов дол – гара Голямо село, като товарите са получени от
получателя без писмени рекламации и забележки, както и че превозите са
фактурирани с 15 броя фактури на обща стойност 4 891 154,12 лева с
ДДС и 225 броя товарителници. Вещото лице посочва, че платец на превозните разноски
за извършените превози в периода от 15.08.2012 г. до 31.10.2012 г. на товар “каменни въглища 0/80” е “Т.Р.-Б.” ЕООД. В заключeнието вещото лице е установило, че и в двете
дружества са осчетоводени процесните 15 броя фактури, но не са предоставени
документи за счетоводни записвания на реализирани парични плащания и плащания с
цесии от ответника. Вещото лице е изчислило, че размерът на мораторните лихви
възлиза на обща стойност от 1 070,24 лева, начислени върху главници от
2 000 лева - предмет на искови претенции поотделно по всяка от процесните 15 фактури, издадени за релацията
Бобов дол – Голямо село, за периода от момента на възникване на изискуемостта
по всяка една от 15-те фактури до датата на подаване на исковата молба /26.02.2013
г./.
От изслушаната експертиза се установява, че
по фактура № **********/ 20.08.2012 г. за сумата от 364 573,72 лева е
осчетоводена като частично погасена със сумата от 360 538,01 лева, като
остава непогасена сума в размер на 4 035,71 лева. Опис № 402 107/12 95116 от 20.08.2012 г. по
тази фактура, възлизащ на стойност 40 956,29 лева, е осчетоводен като
напълно погасен на 22.10.2012 г. Размерът на лихвата за забава при плащането на
сумата от 40 956,29 лева по фактура № **********/20.08.2012 г. за периода от датата на изискуемостта /11.09.2012
г./ до окончателното погасяване на пълния размер на сумата на /22.10.2012 г./ възлиза
на 485,47 лева.
На въпроса поставен от ответника, вещото
лице е установило, че не са представени документи ищецът да е осъществявал превози
на “Въгледобив Бобов дол” ЕООД по релацията гара Бобов дол – гара
Голямо село.
В допълнителното заключение вещото лице
посочва, че за извършените превози, товарителници и фактури няма конкретен
писмен акт или забележка за връчването и получаването им от “Т.Р.-Б.” ЕООД. В нормативните документи на БДЖ няма регламентирани форма и
образец на заявка за транспорт, както процедура за отчитането и задължителен
срок за съхраняването му. Вещото лице посочва, че на експертизата не са
предоставени писмени документи и протоколи за взаимно разчитане на изпълнението
на подадени заявки по процесния договор между страните, както и писмени
доказателства за приемането, одобряването и предаването на вагоните за превоз
на ответникса от ищеца, отнасящи се за реализирани с превозни договори по 225
броя товарителници по процесния договор в периода от 15.08.2012 г. – 31.10.2012
г. по маршрута гара Бобов дол – гара Голямо село.
Останалите писмени доказателства са
неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79 от Закона за железопътния транспорт и чл. 86 от ЗЗД.
Въз основа на сключения Договор
№ 107/2011 от 25.11.2010 г. за
железопътни превози, между ищеца
(превозвач) и ответника (клиент) е
възникнало валидно търговско отношение по договор за железопътни превози
на товари по смисъла на чл.79 от Закона за железопътния транспорт. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона
за железопътния транспорт, с договора
за железопътен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да
превози товара до определено местоназначение и да го предаде на получателя му.
Съгласно чл. 372, ал. 1 от ТЗ, товародателят плаща възнаграждението при
сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
Предвид правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца-превозвач по договора е да установи чрез пълно и главно доказване предмета на договора и изпълнението на договорните му задължения. Ответникът следва да докаже извършеното плащане или евентуалните си правопогасяващи и правоизключващи възражения срещу предявените искове.
Основно задължение на ищеца като превозвач е да извърши възложения превоз на товари, а ответникът има задължение да заплати на ищеца възнаграждението за това.
От данните по делото,
включително и от представените фактури и кореспонденция между страните е видно,
че страните са в трайни търговски отношения, като по процесния договор за
ответника са извършвани превози по различни релации, включително и по процесната
релация: гара Бобов дол – гара Голямо село. От разменаната кореспонденция е
видно, че същите се признават от него и че се е търсил вариант за извънсъдебно
уреждане на задълженията му към ищеца. В разменената кореспонденция не се оспорват нито извършените превози,
нито начислените превозни разноски.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на транспортно-икономическата експертиза се установява, че
процесните превози са извършени от ищеца качествено, тъй като товарите са
получени от получателя без писмени рекламации и забележки. Установява се също,
че процесните 15 фактури са осчетоводени и при ищеца, и при ответника в
посочения размер, който включва и претендираните суми за превоз по релацията
гара Бобов дол – гара Голямо село.
По делото не се събраха данни
за претенции по превозите (рекламации или забележки), направени от ответника
или получателя на товара срещу ищеца-превозвач. По делото не се събраха
доказателства за заплащане на претендираните суми в размера, след стореното
увеличение на предавяните искове.
Едва в настоящото производство ответникът
оспорва цените, по които били остойностени превозните разноски за процесните
превози на товари. Съгласно чл. 1 от договор № 107/2011 от 25.11.2010 г., страните са приели, че се прилагат
действащите тарифи – Единна тарифа за превоз на товари. В чл. 2 от договора е
прието, че при централно заплащане на превозните разноски за вагонни пратки, за
всички видове превози, превозните цени се изчисляват по цените и условията на
съответната тарифа с 2% намаление. Съгласно ал. 2, намаленията не се прилагат
при превози на празни частни вагони (в пълно и празно състояние), вагтон-водачи
през Варна фериботна, предпазни вагони и частни/наети пътнически/товарни вагони
за придружители. В Допълнително споразумение от 25.11.2010 г. към договора са
определени по тази релация цени за частни вагони, които е прието ежегодно да се
индексират.
От приетата по делото
експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца и при
ответника в съответния размер и няма данни да са платени от ответника. С оглед
на установеното осчетоводяване на процесните фактури и при липса на данни за
оспорването им преди делото, следва да се приеме за доказано, че страните
приемат размера и основанието на тези вземания.
Неоснователно и недоказано
остана възражението на ответника, че ищецът не е носител на правата на тези
вземания. Съгласието за сключване на договор за цесия не обективира изрично
волеизявление за прехвърляне на вземанията при договорени условия. Договорът по
правната си същност представяла обективиране на съвпадащи насрещни
волеизявления на две или повече страни, насочени към определени правни
последици. В случая не се събраха доказателства, доказващи направено от
ответника възражение, че бил сключен договор за цесия, с който ответникът да е
прехвърлил права върху свои вземания на ищеца, което да е довело до погасяване
на задълженията му по Договор № 107/2011 от 25.11.2010 г.
Неоснователно остана
възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца за
предявяване на увеличената част от иска с изтичането на 1 година от съответния
превоз, на основание чл. 378, т. 1 от ТЗ вр. с чл. 379 от ТЗ и чл. 109, ал. 4
от ЗЖП. Съдът намира, че цитираният давностен срок в чл. 378, т. 1 от ТЗ касае
вземания за вреди за превозите и рекламации на товарите, а не плащания на
цената по договор за превоз, поради което е неотносим за разглеждания случай.
В разпоредбата на чл.
109, ал. 4 от ЗЖП е предвидено, че в едногодишният срок по ал. 2 могат да бъдат
предявени и исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и
пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси. Този по-кратък
давностен срок, определен със специален закон за жп-превозите на товари, е
приложим в случая. Исковите претенции са предявени с исковата молба от
26.03.2013 г. като частични такива и в хода на процеса са увеличени до пълния
им размер. В Решение № 22/14.07.2010 г. по т.д. № 428/2009 г. по описа
на ВКС, Т.К., І Т.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че след
като вземането е индивидуализирано при предявяване на иска, последващите,
допустими от процесуалния закон, изменения на размера на вземането, не
представляват предявяване на нов иск, поради което спирането на давността по
чл. 115, ал. 1, б. “ж”
от ЗЗД, настъпва от датата на депозиране на исковата молба и за увеличената
част на претенцията. При предявен частичен иск ищецът очертава основанието и
размера на вземането, но ограничава искането си до част от дължимата престация.
В този случай частично предявената претенция и вземането в непредявения размер
произтичат от общ правопораждащ факт, имат идентично съдържание и заедно
формират изцяло размера на претенцията. Налице е несъответствие между
размера на вземането на ищеца и цената на иска. След като вземането е било
заявено по основание и размер с исковата молба и законът в чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД свързва спирането на давността
с висящност на съдебния процес относно вземането, а не с цената на иска, то в
случая давността не тече от момента на постъпването на исковата молба в съда за
пълния размер на дължимата престация. С такива съображения в цитираното
решение касационната инстанция утвърждава, че със завеждането на частичен иск
не се прекъсва погасителната давност по отношение на останалата част от
вземането – до пълния му размер, но с предявяването на частичния иск се
спира течението на давностния срок по реда на чл. 115, б. “ж” от ЗЗД за цялото вземане, което
спиране следва да се зачете в хода на съдебното производство, след като не
е формирана сила на присъдено нещо по частичния иск. По тези съображения
настоящият състав приема, че направеното от ответника възражение за погасяване
на предявените вземания по давност е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати превозните
разноски за железопътни превози, осъществени през периода от 01.08.2012 г. до 31.10.2012 г., по релация: гара Бобов
дол – гара Голямо село, се явява
основателна в общ размер на 429 356,17
лева, която сума се включва във фактури №№ **********/24.08.2012г., **********/31.08.2012г., **********/ 05.09.2012г.,
**********/11.09.2012г., **********/14.09.2012г., **********/ 20.09.2012г.,
**********/25.09.2012г., **********/30.09.2012г., **********/ 05.10.2012г.,
**********/10.10.2012г., **********/15.10.2012г., **********/ 19.10.2012г.,
**********/25.10.2012г. и **********/31.10.2012г., издадени от “БДЖ –
Т.П.” ЕООД на получателя
“Т.Р.-Б.” ЕООД.
От приетата по делото експертиза се
установява, че включените във
фактура № **********/20.08.2012
г. превози по Опис № 402 107/12 95116 от 20.08.2012 г., извършени по
процесната релация по 18 броя товарителнници, е на обща стойност 40 956,29
лева и е осчетоводен като напълно погасен на 22.10.2012 г. С оглед на това
неоснователен се явява предявеният като частичен иск за заплащане на сумата от 2 000
(две хиляди) лева от иск в пълен размер от 40 956,29 лева и същият следва
да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД:
Поради уважаването на предявените искове по 14
фактури, включващи извършените превози по процесната релация за посочения
период, основателни се явяват исковете за присъждане на законна лихва върху тези
главници за периода от
26.02.2013 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното им
плащане, както и законната лихва върху тези главници в общ размер на 15 222,57 лева, за периода от датата на забавата по всяка
от претендираните суми за превозни разноски до 26.02.2013 г.
С определение от 21.01.2015 г. е приет за
разглеждане изменения иск за присъждане на лихва за забава в размер на 485,47
лева, начислена върху общата сума от
40 956,29 лева - превозни
разноски по 18 броя товарителници, включена във фактура № **********/20.08.2012г.,
за периода от датата на забавата /11.09.2012г./ до 22.10.2012г. Предвид липсата
на доказателства, които да опровергават забавата на ответника при заплащане на
главницата по тази фактура, съдът намира, че искът е основателен и следва да
бъде уважен в претендирания размер.
Поради отхвърлянето на иска за заплащането
на сумата от 2 000 (две хиляди) лева от иск в пълен размер от 40 956,29
лева по фактура № **********/20.08.2012г., следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху тази
сума от 26.02.2013 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Ищецът претендира разноски в общ размер на 33 321,39 лева, от които 17 904,47 лева - държавна такса, 1 460 лева - депозити за вещи лица и съдебни удостоверения, 15 лева – държавна такса за частна жалба и 13 941,92 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че не следва да бъде присъдена с настоящото решение сумата от 15 лева – държавна такса за частна жалба, тъй като съдът не разглежда производството по частната жалба.
Ответникът претендира разноски по делото в размер на 2 125 лева, от които 1 050 лева – депозити за вещи лица и 1 075 лева - адвокатско възнаграждение.
По направените искания от страните за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски в общ размер от 33 134,71 лева съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 9,56 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Т.Р.-Б.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 429 356,17 лева (четиристотин
двадесет и девет хиляди триста петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляваща общата стойност за превозни
разноски за осъществените железопътни превози по релацията: гара Бобов дол – гара
Голямо село през периода от 01.08.2012 г.
до 31.10.2012 г., включени във фактури №№ **********/24.08.2012г., **********/ 31.08.2012г.,
**********/05.09.2012г., **********/11.09.2012г., **********/ 14.09.2012г.,
**********/20.09.2012г., **********/25.09.2012г., **********/ 30.09.2012г.,
**********/05.10.2012г., **********/10.10.2012г., **********/ 15.10.2012г.,
**********/19.10.2012г., **********/25.10.2012г. и **********/ 31.10.2012г., издадени от “БДЖ
– Т.П.” ЕООД на получателя “Т.Р.-Б.” ЕООД, ведно със законната лихва върху главниците от 26.02.2013 г. до
окончателното им плащане, и сумата от 15 222,57 лева (петнадесет
хиляди двеста двадесет и два лева и петдесет и седем стотинки) – лихви за забава върху главниците за
периода от датата на забавата по всяка от претендираните суми за превозни
разноски до 26.02.2013 г.
ОСЪЖДА “Т.Р.-Б.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 485,47 лева (четиристотин
осемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща лихва
за забава, начислена за периода от 11.09.2012 г. до 22.10.2012 г. върху сумата от 40 956,29 лева – превозни разноски за осъществени
железопътни превози по релацията гара Бобов дол – гара Голямо село по 18 броя товарителници, включена във
фактура № **********/20.08.2012 г., издадена
от “БДЖ –
Т.П.” ЕООД на получателя “Т.Р.-Б.” ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “БДЖ – Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***,
против “Т.Р.-Б.” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. чл. 372, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЖП, за заплащане на сумата от 2 000 (две хиляди) лева – частичен
иск от иск в пълен размер от 40 956,29 лева, представляваща превозни
разноски за осъществени железопътни превози по релацията гара Бобов дол – гара Голямо
село по 18 броя товарителници, включени във
фактура № **********/20.08.2012г., издадена от “БДЖ
– Т.П.” ЕООД на получателя “Т.Р.-Б.” ЕООД, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната
лихва върху тази сума от 26.02.2013 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА “Т.Р.-Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 33 134,71 лева (тридесет и три хиляди сто тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “БДЖ – Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Т.Р.-Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 9,56 лева (девет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: