Определение по дело №650/2019 на Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

№ 527/19.06.2019г

.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                               Наказателно отделение

На деветнадесети юни                        Година  две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ДИМОВ

                                              

Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА

Прокурор  РОСИЦА ГЕОРГИЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Димов

ЧНД № 650 по описа за 2019 година

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

 

Л. СВ. И.Е.Р. - редовно призован, явява се лично, воден от органите на РД „Охрана“ - Варна и с адв. Г. А. – редовно упълномощен.

За Затвора –Варна, се  явява началника Йордан Йорданов.

 

Прокурорът: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.

Йордан Йорданов: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

ПРОЧИТАТ СЕ данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.

 

Адв. А.: Поддържаме искането, нямаме искания по док-вата.

Йордан Йорданов: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за допустима и неоснователна. Нямам доказателствени искания.

Прокурорът: Считам молбата за допустима. Нямам искания и по доказателствата.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и юридическа страна, поради което и даде ход на същото

 

ПО СЪЩЕСТВО:

 

Йордан Йорданов: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за допустима, но неоснователна. Съображенията си съм ги изложил писмено.

Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, също считам подадената молба от осъдения за допустима, но неоснователна. Независимо, че към настоящия момент осъдения И.Р. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, липсват док-ва за постигнато превъзпитание и  примерно поведение, което е другата предпоставка необходима за да бъде постановено. Предвид краткия срок, липсва промяна в първоначалната  оценка на риска от рецидив – 32 т., като отделно е посочено в документите на затворническата администрация, че осъд. лице поддържа едно комфортно поведение, като няма съзнание за отговорност и не осъзнава мотивите и постъпките си за извършеното, както и омаловажава риска за себе си и от другите. Деянието за което той е  осъден е поредното от същия  вид за което са му налагани и друг път наказания. Осъждан е общо пет пъти, четири от които за шофиране без съответно свидетелство за правоуправление, което сочи на един рецидив в поведението му  и липса на осъзнатост при спазване на законите и обществено приетите норми. Считам, че с оглед изложените от затворническата администрация док-ва, липсват такива които да сочат за неговото превъзпитаване и молбата му се явява неоснователна за УПО.

 Адв. А.: Уважаеми г-н Председател, за разлика от колегите аз считам, че молбата е допустима, т.к първата предпоставка е налице. Считам, че относно втората предпоставка затворническата администрация излага някак си общи мотиви, без да сочи нито един конкретен факт, игнорира се обстоятелството, че на първо място осъдения не е наказван. Вярно, не е и награждаван, но не е имал възможност да работи единствено по вина на затворническата администрация, която някак си несъзнателно не е  изпълнила постановлението от 04.04.2019 г., с което присъдата е изпратена за изпълнение, като още тогава той вместо да бъде поставен на общ режим, е бил поставен на строг режим. Тъй като не е взето предвид зачитането на наказанието от 16 дни по ЧНД № 1366, което е направено с постановлението на районния прокурор, който изпълнява присъдата. Значи не по негова вина, а единствено по вина на администрацията на затвора, осъдения не е могъл да работи, т.к. е бил поставен в нарушение на закона на строг режим, вместо да бъде поставен на общ такъв. Така че, това не ме учудва, че отрицателно становище дава администрацията на затвора. И този момент беше поправен, макар че няма данни за това в делото, след намесата на ГДИН беше му променен режима, но това стана месец май 2019 г, когато той реално започна да работи в затвора. Така че не е вината липсата на поправяне от страна на подсъдимия, а вина за това има до известна степен администрацията на затвора, която неоснователно го постави още от началото на строг режим и то защото за начало на наказанието администрацията на затвора прие датата 30.01.2019 г., вместо да приеме датата 28.03.2019 г., когато той постъпва в затвора. А иначе той е осъждан, но е изтърпял наказанията си, остатъка му е изключително малък и аз считам, че са налице законовите предпоставки той да бъде УПО. Моля в този смисъл за произнасяне.

Л.св.Р.: Нито съм наранил, нито съм обидил някой. Съжалявам за всичко, искам един шанс за семейството. Никога за мене не е имало някаква докладна или нещо, работил съм си всеки ден, сутринта съм си отивал на работа, нито съм причинявал на някого нещо, абсолютно с никой съм нямал нещо обидно. Не знам защо до такава степен са написани тези работи. Вие сте човека, който ще каже.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните в днешно съдебно заседание, като съобрази материалите в личното досие на осъденото лице и писмените материали, приложени по делото, намира за установено следното:

 

Постъпила е молба от осъденото лице И.Е.Р., по реда на чл. 70, ал. 1 от НК, с която моли да бъде УПО за остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода, което към момента е един месец и 14 дни към днешна дата. 

След като съобрази всички представени материали, съдът намира, че депозираната молба от л. св. И.Е.Р. отговаря на всички изисквания на закона.

От доказателствата по делото е видно, че ос. л. И.Е.Р. е осъден по ЧНД № 6515//2015 г. на ВРС, на 6 месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяването 28.03.2019 г., с остатък към момента – 1 месец и 14 дни.

Лишеният от свобода е за първи път в затвора, за изтърпяване на присъда за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК – управление на МПС без съответно свидетелство в едногодишния срок от наказването му по административен ред.

Направената първоначална оценка на риска от рецидив за лишения от свобода сочи ниски стойности - 32 т.

Последваща оценка на риска не е направена, тъй като не е налице обективна необходимост от изготвяне на втори профил на осъденото лице.

Л. от св. е осъждан общо 5 пъти, 4 от които за управление на МПС без съответно СПУМПС.

Поставен е на първоначален общ режим и настанен в ЗО Разделна.

Постъпва с добри характеристични данни от адаптационния период. Общителен и с комфортно поведение. Показва необходимото уважение към служителите и надзора.

Първичен, лекомислен и реактивен в поведенчески план. С подчертано авантюристично хедонистична нагласа. Отгледан в стабилна семейна среда , но при ниски социални изисквания,което възпитава у него впечатлението за ненаказуемост и всепозволеност.

Налице са данни за характерна упоритост за нарушаване разпоредбите на ЗДвП, както и опит за отклонение от укриване от правосъдието.

Същевременно периодът на наблюдение и пенитенциарна работа  с л. св. е твърде кратък, за да се даде категорично становище във връзка със заявената му нагласа за законосъобразно съществуване и безапелационно подчинение на законовите разпоредби.

Не е насочван към групови и други корекционни програми.

Със Заповед №109/14.05.2019 год. на началника на ЗО Разделна е изведен за полагане на доброволен труд в района на ЗО.

Не е наказван. Не е награждаван.

От доказателствата по делото се установява, че лишеният от свобода И.Е.Р. е осъден на 6 месеца ЛС за престъпление по чл.343в от НК. От справката за съдимост се установява, че е осъден общо с 6 отделно постановени съдебни актове за извършени умишлени престъпления, които данни са от значение за извод за лоши характеристични данни за осъдения.

Това обстоятелство го определя като личност, която въпреки, че в местата за лишаване от свобода демонстрира добро поведение, в живота на свобода е водил престъпен начин на живот.

Така илюстрирания психологически портрет на осъдения не може да се прецени от настоящия състав в момента като достатъчно категорично доказателство за неговото реално поправяне и е основателно противопоставим на описаните награди, които са давани на лишения от свобода.

Безспорно са налице формалните предпоставки за УПО на лишения от свобода, тъй като е изтърпял повече от половината от наказанието. Налице е и положително развитие на неговото поведение в МЛС, а именно ниска степен на опасност от рецидив е към средно ниво, но с оглед извършените престъпления, за които му е наложено наказание 6 м ЛС и личността на дееца, съдът намери, че целите на наказанието и най-вече тези на генералната превенция не биха се постигнали с предсрочното освобождаване в настоящия момент на осъденото лице.

Усилията на социалните работници в МЛС следва да продължат в същата насока, като работата с осъденото лице следва продължи и през останалия срок от наказанието.

Като цяло с л. св. следва да се работи за повишаване неговата самостоятелност и укрепване на собствените му сили и възможности в преодоляване на трудностите в ежедневието си.

Въпреки отчетените позитивни резултати в работата с лишения от свобода и наблюдаваното примерно поведение, положително отношение и нагласа за съдействие, под впечатлението за липса на достатъчна устойчивост на последните и доказано възприета линия на законосъобразен начин на живот, води съда до извода, че не може да намери основанията в чл. 70, ал. 1 то НК, от които да направи извод, че лицето следа да бъде условно предсрочно освободено от остатъка от изтърпяване на наказанието, тъй като не е дал солидни доказателства за своето поправяне.

В този смисъл целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и най – вече тези на генералната превенция не биха се постигнали с предсрочното освобождаване в настоящия момент, като работата с осъденото лице както беше посочено и по – горе следва да продължи и през останалия срок от наказанието.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице - л. св. И.Е.Р., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му с ЧНД № 6515//2015 г. на ВРС, наказание 6 месеца лишаване от свобода, който остатък е 1 месец и 14 дни.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора пред Апелативен съд – Варна.

 

Протоколът съставен в съдебно заседание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: