Присъда по дело №851/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

МОТИВИ

към присъда № 17 от 24.02.2020 г.,

по НОХД № 851/2019 г.

по описа на ВТРС.

 

 

Обвинението е срещу:

 А.Й.А., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за това, че:

На 05.12.2018 г. в гр. Велико Търново, ул. „****от магазин „***“, в съучастие като извършител с Х.Й.П. - помагач, отнел от владението на Г.Р.М. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - паричната сума от 540 лева, собственост на „******* - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и

Х.Й.П., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че:

На 05.12.2018 г. в гр. Велико Търново, ул. „****от магазин „***“, в съучастие с А.Й.А. като помагач - чрез отвличане на вниманието на управителя на търговския обект Г.Р.М., умишлено улеснил извършителя А.Й.А. да отнеме от владението на Г.Р.М. *** без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - паричната сума от 540 лева, собственост на „******* - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Твърди, че обвиненията по отношение на двамата подсъдими са доказани по безспорен и категоричен начин.

В съдебно заседание подсъдимият А. признава за извършената кражба, твърди, че бил материално затруднен, изразява съжаление за извършеното. Твърди че е извършил кражбата сам. Чрез защитника си адв. Т. пледира за минимално наказание, излагат становище са затрудненото материално състояние на А. към момента на деянието, възстановяване на отнетата сума, съдействие при разследването.

В съдебно заседание подсъдимият П. не се признава за виновен, пледира за оправдателна присъда. Твърди, че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Чрез защитника си адв. П. пледива за оправдателна присъда. Заемат становище, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Като прецени събраните доказателства,  съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Г.Р.М. към датата на деянието – 05.12.2018 г. е бил управител на търговски обект - магазин за промишлени стоки „***“, стопанисван от „*******, намиращ се в гр. Велико Търново на ул. „Полтава“ № 3. В магазина работел и свидетелят К.Д.Г. на длъжност продавач-консултант. Парите от извършените през деня продажби се съхранявали в чекмеджето на бюро, намиращо се в предната част на магазина.

На 05.12.2018 г. около обяд в касата на търговския обект се намирала сумата от 555,85 лв., от които 540 лв. на банкноти, а останалите на монети. Около 12:00 ч. св. К.Д.Г. отишъл да обядва, а св. Г.М. останал сам в търговския обект. Около 12:50 ч. М. приключвал обслужването на клиент, когато в магазина влезли подс. А.А. и подс. Х.П.. Те видели, че клиент заплатил на М. закупената от него стока и че той прибрал парите в чекмеджето на бюрото. Изчакали клиентът да напусне търговския обект, след което подс. А. седнал на стола пред бюрото и казал на М., че желае да закупи 90 кв. м ламиниран паркет. В същото време подс. П. казал, че желае същата квадратура ламиниран паркет и го извикал в дъното на магазина, за да му покаже избраната от него мостра. М. станал от стола си зад бюрото и отишъл към П., а А. останал на стола пред бюрото. М. попитал П. какво иска, а той, под предлог, че иска да му покаже нещо, го завел зад колона в дъното на магазина, където нямало видимост към касата. След като управителят на магазина се отдалечил от бюрото, А. се пресегнал, отворил чекмеджето, в което се намирали парите от оборота, взел всички банкноти и веднага напуснал магазина. М. разбрал, че е подс. П. умишлено го е извикал в дъното на магазина, където няма видимост към касата, обърнал се и видял, че подс. А. вече го няма. Веднага отишъл до бюрото, отворил чекмеджето и видял, че всички банкноти от оборота липсват. В този момент в магазина влязъл св. К.Г., който се връщал от обедна почивка. Св. М. извикал на св. Г., че са обрали магазина и трябва за настигне излезлия от магазина, човек. Г. се обърнал и видял, че подс. А., с когото се бил разминал пред входа на магазина, върви в посока към бул. „България“. Веднага тръгнал след него. М. попитал П. затова ли го е извикал да му показва паркет. П. му отговорил, че няма нищо общо с А.. Св. Г. успял да настигне А. малко след офиса на „Еконт Експрес“ ООД на ул. „Полтава“, № ЗЖ, хванал го под мишницата и го попитал защо е откраднал парите от касата. След това го дръпнал обратно към магазина. По същото време пред офиса на „Еконт Експрес“ ООД спрял патрулен автомобил на РУ гр. Велико Търново, в който били полицейските служители св. С.Р.С. и св. Н.Т.Л.. Те забелязали А., който, въпреки обилния валеж от дъжд, видимо притеснен и бързайки вървял към бул. „България“, а след него тичал Г., опитвайки се да го настигне. Веднага излезли от патрулния автомобил и ги пресрещнали. Тогава при тях дошъл и М. и им обяснил, че А. е откраднал оборотните пари от магазина. Полицейските служители установили самоличността на А., Г. и М.. Подс. А. извадил от джоба на якето си банкноти от български левове, сгънати на две през средата, и ги подал на М., който ги преброил, установил, че са 540 лв., колкото е имало в касата на магазина, като през това време подс. П. се отдалечил от мястото на престъплението.   

Фактическата обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните в рамките на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства. Показанията на свидетелите Г.Р.М., К.Д.Г., И.Г.Д., Н.Т.Л. и С.Р.С. са непротиворечиви, взаимно се допълват и съответстват на събраните по делото писмени и веществени доказателства и протоколи за извършени действия по разследването, а именно – протокол за доброволно предаване от 14.12.2018 г. , Протокол за разпознаване на лица по снимки от 08.01.2019 г. (л.43 – 47 от ДП № ЗМ-1093/2018 г. на РУ – В. Търново), Протокол за разпознаване на предмети от 19.03.2019 г. (л.49 – 52 от ДП № ЗМ-1093/2018 г. на РУ – В. Търново), Протокол за претърсване и изземване от 08.01.2019 г., извършен по ДП № ЗМ-1101/2018 г. на РУ В.Търново, отделени и приложени по ДП № ЗМ-1093/2019 г. на РУ В. Търново с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.01.2019 г. (л.53 – 64 от ДП № ЗМ-1093/2018 г. на РУ – В. Търново), Протокол за предаване на записи на електронен носител от външни камери за видеонаблюдение от Ен Ер Джи Софт ЕООД, находящи се в обслужван от тях обект на адрес гр. Велико Търново, ул. България 47. Протокол за оглед на веществени доказателства записи на електронен носител от външни камери за видео наблюдение от Ен Ер Джи Софт ЕООД, находящи се в обслужван от тях обектна адрес гр. Велико Търново, ул. България 47, насочени към ул. Полтава, характеристични справки и справки за съдимост на двамата подсъдими. Съдът счита, че при анализ на посочените доказателства, може да се направи извод, че всички те подкрепят приетата са установена фактическа обстановка. Всички цитирани доказателства изграждат една последователна и непрекъсната верига от събития, която доказва приетата фактология.

Показанията на подс. А.А. в частта им в която се твърди, че е извършил престъпното деяние сам, без участието на подс. П., съдът приема за недостоверни, тъй като не съответстват на останалите доказателства цитирани по- горе. По същата причина съдът приема за недостоверни и твърденията на подс. П. относно неучастието ме в престъпното деяние. Тези му твърдения съдът приема за защитна версия. Показанията на св. В.П. – сестра на подс. П. са в подкрепа на защитната теза му теза. Тя твърди, че преди Никулден – на 05.12.2018 г. майка и паднала и си счупила крака, което наложило полагането на грижи от нея и подс. П. в последвалите няколко дни. Представя медицинска документация – Епикриза на Й.Х.П. на 77 год. за лечение в периода от 28.05.2019 г. до 11.06.2019 г. и Експертно решение №3172-155 от дата 02.10 .2019 г. И двата медицински документа са датирани и обсъждат медицинското състояние на г-жа П. в период повече от половин година след датата на деянието, поради което съдът приема, че нямат отношение към предмета на доказване по делото.  Показанията на св. П. съдът приема за недостоверни, по отношение на твърдението и че тя и брат и подс. П. са били непрекъснато и постоянно в жилището на майка им на 05.12.2018 г. и в следващите няколко дни. Това твърдение противоречи на житейската правдивост и на друга част от показанията на същия свидетел в които се твърди че тя и подс. П. „ се въртяхме за памперси“ което означава, че е имало периоди в които тя или г-н П. все пак са напускали жилището. Следва също да се има предвид, че показанията в тази насока са в пряко противоречие и с влязла в сила присъда по НОХД № 1024/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с която подс. П. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК извършено на дата 07.12.2018 г. в гр. Велико Търново, т.е. в периода кокато се твърди, че е полагал постоянни грижи за болната си майка.

Показанията на св. Пламен Иванов допуснат при условията на довеждане от страна на подс. П. имат ограничена доказателствена полза. Твърди, че през целия ден подс. П. бил със сестра си до майка си. Като пояснява, че рано сътринта на 05.12.2018 г. щял да кара П., сестра му и майка им в гр. Шумен на гости но не тръгнали, поради здравословни проблеми на майката на подс. П.. Пили кафе, чул че жената паднала, не бил викан лекар, след което си тръгнал, не помни по кое време. Показанията на свидетеля са колебливи и неконкретни – „стана това с майка им“, „чува се че е паднала“, „не помня кога съм си тръгнал“ „не мога да оказвам помощ на чужд човек“  - от тях не може да се направи конкретен извод относно събитията за които дава показания и въпреки декларативното заявление във второто изречение то показанията „През целия ден беше със сестра ти, до майка ти“ е очевидно, че свидетелят ако изобщо е присъствал на твърдяното произшествие си е тръгнал още сутринта, след като е станало ясно, че пътуването няма да се състои, поради което няма как да знае какво се е случвало през останалата част от деня.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият А.Й.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Подсъдимият Х.Й.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

От обективна страна:

На 05.12.2018 г. в гр. Велико Търново, ул. „****в магазин „***“, подс. А. е отнел от владението на Г.Р.М. *** без негово съгласие чужди движими вещи - парична сума от 540 лева, собственост на „*******, като се е възползвал от отвлеченото му от подс. П. внимание. А. се пресегнал, отворил чекмеджето, в което се намирали парите от оборота, взел всички банкноти и напуснал магазина, като по този начин осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението. Така той е преустановил фактическата власт върху паричната сума, която до този момент е била упражнявана от свидетеля М., и е установил върху вещта фактическа власт позволила му да отдалечи обекта на отнемането от мястото, където било упражнявано владението до този момент. Подсъдимият П. от своя страна осъществил фактически действия, като извикал и отвел свидетеля М. зад колона в дъното на магазина, под предлог последния да му покаже интересуваща го стока и по този начин му отвлякъл вниманието и го е отдалечил от бюрото, където са се намирали парите от оборота – обект на деянието и така улеснил подс. А..

От субективна страна всеки от обвиняемите е действал виновно, при пряк умисъл в условията на съучастие. Всеки от тях е съзнавал всички елементи от обективната страна на деянието, участието на другия в извършване на престъплението, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици. И двамата са действали с намерение противозаконно да присвоят паричната сума.

Обвиняемият А.Й.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***. Той е българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.

Обвиняемият Х.Й.П. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***. Той е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Смекчаващи отговорността обстоятелства: няма.

Отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.

По индивидуализация на наказанието – съдът е съобразил, обществената опасност на деянията и дейците, като е приел същите за типични за съответните престъпления, смекчаващите и оттегчаващи отговорността обстоятелства и е приел че наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което представлява малко над минималното предвидено по закон е справедливо и достатъчно за постигане на целите на общата и индивидуална превенция.  Съдът е приел, че начина на извършване на деянието и характеристичните данни за двамата подсъдими говорят за висока обществена опасност на дейците, поради което целите на наказанието биха били изпълнени само при ефективно изтърпяване на наложените наказания.

При този изход на делото се е разпоредил с веществените доказателства.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :