РЕШЕНИЕ № 1454
гр. Бургас, 10.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на пети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Илияна
Гальова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1660/2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане
за установено, че ответникът С.В.А.,***, му дължи следните суми: 257,18 лева – главница
за ползвани през периода 07.12.2014-06.01.2017 год. месечни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № А0663329/12.04.2006 год., съгласно фактури, издадени
през периода 09.01.2015-10.01.2017 год., и 22,61 лева – обезщетение за забавеното
й плащане за периода 05.02.-18.12.2017 год., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 257,18 лева, начиная от 05.01.2018
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 90/08.01.2018 год. по ч. гр. д. № 156/2018 год. на
БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
С протоколно определение от 20.02.2019 год., възоснова писмена
уточняваща молба на ищеца от 02.04.2018 год., вкл. и за отказ по чл. 233, ГПК,
делото е прекратено в частта по акцесорната претенция за обезщетение за забава
от 22,61 лева.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът оспорва исковете, моли
за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран
като кредитор на ответника на основание Договор за далекосъобщителни услуги №
А0663329/12.04.2006 год. и приложение към него от същата дата, за тел. № **********,
като за престираните услуги е издал фактури през периода 09.01.2015-10.01.2017
год., на обща стойност 257,18 лева. За заплащането на процесната главница, ведно
с обезщетение за забава, начиная от 05.01.2018 год., е издадена Заповед за
изпълнение № 90/08.01.2018 год. по ч. гр. д. № 156/2018 год. на БсРС.
Ответникът оспорва исковете с
твърдение, че договорът между страните, изменен с анекс от 03.12.2009 год., е
бил прекратен на 03.12.2011 год. – възоснова писмено изявление на клиента, направено
в търговски обект на ищеца, от която дата „А1“ ЕАД е преустановил
предоставянето на далекосъобщителни услуги на контрахента си С.А..
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира главния иск за неоснователен. Представеният
договор за далекосъобщителни услуги от 12.04.2006 год. е изменен с писменото приложение
към него от 03.12.2009 год. и с договора от 07.12.2009 год. (л. л. 74-78 по
описа на делото), неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на
ответника като длъжник за заплащане цената на престираните през срока на
действие на договора услуги за телефонен номер ********** – за предоставения достъп
до далекосъобщителната мрежа на „А1 България“ ЕАД. Видно от клаузата на т. 5.
3. от договора от 07.12.2009 год., след изтичане на първоначалния му 24-месечен
срок, действието на съглашението се продължава автоматично, за срок от 1 год.,
при липса на писмено предизвестие от някоя от страните, направено 1 месец преди
изтичане на действащия срок. Ответникът се е позовал на такова свое изявление,
направено на 03.12.2011 год. и отразено в електронен вид при ищеца, който факт
има значение за установяване продължителността на облигационната връзка между
страните. В тази насока е допуснато извършване на техническа експертиза, но
ищецът е осуетил събирането на необходимото, неизгодно за себе си доказателство
чрез отказ да даде достъп на вещото лице до електронните си масиви. Предвид
изложеното, съдът прилага процесуалната последица по чл. 161, ГПК, като приема
за доказан факта, че на 03.12.2011 год. ответникът е упражнил правото си
едностранно да прекрати договора между страните. Това изявление, обаче, не е
направено в срока по т. 5. 3. от договора, поради което процесното
правоотношение е отпаднало след изтичане на следващия 1-годишен период, т. е. от
07.12.2012 год.
В тежест на ответника е
провеждане и на пълно доказване, че през процесния период далекосъобщителните
услуги за тел. № ********** са били предоставени на ответника С.А., с оглед
опровергаване твърдения от него отрицателен факт. Такова доказване по делото не
е проведено, липсват данни за отразения в регистрите на ищеца абонат на
посочения телефонен номер за процесния период, като и в тази насока съдът
основава решението си на чл. 161, ГПК, предвид отказа на ищеца да предостави
необходимите данни.
Предвид изложеното, съдът намира,
че през процесния период страните не са били обвързани с Договор за далекосъобщителни услуги №
А0663329/12.04.2006 год., изменен в писмен вид на 03-и и на 07.12.2009 год., поради
което главният и акцесорният искове за заплащане на предоставени по това
съглашение услуги са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на исковете налага
в полза на ответника да бъдат присъдени деловодните разноски в общ размер от 663,20
лева, направени в настоящия процес – сбор от платените адвокатско
възнаграждение и държавни такси (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, за
приемане за установено, че ответникът С.В.А., ЕГН **********,***, дължи на
ищеца сума в размер от 257,18 лева, представляваща главница за ползвани през
периода 07.12.2014-06.01.2017 год. месечни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № А0663329/12.04.2006 год., съгласно фактури, издадени
през периода 09.01.2015-10.01.2017 год., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 257,18 лева, начиная от
05.01.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 90/08.01.2018 год. по ч. гр. д. №
156/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
„А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на С.В.А.,
ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 663,20 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П.Атанасов
Вярно с оригинала:
И.Г.