№ 99
гр. К., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100885
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. П. Н. заявява, че на
*** г. между доверителят му Р. П. К., ЕГН ********** и „С.“ ООД, ЕИК ***
се е сключил Договор за паричен заем № ***. По силата на Договора
ответното дружество се е задължило да предостави в заем сумата в размер на
2 000 лв., а Р. К. се задължил да върне заемната сума на 6 месечни вноски,
ведно с договорената лихва, или общо дължима сума в размер на 2 271,40 лв.
Въз основа на поетото задължение по Договор за паричен заем № *** от
*** г., Р. К. заплатил на ответното дружество сума в размер на 3 648 лв. От
получено Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за
паричен заем № *** от *** г., Р. К. установил, че освен уговорената главница
и лихва е заплатил и неустойка в общ размер на 1 376,60 лв., която му е била
разсрочена и включена в погасителните вноски.
Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за
паричен заем № *** от *** г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.
9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.
Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, според която са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
(Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д.
№ 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др.)
Сочи, че сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които
водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
1
използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай
счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото Р. К. е заплатил
на ответното дружество неустойка в размер на 1 376,60 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изплънението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват, като с нея законодателят е
уредил две от функциите неустойка – обезпечителна и обезщетитилена. Като
форма на договорна отговорност неустойка има и санкционираща функция,
като макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната
спогодба по чл. 9 от ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници.
Заявява, че за Р. К. остава неясно на какво основание е начислена
процесната неустойка и какви вреди се обезпечават с нея. Предвид това,
счита, че дължимата по Договора неустойка не е съобразена с действащата
към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в
ЗПК ограничения.
Твърди, че на Р. К. не е следвало да му се начислява неустойка за
неизпълнение на задълженията по Договор за кредит, тъй като той
добросъвестно е заплащал своите погасителни вноски, а заплатените от него
вноски за неустойки следва да му се възстановят като платени без основание.
Предвид гореизложеното моли съда на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да
осъди „С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. ***, ***,
представлявано от *** да заплати на Р. П. К., ЕГН **********, с адрес обл.
С., община К., с. Е., ***, сумата в размер на 1 376,60 лв., представляваща
заплатена без основание неустойка, предвидена в Договор за паричен заем №
*** от *** г. Претендира присъждането на разноски.
С допълнителна молба вх. № 5412/16.05.2022 г. по описа на Районен съд
– К. пълномощникът на ищеца заявява, че поддържа твърдението си, че
уговорената клауза за неустойка в договора е нищожна, както и размера на
иска – 1 376,60 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Я. П..а, в
качеството й на пълномощник на ответното дружество, с която заявява, че
счита исковата молба за редовна, а предявеният от ищеца иск за
неоснователен и недоказан.
Заявява, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави:
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост,
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Правилата на морала, подобно на императивните норми на закона,
лимитират свободата на договаряне и автономията на волята на страните.
Прекрачването на тези предели се санкционира от закона с нищожност на
съответната уговорка - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Сочи, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит,
финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка
с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се оценява преди
2
момента на сключване на договора за заем, като към този момент се
преценява и носения от финансовата институция финансов риск. Нивото на
риска, от своя страна, зависи от редица фактори от обективен характер, като
част от тях са изначално известни на кредитора (напр. факторите, свързани с
платежоспособността на потребителя), а друга част зависят от точното
изпълнение на договора от страна на потребителя. Кредиторът следва да
съобрази и оцени риска не само в контекста на данните, налични в справката
от Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, но
и с оглед на предвидените механизми за обезпечение на задължението.
Ето защо обезпечението на задължението е съществен елемент при
преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му
предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-
гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя.
Поради тази причина при вземане на решение за сключване на договор за
заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът е приел да
поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие,
че същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова
гаранция. Само при това условие кредиторът би имал интерес да сключи
договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води
до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от
невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на
неизпълнение на договора от страна на потребителя (каквото е налице и в
конкретния случай).
Поради тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и потребителя страните са се съгласили, че в
случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на
обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез
единствения възможен и нормативно допустим способ за това - чрез
включване на клауза с неустойка в посочения размер. По този начин
съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните са договорили неустойка,
която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на
обезпечение в една от двете форми.
Отбелязва, че действащото българско законодателство дефинира
задължението за представяне на обезпечение като съществено за интереса на
кредитора. Така например разпоредбата на чл. 71 ЗЗД предоставя възможност
на кредитора да търси изпълнението на срочно задължение и преди срока,
когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е
намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните
обезпечения.
Счита, че следва да се съобрази и обстоятелството, че предоставянето
на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията
на потребителя. Нещо повече, чрез неизпълнение на поетото договорно
задължение за представяне на обезпечение потребителят де факто
едностранно и без оглед на волята на кредитора е увеличен носеният от него
финансов риск. Това увеличаване на риска се случва пост фактум - след
датата на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в резултат
3
на неизпълнение на договорно задължение. Това обстоятелство представлява
едно бъдещо несигурно събитие, което с оглед презумпцията за
добросъвестност при договарянето и сключването на договори по чл. 12 ЗЗД,
не би могло да бъде презюмирано изначално от кредитора. Счита, че
кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди при сключването на
договора, че въпреки че е информирал клиента за задължението му за
предоставяне на обезпечение /посочено в Стандартния европейски формуляр/,
ищецът е договарял недобросъвестно с изначално намерение да не предостави
уговореното обезпечение. Обратното би означавало да се приеме, че съдът
бонифицира недобросъвестната страна по договора в нарушение на чл. 12
ЗЗД и в нарушение на общоприетия принцип в правото за черпене на права от
собственото недобросъвестно поведение.
В случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави
исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното
намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В случай че
договореният между страните 3-дневен срок е бил недостатъчен за
осигуряване на обезпечение, потребителят е следвало да информира за това
кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок,
ако същият не е бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо
обезпечение. В настоящия случай клиентът не е сторил нито едно от двете
неща.
Заявява, че съгласно константата съдебна практика преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (Решение
№ 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК, докладчик
съдията Мирно Първанов).
Твърди, че в конкретния случай при сключване на процесния кредит
ищецът не е представил каквото и да било обезпечение, което да гарантира
дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на сумата по
договора за заем.
Счита за неоснователни твърденията, че неустоечната клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК. С процесния договор не
се създава задължение за потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. При
изследване на размера на уговорената неустойка, следва да се вземе предвид,
финансовият риск, който предприема кредиторът, предоставяйки заемни
средства на потребителя, при неизпълнение на задължението на последния да
предостави исканото обезпечение.
Не е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
4
На следващо място, счита за неоснователни наведените от ищеца
твърдения за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, посредством
предвиждане на неустоечно задължение. Съгласно трайната практика на ВКС
/Тълкувателно решение № 5/28 ноември 2012 г., Решение № 22/01.02.2016г.
по гр.д.№ 4447/2015 г., ВКС, 1Уг.о., Решение № 107/23.03.2012г. по гр.д.№
689/2011, ВКС, т.о./ фактическият състав на заобикаляне на закона
инкорпорира един обективен елемент - две или повече действителни
съглашения, като всяко от тях само по себе си противоречи на повелителните
правила, съдържащи се в нормативните актове, и един субективен елемент -
обща съзнавана и от двете страни по съглашенията цел за постигане на
забранен от правото резултат посредством сключването на сделките. За да е
налице заобикаляне на закона, е необходимо правно недопустимият резултат
да е постигнат с няколко действителни съглашения. Т.е. заобикаляне на
закона не може да бъде осъществено чрез невалидно съглашение, в каквато
посока са изложените от ищеца твърдения.
Сочи, че в конкретния случай не са налице нито обективният, нито
субективният елемент от фактическия състав на заобикаляне на закона.
Доколкото ищецът твърди, че неустоечното задължение е недействително на
собствено основание, то същото не би могло да бъде част от валидно
извършени сделки, чрез които да се постигане забранен от правото резултат.
Предвид изложеното, счита твърдението за нищожност на процесния
договор на основание заобикаляне на закона за неоснователно.
В случай че съдът прогласи процесната клауза за неустойка по договора
за паричен заем за нищожна, същото не води автоматично до противоречие на
договора с изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия
договор. Отбелязва, че прогласяване нищожността на неустоечната клауза не
обосновава нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск срещу „С." ООД като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на разноски.
Моля в полза на представляваното от мен Дружество да бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира следното:
Не е спорно, а и от приетия по делото заверен препис на договор за
потребителски кредит № *** от *** г., се установява, че същия е сключен
между „С.“ ООД в качеството му на заемодател и ответника Р. П. К. в
качеството му на заемател. Съгласно договорът заемодателят предоставя на
заемателя в заем сумата от 2 000 лева. Договора за потребителски кредит е
сключен при следните параметри : брой вноски 6, размер на погасителната
вноса 1 х 66.75 лева и 5 х 440.93 лева, годишен процент на разходите 47.65 %,
фиксиран годишен лихвен процент 40.05 %, дата на първо плащане
5
12.04.2021г., дата на последно плащане 13.09.2021г., обща сума за плащане
2 271.40 лева.
По делото са представени Общи условия по договор за потребителски
кредит в сила от 01.10.2020г., Приложение №1 към договор за кредит №*** и
извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен
заем № *** от ***г.
В чл. 4 на договора заемателят Р. П. К., е декларирал, че с полагането на
подписа си в договора удостоверява получаването в брой на заемната сума от
2 000 лева и се задължава да я върне съобразно посочените в чл. 3 от
договора параметри, срокове и условията, приложения погасителен план и
Общите условия към договора, че договорът е сключен на основание
отправено на *** г. искане за заем към заемодателя, чийто параментри и
условия са описани в предоставените му от заемодателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които като
заемател се е запознал подробно и с които се е съгласява изрично и
безусловно. В чл. 7, ал. 1 на договора е уговорено в случай на забава на която
и да е погасителна вноска, заемателят да дължи за нея обезщетение в размер
на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Съгласно чл. 23 от
Общите условия кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем в следните случаи: при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/или главница; потребителят предоставя невярна
информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужване
на кредита; при нецелево използване на средства от кредита;
кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп
и указване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; при
всяко друго неизпълнение от страна на потребителя на клаузите на договора и
общите условия, както и в други случаи предвидени в закона. При обявяване
на предсрочна изискуемост потребителят дължи непогасената част от
главницата до края на договора изискуемата към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост възнаградителна лихва, ведно със законната лихва
за забава върху сумите. Съгласно чл. 6 от договора страните са уговорили, че
договорът за кредит е обезпечен чрез банкова гаранция и/или поръчител,
отговарящ на условията на чл. 23 от Общите условия към договора за кредит.
Съгласно чл. 23 от Общите условия може да бъде обезпечен с:
- поръчителство на едно или две физически лиза, които отговарят на
следите кумулативни условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко седем пъти размерът на минималната работна заплата за страната;
в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки
един от тях трябва да е в размер поне четири пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени
от кредитора; не са кредитодатели по сключени непогасени договори за
кредит, сключени с кредитора; нямат кредити към банки или финансови
институции, с класификация различна от „Редовен“, както активни така и по
непогасени задължения.
- Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от
лицензирани оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора, включваща договорената главница и лихва.
6
- Предоставяне на безусловна банкова гаранция от лицензирана в БНБ
търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.
В чл. 8 на договора е посочено, че с подписването на същия
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в
случай, че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок
от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
посоченото в чл. 23 от Общите условия в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 376,60 лева.
От приетото по делото извлечение за извършените и предстоящи
плащания по договор за паричен заем № *** от ***г. се установява, че
ищецът е заплатил неустойка в общ размер от 1 376.60 лева /лист 6 от делото/.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за заем. По делото не се
опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни
последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В случая
неустойката в уговорения размер представляват значителна част (повече от
1/2) от размера на главницата. Предвид изложеното теза неустойка се явява
несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
противоречи на обезщетителната й функция. Същата по своя характер е
единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни
задължения (непредставяне на обезпечение), но същата не зависи от вредите
от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Подобна клаузи задължават потребителя при
неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка. В
този смисъл клаузата за неустойка противоречи на закона и следователно е
нищожна. Отделно от горното следва да се отбележи, че въведените
многобройни изисквания за обезпечение на потребителски кредит,
противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено
и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен
източник на доход на икономически по - силната страна.
7
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че
предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на
договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той
следва да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а
не да начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример
за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно
клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-
702-2008 г. ІІ т. о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят "С." ООД е
финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-
565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или
банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
8
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона
за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. В този смисъл
клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, поради
което заплатената от ищеца сума в размер на 1 376.60 лева, основана на
нищожно съглашение, се явява заплатена без правно основание.
По изложените по – горе съображения съдът намира, че договорът за
заем е валиден, с изключение на клаузата за неустойка като нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Заплатената сума от 1 376.60 лева за
неустойка се явява платена на нищожно основание, поради което ответникът
неоснователно се е обогатил с получаването й и дължи нейното връщане.
Предявеният иск се явява основателен до предявения размер поради, което
следва да бъде уважен.
В разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Предвид изхода на спора ищцата има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Той е представляван в производството от упълномощен адвокат
П. Н. от Адвокатска колегия – В. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
съгласно договор за правна помощ и съдействие. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА. Предвид цената на иска и приложимия чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да заплати на възнаграждение за един адвокат в размер на
326.36 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 55.06 лева, представляващи платена държавна такса.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и
двете страни са представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД „С.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., район ***, представлявано
от *** да заплати на Р. П. К., ЕГН **********, с адрес село Е., община К.,
***, съдебен адрес: град В., булевард *** сумата от 1 376.60 лева,
представляваща недължимо платена сума за неустойка по сключен между
страните договор за потребителски кредит № *** от *** г.
9
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град С., район ***, представлявано от *** да заплати на Р. П. К., ЕГН
**********, с адрес село Е., община К., ***, съдебен адрес град В., булевард
***, сумата от 381.42 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10