Р Е Ш Е Н И Е
№2735/4.7.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Варна 4.07.2017г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на шести юни две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2186/2017г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Ищецът Ст. Д. ЕГН**********,
чрез адв. И***, твърди, че на 09.04.2013г.
е внесъл по сметка IBAN *** „С**** сумата от 700лв., като към
датата на извършеното плащане, титуляр на посочената банкова сметка *** С. К. Й.
***. Твърди също, че не е имал задължение към ответника да захранва банковата
му сметка, каквото основание е посочено във вносната бележка, нито е имало
каквото и да е било правоотношение помежду им или наличие на друго основание за
извършването на такова плащане. Ищецът счита, че плащането е извършено без
наличието на правно основание, поради което на 07.11.2016г. по реда на чл.410
от ГПК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу ответника С.Й., по което е образувано ч.гр.д. №**** но законоустановения срок ответникът е подал възражение, в
което е оспорил изцяло задължението, поради което ищецът е предявил настоящия
иск.
Моли се, съда след като се
убеди в основателността на изложеното да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът С.Й. ЕГН**********, с адрес ***, му дължи
сумата от 700лв., преведена на 09.04.2013г. без правно основание по банкова
сметка *** *** „С**** ведно със сумата в размер на 253,50лв.
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на
извършване на плащането до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед – 07.11.2016г.; ведно със разноските в заповедното производство
равняващи се на 300лв. адвокатско възнаграждение и 19,07лв. д.т. и да му бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар в настоящото производство.
Ответникът С. К. Й. ЕГН**********,
редовно уведомен, е депозирал отговор на ИМ в срока по чл.131 от ГПК чрез адв.
И**** в който посочва, че иска е допустим, но следва да се има
предвид обстоятелството, че между същите страни на същото основание, в същия
съд, но във връзка с различни преводи по същата сметка има висящи дела, като
във всички производства се твърди, че направените вноски по банковата сметка на
ответника са без законово и/или договорно задължение, следователно трансферът
на средства е бил изпълнен без основание и следва да бъде върнат. Като сочи, че
няма причина ищецът да неколкократно да захранва
чужда сметка в продължение на месеци.
Твърди се също така, че
искът е неоснователен, тъй като конкретната сума, както и всички останали
преведени суми, предмет на посочените производства, е била преведена на
основание уговорка за специфично изпълнение на плащане по търговска сделка.
Посочва, че ищецът е представлявал спедитора ЕТ „М**** и от негово име е сключил
договор за превоз с „Е****, представлявано към дадения
момент от него – С.Й., като договорената в заявката цена на превоза, не е била
платена изцяло по банков път, а е била платена без остатък по банка сумата,
посочена в издадената фактура. Разликата между уговорената в поръчката за
международен превоз цена и посочената и платената по фактурата, е била в размер
точно съответстващ на направеното от ищеца „з**** като преводът е бил
предварително уговорен начин за разплащане. Твърди, че преводите са част от
договорката между двете фирми, като това обстоятелство е било установено и
доказано с влязло в сила решение по гр.д. №**** по описа на РС-гр.С****,
потвърдено чрез решение по гр.д. №665/2015г. по описа на ОС-гр.Б***
Ответникът твърди, че между
страните е съществувала уговорка част от цената по договорите за превоз да се
плаща по личната сметка на ответника, което би могло да се установи с
изпратената от ищеца на ответника „Предсъдебна
покана“. Твърди също, че от негова страна е направено искане за начина на
плащането, но не и за неговата изискуемост и/или ликвидност и този начин на
плащане е приет и изпълнение от заявителя-ищец неколкократно.
Посочва, че основанието за банковия превод е споразумение между страните, като
с оглед търговския вид на сделката, споразумението има неформален, но
задължителен характер и е било изпълнявано от страните като обичайно без
колебание и съмнение.
Посочва се, че настоящите
отношения между него и „Е**** ЕООД, дружеството което е
представлявал, изключват възможността да се ползват доказателствата за техните
действителни вътрешни уговорки, отчитане и възмездяване, но че превежданите по
неговата лична сметка суми са точно разликата между договорената и
фактурираната цена на превозната услуга, като дали ЕТ е наредил на своя
пълномощник-ищеца да внася тези суми поради грешка, измама или по друга
причина, следва да се посочи от последния.
Ответникът счита, че искът е
неоснователен и поради друга причина, а именно че внасянето на суми по негова
сметка е по поръчение на ЕТ – носителят на действителното или предполагаемо
материално право, но конкретното лице-вносител е ищецът, а сумите са част от
цената на транспортната услуга, като в този контекст искът е предявен от
ненадлежна страна.
Прави се и възражение за
давност в случай, че искът се основава на внесени средства поради грешка,
измама или друга причина по смисъла на чл.27 или чл.28, ал.1 от ЗЗД
Съдът приема, че предявеният
иск намира правното си основание в чл.415 вр. чл.422
от ГПК.
Съдът след преценка на
направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при
условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна
страна по предявения иск следното:
По делото е приложено
ч.гр.д.№**** на ВРС, ****състав в което по реда на
чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за парично задължение в размери съответстващи на посочените в
исковата молба.
По делото е представено
копие от вносна бележка от 9.04.2013г. с която ищецът в качеството си на
физическо лице се е разпоредил „С**** АД да преведе в полза на
ответника сумата от 700лв. с цел захранване на сметката му (л.7). Представено е
също така, но вече от ответника, копие от „п***** отправена от ЕТ „М***** до
ответника С.Й. с която същият се поканва да върне на едноличния търговец
преведени му на шест пъти различни суми, като в поканата се сочи, че сумите са
му биле превеждани от ищеца по настоящото дело след проведен разговор в рамките
на който ответникът е посочил, че по повод на сключен между ЕТ от една страна
представлявано от ищеца и ТД от друга страна представлявано от ответника,
договор за транспорти услуги ще се издават фактури за цени по-ниски от
договорените между страните, а разликата до действително договореното следва да
се превежда по лична сметка на ответника. Представени са също така и копия от
решения №**** на РС С**** по гр.д.№**** на
РС С**** и решение №**** на ОС Б**** по
в.гр.д.№**** от които се установява, че е прието за установено, че по силата
на договор за превозни услуги ЕТ „М*** и „Е****
едноличния търговец дължи на търговското дружество присъдените по ч.гр.д.№****
суми в размер на общо 8 993.50лв.
От правна страна решаващия
състав приема следното:
Предвид характера на
настоящото производство – иск за връщане на недължимо платено в тежест на ищеца
е да докаже само извършването на плащане в полза на ответника, а последния ако
оспорва следва да докаже, че заплатеното в негова полза е било дължимо на
конкретно основание.
Ищецът в рамките на
настоящото производство за доказване на твърдението си, че е извършил плащане в
полза на ответното физическо лице е представил описаното по-горе доказателство
– вносна бележка, като в същата е посочено, че сумата се превежда от негово име
в полза на ответника с цел захранване на сметката на последния.
Ответника за доказване на
твърдението си, че сумите се дължат от ищеца на основание договор за превоз е
представил описаните по-горе „предсъдебна покана” и
съдебни решения. По това твърдение решаващия състав намира, че ответника търси
при навеждане на твърдението си преплитане между два вида правни отношения за
които по делото липсват доказателства да имат пресечна точка. Ответникът се
опитва да преплете гражданско правните отношения между двете физически лица
страни по делото с търговско правните отношения на двама търговци, който не са
страни по делото и да се позове на специфични търговско правни принципи при
уреждането на гражданско правния спор. Такова преплитане на права и задължения
обаче е недопустимо предвид това, че от представената вносна бележка е видно,
че при нареждане на превода ищецът е действал в качеството си на физическо
лице, а не на управляващ ЕТ, още повече, че при настоящия случай липсва
припокриване между фигурата на ЕТ и физическото лице действащо като такова. От
друга страна нареждането за превода е в полза отново на физическо лице без да
са посочени конкретни основания за това. Представената „предсъдебна
покана” на свой ред представлява частен документ нямащ обвързваща съда
доказателствена сила изготвен от трето неучастващо по делото лице ЕТ отправен до ответника. Посоченият документ не
доказва наличието на правно основание за плащането признато от ищеца, той
действително съдържа изявление, но на ЕТ представляван от ищеца, в което е
посочено изрично, че ответника е поискал, чест от суми дължими се по договор на
ЕТ с ТД да бъдат превеждани по негова сметка. Посочените обстоятелства водят на
извода да неправомерни действия от страна на ответника най-вероятно по време на
съществуването на някакво правоотношение между него и ТД „Е*****
ООД, като факта, че той е злоупотребил с правата си по тези правоотношения с ТД
се установява от представените осъдителни решения, с който в полза на
дружеството е са присъдени суми включително и претендираната, като останали
незаплатени части от възнаграждения по договор за транспортни услуги.
Иначе казано решаващия
състав намира, че на първо място е на лице едно плащане от страна на ищеца
физическо лице в полза на ответника физическо лице за което не се е доказало да
има правно основание, но дори и да се бе приело, че плащането е извършено от ЕТ
„М**** чрез нейния представляващ С.Д. ищец по делото, то безспорно
сумата е преведена в полза на физическото лице ответник С.Й. без да са на лице
каквито и да било правни основания за това и поради това сумата се явява
недължимо платена и се дължи връщането й. Дори обаче да се бе приело, че ищецът
е действал от името на ЕТ и е превел сумата на ответника в качеството му на
представител на ТД, то от представените съдебни решения се установява, че
ответника не е изпълнил задължението си по отчетническата сделка и не е превел
парите в полза на ТД поради което то е събрало сумата от задължения ЕТ, като
факта на влязлото в сила съдебно решение по въпроса поставя ответника С.Й. в
положението на неоснователно обогатил се. Следва на последно място да се има
предвид, че в случая са абсолютно не приложими разпоредбите на чл.74 и 75 от ЗЗД на първо място защото по отношение на ищеца липсват доказателства да е имал
правен интерес от това да изпълни чуждо задължение и на следващо място защото
липсват също така доказателства ответника да е имал качеството кредитор към
момента на плащането или да се е явявал овластено от кредитора, съда или закона
лице по смисъла на чл.75 от ЗЗД.
Воден от горните съображения
решаващия състав намира, че предявения иск се явява основателен и следва да
бъде уважен, като се приеме, че ответника дължи на ищеца сумата от 700лв., като
заплатена без правно основание на 9.04.2013г.
Задължението не е погасено
по давност, тъй като спрямо него е приложима общата пет годишна давност, а то е
възникнало на 9.04.2013г. и ищецът е предприел действия за търсене на сумата на
7.11.2016г. когато е подал заявление за събирането й по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Предвид извода за
основателност на главния иск решаващия състав приема, че обусловения от него
иск за заплащане на лихва за забава се явява доказан по основание, а що се
отнася до размера на дължимата се сума, то същия следва да бъде изчислен
служебно чрез финансовия раздел на информационния продукт „А**** и
за времето от 9.04.2013г. до 7.11.2016г. възлиза на 254.97лв., която сума е
по-голяма от претендираните 253.50лв. поради което и тази претенция следва да
се разглежда като доказана изцяло.
Предвид изложеното по-горе,
представените доказателства и направеното искане ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сторените разноски който в исковото производство
възлизат на 375лв., а по заповедното производство разноските които се дължат са
в размер на 319.70лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца С.Й.Д. ЕГН********** ***
и ответника С.К.Й. ЕГН********** ***, че ответника дължи на ищеца сумите от
700лв. недължимо преведени му по банков път на 9.04.2013г. и 253.50лв. лихва за
забава върху тази сума за времето от 9.04.2013г. до 7.11.2016г. присъдени в
рамките на ч.гр.д.№***** на ВРС, ХLVІІІ състав, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда -7.11.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
С.К.Й. ЕГН********** *** да заплати на С.Й.Д. ЕГН********** *** сумата от
375лв. разноски по исковото производство и 319.70лв. разноски по заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: