№ 23479
гр. С., 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110123256 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на Т. Р. Я. срещу Застрахователна
компания „Л. И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 12000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от ПТП, реализирано на 07.12.2023 г. в гр. С. на
бул. „Ал. С.“ по вина на водача на застрахования при ответника л.а. „Ф. П.“, рег. №
********, ведно със законната лихва от 18.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на посочената дата и място водачът на л.а. „Ф. П.“, рег. №
******** при движение по бул. „Ал. С.“ с посока от ул. „С. М.“ към ул. „Н. Ц.“ при
кръстовището с ул. „Б. л.“ при маневра ляв завой реализира ПТП с пресичащата от
ляво на дясно по посока на движението Т. Р. Я., при което на последната са причинени
травматични увреждания. Сочи, че вина на процесния пътен инцидент има водачът на
лекия автомобил, тъй като не е спазил разпоредбите на чл. 5, чл. 20 и чл. 116 ЗДвП.
Поддържа се местопроизшествието да е посетено от дежурен ПТП-О „ОП“-СДВР,
като е съставен Констативен протокол с пострадали лица - № К-716/07.12.2023 г.
Образувано било ДП № 11392/2023 г. пописа на СДВР и пр.пр. № 52704/2023 г. по
описа на СРП. Твърди се след ПТП ищцата да е откаран в УМБАЛСМ „Н.И.П.“,
където била поставена диагноза – мозъчно сътресение, навяхване и и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на гръден кош. Т.
Я. била изписан за домашно продължаващо лечение, като са й дадени предписания за
ХДР, режим на покой, носене на мека яка. Навежда се, че посочените травматични
увреждания причинили болки и страдания, които през първите седмици били със
значителен интензитет, изпитвала непрестанно главоболие и болки във врата, гадене,
персистиращо тресене на ръцете. Предписаната яка допълнително увеличила
усещането на дискомфорт. Наред с това се сочи горните увреждания да са се отразили
негативно и на емоционалното и психологическото й състояние, довели и до
ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Твърди се застраховател по
застраховка „ГО“ на л.а. „Ф. П.“, рег. № ******** да е ответното дружество, пред
1
което ищцата отправила своята претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но дружеството не се произнесло
в предвидения срок. По изложените съображения защо моли за уважаване на
предявения иск. Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Застрахователна компания „Л. И.“ АД оспорва иска по основание и размер.
Оспорва описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, вина за настъпването
му да има водача на застрахования при него л.а. „Ф. П.“, рег. № ********,
противоправността на поведението на последния, като и наличието на причинно-
следствена връзка между действията на застрахования водач и настъпилия вредоносен
резултат. Твърди процесното ПТП и търпените от ищцата вреди да са възникнали
изцяло поради действията на пешеходката Я., която е пресичала в тъмната част на
денонощието пътното платно, по което се е движил процесния автомобил без да се
съобрази с посоката на движение, скоростта и местоположението на лекия автомобил,
навлизайки в опасната му зона за спиране, като по този начин е нарушила чл. 113, ал.,
т. 1, т. 3, т. 4, чл. 114, ал., т. 2 и чл. 108, ал. 1 ЗДвП и виновно е осъществила
процесното ПТП. Навежда, че то не би се осъществило, ако ищцата не бе допуснала
сочените нарушения. Оспорва твърдението за тежестта на настъпили травматични
увреждания, съответно и продължителността на възстановителния процес от същите,
както и твърденията за негативни емоционални и психологически последици. При
условията на евентуалност поддържа претендиранато обезщетение да се дължи и
поради съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на наведените от ответника
нарушения на ЗДвП. Оспорва акцесорната претенция, в това число и относно началния
момент, от който същата се претендира. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски на дружеството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка
по иска по чл. 432, ал.1 вр. чл. 477 КЗ е да установи следните факти: 1) настъпване на
описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата
на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования
при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени
изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди под
формата на претърпени болки и страдания от получени травми и преживян стрес,
причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната
се презюмира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си, както и
оборване на презумпцията на виновност на водача на автомобила.
По възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже, че с
поведението си увреденият е допринесъл за настъпването на вредите – че ищецът е
пресичала в тъмната част на денонощието пътното платно, по което се е движил
процесния автомобил без да се съобрази с посоката на движение, скоростта и
местоположението на лекия автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране,
като по този начин е нарушила чл. 113, ал., т. 1, т. 3, т. 4, чл. 114, ал., т. 2 и чл. 108, ал. 1
ЗДвП.
В конкретния случай с определението от 23.12.2024г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на
25.04.2025г., са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а. „Ф. П.“, рег. № ********.
2
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя
или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока
съдът следи служебно. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя
на ГО на автомобилистите.
Страните по делото не спорят, а и ангажираните писмени доказателства –
отправена от ищеца до ответника молба от 18.01.2024 г., по делото се установява, че
преди сезирането на съда с исковата молба ищецът отправил към застрахователя
писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ. Ищецът посочил и пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя.
Към датата на депозиране на исковата молба в съда изтекъл горният, предвиден от
нормата на чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, тримесечен рекламационен срок. По
делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в полза на
ищцата на застрахователно обезщетение, предвид на което за последната не е налице
предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща
защитата й по исков ред. Ето защо за ищцата е налице правен интерес предявяването
на настоящия иск.
Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпилото ПТП,
вината на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпилото
произшествие, противоправността на поведението на последния, наличието на
причинно-следствена връзка между действията на застрахования водач и настъпилия
вредоносен резултат.
Относно наличието на виновно извършено противоправно поведение, от
представения по делото заверен препис от протокол от съдебно заседание от
21.02.2025 г. на СРС, 108 с-в, се установява, че е одобрено постигнатото между
страните по НОХД №18255/2024 г. споразумение за решаване на делото, при което
подсъдимата Д. С. В. се признава за виновна в това, че на 07.12.2023 г., около 18.15
часа в град С., по бул. „А. С." с посока на движение от ул. „З.“ към бул. „В.“ и на
кръстовището образувано с ул. „Б. л.“, при управляване на моторно превозно средство
- лек автомобил „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ********, като при извършване на маневра
„завиване наляво“ в посока към ул. „Н. Ц.“, на пешеходната пътека на ул. „Б. л.“,
обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДВП, нарушила правилата за движението
по пътищата установени в закона за движение по пътищата (ЗДВП), а именно: чл. 120,
ал. 1, т. 2 ЗДвП: "Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен, след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците,
които все още се намират на пешеходната пътека“, като не пропуснала пресичащата по
пешеходната пътека в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил пешеходка Г. К. Я., реализирала пътно-транспортно произшествие с нея,
като я ударила с предната част на управляваният от нея автомобил и по
непредпазливост й причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК,
като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1,6. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като за
извършеното престъпление да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага с
изпитателен срок от три години.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно нормата на чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
3
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение
настоящият състав приема за установено по делото, че е налице противоправно
поведение, извършено от ответника в съответствие с описания по-горе диспозитив на
одобреното споразумение с характер на влязла в сила присъда по н.о.х.д. №
18255/2024 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 108 състав.
Следователно, предвид влязлото в сила решение на наказателния съд в хода на
настоящото производство, и на основание чл. 300 ГПК, съдът следва да зачете
неговата сила като приеме за установено наличието на процесното ПТП, неговият
механизъм и вината на водача на л.а. „Ф.“, модел "П.“ с рег. № ********, застрахован
при ответника – Д. С. В., като в тази връзка съдът съобразява и показанията на св. В.,
св. Г. Я. – майка на ищцата и пострадала от същото ПТП, както и св. Рангел Янков –
баща на ищцата. От показанията на всички свидетели безспорно се установява, че
ищцата Т. Р. Я. е била участник в процесното ПТП, заедно с нейната майка св. Г. Я.,
при което водачът на л.а. „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ********, управляван от св. В.,
движейки се по бул. Ал. С.“ с посока към бул. „В.“, на кръстовището с ул. „Б. л.“, при
завой наляво реализира ПТП с пресичащите от ляво на дясно пешеходци – ищцата и
св. Г. Я.. Последното се потвърждава и от приетия по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № к-716 от 07.12.2023 г., както и от представените от ищцата,
въз основа на издаденото й съдебно удостоверение документи, касаещи процесното
ПТП, съдържащи се в пр. пр. № 52704/2023 г. по описа на СРП и ДП № 11392/2023 г.
по описа на СДВР. Наред с горното следва да се посочи, че описаният механизъм на
произшествието, както и че причината за неговото настъпване е поведението на
застрахования при ответника водач, тъй като е нарушил чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП като не
е пропуснала все още намиращите се на пешеходната пътека пешеходци, се
потвърждава изцяло и от приетата по настоящото дело съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Вещото
лице е посочило, че поради липса на данни по делото относно скоростта на движение
на лекия автомобил не може да се определи дали неговият водач е имал възможност да
предотврати пътния инцидент при задействане на аварийната спирачка. Категорично
обаче, сочи, че произшествието е станало на пешеходна пътека, като към момента на
неговото настъпване светлинният сигнал на светофарната уредба е бил зелен, което
обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. В. и св. Я.. Неоснователни,
предвид нормата на чл. 300 ГПК, а и с оглед на ангажираните в настоящото
производство гласни доказателства и изслушаната САТЕ, се явяват поддържаните от
ответника доводи за изключване на вината на водача Д. В..
На следващо място съдът намира, че задължителната сила на присъдата се
разпростира само по върху елементите от състава на престъплението, а останалите
факти, релевантни за гражданското производство, включително наличието и размера
на вредите и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, следва да
бъдат доказани (така в Решение № 1288/12.01.2009 г. по гр. д. № 3549/2007 г. на ВКС, I
г. о.).
Относно нанесените на ищеца неимуществени вреди и тяхната причинно-
следствена връзка с произшествието, съдът намира следното.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, същите се установяват
по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, както и от заключението по съдебно-медицинската експертиза. При разпита
си в настоящото производство св. Д. В. сочи, че след ПТП-то е слязла от колата и
вдигнала жената. Изяснява, че били две жени, но не си спомня дали и двете са били на
земята. Св. Р. Я. чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК,
споделя, че за инцидента разбрал от сина си. Когато пристигнал на място съпругата му
Г. Я. бил в линейката, а Т. седяла на тротоара и му казала, че я боли главата. Качил се в
линейката при жена си. Ищцата след това дошла в П.. Там й направили изследвания,
4
казали й, че има комоцио и нещо на прешлените. Сложили й шина и един месец си
била в къщи в болнични. Тъй като лекарите казали да не се движи, както и да стои на
тъмно, той я обслужвал – готвил, давал й вода, водел я до тоалетната, около десет дни,
тъй като в началото залитала и й се виело свят. Върнала се на работа след два месеца,
като след болничния ползвала един месец платен и неплатен отпуск. След това
започнала да се оплаква от болки в главата, претоварване, но работела по шест дни
като продавачка в „Ринг мол“. Сочи, че преди инцидента Т. не е имала здравословни
проблеми.
От приобщените по делото писмени документи – амбулаторен лист за преглед от
07.12.2023 г. и от 09.12.2023 г. се установява, че на 7.12.2023 г. ищцата е изследвана
амбулаторно, като при преглед от хирург й е поставена диагноза: Контузия на гръдния
кош при установени данни за слаба болка при пипане по хода на 7-мо ребро вляво,
като е дадено заключение без данни за травматични увреждания на гръдния кош и
коремни органи. На 09.12.2023 г. ищцата отново е посетила УМБАЛСМ „Н. И. П.”,
където й е поставена основна диагноза: Мозъчно сътресение и са посочени като
придружаващи заболявания: Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел гръбначния стълб. При прегледа ищцата е съобщила и за липса на спомен за
случилото се с нея на моменти. Установен хематом в тилната област на главата в ляво,
силна болка в шията и изразена ригидност на паравертебралната мускулатура. Локален
статус: Контузия с подкожен хематом вляво окцилитално. Назначена е терапия като е
даден съвет за строг покой и носене на мека яка за 10 - 14 дни. С мнение за временна
нетрудоспособност.
По делото е прието заключение на съдебно медицинска експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че от
процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: лека
черепно-мозъчна травма изявена с хематом в лява тилна област на главата и данни за
леко /без изпадане в пълно безсъзнание/ мозъчно сътресение, шийна травма с
клинични данни за навяхване и разтягане на свързващия апарат на шиен отдел
гръбначния стълб, както и контузия на гръден кош в ляво. Експертът е посочил, че се
касае за регистрирани с прегледи при пострадалата мекотъканни травми с характер на
временно нарушение на функции, които по отделно и заедно причиняват и се отнасят
към критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Според наличните данни по делото и съобщеното от пострадалата
при актуален преглед, по повод травмите е предписвано и провеждано
медикаментозно аналгетично лечение, лечение с имобилизация на шията с мека шийна
яка за 14 дни и лечение изискващо за дни, до седмица – две строг постелен режим.
Последиците /болки и страдания/ от мекотъканни увреждания от типа хематом,
установен в тилната област на главата и контузията на гърдите на ограничена площ
отшумяват до 2 – 3 седмици след инцидента. Експертът изяснява, че мозъчното
сътресение, каквото е констатирано при пострадалата, е най-леката степен на закрита
черепно-мозъчна травма, като съобразно наличните данни в конкретния случай за
състоянието на пострадалата след инцидента, вкл. при проведен преглед и отчитайки
липсата на проследяваща мед. документация, следва да се приеме, че при Т. Я.
полученото сътресение на главен мозък е протекло само със степенно помрачаване на
съзнанието и без данни за настъпили постоянни усложнения. Такова увреждане само
за себе си причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето неопасно за живота. След причинено лекостепенно
мозъчно сътресение /каквото е конкретното/ при спазване на необходимия режим и
постстационарно лечение оплакванията обикновено отзвучават за около 20 – 25 дни
след инцидента. Навяхване на гръбначен стълб в областта на шията изисква лечение с
временно обездвижване до 2 седмици, като функционално възстановяване при
благоприятно протичане на оздравителен процес настъпва за около три до четири
седмици след инцидента. Възможен е по-продължителен период на възстановяване,
5
особено при по-тежко недиагностицирано увреждане. Срокът на възстановяване
основно зависел и от степента на дегенеративни изменение на гръбнака на база на
които е настъпила травмата, от спазване на предписания режим и лечение, както и от
други заболявания или индивидуални особености. В конкретния случай липсата на
данни от проведени образни изследвания в деня на инцидента и липсата на
проследяващи прегледи, според експерта, не позволявали да се прецени каква е
конкретната причина за персистиране на леките оплаквания от шията и респективно не
било възможно еднозначно извеждане на налична причинна връзка с травмата от
инцидента.
Травмите на пострадалата са резултат от механично действие на твърди тъпи
предмети и причиняването им може да се обясни по време и начин със съобщеното от
искова молба за регистрираното ПТП, като пешеходец блъснат от л.а. с удар в ляво.
Контузията с хематом в тилната област на главата е резултат от директно травматично
въздействие по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет. От тази травма е
причинено и сътресение на мозъка, като най-вероятно от удара е последвало и
индиректно от преразтягане с травмиране на шията. Травмата в ляво на гръдния кош
също е причинена от директно травматично въздействие по механизъм на удар.
Според заключението при наличните данни следва да се приеме, че след причиняване
на травмите от ПТП при тях е настъпило пълно функционално възстановяване в
рамките на средностатистически срокове.
По отношение на персистиращите /две години по-късно/ оплаквания от болки в
областта на шията, при липса на проследяване със съответно отразени данни в
медицински документация, не може еднозначно да се приеме, че са травматични и/или
във връзка с инцидента.
В проведеното съдебно заседание вещото лице д-р Г. изяснява, че без
проследяваща медицинска документация и без предварителни за данни за състоянието
на ищцата преди пътното произшествие не може да се даде заключение доколко
установеното при прегледа затруднение в крайните фази на движение на врата доколко
се дължи на процесното ПТП и доколко е следствие от дегенеративните промени,
настъпващи при хората. Като сочи, че те могат да бъдат налице преди инцидента и да
са се усложнили от него, но може и да са се развили след него.
Така събраната доказателствена съвкупност, от приетото и неоспорено експертно
заключение по СМЕ се установява наличието на твърдените от ищцата травматични
увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
ПТП. В светлината на всичко изложено по-горе, съдът намира, че възражението на
ответника относно липсата на причинна връзка на претендираните от ищцата вреди от
процесното ПТП за недоказано.
По наведеното възражение за съпричиняване съдът намира следното:
По въпроса относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди
при принос на пострадалия съществува задължителна практика на ВС и ВКС - ППВС
№ 17/1963 г. и е формирана постоянна практика, обективирана в решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д.
№ 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ
т. о., решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение №
118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., съобразно която намаляване е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, т.е. приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ и с оглед
разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да докаже при
условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата
и не би могло този принос да се отчита от съда въз основа на предположения.
6
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищцата,
че е пресичала в тъмната част на денонощието пътното платно, по което се е движил
процесния автомобил без да се съобрази с посоката на движение, скоростта и
местоположението на лекия автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране,
като по този начин е нарушила чл. 113, ал., т. 1, т. 3, т. 4, чл. 114, ал., т. 2 и чл. 108, ал. 1
ЗДвП е неоснователно. От експертното заключение по САТЕ, а и от еднопосочните
показания на св. В. и св. Г. Р. безспорно се установява, че ищцата е пресичала пътното
платно на пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофара. В допълнение следва да
се посочи, че св. В. изяснява, че насрещно движещите се коли й светели в очите и като
завила, не видяла пешеходките, които били в тъмни дрехи. Споделя, че не може да си
спомни дали предварително ги е видяла. Св. Р. сочи, че са чакали светофарът да светне
зелена, минали са и колата ги е бутнала. Мястото било осветено, тъй като имало
осветление и светофар. От страна на ответника не са ангажирани други доказателства
в подкрепа на релевираното възражение за съпричиняване, поради което настоящият
съдебен състав намира същото за недоказано. С оглед на данните по делото,
настоящият съдебен състав приема, че появата на пешеходката – ищца не е нито
внезапна, нито несъобразена с пътната обстановка и завиващия наляво лек автомобил,
застрахован при ответника.
Нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Съгласно даденото с решение № 94/18.07.2019 г. по т.
д. № 3030/2018 г. на ВКС II т. о. разяснение, което настоящият състав споделя, за да
удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост по смисъла на чл.
52 ЗЗД, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане
морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т. е.
да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие
върху личността и начина на живот на пострадалия.
Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи
паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и
възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки
един ден от живота на пострадалия. Размерът на определеното обезщетение отговаря
на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен
еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки,
страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на
пострадалия. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ съдът трябва да отчита и нивата на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които
макар да не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост,
служат като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната към
момента на проявление на вредите. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква преценка във
всеки конкретен случай.
7
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищцата неимуществени вреди, обстоятелството, че ищцата е претърпяла лека черепно-
мозъчна травма изявена с хематом в лява тилна област на главата и данни за леко /без
изпадане в пълно безсъзнание/ мозъчно сътресение, шийна травма с клинични данни за
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шиен отдел гръбначния стълб, както и
контузия на гръден кош в ляво, съставляващи поотделно и в съвкупност лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК /т.е. причиняваща временно разстройство на
здравето неопасно за живота/, а също така и психически стрес в рамките на обичайния
за такива събития интензитет, който следва пряко от факта на участието на ищцата в
произшествието, че възстановителният период на ищцата от физическите увреждания
е бил между 14 дни и четири седмици, като през първите 10-14 дни е носила шийна
яка и е провеждала лечение – строг постелен режим, при който се е нуждаела от
помощта на своите близки и в частност от помощта на св. Р. Я. тъй като не е можела
сама да се обслужва, залитала е, както и възрастта на ищцата – на 23 години към
датата на произшествието.
От друга страна съдът отчита факта, че възстановяването на ищцата е протекло
нормално, същата е напълно възстановена в рамките на посочения сравнително
непродължителен период, че възстановяването е било при домашен режим без данни
за прием на специфични медикаменти по издадена рецепта, че към настоящия момент
липсват физически последици от произшествието. Съдът съобразява и заключението
на вещото лице по СМЕ, че по отношение на оплакванията на ищцата от болки в
областта на шията две години по-късно, както и затруднение в крайните фази на
движение на врата, доколко се дължат на процесното ПТП и доколко е следствие от
дегенеративните промени, настъпващи при хората, доколкото не е налице
проследяваща медицинска документация, респективно данни за нейното състояние
преди инцидента. В този смисъл съдът приема, че въз основа на горното заключение
не може са направи еднозначен извод, че посочените оплаквания са последица от
процесния инцидент, поради което към настоящия момент липсва основание за
отчитане на същите за целите на преценката по чл. 52 ЗЗД. Останаха недоказани
твърденията на ищцата за персистиращо тръпнене на пръстите, както и за изпадането в
състояние на тревожност и напрегнатост.
Ето защо и доколкото се установява причинна връзка на последното с процесното
произшествие, за дължимото обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника застраховател на гражданската отговорност на виновния водач.
В този смисъл съдът намира, че размерът на обезщетението, който удовлетворява
напълно обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, включително като се вземе предвид
размера на минималната работна заплата за страната за 2023г. от 780 лева, както и
средната такава от 2123 лева, е 6500 лева. Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 12000 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за законна лихва:
Установява се, че на 18.01.2024 г. ищцата, чрез адв. З. е депозирала пред
ответника-застраховател молба, във връзка с настъпилото на 07.12.2023 г. ПТП и
претърпените от нея травми, да бъде образувана щета и да й бъде изплатено
обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 12000 лева. Видно от
инкорпорирания в същата опис, ищецът ангажирал писмени доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, амбулаторни листове, удостоверение
за банкова сметка, подробно описани, в т. ч. процесните такива.
В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил получаването на горната
молба, но е посочил, че е изискал допълнителни документи от ищцата. В подкрепа на
това твърдение ответното дружество не е ангажирало доказателства.
8
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума (в този смисъл
Решение № 10/5.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, III г. о., Решение №
447/4.07.2024 г. по гр. д. № 2628/2023 г. на ВКС, III г. о., Решение № 128/4.02.2020 г. по
т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о. и др.).
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 18.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че
18.01.2024 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата,
поради това лихва следва да се присъди от тази дата, така, както е предявена от
ищцата.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата Т. Я. е освободена от заплащане на разноски, както и частично от
заплащане на държавна такса. Последната е сторила разноски за платена държавна
такса в размер на 120 лв., като съобразно уважената част от иска следва да й се
присъдят разноски в размер на 65 лева за държавна такса.
В настоящото производство на ищцата е оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА от адв. Д. З., поради което на последната следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в
настоящото производство в размер на 541,67 лева, пропорционално на уважената част
спрямо общия определен от съда размер от 1000 лева.
Право на разноски има и ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същото претендира разноски за депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска на последното следва да се присъдят разноски в
общ размер на 183,33 лева, от които: 137,50 лева депозит за САТЕ и 45,83 лева –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда в минимален размер на 100
лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд общо сумата от 682,50 лева, от която: 195 лева - за
държавна такса; 216,67 лева – възнаграждение за САТЕ и 270,83 лева– възнаграждение
за СМЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „С. ш. № **** да заплати на Т. Р. Я., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Л. *“, ............, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от
6500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от ПТП, реализирано на
07.12.2023 г. в гр. С. на бул. „Ал. С.“, в района на ул. „Б. л.“ по вина на застрахования
при ответника водач на л.а. „Ф. П.“, рег. № ********, ведно със законната лихва от
18.01.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 12000 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК ***** да заплати на Т. Р.
9
Я., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 65 лева, представляваща
сторени разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДАЗастрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „С. ш. № **** да заплати на адв. Д. З. САК, с адрес на
кантората: гр. С., ул. А. ....., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 541,67 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото на Т. Р.
Я..
ОСЪЖДА Т. Р. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Л. *“, ............
да заплати на Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „С. ш. № **** на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК
сумата 183,33 лева, представляваща разноски в производството съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „С. ш. № **** да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 682,50 лева, представляваща съдебни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10