Р Е Ш Е Н И Е
№120 24.03.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На първи март 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №514 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.40 от
Закона за достъп до обществена информация вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано
по жалбата М.Г.Х. против Отказ от 10.08.2021г на Началника на затвора град
Стара Загора да предостави екземпляри от становища на ИСДВР, ИП, Становище от
НС СДВР и заместник Началник на затвора в град Стара Загора, събрани в хода на
издаване на Заповед №Л-2842 от 02.07.2021г по чл.198 от ЗИНЗС, с довода, че
съдържащата се в изисканите становища информация е конфиденциална, с която не е
задължен да запознае лишения от свобода адресат на заповедта по чл.198 от ЗИНЗС.
Отказът е постановен по Заявление вх.
№М-194/09.08.2021г / стр.65 по делото/ за достъп до обществена информация,
подадено от жалбоподателя до Началника на затвора в град Стара Загора с искане
да се предостави в качеството му на лишен от свобода, на хартиен носител Доклад
от 2021г на инспектор СДВР на 2-ра ЗПС, изготвен относно преценка за
продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието, Психологическо
становище от 2021г на Инспектор – психолог, дадено на основание чл.198 ал.1 от ЗИНЗС по същия повод, Становище от 2021г от Началник сектор „ИСДВР“ изготвено
на основание чл.198 ал.1 от ЗИНЗС за продължаване или промяна на специалния
режим и Становище от 2021г на Заместник началник по режимно-охранителна дейност,
издадено на същото основание по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС относно продължаване на
специалния режим. Поисканото информацията да бъде предоставена в рамките на
определения в чл.28 ал.1 от ЗДОИ срок от 14 дни.
Съгласно Определение №667/15.12.2021г на
тричленен състав на АС Стара Загора, постановено в хода на касационно
административно производство, контролната касационна инстанция е приела за
основателно посоченото касационно основание за отмяна на определение за
оставяне на жалбата без разглеждане, поради правна квалификация на подаденото
заявление за достъп до обществена информация като искане за удовлетворяване на
правото на информация по чл. 76 от ЗИНЗС, което е удовлетворено с предоставяне
на екземпляр от заповедта по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС. От приетата правна
квалификация е последвал извод на настоящия съдебен състав за липса на годен за
обжалване административен акт, тъй като Началника на затвора не дължи
предоставяне на екземпляри от становищата, въз основа на които извършва
служебна преценка за промяна на режима на изтърпяване на наказанието с издаване
на заповед по чл.198 от ЗИНЗС. Следователно обжалвания отказ е уведомление за
извършване на законовото действие по връчване на заповедта, с което се
удовлетворява и правото на информация по чл.76 от ЗИНЗС относно режима на
изтърпяване на наказанието. Съответно няма и правен интерес от съдебна защита и
съдействие.
С частната жалба е заявено, че се
поддържа заявено право на достъп до обществена информация по ЗДОИ, с оглед на
което и предвид липсата на заявлението от 09.08.2021г при извършената правна
квалификация на искането и оставянето му без разглеждане, което е процесуално
нарушение, допуснато поради пропуск от въззивния съд, указано в отменителното
определение да се извърши преценка на правната квалификация след изискване на
заявлението и с оглед поддържаното от жалбоподателя право, чието съществуване
се иска от съда да бъде установено. Указано е при продължаване на
съдопроизводствените действия и да се извърши квалификация с оглед съдържанието
на предявеното заявление от 09.08.2021г, което е представено по делото и съдържа
заявено за упражняване право на достъп до обществена информация, което с
обжалвания отказ е отречено с мотиви за нейната конфиденциалност, сочещи на
прилагане от органа на чл.37 ал1 т.1 вр. с чл.13 ал.2 от ЗОДОИ / не посочено
правно основание в оспорения отказ/.
Процесуалния представител на
жалбоподателя също поддържа, че се касае за заявено право по ЗДОИ, а не за
упражняване правото по чл.76 от ЗИНЗС, както неправилно е заключил правно
въззивния съд при оставяне на жалбата без разглеждане, като посочва и
причината, а именно, че за неговото
удовлетворяване не е разписан нито ред, нито насрещни задължения на органа по
изпълнение на наказанията в ЗНИЗС. Жалбоподателя заявява в пледоария по
същество, че е нарушено правото му на защита, гарантирано от ЕКЗПЧ, тъй като
без да се запознае с поисканите становища, той не би могъл да прецени
законосъобразността на заповедта с правно основание чл.198 ал.1 от ЗИНЗС и да я
обжалва аргументирано. Сочи като пример производство по оспорване на предходна
заповед по чл.198 от ЗИНЗС, при която е установено съществено процесуално
нарушение при нейното издаване, но едва след като по повод на жалбата до съда
се е запознал с посочените становища и е констатирал сливането на длъжностни
качества от едно и също лице. Счита, че тези становища са документите по
преписката, с които има право да се запознае.
Предвид изложеното до тук, жалбата
против отказа на Началника на затвора в град Стара Загора да предостави
становищата по чл.198 от ЗИНЗС следва да бъде правно квалифицирана като жалба
против отказ да се предостави обществена информация, постановен по чл.37 ал.1
т.1 от ЗДОИ, независимо че това правно основание не е посочено, но защото е
приложено и по аргумент от мотива, че информацията е конфиденциална. Във връзка
с правната квалификация съдът взе предвид и заявеното за упражняване пред
ответния орган по изпълнение на наказанието на правото на достъп до обществена
информация, поддържано в частната жалба и което не може да бъде променено в
пледоария по същество като право на адресата на един административен акт да се
запознае с документите по преписката, за да бъде гарантирана възможността да
упражни правото си на участие и правото на
съдебно обжалване. В ход по същество и в жалбата са изложени доводи, че
исканата информация се търси, за да се установи спазването на изискванията при
издаване на заповед по чл.198 от ЗИНЗС. В тази връзка се твърди и правото на
запознаване с преписката.
Ответника Началник на затвора в град Стара
Загора, чрез процесуалния си представител поддържа становище, че не е задължен
субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, а такъв се явява Главния директор на ГД ИН, тъй
като затвора не е юридическо лице. Ето защо се иска да бъде оставена отново
жалбата без разглеждане. Алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна
поради характера на търсената информация. Основната цел също така е
задоволяване на лични интереси, съществува друг ред за нейното получаване,
което съгласно чл.4 ал.1 от ЗДОИ отрича прилагането му. Редът е този по ЗИНЗС,
а съгласно чл.198 от същия заповедта е надлежно връчена, като становищата не са
предмет на правото по чл.76 от ЗИНЗС. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от адресата на
неблагоприятен за него административен акт, включително е в срок, и защото не е
указан срока за обжалване и съответния ред. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
На първо място следва да се разгледа
съществуването на заявеното право на достъп до обществена информация през
призмата на посоченото в отказа основание – нейния характер на конфиденциална,
което се подвежда правно под чл.37 ал.1 т.1 от ЗОДОИ. Действително тази правна
норма не е посочена в оспорения административен акт, но след като е вписан
решаващия мотив и се установява, че той съответства на диспозицията на правната
норма, която е приложена, не е налице съществено нарушение на изискванията за
форма, препятстващо възможността за съдебен контрол за законосъобразност.
Информацията, която се съдържа в
становищата, които задължително се събират при служебното произнасяне на
Началника на затвора относно продължаване или промяна на режима на изтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ представлява случай, уреден в
чл.13 ал.2 от ЗОДОИ - Достъпът до
служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с
оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение
(мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Поисканата със заявлението информация попада
под определението на чл.11 вр. с чл.10 от ЗОДОИ, защото становищата и доклада
са създадени по силата на изискването на чл.198 от ЗИНЗС за постановяване на
заповедта за продължаване или промяна на режима на изтърпяване на наказанието
след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим
по отношение на осъдения. Заповедта по чл.198 от ЗИНЗС се постановява служебно,
тъй като органа по изпълнение на наказанията е длъжен да извърши тази преценка
с изтичане на едногодишен срок от предходната, като обаче преценката се
извършва въз основа на посочените становища тоест тяхното изготвяне
представлява оперативна подготовка по издаване на акт в условията не само на
обвързана компетентност, но и по реда на едно служебно и специално
производство, в което адресата не участва. Поради това заповедта трябва да е
мотивирана, и с тези мотиви задължително да бъде запознат адресата, като с
връчването й се гарантира правото му да я обжалва. Преценката за спазване на
процесуалното изискване за издаване на заповедта след като се изготвят
посочените в чл.198 ал.1 от ЗИНЗС становища, е само и единствено на съда. Тези
становища са служебна информация, която няма самостоятелно значение – Началника
на затвора не може да препрати към тях, а е длъжен да изложи мотиви, от които
да са ясни причините за продължаване или промяна на режима. Органа дължи
самостоятелна преценка, основана на собствени мотиви, но въз основа на
становища, чието изготвяне е точно оперативна подготовка за издаване на
административен акт по изпълнение на наказанието, в хода на служебно
производство, без участие на адресата преди постановяването му – лицето, лишено
от свобода не се изслушва, не се запознава със становищата, в чието изготвяне
се изразява оперативната подготовка по решаване на въпроса за режима на
изпълнение на наказанието. Този въпрос е изцяло в служебната дискреция на
органа по изпълнение на наказанието, точно защото по този специален режим на
първо място се е произнесъл решаващия съд напълно служебно, а при предаване на
лицето за изтърпяване на наказанието тази дискреция дали съществуват
основанията за продължаването на този режим е предоставена на органа по
неговото изпълнение. След като се установява, че се касае за случай по чл.13
ал.1 т.2 от ЗОДОИ, тъй като се касае за служебна информация, подготвила
издаването на крайния акт, не може да се приеме за основателно искането да бъде
признато право на достъп до нея. С тази информация не се запознава и адресата
на акта на първо място, защото не участва в производството по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС,
а на второ, защото правото му на защита се осигурява от изискването за
мотивиране на заповедта на Началника на затвора в град Стара Загора- в нея
трябва да се посочат фактите – основания за продължаване на режима. След като
се запознае с тях лицето може напълно ефективно да упражни правото си на защита
– съществуват или не основания да продължи този режим. При съмнение дали
решението за режима на изтърпяване на наказанието е взето след задължителната
оперативна подготовка тоест при съмнение, че мотивите не са изготвени след
проверка за съществуване на посочените основания, адресата има право да обжалва
като поиска от съда да провери спазването на процесуалните правила. Тук следва
да се каже, че контрола е върху спазването на изискването за оперативна подготовка
на акта – проверка, чрез изготвяне на становища, и проверка за спазване
изискването за съдържанието на заповедта по чл.198 от ЗИНЗС с излагане на
конкретни мотиви за съществуване на онези основания, които са обусловили
специалния режим. Ето защо правото на адресата на заповедта по чл.198 от ЗИНЗС
да се защити срещу решението за продължаване изтърпяване на наказанието при
специален режим не е засегнато от не предоставяне на информация, която
представлява служебна по смисъла на чл.13 ал.1 т.2 от ЗОДОИ. До данните в
затворническото си досие лишения от свобода също няма право – до тези данни
достъп имат точно определени длъжностни лица. Адресата на заповедта по чл.198
ал.1 от ЗИНЗС има право да се запознае с нея, тъй като има право и на
информация относно режима на изтърпяване на наказанието по чл.76 от ЗИНЗС и
право да обжалва актовете на органите по изпълнение на наказанието, които са
посочени в закона и засягат неговото лично положение. До оперативната
информация, която подготвя служебното издаване на заповед по чл.198 от ЗИНЗС
адресата й няма право нито по ЗДОИ – чл.37 вр. с чл.13 от ЗОДОИ, нито по чл.76
от ЗИНЗС, нито по правилата на АПК, които са напълно изключени от специалния
закон.
Началника на затвора в град Стара Загора
е административен орган и задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, тъй като
задължени са както държавните органи, така и техните териториални поделения.
Началника на затвора е постановил валиден и законосъобразен административен акт
по чл.37 от ЗДОИ, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена като
неоснователна с присъждане на възнаграждение за един юрисконсулт в размер на
80лв.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х. против
Отказ от 10.08.2021г на Началника на затвора в град Стара Загора да му
предостави достъп до всички становища и доклади, изготвени при постановяване на
Заповед № Л -284/02.07.2021г по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА М.Г.Х. да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 80лв/осемдесет/,
представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: