№ 16604
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110146110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „.......” ЕАД срещу Б. Б. С. и Т. Б. Г. за заплащане в условията на
разделна отговорност на следните суми: 2268,25 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 26.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 397,56 лева за периода 15.09.2019 г. до 27.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение: главница в размер на 27,50 лева за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 26.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и мораторна
лихва за забава в размер на 5,17 лв. от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г., при квоти както следва:
За Б. Б. С. с ЕГН: ********** – 5/8 от целия дълг, а именно 1417,66 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 248,48 лева за периода 15.09.2019 г. до 27.06.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 17,19 лева за периода м.06.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г . до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 3,23 лв. от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г.;
За Т. Б. Г. с ЕГН: ********** – 3/8 от целия дълг, а именно 850,59 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 149,08 лева за периода 15.09.2019 г. до 27.06.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 10,31 лева за периода м.06.2019
1
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г . до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 1,94 лв. от 31.07.2019 г. до 27.06.2022, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 40244/2022 г.
по описа на СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот
с аб. № ......., находящ се в гр. София, ж.к. „..........., било налице облигационно отношение,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, форМ.на
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за
който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
Представя като писмени доказателства - удостоверение за наследници на Б. Н. С.;
удостоверение за наследници на В. Х. С.а; справка НБД „Население“; данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл.26 от ЗМДТ;
заповед ........ г.; писмо от СО-Дирекция „Общински приходи“; писмо от СО-Район „Овча
купел“; искане за вписване на възбрана; удостоверение за идентичнст на имот; извлечения от
сметки за процесния период за абонатен номер .......; договор между СНС и „........“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово
разпределение и списък на етажните собственици; договор между ищеца и „........“ ЕООД и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.......” ЕАД на
потребители в гр. София.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата - Т. Б. Г. е подала отговор на исковата
молба, с който признава исковата претенция за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. в
размер на 540,72 лева - главница и 154,23 лева - мораторна лихва върху главницата за
периода м.09.2019 г. до 26.07.2022 г., за което представя вносна бележка за изплатената сума.
Навежда възражение за погасяването им с 3-годишна погасителна давност - както на
главницата в размер на 309,87 лева за периода от м.05.2018 г. до м.07.2019 г., така и на
лихвите в размер на 39,42 лева за периода м.05.2018 г. до м.07.2019 г. Моли съда да отхвърли
исковата претенция в оспорената част и да й присъди направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника - Б. Б. С., чрез назначения му от съда особен
представител адв. М. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата
претенция като неоснователна. Оспорва наличието на материална легитимация при така
посочените от ищеца квоти, с доводите, че съгласно представеното удостоверение за
наследници на В. Х. С.а, се установява, че същата е починала през 2004 г., оставяйки за
2
наследници освен него, така и съпруг (също починал впоследствие ), както и две дъщери.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания. Навежда твърдения, че начислените суми не са за реално консуМ.на топлинна
енергия. Оспорва наличието на валидно договорно отношение между страните.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, наМ. за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитиМ.но да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
3
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Спрямо ответника Т. Б. Г. е налице частично признание на исковата претенция за
периода от 08.2019 г. до 04.2021 г., като са представени и доказателства за извършено
плащане на претендираната сума, потвърдено от ищеца в проведеното о.с.з. на 20.03.2025 г.
Релевираното възражение за погасителна давност на притезанието за главница за
топлинна енергия в размер на 309,87 лева за периода от м.05.2018 г. до м.07.2019 г., така и на
мораторната лихва в размер на 39,42 лева за периода м.05.2018 г. до м.07.2019 г. , е изцяло
основателно. Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г.,
ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Процесният период е 05.2018 г. до 04.2021 г, като заповедта за изпълнение е подадена на
26.07.2022 г., т.е. притезанията за главница за периода 05.2018 г. до 07.2019 г. са погасени по
давност. Акцесорните претенции за лихва също се погасяват с изтичането на давността за
главното задължение, арг. чл. 119 ЗЗД. Исковата претенция за периода от 08.2019 г. до
04.2021 г. също следва да бъде отхвърлена, поради извършено плащане в хода на процеса,
арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Спрямо ответника - Б. Б. С., искът е частично основателен.
Първо след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав
приема за установено, че ответникът идеална част от право на собственост върху процесния
недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства
относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху
4
процесния имот, придобито по силата на универсално правоприемство по силата на закона
от наследодателите Б. Н. С. (баща) и В. Х. С.а (майка), които от своя страна са придобили
собствеността на процесното жилище по реда на чл. 90 вр. чл. 100 ЗТСУ (л.76) при режим
на съпружеска имуществена общност, аргумент от чл. 19 СК(отм.) вр. § 4 от ПЗР на
СК(отм.). От удостоверението за наследници на В. Х. С.а, че същата е починала на
06.01.2004 г., като е оставила като наследници преживелия съпруг - Б. Н. С., настоящите
ответници и Десислава Райнова - дъщеря (удостоверение за наследници л. 17). Следователно
всеки от наследниците придобива по силата на наследствено правоприемство по 1/8 идеални
части от правото на собственост върху имота (тъй като след смъртта се прекратява СИО-то
и в нейния патримноиум остава ½ идеална част от правото на собственост върху вещта).
Преживелият съпруг - Б. Н. С. притежава общо 5/8 идеални части от правото на
собственост към момента на смъртта си – 15.06.2013 г. Наследниците му по закон –
настоящите ответници, придобиват от неговия патримониум по 5/6 от правото на
собственост. Следователно към настоящия момент притежават 7/16 (5/6 + 1/8) от правото на
собственост върху топлоснабдения имот, а трето неучастващо по делото лице - Десислава
Райнова (дъщеря на В. Х. С.а) притежава останалата 1/8 идеална част. От направения анализ
се установява, че ответникът Б. Б. С. притежава 7/16 идеални части от правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот, а не както с е твърди в исковата молба –
5/8.
Релевираното възражение за погасителна давност на притезанието за главница за
топлинна енергия е основателно за периода от м.05.2018 г. до м.07.2019 г. Съгласно дадените
указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за
доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Налице е един
правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична
сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на
престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което
изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно. Процесният
период е 05.2018 г. до 04.2021 г, като заповедта за изпълнение е подадена на 26.07.2022 г.,
т.е. притезанията за главница за периода 05.2018 г. до 07.2019 г. са погасени по давност.
Акцесорните претенции за лихва също се погасяват с изтичането на давността за главното
задължение, арг. чл. 119 ЗЗД.
На основание чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на дължимата
от Б. Б. С. сума за доставената топлинна енергия на 504,72 лева за периода от 08.2019 г. до
04.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 154, 23 лева за периода от
09.2019 г. до 26.07.2022 г. Следователно исковете претенции следва да се отхвърлят до
предявения размер от 1417,66 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
26.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 248,48 лева
за периода 15.09.2019 г. до 27.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение: главница в
5
размер на 17,19 лева за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
26.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в
размер на 3,23 лв. от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г..
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
наМ. процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
6
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни. Ответникът не е представил доказателства за
сторени съдебни разноски. Ищецът има право на разноски за исковото производство в
размер на 97,39 лева, от които 57,39 – д.т., съобразно уважената част от исковата претенция
и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ, 400 лева – депозит за изготвянето на експертиза.
Ответникът Б. С. дължи на основание, чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 268,66 лева –
възнаграждение за особен представител, съобразно уважената/отхвърлената част от исковата
претенция спрямо него.
Ответникът Т. Г. има право на съдебни разноски в размер на 350 лева – адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 80,03 лева, от които 50 лева – юрк. възнаграждение и 30,03 лева –
д.т.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Б. С., ЕГН **********, дължи на „.......“ ЕАД, ЕИК .........,
сумата от 504,72 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..........., аб. № ......., за периода от
08.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до изплащане на
7
вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 154,23 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 27.06.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 40244 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, , като ОТХВЪРЛЯ иска
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над от 504,72 лева
до предявения размер от 1417,66 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до 07.2019 г., поради настъпила погасителна
давност на притезанието; както и иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над
154,23 лева до предявения размер от 248,48 лева - мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 27.06.2022 г., както и за сумата от 17,19 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,23 лева от
31.07.2019 г. до 27.06.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 40244 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса и настъпила погасителна давност,
предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „.......“ ЕАД,
ЕИК ........., срещу Т. Б. Г., ЕГН **********, за сумата от 850,59 лева, представляваща
цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „..........., аб. № ......., за периода от 05.2018 г. до 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 26.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и по иска с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 149,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.06.2022 г., както и за сумата от 10,31
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от 26.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,94 лева от
31.07.2019 г. до 27.06.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 40244 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Б. Г., ЕГН **********, и Б. Б. С., ЕГН
**********, да заплатят на „.......“ ЕАД, ЕИК ........., сумата от 97,39 лева, представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 80,03
лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Б. С., ЕГН **********, да заплати на
„.......“ ЕАД, ЕИК ........., сумата от 268,66 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „.......“ ЕАД, ЕИК ........., да заплати на - Т.
Б. Г., ЕГН **********, сумата от 350 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9