Решение по в. гр. дело №2108/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1295
Дата: 4 декември 2025 г.
Съдия: Мл.С. Виляна Николаева Михалева
Дело: 20253100502108
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1295
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова

мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100502108 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ж. К. Ж., чрез
адв. И., срещу Решение №115/04.07.2025 г., постановено по гр. д. №712/2024 г.
по описа на РС – Девня, в частите, с които е уважен иск с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС, като на основание чл. 344 ГПК е допуснато да бъде извършена
съдебна делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със
Заповед №18-35/22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*, с площ от 503 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма номер по
предходен план: ***, квартал: **, парцел: ***, при съседи: имоти с идент. ***,
***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор
***.1 по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №18-35/22.01.2019 г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за
изменение, адрес на сградата: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*,
застроена площ: 111 кв. м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; при следните права на
съделителите: 1/4 ид. ч. за Ж. К. Ж. и 3/4 ид. ч. за З. К. Ж..
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
1
необоснованост на обжалваните части от решението. Жалбоподателят
поддържа, че установените от съда квоти не съответствали както на
постигнатото между страните споразумение, така и на събраните
доказателства. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и постановяване на
друго, с което да бъде допусната делба на гореописания поземлен имот при
квоти: 154,50 кв. м за Ж. К. Ж. и 348,50 кв. м за З. К. Ж., както и на
гореописаната сграда при равни квоти за Ж. К. Ж. и за З. К. Ж..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от З. К. Ж., с който, чрез
адв. Б., жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му
части. Отправя искане за потвърждаването им. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от Ж. К. Ж., ЕГН **********, с която е предявен срещу З. К.
Ж., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за
допускане да бъде извършена съдебна делба на
1) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №
РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В.
д., обл. В., местност „Ч.“; с площ от 2732 кв. м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4; номер по предходен план: ***; при съседи: ***, *** ***, ***, ***;
2) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №
РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ.
В.д., обл. В., местност „Т.“; с площ от 6370 кв. м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: 4; номер по предходен план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***;
3) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №
РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК КР,
засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В.
д., обл. В., местност „С. б.“; с площ от 5004 кв. м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: 4; номер по предходен план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***;
4) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №
РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В.
д., обл. В., местност „П. р.“; с площ от 5454 кв. м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: 4; номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***;
5) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №
РД-18-87/10.08.2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма; адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В.
д., обл. В. , местност „М."; с площ от 14792 кв. м; трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: 4, номер по предходен план: ***; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,
2
***.
6) ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №
18- 35 от 22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*, с площ от 503 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма номер по
предходен план: ***, квартал: **, парцел: ***, при съседи: имоти с идент. ***,
***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор
***.1 по КККР на АГКК, одобрени със Заповед № 18-35/22.01.2019 г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма; адрес на
сградата: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*; застроена площ: 111 кв.
м; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни;
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; стар идентификатор: няма;
номер по предходен план: няма, като съсобствеността е възникнала въз основа
на наследяване.
В исковата молба ищецът Ж. К. Ж. излага, чрез адв. И., че със З. К. Ж.
били наследници на родителите си Н. П. И., поч. на **.**.**** г. и К. Ж. И.,
поч. на **.**.**** г. Последният им оставил в наследство гореописания ПИ с
идентификатор ***, заедно с построените в същия три сгради, описани, по-
горе.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника З. К. Ж., с който,
чрез адв. Б., оспорват предявения иск за делба на ПИ с идентификатор ***,
заедно с построените в същия три сгради, като неоснователен. Не оспорва, че
с ищеца са деца на Н. П. И., поч. на **.**.**** г. и К. Ж. И., поч. на **.**.****
г., както и че последният е бил собственик на ПИ с идентификатор ***, заедно
с построените в същия три сгради. Изтъква, че след смъртта си К. Ж. И.
оставил за свои наследници освен двете си деца и преживяла съпруга. Твърди,
че на 03.07.1997 г. майка й й дарила ½ ид. ч. от дворното място, както и 1/2 ид.
ч. от жилищна сграда и стопанска постройка, идентични с процесните ПИ и
три сгради.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №93, том I, дело №319/1958 г. на провадийски народен
съдия К. Ж. И. е признат за собственик на следния недвижим имот: три стаи за
живеене и сайвант с дворно място от 500 кв. м в кв. 48, парцел VIII по плана на
с. В. д., П., при граници: улица, наследници на И. М., М. С. и наследници на С.
С..
От представените по делото удостоверения за наследници, издадени на
01.02.2024 г. от Община В. д., се установява, че К. Ж. И. е починал на
**.**.**** г. и е оставил за свои наследници съпругата си Н. П. И. и двете си
дъщери Ж. К. Ж. и З. К. Ж., както и че Н. П. И. е починала на **.**.**** г. и е
оставила за свои наследници двете си дъщери Ж. К. Ж. и З. К. Ж..
От приложеното гр. дело №345/1994 г. по описа на РС – Девня се
установява, че с нот. акт №149, том I, дело 434/1993 г. на районен съдия
3
наследниците на Ж. И. Ж., сред които Ж. К. Ж., З. К. Ж. и Н. П. Ж., са
признати за собственици на реституирани по ЗВСВОНИ недвижими имоти,
получени по наследство от наследодателя, сред които и на дворище - имот с
пл. №1176 в кв. ** по плана на гр. В. д. с площ от 112 кв. м, заедно с
построения върху него едноетажен склад за зърнени храни, при общи граници
на имота: улица, И. Г. и К. Ж..
С протокол от 10.04.1996 г. е одобрена спогодба, по силата на която Ж. К.
Ж. и З. К. Ж. получават в дял и изключителна собственост имот с пл. №1176 в
кв. ** по плана на гр. В. д., ведно с построения в него едноетажен склад за
зърнени храни, частично върху изба с площ от 112 кв. м. Майка им Н. П. Ж. не
получава в дял и изключителна собственост имот.
Видно от нотариален акт №108, том II, дело №1485/1997 г. на нотариус
при РС – Девня, Н. П. И. е дарила на дъщеря си З. К. Ж. – Р. собствената си
идеална част от недвижим имот, придобит на лично основание, а именно: ½
ид. ч. от дворно място с площ от 500 кв. м, както и ½ ид. ч. от построените в
него жилищна сграда и стопанска постройка, съставляващо парцел №*** в кв.
№** по плана на гр. В. д., при граници на имота: парцел ***, парцел ***,
парцел *** и улица. Отбелязано е, че при съставяне на акта са представени
нотариален акт №93, том I, дело №319/1958 г., скица №337/19.05.1997 г. и др.
От удостоверение изх. № РД 08-01-525/03.04.2025 г., издадено от Община
В. д. се установява, че имотът, описан в нотариален акт №149, т. I, дело
№434/1993 г., и протокол за съдебна спогодба от 24.08.1995, а именно: имот с
пл. №1176 с площ от 112 кв. м по плана на гр. В. д., одобрен със Заповед
№239/25.01.1984 г., изменен в обхват на разработката със Заповед
№66/03.12.1992 г., действал към момента на съставяне на актовете, отговаря
на част от ПИ с идентификатор ***. Същият съставлява УПИ V-230 и
включения в него №1176 в кв. ** по КРП на гр. В. д., одобрен със Заповед
№239/25.01.1984 г., изменен в обхват на разработката със Заповед
№66/03.12.1992 г. Освен това отговаря на УПИ ХV-199 и включения в него ПИ
№*** в кв. ** по КРП на гр. В. д., одобрен със Заповед №771/28.02.1964 г.,
както и на УПИ VIII-общ. в кв. 48 по КРП на гр. В. д., одобрен със Заповед
№1751/30.07.1919 г. Установява се още, че сграда с идентификатор ***.1
отговаря на „масивна жилищна сграда“, която попада в имот с пл. №1176 по
КРП от 1984 г., а по КРП от 1964 г. отговаря на част от „масивна
селскостопанска сграда“, която попада в имот с пл. №*** в кв. **. Сграда с
идентификатор *** отговаря на „масивна жилищна сграда“, която попада в
имот УПИ V-230 в кв. ** по КРП от 1984 г., а по КРП от 1964 г. отговаря на
част от „масивна селскостопанска сграда“, която попада в имот с пл. *** в кв.
**. Сграда с идентификатор *** отговаря на „полумасивна жилищна сграда“,
която попада в УПИ V-230 в кв. ** по КРП от 1984 г., а по КРП от 1964 г.
отговаря на част от „масивна селскостопанска сграда“, която попада в УПИ
XVI-199 в кв. **. По КРП от 1919 г. няма застрояване в имота.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният конститутивен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
4
приема, че между страните по делото е възникнала на основание наследяване
на К. Ж. И., поч. на **.**.**** г., и договор за дарение от 1997 г., и към
настоящия момент все още съществува съсобственост по отношение на
процесния поземлен имот.
За да достигне до този извод, съдът съобрази най-напред, че през 1958 г.
наследодателят е придобил имота на оригинерно правно основание –
придобивна давност.
По делото не се спори, че правото на собственост е придобито по време
на брака на наследодателя с Н. И. (Н. Ж.) в резултат на съвместен принос,
поради което следва да се приеме, че имуществените отношения между
съпрузите са били в режим на СИО. Със смъртта на И.ов и на осн. чл. 27, ал. 1,
вр. чл. 44, т. 1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява и
съгласно чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни. Този извод се подкрепя от
представения по делото нотариален акт от 1997 г., в който е вписано, че И.
дарява собствената си идеална част, придобита на лично основание.
Според чл. 10, ал. 1 ЗН наследници на И.ов по закон са неговите дъщери –
страните по делото, и съпругата му, като на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях
наследява по 1/6 ид. ч. от наследството, доколкото съпругата му притежава на
лично основание 3/6 ид. ч. вследствие на прекратената със смъртта на съпруга
СИО.
И. е починала след наследодателя и на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН е оставила за
наследници своите дъщери – страните по делото, които наследяват равни
части от нейното наследство.
Към датата на открИ.е на наследството на И. същото е включвало 1/6 ид.
ч. от дворното място и построените в него сгради, тъй като с договор за
дарение от 1997 г. тя се е разпоредила със собствената си идеална част от
имотите, придобита на лично основание, която възлиза на 3/6 ид. ч.
Извършената със съдебна спогодба от 1996 г. делба е нищожна на осн. чл. 75,
ал. 2 ЗН, съгласно който когато делбата е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна. В случая делбата е извършена без
участие на И., която като наследник на съпруга си И.ов наследява и неговия
наследодател Ж. И. Ж., поради което поставянето в дял и изключителна
собственост на имот с пл. №1176 на страните по делото не следва да бъде
зачетено.
Със сделката от 1997 г. ответникът придобива 3/6 ид. ч. от И. и става
собственик на общо ¾ ид. ч. от наследството, включващо процесните
поземлен имот и построени в него три сгради, а останалата ¼ ид. ч. е
собственост на ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че понастоящем ищецът
притежава 1/4 ид. ч. от поземления имот и построените в него сгради, а
ответника - 3/4 ид. ч.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС е основателна и правилно е уважена от първоинстанционния съд,
като е допуснато извършването на съдебна делба при гореустановените квоти
в съсобствеността. Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
5
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Такива не са претендирани от страната, поради което не следва да й се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №115/04.07.2025 г., постановено по гр. д.
№712/2024 г. по описа на РС – Девня, в частите, с които е уважен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като на основание чл. 344 ГПК е допуснато да бъде
извършена съдебна делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на АГКК,
одобрени със Заповед №18-35/22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение,
адрес на поземления имот: гр. В. д., общ. В. д., обл. В., ул. „В. К.“ №*, с площ
от 503 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: ***, квартал: **, парцел: ***, при съседи:
имоти с идент. ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се в него
сграда с идентификатор ***.1 по КККР на АГКК, одобрени със Заповед №18-
35/22.01.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. В. д., общ. В. д., обл.
В., ул. „В. К.“ №*, застроена площ: 111 кв. м, брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма; при следните права на съделителите: 1/4 ид. ч. за Ж. К. Ж. и 3/4 ид. ч. за
З. К. Ж..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6