№ 452
гр. гр. Лом, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100862 по описа за 2025 година
Делото е образувано по предявени първоначално обективно кумулативно
съединени установителни искове от „*********” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ********* срещу Ц. Р. Т., ЕГН **********,
постоянен адрес: *********, за установяване дължимост на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ЧГД *****/2024г. по описа на РС Лом – правна квалификация по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от ЗЗД,
производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се
признае за установено, че Ц. Р. Т., ЕГН **********, дължи на „*********”
ЕООД, ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД *****/2024г. по
описа на РС Лом, а именно сумата в общ размер от 2310.18 /две хиляди триста
и десет лева и 18 ст./ от която: 2 000 лв. /две хиляди лева/ - главница по
Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез
********* № ********* от 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.12.2024г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане
на вземането, 250.26 лв. /двеста и петдесет лева и 26 ст.- договорна лихва за
периода 01.07.2023 г. - 01.05.2024 г., 59.92 лв. /петдесет и девет лева и 92 ст./-
законна лихва върху главницата за периода 01.07.2023 г. до датата на подаване
на заявлението – 13.12.2024г.
В исковата молба се твърди, че било образувано ЧГД № *****/2024г. по
описа на РС Лом, по което била издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу
ответника в полза на ищеца. Същата е връчена на ответника по реда на чл. 47
ГПК, поради което били дадени указания за предявяване на иск с
1
разпореждане, постановено по посоченото дело. В исковата молба се твърди,
че между кредитополучателя Ц. Р. Т., ЕГН ********** и кредитодателя
„*********” ЕАД е сключен Договор за кредитен лимит на физически лица,
който се ползвал чрез ********* № ********* от 01.06.2023г. и по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева). Релевирано е на
следващо място, че съгласно Договора ако кредитополучателят е допуснал
необслужване на дълга 91 дни, включително и след изтичане на срока на
неговото предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на ***** ,
не е осигурил средства за покриване на дължимите суми на 91-вия ден
задължението по процесния договор се трансформира като задължение по
кредит за просрочена ********* с фиксирана лихва, равна на текущата
договорна лихва върху текущ дълг. В настоящия случай задължението се е
трансформирало в Договор за кредит. Сочи се също с исковата молба, че
кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си за срок от 12
месеца с минимална погасителна вноска в размер на 3% от усвоения кредитен
лимит - 60лв. Кредитът е отпуснат при лихвен процент 1,35%. Твърди се и че
след усвояване на кредита кредитополучателят не е погасявал усвоения
кредитен лимит, като е останало непогасено вземане по кредита в размер на 2
310.18 лв.(две хиляди триста и десет лева и осемнадесет стотинки), от които
главница 2000лв., договорна лихва 250.26лв. и лихва за забава 59.92лв.
Ищецът заявява с исковата молба, че на 10.07.2024г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „*********” ЕАД, с ЕИК
********* и „*********” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който
задължението на Ц. Р. Т., произтичащо от Договор за кредитен лимит на
физически лица, който се ползва чрез ********* № ********* от 01.06.2023 г.,
е изкупено от „*********” ЕООД. В изпълнение на императивните
разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е
уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от
упълномощен адвокат, писмото е получено от длъжника на 19.11.2024г.,
съгласно твърденията в исковата молба. Прави се твърдение и че със
съобщаването за цесията на длъжника е предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение и окончателното
падежиране на задълженията по договора за ********* е породил правния
интерес от предявяване на заявление досежно на иска по чл. 422 ГПК от
страна на ищеца.
Претендират се и направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, постъпило
е становище, че исковите претенции се поддържат и се иска да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Ответникът се явява в съдебно заседание, като заявява, че е теглил кредит
от *********, като не е внасял вноските. Не спори, че дължи парите,
претендирани от ищеца. Сочи, че дължи сумите, признава това и предоставя
2
на съда да прецени какво решение да постанови.
Няма искане за постановяване на решение при признание на иска от
страна на ищеца, поради което съдът следва да постанови решение по реда на
чл. 235 ГПК.
По делото доказателствата са писмени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”
производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ГПК чрез залепено уведомление на постоянния му и настоящ
адрес на 24.01.2025г. С разпореждане от 13.03.2025г. заповедният съд е указал,
че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от получаване на съобщението срещу длъжника. Същото е връчено на
заявителя на 31.03.2025г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 23.04.2025г.) е
предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу
длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за
предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се
възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита.
Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са
всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост.
С оглед това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе
по нейната основателност.
По делото се установи, че на 01.06.2023г. бил сключен договор №
********* за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта
3
между ответника като кредитополучател и ********* ЕАД като кредитор.
Размерът на разрешения кредитен лимит бил 2000лв. Фиксираният месечен
лихвен процент за всеки месец от срока на действие на договора бил в размер
на 1.35%, ГПК – 21,71% без включена такса за разсрочване и 28,64% с
включена такса за разсрочване. Общо дължимата сума по кредита била в
размер на 2204,82 лв. без включена такса за разсрочване и 2265лв. с включена
такса за разсрочване. Срокът на договора бил до 01.06.2024г., като това бил и
договореният краен срок за погасяване на задълженията. Съгласно чл. 8.2 от
договора след изтичане на срока на ползване на разрешения кредитен лимит,
ангажиментът на кредитодателят за предоставяне на суми от кредитния лимит
се прекратява, освен ако срокът не бъде продължен съгласно чл. 8.1, съгласно
който в случай, че преди изтичането на срока за ползване на разрешения
кредитен лимит кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването на
Договора и е изправна страна по него и не е в просрочие по нито едно от
своите задължения към ***** и Банката, ***** може, по своя преценка, да
удължи срока за ползване на разрешения кредитен лимит за още 12 месеца,
при запазване на останалите условия по Договора.
В чл. 10.12. от контракта е посочено, че ако кредитополучателят е
допуснал необслужване на дълга 90 дни, включително, и не е осигурил
средства за погасяване на дължимите суми, на 91-я ден задължението по
Договора следва да се погаси на равни месечни вноски, при договорения в т. 2
фиксиран месечен лихвен процент, както следва: при общо текущо
задължение над 150 (сто и петдесет) лева задължението се разсрочва на 10
(десет) месечни вноски, последната от които може да бъде изравнителна. При
общо текущо задължение под 150 (сто и петдесет) лева, задължението се
разсрочва на 3 (три) месечни вноски, последната от които може да бъде
изравнителна. Първата падежна дата е най-ранната възможна дата, която е
поне 2 (два) дни след 91-я ден, посочен по-горе, и е едно от числата 1-о
(първо), 7-о (седмо), 14-о (четиринадесето) и 21-о (двадесет и първо) на
календарния месец, следващите падежни дати са на същото число от
съответния календарен месец, за който са дължими. Дните просрочие на така
преоформеното задължение ще започват от 0 и ще нарастват в съответствие с
изпълнението на плана за разсрочено плащане. Договорено било и че в случай
на просрочие се начислява обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница, което обезщетение се добавя към месечната
вноска, както и че във всеки един момент след настъпване на просрочие,
***** има право по своя преценка да прехвърли вземането си към
кредитополучателя на трето лице, за което с подписването на Договора,
кредитополучателят е дал изричното си съгласие.
На 01.06.2023г. бил сключен и договор № ********* за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на платежна карта ********* и
предоставяне на услугата за електронно банкиране „********* *********“
между Ц. Т. и ********* ********* АД, по силата на който била представена
за ползване на ответника карта във връзка с използването на отпуснатия
кредит. Срокът на действие съвпадал с този на договора за кредитен лимит,
4
видно от чл. 2.5.
По делото не се спори, че ответникът е усвоил кредитната сума. Същият е
посочил и че не е връщал парите на кредитора. Съдът с оглед разпоредбата на
чл. 175 ГПК цени направените изявления от ответника с оглед всички
доказателства по делото като признание на неблагоприятни за него факти.
Така се установи, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е
погасявал усвоения кредитен лимит съгласно договореното.
Установи се, че на 10.07.2024г. между ********* ЕАД и ********* ЕООД
бил сключен договор за цесия, по силата на който процесното вземане срещу
ответника е прехвърлено на ищеца. Действително по делото няма категорични
данни, от които да е видно, че на ответника е съобщено за извършената цесия,
но ищецът е представил такива документи в хода на производството и
съгласно константната съдебна практика следва да се приеме, че е налице
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал.3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК, като същото важи и за изявлението за предсрочна изискуемост,
наведено с приложеното към молба с вх.№11213/12.11.2025г. уведомление за
предсрочна изискуемост /в т. см. напр. решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.
1711/2013г. на ТК на ВКС, решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на
ВКС, I т.о.; решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о.,
решение № 86 от 27.10.2020г. по т.д. 2118/2018г. на ТК на ВКС/.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи, че ответникът и
********* ЕАД са били валидно обвързани от облигационно правоотношение
от сочения от ищеца вид, а именно договор № ********* от 01.06.2023г., като
кредитната сума била усвоена от ответника. Същото се потвърждава и от
приложените по делото писмени документи.
Кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си по договора. По
този въпрос не се спори, а и същото е признато изрично от ответника.
Налице е и настъпила изискуемост на вземането, като се установи и
наличието на сключен договор за цесия между първоначалния кредитор и
ищеца по делото. Размерът на претенцията не е оспорен от ответника.
С оглед горното настоящият състав намира, че ищецът доказа всички
елементи от фактическия състав на претенцията си, поради което исковете се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото ищецът има право на направените от него
разноски както за заповедното, така и за исковото производство, които се
претендират и за извършването на които има налични доказателства по
5
делото. Разноските на ищеца са в общ размер на 420 лв., от които: 133,80 лв.
внесена ДТ в исковото производство, 46,20лв. ДТ в заповедното производство,
240лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Р. Т., ЕГН **********, постоянен
адрес: ********* дължи на „*********” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: *********, следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД *****/2024г. по
описа на РС Лом, а именно сумата в общ размер от 2310.18 /две хиляди триста
и десет лева и 18 ст./ от която: 2 000 лв. /две хиляди лева/ - главница по
Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез
********* № ********* от 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.12.2024г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане
на вземането, 250.26 лв. /двеста и петдесет лева и 26 ст.- договорна лихва за
периода 01.07.2023 г. - 01.05.2024 г., 59.92 лв. /петдесет и девет лева и 92 ст./-
законна лихва върху главницата за периода 01.07.2023 г. до датата на подаване
на заявлението – 13.12.2024г.
ОСЪЖДА Ц. Р. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА „*********” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/,
представляваща сторени разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните ведно със съобщението за
постановяването му.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № *****/2024г. по
описа на PС Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6