№ 14417
гр. [населено място], 27.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110125809 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца [юл] искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. К. В. да
заплати сумата от 1790,18 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г. за
имот на адрес [адрес], абонатен № [номер], ведно със законна лихва от
18.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
381,20 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., сумата от 25,71 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 18.05.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,35 лв. за периода от
01.05.2019 г. до 20.04.2022 г.
Ищецът [юл] твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена 45 дневен срок
след момента за който се отнясят. Моли съда да уважи исковете. Претендира
присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
Ответникът В. К. В., редовно уведомен, не подава отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът В. К. В.
изцяло оспорва исковите претенции като недопустими, неоснователни и
1
недоказани.
Третото лице помагач на страната на ищеца [юл] заема становище за
изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира
процесния имот в съответствие с действащите за съответния период
нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От приетите като доказателства по делото Заповед за Председателя на
ИК на СГНС от 22.04.1975 г., удостоверение за наследници и удостоверение
за идентичност на адреси се установява, че ответникът В. К. В. е придобил
правото на собственост върху процесния имот, находящ се на адрес [адрес]. В
тази насока е и представената от ищеца с исковата молба и приета като
доказателство по делото молба-декларация за открИ.не на партида, подписана
и подадена от ответника на 26.01.2023 г., която не е своевременно и надлежно
оспорена по делото. Следователно ищецът доказа основанието на предявените
главни искове срещу ответника В. В..
2
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца [юл] е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с [юл] за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
3
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че
има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия
топломер за процесната сграда като е посочено, че абонатната станция
захранва три входа – Д, Е и Ж. Вещото лице е съобразило, че в процесния
имот имало един брой радиатор в помещение кухня с монтиран ИРРО, който
е сменен с нов с дистанционен отчет на 02.11.2018 г. Нямало начислена ТЕ за
отопление на общите части, тъй като радиаторите в стълбището били
демонтирани на 09.10.2000 г. Посочено е, че в процесния имот има монтирани
2 роя водомер, които са отчетени на 17.05.2019 г. и 22.06.2020 г. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и
Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до
отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно-
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г. е в размер на
1754,46 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от
лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните
вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца
счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и
компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
4
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове, нито да ги е
заплатил директно на дружеството за дялово разпределение.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно,
безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено,
се установява, че за процесния период няма извършени плащания по
партидата на абоната. Вещото лице е констатирало, че стойността на
дължимата главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1790,18 лева. Видно от
изготвеното заключение, дължимата сума за дялово разпределение за периода
от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 25,71 лева.
Предвид изложеното главната искова претенции за главница за
топлинна енергия се явява основателна до посочената от вещото лице по СТЕ
сума, а за горницата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователна. Претенцията за главница за дялово разпределение се явява
основателна в пълния предявен размер и период.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ.
отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче, на основание чл. 33, ал. 3
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
Предявеният иск за лихва за забава върху уважения размер на главницата
следва да се уважи до сумата от 373,46 лева, който размер е определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху главницата
5
за дялово разпределение се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. В
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски за държавна такса
в размер на 80,14 лева, 350 лева – депозит за СТЕ, 400 лева – депозит за ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото. Съобразно уважената част от
исковете следва да се присъди сумата 868,06 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените
разноски в размер на 480 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна своевременно (с исковата молба) е противопоставила
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което
настоящият състав намира за не основателно. Заплатената сума следва е
съобразена с предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правната сложност на делото, броя предявени искове и
извършените процесуални действия. Съобразно отхвърлената част се дължи
сумата от 10,85 лева.
Предвид направеното от ищеца искане разноските следва да се
присъдят по компенсация.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН ********** с адрес гр. [населено място],
[адрес] ДА ЗАПЛАТИ НА [юл], ЕИК [номер], със седалище и адрес на
управление: гр. [населено място], [адрес] на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1754,46 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г. за имот на адрес [адрес], абонатен №
[номер], ведно със законна лихва от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 373,46 лева за периода от 15.09.2019 г. до
20.04.2022 г., сумата от 25,71 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 857,21 лева – разноски в заповедното производство в
исковото производство пред СРС ПО КОМПЕНСАЦИЯ като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер 1790,18 лева, иска за мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер 381,20 лева и иска за мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,35 лв. за периода от
6
01.05.2019 г. до 20.04.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца [юл] – [юл], ЕИК [номер].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7