№ 999
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110201847 по описа за 2024
година
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание. След съвещание СЪДЪТ
намира следното:
Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за
задържане на лице № 225зз-66/20.01.2024 г. за задържане на жалбоподателя
Л. С. Л., съставена от ответника И. В. И. на длъжност „командир на
отделение“ при 01 РУ - СДВР. Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
След като се запозна с конкретната заповед за задържане и материалите
по делото, Съдът намира следното:
В производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган,
съдът следва да провери съществуването на петте основания за
законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на
компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта;
спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат
1
по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните
реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми
на порока – и нищожен.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно
полицейски орган в 0., в рамките на неговата материална, темпорална и
териториална компетентност. Заповедта е издадена в законоустановената
писмена форма и е подписана от лицето, посочено за неин автор, както и от
задържаното лице. Съдът намира, че заповедта за задържане на лице съдържа
всички законови реквизити, включително и основанието за нейното издаване,
а именно това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който предоставя правото на
полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са извършили
престъпление. В заповедта като фактическо основание на задържането е
посочено, че се отнася за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК, свързано с
управление на МПС след употреба на наркотични вещества на площада на
авиацията в гр. София. Съдът намира, че така даденото фактическо описание
на деянието е достатъчно, с оглед спецификите при издаване на заповеди за
задържане на лица, като в случая не може да се очаква или изисква посочване
на всички признаци на евентуално престъпно деяние, както например в
постановлението за привличане към наказателна отговорност или в
обвинителен акт.
Поради бланкетния характер на заповедта за задържане и условията на
незабавност, в които се съставя, не може да се очаква в нея да се изписва
цялата установена фактическа обстановка, каквито изисквания поставя
наказателния процес. Достатъчно е да се установи, че в случая са били
събрани данни, че лицето е извършило престъпление, като същото бъде
описано със своите основни характеристики. Понятията „данни за
извършване на престъпление” по ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на
чл.207 от НПК имат различно съдържание и законът при издаване на заповед
за задържане на лице не поставя изискване вината му да е несъмнено доказана
по предвидения в НПК ред. В контекста на изложеното, стандартът относно
преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на
фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в
Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България , което
приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило престъпление,
което е основание за задържането му, не може да бъде общо и абстрактно.
2
Именно поради това е необходимо в заповедта за задържане да се посочат
конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.
В обжалваната заповед е посочен вида на деянието /престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК, описано и словесно като управление на МПС след употреба на
наркотични вещества/ с неговите най-основни характеристики, както и
мястото на деянието. А доколкото заповедта е издадена незабавно след
установяване на твърдяното престъпление, Съдът намира, че липсата на
посочена дата на деянието не е съществен пропуск.
Съдът намира, че задържаното лице е било надлежно уведомено за
основанията за неговото задържане, с оглед събраните по делото
доказателства, а именно копия на материали от прокурорска преписка за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С оглед характера на самото деяние
жалбоподателят очевидно лично е участвал при даването на проба с
техническо средство Дръг тест и се е запознал с положителния резултат от
същата. На същата дата той е дал сведения по случая, в които е посочил какви
лекарствени препарати е използвал същия ден, което сочи, че е бил
информиран и за причината за своето задържане и за положителния резултат
за употреба на наркотични вещества. Освен това на същата дата му е
съставена и връчена и заповед за налагане на ПАМ, свързана със спиране от
движение на МПС, което се твърди да е управлявал при извършване на
деянието. Допълнително, на същата дата и в присъствие на задържания
жалбоподателят е съставен и АУАН № 996599/20.01.2024 г., в който също
подробно е описано деянието по чл. 343б, ал. 3 НК.
Поради всичко изложено, Съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателят е бил наясно не само с правното основание за своето
задържане /посочено като чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР, вр. чл. 343б, ал. 3 НК/, но и
с фактическото такова. С това съдът намира, че са спазени и изискванията на
Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на информация в
наказателното производство.
Съдът намира, че в случая не е нарушено и изискването за
целесъобразност на издадената заповед, доколкото полицейският орган е
установил признаците на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и е следвало да
обезпечи възможността задържаното лице да даде кръвна проба в законовия
срок, като по този начин се гарантира и обстоятелството, че лицето не би
3
употребило алкохол или наркотици от момента на тестването му с
техническото средство до момента на вземане на кръвната проба, съответно,
че не би закъсняло за даването на такава, с което да се лиши от възможност за
проверка на резултата на Дръг теста.
Доводите на адв. П. във връзка с характеристиката на установеното
наркотично вещество – бензодиазепин, са такива по съществото срещу
евентуално повдигнато обвинение срещу жалбоподателя, като в момента на
неговото задържане и преди резултата от евентуална кръвна проба,
полицейските органи не биха могли да направят съответната проверка за
конкретните химически характеристики на това вещество. А дали същото е
високорисково или рисково, съответно в кой списък към Наредбата е
включено, не се отразява на съставомерността на деянието и отново е въпрос
по същество.
Воден от всичко изложено, Съдът намира, че издадената заповед за
задържане на лице отговаря на законовите изисквания, издадена е от
компетентно длъжностно лице, в нея е посочено фактическото и правно
основание за задържането, поради което и следва да бъде оставена без
уважение и подадената срещу нея жалба.
В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като съдът намира, че с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, следва да определи такова в размер на 100 лв.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба срещу Заповед №
225зз-66/20.01.2024 за задържане на Л. С. Л. ЕГН *** на осн. чл. 72, ал.1, т. 1
от ЗМВР.
ОСЪЖДА жалбоподателя Л. С. Л. ЕГН *** да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на
4
Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен
срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5