РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502706 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 79 от 09.07.2022г. постановено по т.д.№ 200/2021г. по описа на СОС,
TO, III състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗД
БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати на Ж. М. С. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
04.01.2021г. около 18.26ч. на ул.„Първа“ №20 в с. Драговищица, Софийска област, както и
сумата от 75 лв., обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за медицински
транспорт с линейка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.05.2021г.
до окончателното им заплащане,
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
15 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 80 000 лв., както и за
разликата над 75 лв. до 150 лв. имуществени вреди, като неоснователни в тази част.
Присъдени са разноски, като „ЗД БУЛ ИНС” АД са осъдени да заплатят по сметка на
СОС д.т. в размер на 1050 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК, и изплатени разноски от бюджета на
съда, а на осн. чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.М. Н. - Т., сумата от 1200 лв. с начислен ДДС.
По компенсация на осн. чл.78, ал.3 ГПК Ж. М. С. е осъден да заплати на „ЗД БУЛ
ИНС” АД, сумата от 974.30лв. разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
1
Уважен е предявеният обратен иск на осн. чл.500, ал.1, т.1 КЗ като Г. А. Б. е
осъден да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД, сумата от 15 075 лв. съставляваща регресно
вземане на застрахователя за присъдените в полза на Ж. М. С. на осн. чл.432, ал.1 КЗ
застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди в същия
общ размер - ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят доказателства за пълното изплащане от
застрахователя на сумите, присъдени на пострадалия. Отхвърлена е акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на обратната искова
молба - 22.11.2021г. до окончателното й заплащане. Без разглеждане е оставен предявения
от „ЗД БУЛ ИНС” АД, срещу Г. А. Б. обратен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ в
останалата му част - за разликата над 15 075 лева до претендираните 40 000 лева, заявени
като частичен иск от 80 000 лева. Присъдени са разноски по обратния иск, като на осн.
чл.78, ал.3 ГПК Г. А. Б. е осъден да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД, сумата от 603 лв.,
съставляваща разноски съобразно уважената част на обратния иск.
Решението е постановено при участието на Г. А. Б., в качеството му на трето лице -
помагач на ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Ж. М. С. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
- за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта
над присъдените 75 лева до сумата от 150 лева за имуществени вреди, като моли съда да го
отмени в тази му част и да уважи претенциите в посочения размер. Изтъква факта, че СОС
кредитира изцяло заключението на вещото лице - медик, но не съобразява, че в писменото
му заключение и в обясненията, дадени при приемане на същото са налице сериозни
противоречия, както досежно характера, така и за тежестта на увредите. Приемащ два
месеца, като окончателен период на възстановяване, съдът въобще не съобразява, че е
проведено болнично лечение в реанимационни условия и последващо домашно лечение за
период от 10 месеца. Не анализира становището на вещото лице, като не става ясно по
отношение на коя от увредите, получени при ПТП, Ж. С. се е възстановил за два месеца.
Съдът не съобразява, че С. е понесъл политравматична увреда, като наред със засягането
на мозъка като основен за живота на човека орган, представляващо и състояние временно
опасно за живота, пострадалият е бил с увреда на двата долни крайника, наложила
едновременна имобилизация. Съдът неправилно не е отчел, че травмата на мозъка не се
изразява само в контузия на голямо мозъчните полукълба, а и в наличие на единични
дифузно пръснати хеморагични зони в паренхима на двете голямо-мозъчни хемисфери, най-
голямата с размери 10 мм - факт, изяснен допълнително от вещото лице при приемането
заключението по СМЕ и което е било живото-застращаващо състояние. Твърди още, че
неправилно СОС е приел, че увредата на дясна колетарална връзка не е установено да е
причинена при процесното произшествие. Наличието на неуточнена стара травма в областта
на коляното по никакъв начин не доказва, че колетарната връзка на дясната колянна става е
била скъсана преди произшествието, още повече, че същата е отразена като основна
2
диагноза на лицето при приема в болничното заведение. Въпреки, че е приел, че разкъсно -
контузните рани на дясна ушна мида и десен клепач, наложили шиене, ретропатералната
хондромелация на дясна колянна става и множеството охлузвания по двата долни крайника
са причинени при процесното ПТП, при оценяване на справедлива компенсация за увредите,
СОС не ги е съобразил. Оспорва като неправилно и незаконосъобразно съдебното решение и
в частта досежно съпричиняване от 50%. За да приеме принос на пострадалия във
вредоносния резултат, съдът е възпроизвел без да подложи на каквато и да е преценка
изводите на CATE, а именно, че ако пострадалият се е движил на тротоара или е реагирал на
приближаващото МПС удар не би настъпил. Извод, че ищецът е причинил вредите си и
ПТП не би настъпило ако е вървял по тротоара не може да послужи за основание за
прилагане на редукция по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не може да се приеме, че
всяко движение на пътното платно от пешеходци е нарушение. В производството не се
установява какво е било състоянието на тротоара на 04.01.2021г., в кой момент
пострадалият е стъпил на пътното платно и какво и било движението му в момента на
инцидента. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал. 1 т. 2 ЗА.
Въззиваемата страна „ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че представената
медицинска документация удостоверява, че на 04.01.2021г. Ж. С. е бил приет в болнично
заведение с данни за политравма - глава, таз и долни крайници, състояща се от леки травми
- повърхностни наранявания и травматични увреждания. ИМ е заведена през м.октомври
2021г., а ПТП е в началото на м.януари 2021г. Посочва, че е изминал период над 9 месеца,
но няма представени никакви медицински данни за протичане на възстановителния
период, дали е имало допълнителни изследвания, дали е имало усложнения. Затова не може
само по тези първоначални данни да се прецизира тежестта на понесените травми, а оттам и
да се прецизира сумата за обезщетение. Исканата сума за обезщетение на неимуществени
вреди е силно завишена. Поддържа възражението за съпричиняване на вредата от страна на
ищеца. То правилно е прието за доказано при определен размер на принос от страна на
ищеца в размер на 50%. Въззивникът се е движел попътно по платното за движение,
предназначено за движение на МПС, на неопределено за целта място, като не се е съобразил
с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставил в превишен риск с
безучастното си към собствената безопасност поведение. Не е изпълнил задълженията си по
чл.108 ал.1 ЗДвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, като се е поставил
в превишен риск спрямо нормалния. Не са налице и предпоставките и спазване правилата на
чл. 108 ал. 2 ЗДП, като ищецът се движи попътно на посоката за движение върху пътното
платно, без да има конкретна причина за това, визирана в закона. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД.
3
Ищецът Ж. М. С. твърди, че на 04.01.2021г. около 18.26 ч. на ул. „Първа“ № 20 в с.
Драговищица, Софийска област, Г. А. Б. като водач на л.а. марка „Алфа Ромео“, модел
„159“, с ДК № ***, с концентрация на алкохол в кръвта 0.87 промила, причинил ПТП, като
блъснал попътно движещия се пешеходец Ж. М. С. и му причинил телесни увреждания.
Ищецът незабавно бил транспортиран от пристигналия на място спешен медицински екип в
противошоковата зала на „ВМА“ - гр. София, в сомнолентно състояние, с оплаквания от
главоболие, болка в дясното коляно, дясното ухо, в тазова област и ляво коляно, както и
наличие на множество екскориации по крайниците. След извършените прегледи и
изследвания му била поставена окончателна диагноза - мозъчна контузия, разкъсно-
контузни рани на дясна ушна мида и десен клепач, фрактура на крилото на дясна
илиачна кост, увреда на медиална колатерална връзка на дясната колянна става /3-та
степен/, ретропателарна хондромалация и множество охлузвания в областта на двата
долни крайника. С оглед фрактурата на левия крак била наложена гипсова лонгета, а по хода
на двата крайника били поставени прави шини. След стабилизиране на състоянието му бил
приведен в Клиниката по неврохирургия, където било проведено консервативно
медикаментозно лечение. Изписан от болничното заведение на 08.01.2021г. за домашно
лечение с указания да продължи активната рехабилитация, да остане под активно
наблюдение и да не се натоварва. Мозъчната контузия е довела до световъртежи и силно
главоболие, съпътствани от замаяност, гадене и дразнене при силен звук и светлина.
Болките в долните крайници са се провокирали при всяко елементарно движение. Това се е
отразило на здравия му сън и той е започнал да страда от безсъние. Дългото залежаване и
липса на физическа активност са причинили обща слабост и отпадналост. Твърди, че
понастоящем все още не се е възстановил въпреки проведената рехабилитационна програма
и болнично лечение, местата на счупванията още го болят, а болките се увеличават при
промяна във времето. Положението на постоянна зависимост от чужда помощ за
задоволяване на битовите му нужди, в което е бил поставен, го е потиснало и той се е
чувствал безпомощен и в тежест на близките си хора. Вследствие на инцидента не е могъл
да види детето, което му се е родило същия ден и в резултат от дългия болничен престой и
тежкото му състояние е пропуснал първите дни от появата му; за дълъг период от време не е
могъл да се грижи за него и това го е потиснало изключително много. Наложило се да
преустанови изпълнението на трудовите си задължения, което от своя страна се е отразило
на самочувствието му. Преди инцидента пострадалият редовно играел футбол с приятелите
си, чрез което е поддържал форма, бил социална личност, но след него се изолирал от
близките и приятелите си, започнал да избягва всякаква комуникация, станал апатичен и
тежкото му състояние, физическо и психическо, е довело до отчаяние и често изпадане в
депресивни състояния. От инцидента непрекъснато сънува кошмари и у него се е проявил
страх от автомобили и катастрофи. Депозирал писмена претенция вх. № ОК-
104513/19.02.2021г. по описа на „ЗД БУЛ ИНС” АД, по която застрахователят не се е
произнесъл. Претендира сумата от 80 000 лв. причинени неимуществени вреди, както и
сумата от 150 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021г.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че част
4
от твърдените увреждания на ищеца не са в резултат на претърпяното ПТП. Сочи се, че
травмите на двете коленни стави не са доказани с необходимата категоричност. По
отношение на травмата на лявото коляно в медицинската документация е описано
„суспектно“, т.е. съмнително счупване на костна издатина между двата кондила на горната
ставна повърхност на лявата тибия/голямата пищялна кост. Описаната травма на дясното
коляно - тежка (3-та степен) увреда на медиалната колатерална връзка (вътрешен надлъжен
лигамент), също е по клинични данни и е препоръчано допълнително специализирано
изследване за категоричното му доказване, което не е било сторено. Освен това са описани
рентгенови констатации от направените изследвания, които не са от травматичен характер -
„овална лезия на лявата лопатка с размери 5-6 мм, което представлява рентгенов образ за
стара травма от директен удар във вътрешната част на коляното (вътрешния бедрен кондил),
като след кръвоизлив се образува съединителна тъкан и осификация/вкостяване). Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия, който
се движел попътно по платното за движение, предназначено за движение на МПС, на
неопределено за целта място, като не се е съобразил с опасност, която е можел да възприеме
и така се е поставил в превишен риск. Пешеходецът не е изпълнил задълженията си по
чл.108, ал.1 и 2 ЗДвП да се движи по тротоара или банкета на пътното платно. С отговора е
поискано привличането на осн. чл.219, ал.1 ГПК като трето лице помагач на Г. А. Б. ЕГН
**********, тъй като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма - 0.87 промила. Едновременно е
предявил на осн.чл.219 ал.3 ГПК за съвместно разглеждане и обратен иск срещу
третото лице, предявен като частичен за сумата от 40 000 лв. - в случай на осъждане на
„ЗД БУЛ ИНС” АД да заплати на Ж. М. С. претендираните суми, за осъждане на третото
лице Г. А. Б. на осн.чл.500 ал.1 т.1 КЗ да заплати сумата от 40 000 лв., при пълен размер на
претенцията от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на обратната ИМ
22.11.2021г., до окончателното й заплащане. Претендират разноски .
С определение от 22.02.2022г. съдът е конституирал Г. А. Б. като помагач на ответника „ЗД
БУЛ ИНС” АД и е приел за съвместно разглеждане в производството предявения обратен
иск от ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД срещу третото лице - помагач. Препис от ИМ по
обратния иск е връчена на ответника по този иск с указанията по чл.367-370 ГПК, като до
изтичане на срока по чл.367, ал.1 ГПК същият не е подал писмен отговор.
От фактическа страна се установява, че на 04.01.2021г. около 18.26ч. на ул. „Първа“ №
20 в с. Драговищица, Софийска област, е настъпило ПТП между л.а. марка „Алфа Ромео“,
модел „159“, с ДК № ***, с водач Г. А. Б. и пешеходецът Ж. М. С..
От заключението по допуснатата на л.133 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 04.01.2021г. около 18.30ч. в тъмната част на денонощието, в населено
място - с. Драговищица, община Костинброд, по улица „Първа”, в посока от улица „Втора”
към ул. „Пета” в дясната част на платното за движение, се е движил л.а. „Алфа Ромео” с ДК
№ ***, управляван от Г. А. Б. със скорост около 50 км/ч. Платното за движение в този
5
участък е било двупосочно, с обща широчина 8.1 метра, без наличие на хоризонтална пътна
маркировка и без действащи в участъка пътни знаци, с мокро повърхностно асфалтово
покритие без неравности, прав участък - преди и след мястото на ПТП. От лявата част на
платното за движение по отношение посоката на движение на автомобила се е намирало
тротоарно пространство с широчина 3.4м., а от дясната страна - също тротоарно
пространство с широчина 2.3 м. В същото време и условия на движение, в посоката на
движение на гореописания л.а., на около 1.5 - 2 метра вляво от десния край на платното за
движение се е движил пешеходецът Ж. М. С. в зоната около частен имот, намиращ се на ул.
„Първа” № 20. Водачът на автомобила при конкретните пътни условия е имал техническа
възможност да забележи движещия се пред него пешеходец, когато челната част на
автомобила се е намирала най-малко на 56 метра преди мястото на удара. Когато челната
част на автомобила се е намирала на около 21.5 метра от мястото на удара, водачът Б. е
задействал спирачната система на автомобила за аварийно спиране, но независимо от това е
настъпил удар между челната дясна част на автомобила и пешеходеца. Пешеходецът паднал
на предния капак на автомобила и с главата си е достигнал челното панорамно стъкло, като
го е счупил. Според вещото лице с оглед възрастта на пешеходеца /30г./ е нормално същият
да може да възприеме наличие на автомобил, движещ се зад него, на не по-малко от 40
метра, при което автомобилът ще измине това разстояние за време около 2.9 секунди. За
това време пешеходецът след около 1.4 секунди /общо време за реакция/, дори движейки се
със спокоен ход, би изминал разстояние 2.37 м., поради което към момента на пристигане на
автомобила в мястото на реакция на пешеходеца последният ще се намира на около 50
сантиметра в зоната на десния нему банкет и удар не би настъпил. Прави извод, че водачът
на л.а.„Алфа Ромео”, имайки техническа възможност да забележи наличието на пешеходец в
зоната на платното за движение на не по-малко от 56 метра от мястото на удара, ако
незабавно е предприел действия за спиране, би установил челната част на автомобила на
около 21.5 метра преди мястото на удара и така би предотвратил ПТП.
В заключение вещото лице е категоричен, че от техническа гледна точка причините за
възникване на ПТП са както субективните действия на пешеходеца Ж. М. С., който се е
движил по платното за движение по ул.„Първа” в с.Драговищица на около 1.5 - 2 метра
вляво от десния край на платното за движение по отношение посоката си на движение, при
наличие на тротоарни пространства от двете страни на платното за движение, така и
субективните действия на водача на л.а.„Алфа Ромео” с ДК № *** - Г. А. Б., който е имал
техническа възможност да забележи пешеходеца в зоната на платното за движение на не по-
малко от 50 метра, но е задействал спирачната система на автомобила едва когато
челната му част е отстояла от мястото на удара на около 21.5 метра.
В този смисъл СОС правилно и законосъобразно е приел за доказано пълно и главно
наличието на деликтно поведение на водача на л.а. Б., който е имал техническа възможност
да възприеме пешеходеца в района на пътното платно т.е. ударът е бил предотвратим, чрез
предприемане на маневра за аварийно спиране /което не е направено/ или чрез неговото
заобикаляне. Непосредсдтвено след процесната злополука водачът на л.а. е бил тестван за
6
наличие на алкохол в кръвта с апарат “Алкотест“, като е отчетен 0.87 промила алкохол в
кръвта, което обяснява късната реакция. Пешеходецът също е имал техническа възможност
да възприеме осветяване от фаровете на автомобила, идващ отзад и да се движи в района на
наличните от двете страни тротоарни пространства. Недоказано остава твърдението, че
банкетът е бил изцяло затревен и затова е било невъзможно движението по него. Видно от
приложената снимка на стр.2 от заключението на АТЕ, действително от едната страна
банкетът е затревен и непроходим, но от другата е асфалтиран и напълно проходим. Именно
затова СОС е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50%,
доколкото поведението му се намира в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
ПТП.
САС споделя горния извод, тъй като очевидно пешеходецът не е изпълнил вменените му по
силата на чл.108 ал.1 и 2 ЗДВП задължения, като се е движел попътно по платното за
движение, предназначено за движение на МПС, на неопределено за целта място и очевидно
не се е съобразил с опасност, която е можел да възприеме и да избегне, като се качи на
банкета. Така се е поставил в превишен риск - не е изпълнил задълженията си по чл.108 ал.1
ЗДвП да се движи по тротоара /а такъв е имало проходим от едната страна/ на пътното
платно, а освен това се е предвижвал попътно /вместо срещу/ на посоката за движение върху
пътното платно, без да има конкретна причина за това. Вещото лице - автоексперт заявявява
в о.с.з. на 21.06.2022г., че е съществувал проходим тротоар от дясната страна, а този от
лявата е затревен, но също е бил използваем, т.е. по делото е доказано пълно и главно, че
пешеходецът е имал възможност да не се движи по пътното платно, но въпреки това го е
направил.
От заключението по допуснатата на л.110 СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че жалбоподателят е получил
следните травматични увреждания : закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в
мозъчна контузия двустранно на голямомозъчните полукълба, както и охлузване на
лицето в областта на дясна скула, кръвонасядане вдясно, ангажиращо скула, слепоочие и
околоочната област; счупване на крилото на дясната хълбочна кост; контузия на лявото
коляно със съмнителни рентгенови данни за фрактура в областта на възвишението между
двата кондила на голямопищялната кост, както и контузия на дясното коляно, охлузвания в
областта на ляво коляно, двете длани, седалището и дясното бедро. В приложената по
делото медицинска документация няма категорично потвърждаване на увреждането на
коленните връзки на двете коленни стави; препоръчаното МРТ изследване с оглед
диагностичното уточняване не е проведено, което не позволява отговора на този въпрос,
зададен към експертизата. В.л. сочи, че диагнозата за увредена колатерална връзка е била
поставена на база клинична симптоматика, като не е потвърдена от образно изследване,
въпреки че такова е било препоръчано. На фона на преживяна травма на дясното коляно
/стара травма/, за която има рентгенови данни, не може да се дава прогноза за евентуални
последици от травмата, причинена от процесното произшествие, тъй като такава не е
уточнена по безспорен начин.
7
В о.с.з. на 29.03.2022г. вещото лице пояснява, че счупването на крилото на дясната
хълбочна кост /увреден е десният крак на ищеца/ е довело до трайно затруднение в
движението на десния крак, тъй като в дясната хълбочна кост се захващат мускулите, които
движат десния долен крайник; същото е отзвучало за срок от около 2-3 месеца. В.л. е
категоричен, че клиничните данни за тежка /трета степен/ увреда на медиалната колатерална
връзка на пострадалия сочат на стара травма, несъотносима към конкретния инцидент. Що
се отнася до наличието на счупен таз, обикновено такива пациенти се поставят в гипсово
корито, за да не мърдат, а в случая няма такова т.е. налична е само течност. Тази течност е
видяна при ултразвуково изследване на корем – може да има излив, но без травма, а в
резултат на цироза или застрой на сърдечна недостатъчност. Относно мозъчната контузия в
описанието на скенера изрично е записано единични дифузно пръснати хеморагични зони в
паренхима на двете голямомозъчни сфери, най-голямата от които е 10 мм. Следователно
контузията е сигурна, която клинично може да се прояви като промяна на съзнанието. От
направения контролен скенер не е установена динамика и затова след медикаментозно
лечение е бил изписан в ясно съзнание т.е. процесът на контузията е спрял и търпи обратно
развитие. Лявото коляно е шинирано, а дясното не е, но там травмата е стара.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства - разпит на св.С. /брат на
пострадалия/, разпитан в о.с.з. на 29.03.2022г., които съдът кредитира напълно като логично
обосновани и вътрешно непротиворечиви.
От показанията на св.С. се установява, че на 04.01.2021г. на брат му Ж. С. му се родило дете
и се наложило да отиде до близкия магазин, за да напазарува и да почерпи. И. го чакал в
къщи да празнуват, но когато брат му не се прибрал, разбрал, че го ударила кола и го
транспортирали до ВМА в гр.София. Когато го видял в болничното заведение, Ж. говорил
несвързано, имал частична амнезия - не помнел, че му се е родило дете, не можел да ходи,
имал травми в областта на главата, на таза и на краката. Във ВМА престоял 10-15 дни и се
наложило да го върнат обратно вкъщи с линейка. Чувствал се много зле - болял го тазът,
главата, имал шевове на ухото и клепача, имал шини и гипс на единия крак и не можел да се
придвижва сам. Преди катастрофата работил във фирма за птицевъдство, но девет месеца
след ПТП не можел да работи и затова брат му помагал в издръжката на семейството, като
работел на три места. Вече е преминал ТЕЛК, но костите много го болят и към момента и не
може да е много активен т.е. да работи пълноценно.
Видно от представената по делото молба-покана вх.№ ОК-104513/19.02.2021г. по описа на
„ЗД БУЛ ИНС” АД, ищецът е предявил искане за заплащане на обезщетение за
претърпените от процесното ПТП вреди .
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
8
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като съгласно чл.20, ал. 2 ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Като не е спазил тези свои
задължения, водачът не е възприел като опасност пешеходеца, въпреки че е имал техническа
възможност да го възприеме и да спре преди мястото на удара или да го заобиколи.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, както бе посочено по-горе е
основателно, тъй като е нарушен чл.108 ЗДвП, при наличието на банкети от двете страни на
платното, от които този от дясно е бил напълно проходим, а левият е затревен. Въпреки това
той се е движел по платното и попътно на движението, а освен това не е реагирал
своевременно, чувайки мотора на л.а. зад гърба си. Затова е доказана пълно и главно
пряката причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпване на
ПТП и обема на вредите. Като смегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде
отчетено, че точно в този ден му се е родило дете, поради което очевидно не е бил
адекватен. Затова САС намира, че процентът съпричиняване следва да бъде намален до ¼, а
не 50%.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 8 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е в активна възраст - към
датата на ПТП през 2021г. е бил на 30г., което съчетано с обстоятелството, че са причинени
две средни и множество по- леки телесни повреди, а именно: закрита черепномозъчна
травма, изразяваща се в мозъчна контузия двустранно на голямомозъчните
полукълба, /временно опасно за живота/, счупване на крилото на дясната хълбочна кост;
както и охлузване на лицето в областта на дясна скула, кръвонасядане вдясно, ангажиращо
скула, слепоочие и околоочната област;
Относно мозъчната контузия в описанието на скенера изрично е записано единични
дифузно пръснати хеморагични зони в паренхима на двете голямомозъчни сфери, най-
голямата от които е 10 мм. Следователно контузията е сигурна, която клинично може да се
прояви като промяна на съзнанието. От направения контролен скенер не е установена
динамика и затова след медикаментозно лечение е бил изписан в ясно съзнание т.е.
9
процесът на контузията е спрял и търпи обратно развитие. В о.с.з. на 29.03.2022г. вещото
лице пояснява, че счупването на крилото на дясната хълбочна кост /увреден е десният крак
на ищеца/ е довело до трайно затруднение в движението на десния крак, тъй като в дясната
хълбочна кост се захващат мускулите, които движат десния долен крайник; същото е
отзвучало за срок от около 2-3 месеца. Що се отнася до наличието на счупен таз, обикновено
такива пациенти се поставят в гипсово корито, за да не мърдат, а в случая няма такова т.е.
налична е само течност, видяна при ултразвуково изследване на корем. Налични са
охлузвания в областта на лявото коляно /където е имало и стара травма/, двете длани,
седалището и дясното бедро. Наличието на контузия на ставите с клинични данни за увреда
на връзките, е наложило обездвижване и на двата крайника.
САС отчита факта, че С. е понесъл политравматична увреда, като наред със засягането на
мозъка като основен за живота на човека орган, представляващо и състояние временно
опасно за живота, той е бил с увреда на двата долни крайника, наложила едновременна
имобилизация, че травмата на мозъка не се изразява само в контузия на голямо мозъчните
полукълба, а и в наличие на единични дифузно пръснати хеморагични зони в паренхима на
двете голямо-мозъчни хемисфери, най-голямата с размери 10 мм - факт, изяснен
допълнително от вещото лице в о.с.з. при приемането заключението по СМЕ, което е било
живото-застращаващо състояние. С оглед фрактурата на левия крак била наложена
гипсова лонгета, а по хода на двата крайника били поставени прави шини. Съдът отчита
факта, че е проведено консервативно медикаментозно лечение, без оперативни интервенции.
Същият е имал и стари травми, които най-вероятно допринасят за по-дългия
възстановителен период от 9 месеца, без да се намират в пряка причинно-следствена връзка
с него. На фона на преживяна травма на дясното коляно /стара травма/, за която има
рентгенови данни, не може да се даде прогноза за евентуални последици от травмата,
причинена от процесното произшествие, тъй като такава не е уточнена по безспорен начин.
Съдът отчита факта, че пострадалият е бил възпрепятстван да полага труд за дълъг период от
време респ. да издържа материално своето семейство и то точно в момент, в който му се е
родило дете, което именно е поводът за неговото отиване до магазина в тъмната част от
денонощието и което най-вероятно е причина за неадекватното му движение на пътното
платно, вместо по тротоара. Затова и с оглед определяне справедливия размер на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, САС намира, че обезщетението за
неимуществени вреди неправилно е било определено общо на 30 000 лв., като същото
следва да бъде увеличено до общо 40 000 лв. при отчитане на ¼ съпричиняване /10 000 лв./
или остават дължими 30 000 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от
датата на поканата 19.05.2021г., /л.10/
По отношение на имуществените вреди в размер на 150 лв. /разходи за транспорт с линейка
след изписване от ВМА до с.Драговищица, следва да се увеличат до сумата от 112.50 лв.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част за разликата над
15 000 лв. до 30 000 лв. за неимуществени вреди и над 75 лв. до 112.50 лв. за имуществени.
10
Аналогично следва да бъде уважен и обратния иск, заявен в условие на евентуалност от
главния и при сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за това. Същият е мотивиран от
факта, че застрахованият е управлявал л.а. с 0.87 промила алкохол в кръвта.
ПО РЕГРЕСНИЯ ИСК
Предмет на обратния иск са регресните права на една от страните против третото лице
помагач, спрямо които права предметът на първоначалния иск е преюдициален.
Правопораждащите факти по първоначалния и тези по обратния иск могат да произтичат,
както от едно и също правоотношение, така и от различни, но намиращи се в причинна
връзка правоотношения. Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /решение по т.д. №
877/2010 г. на ІІ т.о. решение по т.д. № 814/2009 г. на І т.о/, по своята правна характеристика
предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо
обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Обратният
иск на ответника срещу третото лице - помагач подлежи на разглеждане по същество само
при уважаване на иска на ищеца против ответника и само до размера, до който първият иск
е уважен. Касае са за специална хипотеза на евентуално съединяване на искове не по почин
на ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните предпоставки за произнасяне
по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са и граници на обратния иск. В
този смисъл е бил формулиран и петитумът на предявения по делото обратен иск - третото
лице помагач да бъде евентуално осъдено да заплати изцяло сумата, за която
застрахователят бъде осъден, ако бъде осъден и след като заплати присъденото по
предявения срещу него иск обезщетение за вреди.
Предвид изложеното, като е приел, че в конкретния случай съществува зависимост между
правопораждащите факти по първоначалния и обратния иск и е доказано наличието на
алкохол в кръвта на деликвента, управлявал застрахования л.а., СОС е уважил обратния иск
в същия размер, в който е уважен и главният такъв. Решението в тази част е правилно, но
следва да се увеличи по размер с оглед промяната по главния иск.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 410
КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при
наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В
предвидените в сега действащия КЗ основания се касае до освобождаване на застрахователя
от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към
застрахования/ на основания, посочени в закона - умисъл, употреба на алкохол, наркотици и
др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят
свързва наличието на основанията по чл.500 ал.1 и 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на
правоспособност за управление и др./ именно с този момент. При всеки случай на
управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент
правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, с разпоредбата на чл.45 ЗЗД и
съответните специални разпоредби в КЗ, относими към управление на застрахованото МПС.
11
Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Наличието на предвидените в КЗ основания за възникване на регресното право не
освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към
третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от
него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а само изискуемостта на регресното притезание. Затова искът правилно е
бил уважен при условие, че застрахователят плати обезщетение на пострадалия и в същия
обем. Що се отнася до законните лихви, същите са дължими считано от датата на депозиране
на обратния иск – 22.11.2021г. В тази част съдът изрично е отхвърлил претенцията за лихви,
а жалба няма депозирана от страна на застрахователя. Затова е недопустимо произнасяне в
тази насока.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 35 075 лв., като жалбата на ищеца е частично основателна до 15 000
лв. за неимуществените вреди и 37 лв. за имуществените.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя направените
разноски пред САС, но такива няма направени и не следва да се присъждат. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие адвокат адвокат М. Б. Н. - Т. е
осъществявала безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание чл.38 ал.2
ЗА застрахователят следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение. При
материален интерес от 15 037.50 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1 300 лв. Плюс 9% за разликата над
10 000 лв. или още 453.33 лв . Общо 1753.33 лв. плюс 20% ДДС /350/ или 2104 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия направените по делото
разноски, в размер на 2000 лв. платен адв.хонорар. Възражението за прекомерност е
неоснователно предвид минималния размер на адв.хонорар. От тях дължими с оглед
отхвърлената част от жалбата /20 038 лв./ са само 1143 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени както
следва:
В хода на производството по делото ищецът Ж. М. С. не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК „ЗД БУЛ ИНС” АД следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на първоначално предявените искове -
ДТ в размер на 1250 лева /таксата по уважения втори иск за имуществени вреди е в размер
на 50 лева/, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева -
възнаграждения на вещи лица по АТЕ и СМЕ.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие адвокат адвокат М. Б. Н. - Т.
12
е осъществявала безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание чл.38 ал.2
ЗА застрахователят следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение. При
материален интерес от 30 112 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, /в редакция към датата на решението/ възлиза на сумата от
1720 лв. с вкл.ДДС от 20%.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация ищецът следва да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД
направените разноски в размер на 4 200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4 000 лева с ДДС и внесен депозит за в.л. АТЕ в размер на 200 лева. В о.с.з. на
21.06.2022г. е направено възражение за прекомерност, което СОС е приел за основателно и
прекомерно и и е редуцирано до 1 000 лева /при минималният размер от 982.25 лева по чл.7,
ал.2, т.4 при интерес от 15 075 лева/. По делото няма депозирана ч.ж. по реда на чл.248 ГПК,
поради което съдът не може да промени горните изводи.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 2622
лв. вместо присъдените 974.30 лв., съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част
на исковете /50 038 лв./
Ответникът по обратния иск Г. А. Б. следва да се осъди да заплати на ищеца по този иск на
осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1204.50 лв. вместо присъдените 603 лева, съставляваща
разноски съобразно уважената част на иска/който е 40 000 лв. частично предявен от 80 000
лв./; при направени такива в общ размер на 1 600 лева - заплатена ДТ за обратния иск, /без
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство отделно за обратния
иск/.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 79 от 09.07.2022г. постановено по т.д.№ 200/2021г. по описа на СОС,
TO, III състав, в обжалваната отхвърлителна част, за разликата над 15 075 лв. до 30 112.50
лв., както по главния, така и по обратния иск, д.т. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ж. М. С. ЕГН
********** от с. ***, *** област, ул. „***“ № 26, разликата над 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лева/ до 30 000 лв./тридесет хиляди лева/ или допълнително още 15 000
лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2021г. около 18.26ч. на ул.„Първа“ №20 в с.
***, Софийска област, както и разликата над 75 лв./седемдесет и пет хиляди лева/ до 112.50
лв./сто и дванадесет лева/, обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за
медицински транспорт с линейка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
19.05.2021г. до окончателното им заплащане.
13
ОСЪЖДА Г. А. Б. от гр. ***, кв. „***”, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, разликата над 15 075 лева
/петнадесет хиляди и седемдесет и пет лв./, до 30 112.50 лв./тридесет хиляди сто и
дванадесет лева и петдесет стотинки/ съставляваща регресно вземане на застрахователя за
присъдени в полза на Ж. М. С. на осн. чл.432, ал.1 КЗ застрахователни обезщетения за
претърпени неимуществени и имуществени вреди в същия общ размер ПРИ УСЛОВИЕ, че
се представят доказателства за пълното изплащане от застрахователя на сумите, присъдени
на пострадалия, на осн. чл.500, ал.1, т.1 КЗ, както и сумата от 1204.50 лв./хиляда двеста и
четири лева и петдесет стотинки/ направени разноски по обратния иск.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат М. Б. Н.
- Т. от САК, ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.3,
сумата от 2104 лв. /две хиляди сто и четири лв./ с начислен ДДС, съставляваща определено
от съда по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство пред въззивна инстанция, както и сумата от 1720 лв. /хиляда
седемстотин и двадесет лева/ с вкл.ДДС от 20%., адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Ж. М. С. ЕГН ********** от с. ***, *** област, ул. „***“ № 26, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* сумата от 1143 лв./хиляда сто четиридесет и
три лева/ направени разноски пред въззивна инстанция с оглед отхвърлената част от
жалбата, както и сумата от 2622 лв./две хиляди шестстотин двадесет и два лева/ направени
разноски пред първа инстанция с оглед отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78 ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СОС сумата от
1650 лв./хиляда шестстотин и петдесет лева/, вместо сумата от 1 050 лева /хиляда и петдесет
лв./, дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета
на съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на Г. А. Б., в качеството му на трето лице -
помагач на ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД.
В осъдителната част - до 15 000 лв., както и в отхвърлителната му част за разликата над 50
000 лв. до 80 000 лв. за неимуществени вреди, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15