Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Ловеч…16.05.2018 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен
съд …… първи гражд.състав………………
в публично заседание на… двадесет
и четвърти април двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА и в присъствието
на……
прокурора…….…………като
разгледа докладваното от………….съдия
ДАНКОВА гр.дело………№148….. по описаза
2018
година, и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и
сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение №
42/14.02.2018 г. по гр. д. № 567/2017 г. по описа на РС-Ловеч, с което е
отхвърлил предявените
от П.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, „Дом за стари хора“, против Агенция
„Пътна инфраструктура“ - „Областно
пътно управление“ – Ловеч, с адрес: гр. *****, представлявано от инж. Георги
Иванов Грозданов, негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ - „Областно пътно управление“ – Ловеч
да му възстанови пътя до имота му, представляващ поземлен имот с идентификатор
75054.695.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. У.,
одобрени със Заповед № РД-18-28/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. У., местност „Мустакерска воденица”, с площ
5 097 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, стар идентификатор – няма, номер по предходен план –
695030, съседи: 75054.695.5, 75054.695.85, 75054.695.21, 75054.695.84,
75054.695.90, като осигури достъп до имота, покривайки част от канавката –
около
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2096/28.02.2018 г. от П.В.М. ***, в
която сочи, че не е доволен от решението на Ловешки районен съд, с което са
отхвърлени исковете му по чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД и моли въззивния съд да
постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди направените
по делото разноски в двете инстанции. Обжалва решението и в частта за
разноските на ответната страна, тъй като счита, че са прекалено завишени,
имайки предвид и сложността на спора. Счита, че решението е незаконосъобразно и
постановено в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Приема
за безспорно установено, че има имот, находящ се в гр.У., м. Мустакерската
воденица – нива от 5100 дка, която е наследствена и преди извършването на
ремонта на пътя – Д.-У.-М.е подавал жалби до ответната страна и Областен
управител поради невъзможност да ползва този имот. Изтъква, че до имота се е
стигало само от главния път, а след извършване на ремонта този достъп е станал
невъзможен, поради което е бил лишен и от доходите от нея. Възразява, че
изложеното в заключението на вещото лице, че за имота му може да се достигне
чрез общински път, не отговаря на истината. Изтъква, че вещото
лице е посочило, че е отбелязан път на Общината, но на место са имоти на други
лица, през които не е възможно да се минава дори и с големи машини, които да
използва при обработката на имота си. Възразява, че вещото лице не е отбелязало
в заключението, че встрани има канал, а зад имота е река и никъде не е възможно
преминаване в имота му. Счита, че наличната документация за ремонта на пътя не
е относима за ползването му. Моли да бъде допуснато друго вещо лице, което на
место да установи начина на минаване за ползване на имота му, което да посочи
конкретно къде е Общинския път, нивата му и граничи ли с река и канал.
Постъпила е въззивна
жалба – протест вх. № 2490/12.03.2018 г. от П.В.М., в която сочи, че с назначената му правна помощ в
лицето на адв.Ж. са пуснали въззивна жалба до Окръжен съд – Ловеч, колкото да
спазят срока за обжалване. Посочва, че е събрал допълнителни данни по делото,
които излага в настоящата жалба, а именно против вещото лице по чл.22 ал.5 от АПК, ЗЗД;
чл. 149
във връзка с чл.44 ал.3,4 чл.85,86 и 87 от НПК, по чл. 260, 261, както и чл.69
ал.2 от ГПК.Прави искане да се изплати обезщетение в размер на сумата 24 000 лв
/двадесет и четири хиляди лв/ + разноските по делата за 5 години + лихвите за просрочие от датата на оплакването ми с
писмото през Областния управител до окончателното изплащане на изтърпените щети
съгласно чл.69 ал.2 ГПК.Посочва, че има отбивка пред имот 19, но уточнява, че
между имоти 19 и 21 са разделени с тръба под асфалтовата настилка, която
зауства двата шанеца на пътя, разделят имотите с дълбоко обраснало дере към
реката, и там не може да се минава. Сочи, че трябва да се направи отбивка и
мост
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ - „Областно пътно управление“ – Ловеч.
Въззивникът,
редовно призован се явява лично, и заявяват, че поддържа въззивната жалба и
моли да бъде уважена.
Въззиваемият,
редовно призовани, в съдебно заседание участва чрез адв. Ф.. Излага, че
въззивната жалба е необоснована, а атакуваното решение е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
От
представените доказателства по гр.д. 567/2017 г.. на ЛРС, от становището на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Материално правното легитимация на
въззивника по негаторния иск по чл. 109 от ЗС се извежда от правото му на
собственост върху процесния поземлен
имот с идентификатор
75054.695.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. У.,
одобрени със Заповед № РД-18-28/01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. У., местност „Мустакерска воденица”, с площ 5 097 кв.м., трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, стар идентификатор – няма, номер
по предходен план – 695030, съседи: 75054.695.5, 75054.695.85, 75054.695.21,
75054.695.84, 75054.695.90. П.М. е придобил имота по реституция на неговия
наследодател че В.Ц.М. и наследяване-удостоверение
за наследници №АО-08-394 от 31.10.2017 г. и данните по скица №
15-552978/06.11.2017 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър
/СГКК/ – гр. Ловеч.
През 2007 г. е изпълнен е основен ремонт
на пътен участък от Път III-307 „Д.-У.-Микре“, финансиран по Оперативна програма
„Регионално развитие 2007-2013“, Първи етап от Изпълнителна агенция „Пътища“
/сега Агенция „Пътна инфраструктура“/, ОПУ-Ловеч, по конкретно- пътния участък
от км 17+000 до км 41+530. Пътният участък е част от Републиканската пътна мрежа
– трети клас, като пресичанията с улици, общински пътища и ССП са решени като
зауствания и не се променят схемите им, вкл. с асфалтиране на 20 м от
заустванията. Издадено е разрешение за строеж № 2/27.12.2007 г. от Областен
управител на Област Ловеч, протокол от 05.07.2011 г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи от техническата
инфраструктура с констатации от извършени проверки на контролираните нива. За отводняване на пътя е осъществена
подмяна на съществуващите облицовани окопи с нови ЕО – 1,5/100 поради
изключително лошото им моментно състояние, от км 32+160 до км 32+390 на път III-307 – дясно е изпълнен нов облицован окоп, в който
участък от пътя попада и процесния имот. Реализирано е заустване от път III-307 към поземлените имоти - изпълнено на км 32+540 –
дясно, като заустването има трайно покритие – асфалтова настилка, но такова не
е предвидено директно към процесния имот. Като краен извод съдът приема, че достъпът
от път III-307 до процесния имот има се
осигурява през имот с идентификатор №
75054.695.90 /скица № 15-422683/31.08.2017 г./, издадена от СГКК-Ловеч, който е
собственост на Община У.. Въпреки,че няма изграден директен достъп за влизане
на земеделски машини до процесния имот с идентификатор № 75054.695.30,
представляващ нива с площ 5097 кв.м. в местност „Мустакерска воденица“ – гр. У.,
имотът може да бъде обслужван и ползван по предназначение. Достъп чрез
заустване има от път III-307 на км 32+540 – дясно към поземлените имоти с № 75054.695.21 и №
75054.695.19 – съседи на процесния имот.Строежът
на пътния участък е изпълнен съобразно одобрените проекти и е издадено разрешение
за ползване № ДК-07-СЗР-27/14.05.2012 г. на Дирекция за национален строителен
контрол към МРРБ, относно строеж: „Ремонт на Път III-307 Д.-У.-М.от
км 17+000 до км 41+462“-удостоверение № 99-1289-11-10-992/26.01.2012 г. на Служба
по геодезия, картография и кадастър – гр. Ловеч.
Настоящата инстанция възприема
заключението по съдебно-техническата експертиза като професионално изготвено и
компетентно обосновано,като съобразява фактическите си изводи с него. Вещото
лице има необходимата компетентност и е направило изводите си въз основа на
оглед на имота и пътния участък. Още повече, че пред първоинстанционния съд,
изрично при изслушване на заключението, е обобщило, че до процесния имот има
достъп от ведомствения път с № 75054.695.90, собственост на Община У..
Съдът е сезиран, предвид
исковата молба, с негаторен осъдителен иск да бъде възстановен пътя до имота на въззивника,
представляващ поземлен имот с идентификатор 75054.695.30 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. У., одобрени със Заповед № РД-18-28/01.04.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. У., местност
„Мустакерска воденица”, с площ 5 097 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, стар идентификатор –
няма, номер по предходен план – 695030, съседи: 75054.695.5, 75054.695.85,
75054.695.21, 75054.695.84, 75054.695.90, като бъде осигурен достъп до имота,
покривайки част от канавката – около
Вторият обективно съединен иск
е с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 19200 лева. Въпреки
позицията на въззивника по въззивната жалба за заявяване на претенцията в
размер на 24000 лева, искането е в нарушение на чл. 214 от ГПК и е
преклудирано.С писмена молба №6422/12.06.2017 г. П.М. е сезирал съда за
произнасяне по иска за присъждане на сумата 19200 лева-обезщетение за
вреди/пропуснати ползи/. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД включва четири
кумулативни предпоставки – извършено виновно и противоправно деяние, нанасящо
вреди другиму, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
които настоящия състав счита, че не се доказаха в хода на производството.
Липсва противоправно поведение на въззиваемия, което да е причинило вреди на
въззивника. Ремонтирането на пътния участък и изпълнение на заустването са
регламентирана дейност на въззиваемия и предвид на това не е налице състава на
чл. 45 от ЗЗД. Не се доказва и причинна връзка между действията на Агенция
„Пътна инфраструктура”-ОУ-Ловеч по ремонт на пътната мрежа и възникване на
вреди за П.М.. Предвид възможния достъп до процесния имот , въззивникът не е
бил препятстван да ползва имота по причини, за които да отговаря въззиваемия.
Предвид на това предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Ловешки окръжен съд счита, че съдебно решение № 42/14.02.2018 г. по гр. д. № 567/2017 г. по описа на РС-Ловеч, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции са идентични.
Предвид този изход от
процеса въззиваемиият не е претендирал и
доказал разноски за настоящата инстанция и такива не следва да се обсъждат.
Воден от горните мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
, като съдебно
решение № 42/14.02.2018 г. по гр. д. № 567/2017 г. по описа на РС-Ловеч.
Решението е обжалваемо в едномесечен
срок от съобщение на страните, че е изготвено ведно с мотивите пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.