№ 604
гр. Плевен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201783 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №15-2500168/ 09.09.2025 г. на
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, на „**“
ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение
по чл.63 ал.2 КТ.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: НП е немотивирано,
включително – не са изложени смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, в т.ч. – по какви причини е прието да бъде наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, вместо – в минимума, както и по
какви причини не е приложен чл.28 ЗАНН. Наред с това, счита НП за
неправилно, тъй като проверката на органите на ДИТ е била извършена в
14:10 часа на 08.07.2025 г., а трудовият договор на Г.К., е регистриран на
08.07.2025 г. в 15:16:04 часа; оттук извежда, че към момента на извършване на
проверката, в посоченият час, между Г.М.К. и работодателя **” ЕООД, все
още не е имало двустранно подписан трудов договор, респ. – няма как да е
била нарушена разпоредбата на чл.63 ал.2 КТ, тъй като не е имало трудов
договор, подлежащ на връчване. На тази основа, моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно, като алтернативно посочва, че случаят
следва да бъде приет за „маловажен“ по смисъла на Закона. При условията на
1
алтернативност, отправя искане наложената имуществена санкция да бъде
намалена до предвидения законов минимум, както и за присъждане на
сторените разноски за адвока**ки хонорар.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира върху обстоятелството,
че съобразно сключения Трудов договор, Г.К. е следвало да се яви на работа на
09.07.2025г., като извежда, че към 08.07.2025г., не е налице трудов договор
между страните, екземпляр от който, да бъде връчен на работника. Пледира за
отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, а алтернативно – за
неговото изменение в горепосочения смисъл, както и за присъждане на
разноски за адвока**ки хонорар в размер на 600 лева.
За ответната страна – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, се явява съответен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и счита, че в хода на административнонаказателното
производство са спазени както процесуалния, така и материалния закон,
издадено е законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което
пледира да бъде потвърдено; отправя искане за присъждане на
юрисконсул**ко възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
15 – 2500168/06.08.2025г. от страна на Д. И. Ц. – ст.инспектор при
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ПЛЕВЕН, в присъствието на
свидетелите И. М. Д., П. Х. Т. и Управителят на „**“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК:
*** /“ДРУЖЕСТВОТО“/. Съставен е за това, че при проверка на място,
извършена на 08.07.2025 година в 14:10 часа, в обект - цех за метални изделия,
намиращ се в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“ №21, стопанисван от „**“ ЕООД ЕИК:
*** и при извършена документална проверка в периода 14.07.2025 - 06.08.2025
година в офиса на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, е
изяснено, че „**“ ЕООД, в качеството на работодател, на 08.07.2025 година в
14:10 часа, е допуснал до работа в споменатия обект Г.М.К. ЕГН: ********** -
да изпълнява трудови функции, а именно - „общ работник“ в обекта, преди да
му представи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по
чл. 62 ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите; изяснено е, че в момента на проверката лицето е
придържало детайл, по който колегата му извършвал заваръчна дейност.
Отбелязано е, че Г.К. писмено е декларирал обстоятелството, че работи от
08.07.2025 година, като „общ работник“, без сключен трудов договор, с
2
работно време от 07:50 часа до 16:20 часа, с определено работно място - цех за
метални изделия, намиращ се в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“ № 21 и с дневно
заплащане от 50 лева на ден; същевременно е установено, че вписването на
началото на трудовото правоотношение по чл. 62 ал. 3 от Кодекса на труда,
заверено от ТЕРИТОРИАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е на 08.07.2025 година, в 15:16:04 часа. Така
описаното е квалифицирано като нарушение по чл.63 ал.2 вр.чл.1 КТ. При
съставянето на АУАН, възражения не били направени; такива не постъпили и
по реда, и в срока и по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация, били възприети изцяло от административнонаказващия орган.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
„**“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение по чл.63 ал.2 КТ.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от
компетентни лица /л.10 – 22 от делото/. Не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя от процесуално естество. От една страна,
действително, в НП не са изложени смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, в т.ч. – по какви причини е прието да бъде наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, вместо – в минимума, но
същевременно, този аспект на администратовнонаказателната дейност, както
и приложението на чл.28 ЗАНН, всякога подлежи на съдебен контрол, т.е.
липсата на обстойни съображения в тази насока, при прието от страна на
административнонаказващия орган доказано административно нарушение, не
би могло да съставлява съществено нарушение на процесуалните правила; в
този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК. Служебната
проверка за законосъобразност, извършвана от страна на настоящата съдебна
инстанция, не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради
което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява
формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Д. И. Ц., И. М. Д., П. Х.
Т., Г.М.К., РР.П.П., както и писмени доказателства /л.24, л.26 – 28, л.48 – 50,
л.53 от делото/. Показанията на свидетелите Д. И. Ц., И. М. Д., П. Х. Т. Съдът
преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа
на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и
представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – заверени
преписи на Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение от името на Г.М.К., Трудов договор №***/08.07.2025г. за
Г.М.К. като „общ работник“, Протокол за вписани и невписани електронни
трудови записи съгласно Приложение №1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за
3
вписване в регистъра на заетостта, Протокол за извършена проверка
№***/06.08.2025г. Впрочем, наред с другото, следва да бъде отбелязано, че от
показанията на Д. И. Ц., И. М. Д., П. Х. Т. се установява също така, че не само
Г.К. и лицето, на което придържал детайл при заваряване, не били съответно
оборудвани с предпазни средства, но дори се наложило да им бъдат отправени
неколкократни бележки от страна на св.Ц., за да си поставят поне предпазни
очила, предвид извършваната заваръчна дейност.
От друга страна, в противовес на същата фактическа обстановка и
споменатите доказателствени източници, са показанията на свидетелите
Г.М.К. /работник в ДРУЖЕСТВОТО/ и РР.П.П. /служител в ДРУЖЕСТВОТО/.
Според показанията на свидетеля К., при извършване на проверката от страна
на органите на ДИТ, същият все още не е бил назначен на работа, не е имал
подписан трудов договор, а единствено е бил развеждан из производственото
хале, от страна на Управителя на ДРУЖЕСТВОТО; отбелязва, че се
почувствал притеснен, тъй като поведението на органите на ДИТ и в частност
на един от проверяващите било „агресивно“, а самият той – „напорчив“;
категорично отрича да е извършвал каквато и да било работа към обсъждания
момент, включително – да е подпомагал друго лице да извършва някаква
работа; изтъква, че всъщност е подписал Трудов договор с ДРУЖЕСТВОТО
едва след проверката, като съобразно същия, е започнал работа на 09.07.2025г.
На свидетеля беше предявена саморъчно попълнена от негово име Декларация
от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, при което същият
потвърди, че както ръкописният текст, така и подписът, са положени именно
от негова страна, но подчерта, че ситуацията е била „напрегната“, а самият
той се почувствал „притиснат“; запитан дали му е бил оказван конкретен
физически или психически натиск, свидетелят не беше в състояние да даде
смислен отговор, като акцентираше върху начина, по който се бил почувствал.
В крайна сметка, Г.К. категорично заяви, че изнесеното в саморъчно
попълнената от негово име Декларация, не е истина. Предвид дадените от
свидетеля К. показания, същият беше поставен в очна ставка със свидетеля Ц.,
при което пък заяви, че никой не му е указвал по какъв начин да попълни
Декларацията, но се чувствал „притеснен“, както и че няма спомен да е
извършвал работа /трудова функция/ към момента на проверката. Очна ставка
беше проведена и между свидетеля К. и свидетелката И. Д., при което същата
потвърди, че при проверката, К. е извършвал работа, а свидетелят на свой ред
отбеляза „Щом казвате“, като най-общо потвърди, че му е била отправена и
бележка за неизползването на лични предпазни средства при заваряването;
отново потвърди, че е попълнил Декларация доброволно, без диктат/указания
от страна на проверяващите, но подчерта, че „…всеки има свое виждане“. От
друга страна, св.Р.П. /технически сътрудник в ДРУЖЕСТВОТО/, в своите
показания потвърди, че не е присъствала на проверката, извършена от
органите на ДИТ, но пък беше категорична, че трудовият договор с К. е бил
сключен след нейното завършване, в късния следобед на 08.07.2025г.
Видно е, че в гласните доказателствени средства се оформят две
4
групи – такива с преимуществено „обвинителен“ характер /свидетелите Ц., Д.,
Т./ и такива, с преимуществено „оправдателен“ характер/свидетелите К., П./.
Съдът намира, че съпоставката на двете групи води до извода, че именно
показанията на свидетелите Ц., Д., Т., се отличават с последователност,
убедителност и достоверност, поради което – кредитира същите. От друга
страна, видно е, че свидетелите К. и П. не само се намират в зависимост от
ДРУЖЕСТВОТО, което е и понастоящем техен работодател, но и дадените от
тяхна страна показания, са твърде неубедителни. Особено ярко това
проличава при показанията на св.К. – и изложеното в предходния абзац ясно
демонстрира доколко несъстоятелни, непоследователни и лишени от
достоверност са неговите показания, при положение, че дори отрича
истинността на саморъчно и доброволно попълнената от негова страна
Декларация от 08.07.2025г. Впрочем, в подкрепа на условно обособената
„първа“ група са и гореспоменатите писмени доказателства, което още един
път идва да покаже, че именно на тези свидетелски показания, следва да бъде
дадена вяра. Поради това, Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц., Д.,
Т., а тези на свидетелите К., П. - не кредитира. Предвид наличието на данни
за изложени неистини в показанията на Г.К., след влизане на настоящото
Решение в сила, заверен препис от същото, както и от Протокола за съдебно
заседание на 20.10.2025г., следва да бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за
преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване, за
престъпление по чл.290 НК.
В съотве**твие с изложеното дотук Съдът намира, че изложената
в АУАН/НП фактическа обстановка е доказана по убедителен начин - и няма
да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.416 ал.1 изр.2 КТ, не се
явява опровергана. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.63 ал.2 КТ,
„Работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.“, а съобразно
чл.63 ал.1 КТ, „Работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на
началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.“. Видно
е, че чл.63 ал.2 вр.ал.1 КТ въвежда законова забрана за работодателите да
допускат до работа работник/служител, преди да са му предоставили
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
При положение, че на 08.07.2025г. в 14:10 часа, лицето Г.М.К. е полагал труд в
обект – цех за метални изделия, стопанисван от ДРУЖЕСТВОТО, а Трудовият
му договор е сключен на 08.07.2025г. с клауза, че работникът ще постъпи на
работа на 09.07.2025г., респ. – вписването на същия трудов договор е
извършено пред НАП в 15:16:04 часа на 08.07.2025г., то единственият
възможен извод е, че работникът К. е допуснат на работа в нарушение на
5
цитираната по-горе, императивна законова разпоредба. В тази насока е и
саморъчно попълнената от К. декларация, и убедителните показания на
свидетелите Ц., Д. и Т., които лично са възприели извършваната от посоченото
лице, трудова дейност. Няма как да бъдат възприети аргументите на защитата,
че се касае за несъществуващо към момента на проверката, трудово
правоотношение, при положение, че според посочената Декларация на Г.К.,
същият обстойно е посочил и неговото начало /08.07.25г./, и възложената
работа – общ работник, и работното време, и трудовото си възнаграждение.
Да се приеме обратното, би било в разрез с императивната разпоредба на чл.1
ал.2 КТ, а и единствено би създало предпоставки за разнообразни злоупотреби
от страна на работодателите, с правата на работниците и служителите, което
пък би било в разрез с духа на КТ, като цяло; не на последно място, би дало
възможност недобросъвестни работодатели да черпят за себе си благоприятни
правни последици, позовавайки се на собственото си неправомерно
поведение, включително – допускане до работа на лица, без да са изпълнили
законовите си задължения по чл.63 КТ. Не на последно място, следва да бъде
направена една бележка във връзка с квалификацията, приета както от
актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, а именно – по
чл.63 ал.2 вр.чл.1 КТ. В действителност, такова препращане нито се налага по
силата на Закона, нито е необходимо; на практика, препращане би било
възможно към разпоредбата на чл.63 ал.1 КТ. Въпреки това, така възприетата
от актосъставителя/административнонаказващия орган квалификация, не
поражда неясноти и не ограничава правото на защита на нарушителя по
какъвто и да било начин, поради което и не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, но по съображения за юридическа прецизност, в
настоящия съдебен акт, Съдът я приема за квалификация по чл.63 ал.2 КТ.
Ето защо Съдът намира, че нарушението по чл.63 ал.2 КТ, се явява
доказано по несъмнен начин и на тази основа – правилно
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.414 ал.3 КТ, съобразно която
административнонаказателна разпоредба, „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“. Тук е мястото да бъде отбелязано, че случаят не е „маловажен“
по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като от една страна, обществената му
опасност, се явява типична за нарушение от разглеждания вид, а от друга –
налице е императивна законова забрана нарушенията по чл.63 ал.2 да бъдат
разглеждани като маловажни, независимо от случая /чл.415в ал.2 КТ/. От
друга страна, макар дефинитивно случаят да не е „маловажен“, същевременно
се поставя въпроса доколко уместен е размера на наложената от страна на
административнонаказващия орган, имуществена санкция – 3000 лева.
Безспорно, трудовите права на гражданите се нуждаят от високо ниво на
защита, но от една страна, ДРУЖЕСТВОТО няма влезли в сила имуществени
6
санкции за нарушения на трудовото законодателство към процесния момент, а
от друга – по правило, размерът на имуществената санция следва да бъде
пропорционален на нарушението. В конкретния случай, Съдът намира, че
справедлив и съответен на обстоятелствата му, се явява размер на
имуществената санкция от 2000 лева – който едновременно не е в самия
минимум, но и не го надвишава по твърде осезаем начин, отразявайки не на
последно място и характера на извършваната трудова дейност от К. –
заваръчна дейност, при това - без всякакви предпазни средства.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция бъде
намален до 2000 лева. Предвид този изход на делото и при отправено искане
от страна на административнонаказващия орган, следва да бъде присъдено
юрисконсул**ко възнаграждение. Като справедливо и уместно в случая,
Съдът преценява възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо и на
основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК следва
да бъде осъдено „**“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** да заплати на ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 100 лв. /сто
лева/, представляваща направени разноски за юрисконсул**ко
възнаграждение по АНД №1783/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.4 вр. ал.2 т.4 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-2500168/ 09.09.2025 г.
на ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, с
което на „**“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда, за нарушение по чл.63 ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА
ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 3000 /три хиляди/ лева – на 2000 /две
хиляди/ лева.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА „**“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** да заплати на
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН паричната сума в размер
на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски за юрисконсул**ко
възнаграждение по АНД №1783/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7