Определение по дело №130/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Р. М. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], ПК 7832, [улица], против Решение №2153-25-30 от 12.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено Разпореждане за отказ на отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/по чл. 54а КСО №253-00-599-5 от 29.01.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - [населено място].

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 15.03.2024г./ и датата на пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата до ТП на НОИ – Търговище. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Р. М. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], [улица], в качеството му на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - [населено място], в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.05.2024 г. от 10.00ч., в Зала №1 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - [населено място] възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-30 от 12.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено Разпореждане за отказ на отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/по чл. 54а КСО №253-00-599-5 от 29.01.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - [населено място], с което по заявление № 253-00-599 / 22.11.2023 г., на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането па парично обезщетение за безработица на Р. М. Р. по чл.54а от КСО. Като отменителни основания се сочат : 1/допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не изследвал изобщо действителната фактическа обстановка и не преценил задълбочено представените към депозираната жалба доказателства; 2/ нарушаване на материалния закон, поради направена неправилна преценка при определяне на действителното място на пребиваване на жалбоподателя съобразно елементите, визирани в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО № 987/2009. Относно нарушаването на материалния закон се излагат следните съображения в подкрепа на това, че държавата на пребиваване на жалбоподателя винаги била и продължава да бъде Република България и че не е налице негова стабилна/дългосрочна заетост в К. Н., тъй като естеството на работата му била - сезонен работник : 1/ от пролетта на 2020 година имал 3 сключени кратки сезонни трудови договора с нидерландски работодател, чрез българска посредническа агенция като същите били за по няколко месеца през лятото, след което той се прибирал в дома си и при семейство си в Република България; 2/ жалбоподателят разполагал със собствено жилище на територията на Република България, находящо се в [населено място], общ. Попово; 3/постоянният и настоящият адреси на Р. винаги били на територията на Република България; 4/ личните му лекар и стоматолог също били България; 5/ жалбоподателят сключил граждански брак в Република България; 6/ на 18.10.2021г. закупил лек автомобил, който регистрирал и управлявал на територията на България, съответно заплащал там и данъците за него; 7/ ежемесечно от банковата му сметка се удържали пари за битовите му сметки в България; 8/ представил гаранционни карти и издадени фактури за закупени електроуреди за дома му в България; 9/ежемесечно плащал и дължимите осигуровки към НЗОК; 10/ в [населено място], общ. Попово живеело цялото му семейство - съпруга, деца, внуци, близки роднини - братя, сестри, приятелски кръг. Жалбоподателят сочи, че е работил няколко месеца в чужбина, за да осигури прехраната на семейството си в България и да си подсигури малко по - високи доходи, които съм инвестирал в по-добър живот в родината, но не е променил пребиваването си, което било в България, където бил и центърът на жизнените му интереси. На следващо място жалбоподателя твърди, че отговаря на абсолютно всички условия, за да му бъде отпуснато обезщетение за безработица в България - имал повече от 10 години трудов стаж в България; заплащал осигуровки и данъци към държавата; непосредствено след приключването на последния му срочен трудов договор се регистрирал като търсещо работа лице в Агенция по заетостта - гр. Попово, и подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като не е подавал документи за отпускане на обезщетение за безработица в Нидерландия или в друга държава. Ето защо оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и за връщане на административната преписката на същия за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващият заявител е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявление му е имал качеството на безработно лице, а държавата на неговото пребиваване по време на последната му заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване" по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.