Решение по дело №29/2023 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 68
Дата: 27 март 2024 г. (в сила от 27 март 2024 г.)
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20231620100029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. гр. Лом, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620100029 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от
ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ЙЕТТЕЛ ***“ ЕАД /предишно
наименование „ТЕЛЕНОР ***“/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „****“, ***, сграда 6, чрез пълномощника адв. В.
П. Г., САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „***” № 81, ет. 8, ап. 22, срещу П.
А. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Аспарухово, ул. „******“ №
12, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, предмет на
заповедното производство по ч.гр.дело № 156/2019 г. по описа на РС-Лом, за
сумата 236.58 лв. /двеста тридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по издадена крайна фактура №
**********/15.11.2016 г. за периода от 04.08.2016 г. до 14.11.2016 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата.
1
Твърди се в исковата молба следното:Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК срещу П. А. В. е образувано ч.гр.д № 156/2019 г. по описа на Районен
съд - Лом. Против длъжника е издадена заповед за изпълнение за парично
задължение за сумата 362.37 лв. за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Във връзка с връчване
на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, се
предявява иск за установяване па вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 236.58 лв., която сума представлява цена на
потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги.Между мобилния оператор «ТЕЛЕНОР ***» ЕАД и
ответника П. А. В. е сключен Договор за мобилни услуги от 04.08.2016 г. за
мобилен номер *****. Абонатът избира ползването на абонаментна програма
«Нонстоп 30.99 лв.», с промоционален месечен абонамент, с уговорен срок на
действие 24 месеца, до 04.08.2018 г. Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 04.08.2016 г. до
14.11.2016 г. «Теленор» е издал фактура №**********/15.08.2016 г. за
отчетния период на потребление от 04.08.2016 г.- 14.08.2016 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 209.92 лв. /с
ДДС/, от които: за мобилен номер *****: 24.82 лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план «Нонстоп 30.99 лв.», 5.99 лв. за 1-ва лизингова вноска, и
потребление, разходвано извън месечния пакет, в размер па 145.12 лв./без
ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 30.08.2016 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението па ползваните мобилни номера.
Издадена е и фактура № **********/15.09.2016 г. за отчетния период на
потребление от 15.08.2016 г. - 14.09.2016 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 28.00 лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер *****: 18.32 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план
«Нонстоп 30.99 лв.», 5.99 лв. за 2-ра лизингова вноска, и потребление,
разходнано извън месечния пакет, в размер па 0.02 лв./без ДДС/. Дължимата
сума е платима в срок 30.09.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Абонатът е потрсбил и не е
2
заплатил мобилни услуги на обща стойност 237.92 лв., фактурирани за
периода 04.08.2016 г. до 14.11.2016 г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението па ползвания номер. С
Кредитно известие №**********/15.10.2016 г. е извършена корекция по
дълга, като е сторнирана сумата в размер на -7.33 лв./с ДДС/ за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е и дължимата се лизингова вноска в размер на 5.99 лв., и е отразен
незаплатения баланс в размер на 237.92 лв. за предходните отчетни периода,
при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 236.58 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 236.58 лв.. е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът издава крайна
фактура №**********/15.11.2016 г., в която са начислени суми в размер,
както следва: 574.82 лв.- за дължима договорна неустойка /която сума не е
процесна в настоящото производство/; 125.79 лв.- за незаплатени лизингови
вноски /която сума не е процесна в настоящото производство/; 236.58 - за
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
/която сума е процесна в настоящото производство/.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното
до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът с писмено
становище чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал.
1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
3
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено
до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238
от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на
делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен. Представените писмени
доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на
дължимите плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от
ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва
да се уважи изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 236.58 лв. /двеста тридесет и шест лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по издадена крайна фактура №
**********/15.11.2016 г. за периода от 04.08.2016 г. до 14.11.2016 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.01.2019 г., до окончателното
плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
4
120/23.01.2019 г. по ч. гр. дело № 156/2019 г. по описа на РС- Лом.
По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид
изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски.
Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 180,00
лв., направени в заповедното производство и 75,00 лв. довнесена държавна
такса и платено адвокатско възнаграждение в размер от 480.00 лв. – в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. А. В. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. Аспарухово, обл. Монтана, ул. „******“ № 12, дължи на „ЙЕТТЕЛ
***“ ЕАД /предишно наименование „ТЕЛЕНОР ***“/, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „****“, ***, сграда 6,сумата 236.58 лв.
/двеста тридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по издадена крайна фактура № **********/15.11.2016 г. за
периода от 04.08.2016 г. до 14.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 17.01.2019 г., до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 120/23.01.2019 г. по ч. гр. дело № 156/2019
г. по описа на РС- Лом.
ОСЪЖДА П. А. В. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Аспарухово, обл.
Монтана, ул. „******“ № 12, да заплати на „ЙЕТТЕЛ ***“ ЕАД /предишно
наименование „ТЕЛЕНОР ***“/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „****“, ***, сграда 6, направените деловодни
разноски в настоящото производство в размер на 555,00 лв. /петстотин
петдесет и пет лева/, от които 75,00 лева за платена държавна такса и 480,00
лева за адвокатско възнаграждение, както и направените деловодни разноски
по ч.гр.д. № 156/2019 г. по описа на ЛРС в размер на 205,00 лв. /двеста и пет
лева/,от които 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6