Решение по дело №7629/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.11.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора Стоев, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7629 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, във вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД:

            Ищецът -  „С.“ ЕООД, твърди, че на 19.05.2011г. сключил с Държавен фонд "Земеделие" договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007г.-2013г. за изграждането на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в землището на с. Парил.

Мярката била част от дейностите по усвояване на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като по силата на него на ищеца били предоставени като финансова помощ 76 % от допустимите разходи за изграждане на ФЕЦ. Заявява, че при вземане на решението за участие в конкурсната процедура решаващо значение имала действащата към този момент правна уредба в сектор енергетика. От решаващо значение за извършване на дейността и конкретно за преценката за рентабилност на предприятието, била фиксираната цена, определена с договора за изкупуване на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в размер на 567,41 лева/МВтч, която била дългосрочна и не подлежала на изменение съгласно договора и чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 35/03.05.2011г., с който е отменен действащия по-рано ЗВАЕИБ, съдържал аналогични разпоредби.

Признава, че до м. 07.2015г. изкупуваната и остойностявана ежемесечно продадена електроенергия била заплащане по цената, определена с договора с обществения оператор "ЧЕЗ Електро България" АД, но считано от м.08.2015г. операторът, обвързан от изменението с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, заплащал по-ниска стойност на изкупена зелена енергия. Счита, че с тази законодателна промяна държавата, в лицето на законодателния орган, е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС, с което е накърнил основни права на ищеца, а именно:

нарушено право на свободна стопанска инициатива, защитено с чл. 17 и чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), поддържано с твърдение, че с приемането на § 18 ПЗРЗИДЗЕ е засегната свободата на договаряне, тъй разпоредбата внасяла изменение в условията, при които ищецът е взел решение да участва в ПРСР с дълготрайна инвестиция и да сключи дългосрочен договор с обществения доставчик, като намесата в договорните отношения била въведена със законодателна промяна;

нарушено правото на собственост по чл. 16-17 от ХОПЕС, поддържано с твърдение, че фиксираната цена на изкупуване на енергия от ВИ за продължителен срок, гарантирано от закона при сключване на договор с ДФ "Земеделие" и с "ЧЕЗ Електро България" АД, било формирало едно сигурно вземане за ищеца, което му било отнето;

нарушение на изискването за равенство пред закона и забрана за дискриминация, уредено в чл. 20 от ХОПЕС, като се излагат твърдения, че с тази законодателна промяна производителите на зелена енергия, присъединени преди приемането на ЗЕВИ, били поставени при различни условия с други производители, които са подали заявление за това след приемането на новия закон, което водело до неравнопоставеност и до дискриминация;

нарушение на изискването за пропорционалност на мерките, предприемани от държавата при осъществяване на политиката щ в сектор енергетика, обосновано със съображения, че намаляването на изкупната цена на произведената от ищеца енергия не се явявала пропорционална на заявените цели, заради които се въвеждало изменението – постигането на социално оправдана цена на електроенергията, както и непропорционалност, изразяваща се в липсата на механизъм за компенсация на дружествата, засегнати от изменението или предприемане на други мерки за ограничаване на негативното въздействие на промяната по отношение на субектите, които са подали заявление за присъединяване преди приемането на ЗЕВИ;

нарушение на принципа на правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от ВИ, обоснована с доводи за мотивирането им при една благоприятна нормативна уредба и последващата щ отмяна, както и поради неяснота на въведеното изменение и придаденото му несъщинско обратно действие.

Счита, че с оглед изложеното, въведената законодателна промяна с приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ нямала легитимна цел, а като краен резултат водела до нанасянето на вреда на ищеца, изразяващи се в пропусната полза или разликата между договорената и реално заплатената цена на изкупена електроенергия за периода м.08.2015г. – м.07.2020 г.

С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът - Народно събрание, да му заплати обезщетение за вредата (загуба) за периода от м.август 2015г. до м.юни 2020г. в общ размер на 221 650,45 лева, сбора от възникналата във всяка месечна фактура (59 бр.), издавана от ищеца към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД през периода, разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от ВИ между първоначално определената съгласно действащата уредба цена от 567,41 лева за МВтч и цената от 100,41 лева за МВтч, определена от НС на РБ с приемане на параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015г. в сила от 24.07.2015г., поради наличие на достатъчно съществено нарушение на норми на правото на ЕС, ведно с лихва за забава от настъпване на вредата до завеждане на настоящото производство – в общ размер на 63 444,74 лева и законна лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

            Ответникът - НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, счита претенция за недопустима, тъй като учреждението не било пасивно легитимирано да отговаря по нея. Евентуално счита, че тя неоснователна, като излага съображения, че право на държавата е да определя политиката в сектор енергетика, водена от целите, които следва да постига, като приема мерки за насърчаване на производството от ВИ, съответно да ги ограничава или дори отменя, когато целите са постигнати.

Оспорва доводите за допуснато нарушение на чл. 16 и чл. 20 ХОПЕС и счита, че чл. 17 ХОПЕС е неприложим, тъй като евентуалното вземане на ищеца, явяващо се цена на изкупената енергия, е бъдещо вземане и не може да се третира като сигурен доход. Отрича изменението на закона да цели дискриминация, съответно да поставя стопански субекти при неравни условия, тъй като производителите на енергия от ВИ не работят при съпоставими условия. Акцентира и на предвидената в договора с обществения оператор възможност за промяна на цените, с който довод оспорва твърденията на ищеца за нарушени правни очаквания. Евентуално твърди, че ако има допуснато нарушение на правото на ЕС с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, то не е достатъчно съществено, че да обоснове отговорност на държавата за вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между законодателната промяна и твърдените в исковата молба вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение и мораторна лихва.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Контролиращата страна - Прокуратура на Р. България, счита, че исковете са неоснователни.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            С Договор № 01/311/00318 от 19.05.2011г. ДФ "Земеделие" се е задължила да отпусне на ползвателя „С.“ ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер на 76 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проект – изграждане на ФЕЦ в с. Парил, а задължение на ползвателя е било да изгради електроцентралата в срок от 24 месеца. Приложена е таблица за одобрените разходи в размер на 391 160 лева, които са били изплатени на ползвателя след завършване на инвестицията и подаване на заявка за плащане.

Не се спори, че е изградена ФЕЦ.

С договор № ПДПЕРМ **********/03.12.2010г. ищецът е изразил намерение за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на съконтрахента "ЧЕЗ Разпределение България" АД за обект фотоволтаична централа за производство на ел. енергия - с. Прил.

С договор № 200/04.05.2012г. ищецът се е задължил да продава на "ЧЕЗ Електро България" АД произведената от ФЕЦ с. Прил електроенергия при цени и условия, определени на регулирания пазар, т.е. по нормативен път (чл. 1). Договорено било, че изкупната цена на произведената електроенергия от ВИ се определяла на 567,41 лева/МВтч без ДДС, която се прилагала до изтичане срока на договора (до 25.04.2032г.) – чл. 11, ал. 2 вр. чл. 2 от него. Предвидено е че, при промяна на действащото законодателство, водеща до промяна на преференциалната цена между страните, те се съгласявали тя да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени – чл. 11, ал. 4, изр. 2 от договора.

Представени са и фактури.

 

С проекто-доклада по делото е допусната ССчЕ. В доклад от 06.11.2023г. на в.л. Д. се сочи, че експертизата не е изпълнена поради неоказано съдействие от страна на дружеството. По тази причина в последното о.с.з. решаващият орган е отменил предходното определение, с което е допусната експертизата – чл. 161 от ГПК.

            от правна страна:

            1. по допустимостта на исковата претенция:

            Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ – по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да е произтекло нарушението, в случая – от НС, при твърдение за вреди от законодателна дейност. Ето защо НС се явява процесуално легитимиран да отговаря като ответник по предявения иск в качеството си на процесуален субституент на държавата (така и Решение № 14 от 15.02.2021г. по гр.д. № 5165/2016г., г.к., ІV ГО, ВКС, Решение № 260851 от 19.06.2023г. на СГС по гр.д. № 7619/2020г.; Решение № 260586 от 16.02.2022г. на СГС по гр.д. № 5575/2021г. и Решение № 260882 от 27.06.2023г. на СГС по гр.д. № 7626/2020 г.).

            Исковете са два – главница и лихва, като различните правни основания не обосновават различни претенции. От една коректно изложена фактическа обстановка може да се извлече едно основание. В тази връзка и Р. на СРС от 06.10.2020г. гр.д. № 80712/2018г. и Р. на СРС от 04.06.2019г. по гр.д. № 7114/2019г. В тях е взето отношение и по голяма част от останалите многобройни доводи на страните.

            2. по основателността на претенцията:

            Възникването на отговорността на държавата се предпоставя от: допуснато от законодателния орган достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, направено с изменение в ЗЕВИ с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, с което да са нарушени права на частно-правен субект, да са произтекли имуществени вреди за ищеца, явяващи се пропуснати ползи, както и да е налице връзка между твърдените вреди и поведението на ответника.

            По делото не се и спори, че ищецът е изградил ФЕЦ, като 76 % от доказаните разходи за инвестицията са били заплатени по ПРСР. Не се спори и също, че произведената от въведената в експлоатация ФЕЦ енергия от ВИ е била изкупувана от обществения доставчик "ЧЕЗ Електро България" АД (сега "Електрохолд Продажби" ЕАД) на цена, която е коригирана след 2015г. (надолу) – с оглед изменението, направено с § 18 ПЗРЗИДЗЕ (ДВ бр. 56/24.07.2015 г.).

            Т.е. изменението в нормативната уредба относно начина на определяне на преференциалната изкупна цена на енергия от ВИ е довела до разлика между прогнозния приход за ищеца, определен въз основа на договора с "ЧЕЗ Електро България" АД, респ. въз основа на действащата нормативна уредба при въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и реализирания приход.

            Не е установи обаче, този резултат да е пряка причинно-следствена връзка от нарушение на правото на ЕС, допуснато от ответника чрез внесеното с § 18 ПЗРЗИДЗЕ изменение в ЗЕВИ. Съображенията за това са следните:

            Параграф 18 от ПЗРЗИДЗЕ (ДВ бр. 56/24.07.2015г.) предвижда, че за производителите на електрическа енергия от ВИ чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ (ДВ бр. 35/03.05.2015г.), на които условия ищецът отговаря, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизането в сила на този закон (ал. 1). Това са цени, различни от договорените между ищеца и оператора "ЧЕЗ Електро България" АД към датата на подписване на договора между тях, когато тази норма не е съществувала. Ето защо, с § 18 ПЗРЗИДЗЕ се предвижда, че тези договори следва да се приведат в съответствие с изменението, като страните сключат анекс, но липсата му не дерогира правилото на ал. 1, т.е. че изкупната цена се определя по чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ. Нещо повече, с ал. 5 изрично е посочено, че разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ не се прилагат по отношение на тези производители, т.е. отпада забраната за промяна на преференциалната изкупна цена за срока на действие на договора за изкупуване на енергия от ВИ. Промяната е в посока намаление на изкупната цена.

            Спорът се свежда до преценката дали държавата, провеждайки политиката си в сектор енергетика, може да измени или отмени дадените привилегии на определени производители на енергия от ВИ, предоставени като мерки за насърчаването им, съответно дали с това нарушава право на частно-правния субект, защитено от правото на ЕС.

            По този въпрос от съществено значение е постановеното по к.д. № 12/2016г. решение № 5/11.05.2017г. на КС, което приема, че не е налице твърдяната противоконституционност на текстовете от § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, нито те противоречат на чл. 63 от ДФЕС. В него се обосновава извод, направен след преценка на нормативната уредба и на решение на СЕС по аналогични случаи, че оспорените текстовете са ясни, точни и непротиворечиви, че съответстват на целите на закона, не нарушават изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и изискването ограниченията в правата да се установяват само при спазване на принципа за пропорционалност и да не се засягат придобити права с ретроактивни мерки.

            Това са принципите, защитени с действащото право на ЕС и на нарушаването на които се основава ищецът.

            Политиката в сектор енергетика на ниво ЕС се провежда въз основа на няколко законодателни пакети с цел намаляване на вредните емисии и ограничаване на климатични промени. Част от него е Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която е инкорпорирана в ЗЕВИ. Начертаните мерки целят постигане на 20 % дял на енергия от ВИ в крайното брутно потребление на енергия в ЕС до 2020г. Тази цел по отделни държави на ЕС варира, като на всяка държава е предоставена широка възможност сама да избира и въвежда механизми за постигането на целта. За страната ни е делът е 16 % и е достигнат през 2012г. Същевременно, поради констатирани от ЕК практики, които не съответстват на целите, на страната ни е дадена препоръка използваните механизми за постигане на националната политика в сектор енергетика да са пазарно ориентирани. Това рефлектира на нормативната уредба в страната. Ако първоначално целта е наложила подпомагане на производителите на енергия от ВИ с пакет от мерки, които се прилагат едновременно, в случая – подпомагане за изграждане на ФЕЦ и преференциални изкупни цени по дългосрочен договор, то след докладите на ЕК за нова регулация държавата ни е предприела корекционни мерки, които целят да не допускат т.нар. двойно подпомагане, т.е. когато разходите на инвеститора се покриват изцяло или частично чрез повече от една мярка. Именно наличието на двойно подпомагане чрез едновременното финансиране на проекти за изграждане на ФЕЦ и дългосрочно изкупуване на произведената от тях енергия на преференциални цени, е мотивирало законодателя да приеме изменението в ЗЕВИ с § 18 ПЗРЗИДЗЕ. Измененията целят пазарно ориентиране на мерките за подпомагане като се избегне прякото финансиране, както и зачитане интересите на крайния потребител, който заплаща крайната цена на продукта. Очевидно при високи изкупни цени на енергия от ВИ и сравнително висок дял на сегмента в общия обем на потребление, цената на ел. енергията за крайния потребител се явява социално неоправдана. Приет е нов подход за определяне на преференциалната цена, като същата е поставена в зависимост от размера на инвестиционните разходи, разходи за присъединяване към разпределителната мрежа, норма на възвръщаемост, структура на капитала, експлоатационни разходи. Основно значение има дали съответната ФЕЦ е изградена със средства от фондове или със собствени инвестиции, като в първия случай няма основание на производителите да се предлагат преференциални цени, защото това би довело до неравно третиране. Тези критерии са водещи и обосновават различна изкупна цена за отделните производители на енергия от ВИ, което цели именно недискриминирането им и поставянето им при равни условия. Ето защо, съдът намира, че не е налице твърдяното немотивирано изменение на закона. То отразява анализите на резултатите от мерките за стимулиране на това производство и интегриране на производителите на зелена енергия, които анализи са залегнали в мотивите към законопроекта. Промяната с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ е поредната, предприемана от държавата за коригиране на деформациите на пазара на електроенергия, констатирано и от ЕК, поради което не може да се сподели виждането на ищеца, че с нея се нарушава правната предвидимост и сигурност. Съдът счита за необосновани доводите за нарушена закрила на легитимни очаквания. Правната сигурност не изключва промени в нормативната уредба на определена категория обществени отношения, които се развиват дългосрочно, когато това се налага от икономическите и социални условия в страната, от които изхожда законодателя при приемането на изменението в ЗЕВИ относно изкупните цени за отделните производители, групирани по обективни критерии. Целта е равно третиране на производителите, обществена оправданост на цената на ел. енергия, конкурентност на пазара в сектора, която е била компрометирана именно поради въведените по-рано насърчителни мерки, които вече са не необходими, като изпълнили своята цел. Ето защо, промените, въведени по този ред, са легитимни, а също и пропорционални. В този смисъл е и тълкуването на правото на съюза, дадено с Решение на СЕС от 15.04.2021г. по съединени дела C-798/18 и C-799/18. Съгласно него правото на съюза допуска прилагането на национална разпоредба, която намалява обема или отменя мерките за насърчаване, които вече са били предоставени чрез закон или по специални споразумения на производителите на енергия от ВИ, когато това отговаря на последователно провежданата политика в сектора и е оправдано от гледна точка на публичния интерес. С оглед изложеното, съдът приема, че не е допуснато нарушение на чл. 20 от ХОПЕС.

            Не е налице допуснато нарушение на чл. 16 от ХОПЕС с направената законодателна промяна. Свободата на договаряне включва свободния избор на икономически партньор, както и свободното определяне на цената за конкретна услуга. Договорът за изкупуване ел. енергия от ищеца обаче е сключен в изпълнение на закон и в него е посочена преференциалната цена на изкупуване по решение на ДКЕВР, т.е. ищецът не е договарял или избирал икономически партньор, нито цената на продажбата, определена от енергиен регулаторен орган. Или, с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ не е допусната намеса в свободата на договаряне и свободна стопанска инициатива по смисъла на чл. 16 от ХОПЕС.

            Не е налице и нарушение на чл. 17 от ХОПЕС, защитаващ правото на собственост. Бъдещ доход може да се смята за "собственост", ако вече е бил реализиран, ако е бил обект на сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. В конкретната хипотеза се отнася до очаквано вземане, а не до реализирано такова и не могат да се споделят доводите, че ищецът е имал оправдано правно очакване да получи определен доход с оглед дългия срок на договора за изкупуване на произведената ел. енергия на фиксирана цена, тъй като трудно защитима е тезата, че инвеститорът не е очаквал, в условията на променящ се пазар, цената да остане непроменена дори и като такава под регулаторен режим. Възможността за промяна е предвидена и в договора с "ЧЕЗ Електро България" АД. "Правото на операторите на фотоволтаични инсталации да се ползват без промяна от насърчения за целия срок на действие на сключените договори за изкупуване, не е придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в член 17 от Хартата" – така в решение по съединени дела С-798/18 и С-799/18.

            Няма въведено обратно действие на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, вкл. несъщинско такова. Макар нормата да засяга възникнали вече правоотношения, то същата не цели преуреждане на същите ex tunc. С нея се въвежда изменение, наложено от променените икономически услови, а действието й е за в бъдеще.

            Въпросите относно наличието на други мерки за пазарно ориентиране на пазара, като се запази изкупната цена по заварените правоотношения, което е в компетентност на държавата, не се обсъжда от съда, вкл. по съображения за тяхната хипотетичност.

            С оглед изложеното съдът намира, че не е налице нарушение на общностното право, осъществено с приемане на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна. Съображенията, изложени по-горе, са относими и към предявените евентуални искове, поради което съдът отхвърля и тях като неоснователни.           

            За пълнота следва да се посочи, че, ако бе установена пълна или частична основателност на иска, доводът за давност би бил неоснователен – поне по отношение на главницата. Това не е периодично вземане – приложима е нормата на чл. 110 от ЗЗД.

            по разноските:

На ответника се дължат разноски - чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.             На основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ се дължи сумата от 360 лева + 180 лева = 540 лева.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ, предявените от „С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. доц. д-р Х.Х., e-mail: ******@gmail.com, срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София 1169, пл. „Народно събрание” № 2, представлявано по пълномощие от М.Т.Г., главен юрисконсулт в Народното събрание, съд.адр.: София, пл. „Княз Александър I” № 1, тел. 02/******, e-mail: tzaneva@parliament.bg tencheva@parliament.bg, иск с пр.осн. чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 221 650,45 (двеста двадесет и една хиляди шестстотин и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки) лева – сбора от възникналата във всяка месечна фактура (59 бр.), издавана от ищеца към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД през периода от м.август 2015г. до м.юни 2020г., разлика в цената за произведена и отдадена електроенергия от ВИ между първоначално определената съгласно действащата уредба цена от 567,41 лева за МВтч и цената от 100,41 лева за МВтч, определена от НС на РБ с приемане на параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015г. в сила от 24.07.2015г., поради наличие на достатъчно съществено нарушение на норми на правото на ЕС; както и сумата от 63 444,74 (шестдесет и три хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) лева, мораторна лихва за периода от м.август 2015г. до 23.07.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, „С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. доц. д-р Х.Х., e-mail: ******@gmail.com, срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София 1169, пл. „Народно събрание” № 2, представлявано по пълномощие от М.Т.Г., главен юрисконсулт в Народното събрание, съд.адр.: София, пл. „Княз Александър I” № 1, тел. 02/******, e-mail: tzaneva@parliament.bg tencheva@parliament.bg, сумата 540 (петстотин и четиридесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е постановено при участие на прокурор по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: