№ 133
гр. гр. Димитровград, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100411 по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът твърди, че по силата и при условията на
Договор за потребителски кредит № FI.***** от 04.10.2016 г., сключен между
„Юробанк България " АА, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Околовръстен пъч" № 260, ЕИК ********* — от една страна и от друга
страна — Г. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, ул. "Ем.Ст." №
***, вх *** ет *** ап. ***, в ]качеството на Кредигополучател, Банката е
предосгавила на ответницата кредит в размер на 10865,20 лв. (десет киляди
осемстотин шестдесет и пет лв., двадесет ст.), като последнага се е задължила
да го върне, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условияга на
процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от същия. В сьответствие с
договора, ответницата е усвоила предоставените от Банката парични средства
от разплащателна сметка с IBAN: ************, разкрата на нейно име при
„Юробанк България А,А. Видно от предсгавеното хъм настоящата молба
банково бордеро №1700249/04.10.2016 г., xoero представяме като
доказателство по делото, средствата по кредита са усвоени в деня на
сключване на договора, изцяло. Към исковата молба прилагаме като
доказателство и Извлечеине от разплагиателната сметка, обслужваща
процест3ия кредит, свидетелстващо както за усвояването на кредита, така и за
движението по сметката през разглеждания период. В чл. 3 от договора,
страинте се съгласяват, че за усвоения кредит Кредитополучагеля дължи на
1
Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтен лтсвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7,616 %. Посочено
е, че за референтен ликвен процент ще се ползва индексът месечен
СОФИБОР (6М СОФИБОР), изчисляван от БНБ. Към даглта на сключване на
договора, Референтния лихвек процент 6М СОФИБОР е в. размер на 0,334 %.
Аължимкге ликви се начисляват от дагага на усвогхване на кредита по
процесния договор, като за начална дагл се счита даглта на заверяване на
банковата сметка на кредитополучателя. От гореизложеното можем да
заключим, че при сключването на договора възнагрдqителната лихва е в
размер на 7,95 % годишно. Тя подлежи на актуализашЗя два пъти годишно,
при условията на чл. 3, ал. 4 и ал. 5 от договора. В чл. 3, ал. 10 от договора
страинте приемат, че посочените лихвени нива са преференциални, спрямо
стандартните на Банката. Като условие за прилагане на преференциалната
лихва страните приемат, че кредитополучателя ще осигурява ежемесечно
посгьпване на трудовото си възнаграждение по сметката, обслужваща
процесиня кредит и ще ползва пакетна програма на Банката. При неспазване
на тези отделин условия, в ал. 2 на чл. 20 от договора страннте уговарят
завишение на преференциалната лихва с 3,5 %. Към исковагл молба
представяме като доказателство Лихвен лист, отразяващ динамиката на
възнаградителната лихва по процесната кредитна сделка. На следващо място,
в чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Доювора за кредит страните изрично са уговорили и
дълхсимостта на такси и комисибни за предоставянето на допълнителин
успуги, във връsка с процесния кредит. В този смисьл следва да посочим, че в
претендираната от ищеца сума в общ размер 545,60 лв. - такси по договора са
включени: □ 10 бр. непогасени месечни такси за обслужваке на
разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, на обща сгойност
35,00 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора; 25 бр. непогасени такси
на обща стойност 345,00 лв., начислеин сьгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, вр.
с Тарифа за таксите и комнсионите на Банката 3 бр. нотариални такси на
обща стойност 165,60 лв. Към настоящагл искова молба прилагаме и моля да
приемете като доказателство по делото Справка „Трансакции", отразяваща
всички начислявани лихви и такси по процесната кредитна сделка. Според чл.
7 от договора, процесният кредит се погасява на анюитетин месечни вноски,
посочени като брой, размер, сьстав и падеж в нарочен погасителен план,
предсгавляващ неразделна часг от дотвора за кредит.При просрочие на
2
дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, Кредитополучателите са се задължили да заплатsrr обезщетение
за времето на забава (мораторка лихва) върху просрочените сумн в размер на
законната лиика за забава, чийто размер се определя от Министерски сьвет
(по арг. от чл. 9 от договора за потребителски кредит). Ответникът не е
изпълнил договорните си задължения по чл. 4, 7 и 8 от процесния договор за
потребителски кредит № FL***** от 04.10.2016 г., а именно: Не е заплатил
на Банката дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и падеж —
сьгласно погасителния план към процесния Аоговор; Не е заплатил
дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените
суми в размер на законната лихва; сьгласно чл. 9; Не е заплатил дължимите
такси, сьгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от договора. Съгласно чл. 14 от договора за
кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по
кредита, Баината може да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем, без да се прекратява действието на договора. Съгласно
договореното в чл. 19 от процесния договор, всички увеАомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма
и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер
или по enewrpouua поща достигнат до адресите на страните, посочени в
началото на договора. На основание чл. 14, вр. чл. 19 от Договора за банков
кредит, поради неплащане в уговорения срок на погаситепна вноска № 6 с
падеж 04.04.2Q17 г. и следващите, съгласно погасителния план кьм Qоговор
за кредит № FL***** от 04.10.2016 г., Банката е обявила предсрочната
изискуемост по кредита, без да се прекратява действието на договора.
Изявлението на кредитора за отнемане на преимущество на срока е
обекгивирано първоначално в нарочна нотариална покана чрез нотариус
Росен Георгиев. № 096 в регистьра на НК с район на действие — РС
Димитровград, изпратена до кредитополучателя на посочения в договора
адрес в гр. димитровград, 1~ на който същият не е открит. Предвид това, за
продължаваке на процедурата по уведомяване Банката изпраща втора
нотариална покана чрез нотариус с район на действие РС София до посочения
в дотвора адрес в гр. София. В случая се касае за т.нар. фингирано връчван-,
като доколкото адресата на нотариалната покана не е открит на посочените в
договора адреси, въпреки усилията на връчителите и направените множество
3
посещения, поканата е счетена за връчена при условията на чл. 19 от договора
на 05.09.2018 г., като това е и датата, която считаме за обявяване на
предсрочна изискуемост на процесното задължение. Във връзка с
гореизложеното следва да уточним, че в състава на претендираните от ищеца
такси по договора са включени 3 бр. нотариални такси на обща стойност
165,60 лв., представляващи разходите на Банката, във връзка с връчване на
поканите до кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост на
кредитното задължение, приложени като доказателство към исковата молба,
подлежащи на обезщетяване, сьгласно чл. 309а, an. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите
са действително заплатени от Банката, като към заявлението са приложени
банкови бордера, удостоверяващи извършените плащания към нотариусите.
Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че
предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков
кредит настьпва, cлeq като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, за което
заявителят трябва да представи доказателства заедно с извлечението от
сметка, считаме че съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост е залължително усповие за защита правата на кредитора.
Предвид това, намираме че разходите по това н’еобходимо уведомяване за
обявяването на изискуемостга следва да са в тежест на неизправната страна,
т.е. на длъжника, поради което сьщите се претендират като такси във връзка с
договора. „Юробанк България АД пристъпи към принудително събиране на
вземаният си по процесния договор, като на 20.05.2019 г. депозира заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2
от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен
лист срещу длъжника, по което е образувано ч. гр. л, 870/2019 г., по описа на
Районен сьд — Димитровград. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника-ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на ocn. чл.
415, an. 1 ГПК заповедният съд указа на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Доколкото ми е известно и към насгоящия
момент задължеинето по процесния договор ne е погасено. Гореизложеното
поражда правния интерес за доверителя ми „Юробанк България" AД от
предявяване на настоящия иск.
Петитум: да постановите решение, с което да приемете за установено по
4
отношение на ответника Г. Т.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ,Димитровград,.
ул. „Е.С." № ** вх. ** ет.** ап. ***, че сьщата има sадължение към
доверителя ми "Юробанк България" АЛ„ ЕИК: *********, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № FL***** от 04.10.2016 г., за следните
суми: 10339,97 лв. (десет хиляди триста тридесет и девет лв., деветдесет и
седем ст.) — главница, ведно със законната лихва от 2019. г. – датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в Съда до окончателно изплащане
на задължението; 1531,69 лв. (хиляда петстотин тридесет и един лв.,
шестдесет и девет ст.) - договорна възнаградителна лихва за периода
04.04.2017 г. — 05.09.2018 г.;1500,44 лв. (хиляда и петстотин лв., четиридесет
и четири ст.) — мораторна лихва за периода 04.04.2017 г. — 2019. г., както и
545,60 лв. (петстотин четиридесет и пет лв., шестдесет ст.) - такси за периода
04.04.2017 г. — 08.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 505/21.05.2019 г., по ч. гр. л. 870/2019 г., по описа на Районен сьд —
Димитровград. В горепосоченото заповедно производство ищецът е сторил
съдебно-деловодни разноски за 278,35 лв. (двеста седемдесет и осем лв.,
тридесет и пет ст.) — внесена държавна такса и 813,53 лв. (осемстотин и
тринадесет лв., петдесет и три ст.) — платено минимално адвокатско
възнаграждение с ДДС. Моля, с оглед даденото разрешение в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г.,
ОСТТК при произнасяне по основателността на предявеният от нас иск с
правно основание чл. 422 ГПК, Съдът да се произнесе и по отношение на
реализираните в хода на заповедното производство разноски. Моля, Съдът да
осъди ответника да заплати и сторените съдебни и деловодни разноскцг по
водене на настоящото производство.
Ответника депозира отговор, чрез назначен особен представител
адв.М.К.-ХАК, в който твърди следното:Нямам възражения по допустимостта
на предявените иск Същите са родово и местно подсъдни на РС
Димитровград . По основателността на исковете правя следните Оспорвам
предявените иск по основание и размер . Считам, че са неоснователни -
изцяло или частично . Оспорвам настьпване на твърдяната предсрочна
изискуемост на банковия кредит , чието връщане ищеца претендира с
молбата си . Обявяването й на длъжника — ответник , което следва да бъде
извършено , за да се приеме , че е налице валидно изменение на договора за
банков кредит , не е надлежно сторено . В исковата молба се твърди , че това
5
е направено , чрез залепване на нотариални покани , но ГПК не предвижда
подобен ред за поканите връчвани от нотариус . Следва да се приеме , че
изискуемостга на вземането на ищеца е настьпила в по-късен момент .Това е
от особено значение за преценка основателността на акцесорните претенции ,
което моля да отчетете , както и да приемете , че включване на разноските от
нотариалното производство в размера на исковата претенция е
неоснователно. При преценка основателностга на исковете и предвид
несъмненото качеството на потребител на ответницата , следва да се
съобразят и особените правила , които ЗЗП и ЗПК въвеждат в нейна защита
.Сключеният договор между ищцата и ответницата по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит ,
поради което за неговата валидност и последици особено значение имат
изискванията на специалния ЗПК . От представения с исковата молба договор
е видно от чл.З ал.8 , че годишния процент на разходите и общата дължима
сума от кредитополучателя са посочени като абсолютни стойности . Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите - кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същия от 10.61°/о . По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт . В ал.9 т.2 от чл.З от договора се сочи , че при процента на
ГПР е изчислен при допускане , че лихвите и други разходи са неизменни
спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане срока на
действие на договора , което е непонятно доколкото в ал.1-5 на чл.З се
предвижда два пъти годишно и съобразно изброени индекси / единия от които
е в евро , а кредита е левов / лихвата по кредита да се променя . Последните
също така са дотолкова обременени от условия и специални знания , че са
абсолютно непонятни за средния потребител .Затова считам , че посочените
клаузи са неравноправни и поставят потребителя в невъзможност да следи
движението на лихвите по кредита .А това пък сочи , че посочената крайна
дължима сума е напълно формална , след като банката изрично си е
осигурила възможност да обоснове нейното увеличение . С оглед изложеното
и предвид безспорното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК считам , че следва да констатирате особената
изначална нищожност на договора за банков кредит и да приемете , при
основателност на претенцията , че подлежи на връщане чистата стойност на
6
кредита , но не и на лихви и други разходи .
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице се
установи следното: Видно от погасителния план към договора за кредит са
погасени Главница - 525,23 лв. - с тази сума са погасени 5 вноски - до
04.03.2017 г. включително и частично е погасена вноската за 04.04.2017 г.
33,23 лв. - договорна лихва - 426,34 лв. - с тазн сума са погасени 6 вноски - до
04.04.2017 г. вмлючително и частично е погасена лихвата за 04.05.2017 г. -
4,37 лв. Погасени са : Главница - 525,23 лв. , договорна лихва - 426,34 лв.
Дължимата лихва е изчислявана съгласно Лихвен лист по сметката на Г.а Т.
Д. за периода от 04.10.2016 г. до 09.05.2019 г., тьй като сьгласно чл. 5 от
Договора за потребителски кредит ГЛП е променян както следва : От
04.10.2016 Г. до 05.02.2017 г. - 7,9500 % От 06.02.2017 г. до 03.04:2017 г. -
7,9390 % От 04.04.2017 г. до 03.08.2017 г. - 11,4390 % От 04.08.2017 г. до
04.02.2018 г. -11,3790 % От 05.02.2018 г. до 14.03.2022 г. -11,2790 %
.Дъджима / неизплатена / възнаградителна лихва -1531,30 лв. за периода от
05.04.2017 г. до 05.09.2018 г. - датата на обявяване на лредсрочната
изискуемост. Съгласно чл. 9 от Договора за периода от 04.04.2017 Г. до
05.09.2018 г. / датата на обявяване на предсрочната изискуемост / Банката е
начислявала лихва за забава върху просрочените главници - законна лихва в
размер на 793,88 лв. Размерът на мораторната лихва върху дължимата
главница 10 33997 лв., изчислена по калкулатора на НАП за периода от
05.09.2018 г. до 08.05.2019 г. е 706,56 лв. Общият размер на мораториата
лихва за периода от 04.04.2017 г. до 08.05.2019 г. е 1500,44 лв. / 793,88 +
706,56 /.Относно начислени такси: Съгласно чл. 5 от Договора.
кредитополучателят заплаща на Банката следните такси и комисионни : 1.
такса за разглеждане на искане за кредит - 300,00 лв., в случая е 290,00 лв.
Тази такса се удържа от главницата при сключване на договора за кредит,
видно от кредитната сметка на длъжника. 2. Месечна такса за обслужване на
разплащателиа сметка в размер на 3,50 лв. В. случая тя не се начислява, тьй
като кредитополучателят се ползва от Пакетна програма на „ЮРОБ.АНК
7
България" АД - застраховка „3ащита на плащанията". 3. Такса за действие
при просрочие в размер от 4,00 лв. до 15,00 лв. в зависимост от дните на
просрочие. / от 2-30 дни - 4,00 лв.; от 31-60 дни - 6,00 лв.; от 61-90 дни - 7,00
лв.; от 91-120 дни - 9,00 лв.; от 121-150 дни -11, ООлв.; от' 151-180 дни -
13,00 лв. и над 180 дни -15,00 лв. /. Видно от движение по кредитна сметка /
трансакции / за периода от 07.11.2016 г. до 08.05.2019 г. по договора за
кредит са начислени 380.00 лв. такси за просрочие.4.Нотариални такси 18,00
лв., платени с Преводно нареждане от 13.02.2018 г. на нотариус Петьо
Петров. 42,00 лв., платени с Преводно нареждане от 13.04.2018 г. на нотариус
Росен Стоименов. 105,60 лв., платени с Преводно нареждане от 23.05.2018 г.
на нотариус Мирослава Димова-Славова. Общо платени такси -165.60 лв.
Всичко дължими такси - 54,60 лв. / 380,00 + 165,60 /.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 870/2019 г. по описа на ДРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
ГПК.По реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, съдът е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК,
с който да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сума по
вземане, произтичащо от банков кредит, съгласно сключен Догoвор за
потребителски кредит № FL***** от 4.10.2016 г., сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Околовръстен път" № 260, ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева - от една
страна и от друга страна – Г. Т. Д., като Банката е предоставила на
8
Кредитополучателя кредит в размер на 10865.20 лв , като
Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от
уговореното в чл. 1 от Договора. В настоящия случай вещото лице в
заключението си по експертизата е категорично, че видно от банково бордеро
№ 1700249 / 04.10.2016 г. за усвояване на кредит Пощенска банка,
понастоящем „Юробанк България" АД е превела на Г. Д. по банковата й
сметка с *********, разкрита на името на ответника при „Юробанк
Българня" АД сумата от 10 865,20 лв. Това е видно и от извлечение от
разплащателната й сметка в ,,Юробанк България" АД. Към Договора за
потребителски кредит е изготвен Погасителен план, съгласно който кредитьт
ще се изплаща на 84 равни месечни вноски по 172,58 лв. всяка, включваща :
главница, договорна лихва и такса / 3,50 лв. /. Вноските ,са дължими на
падежна дата 4-то число на месеца, като първата вноска е на 04.10.2016 г. и
последната на 04.10.2023 г. ГПР по кредита е 10,61 %. Общата сума, която
трябва да върне кредитополучателят към момента на сключване на договора,
видно от Погасителния план е 15 361,60 лв., включваща : главница ;
договорна лихва ; месечни такси и застраховка. Баката е извършвала
автоматично / безкасово / погасяването на вноските на падежната дата чрез
удръжка от разллащателната сметка на длъжника. Видно от движение по
кредитната сметка на длъжника - ,,трансакцни по кредита са погасени суми и
размер на 951,87 лв., от които : главница - 525,23 лв. договорна лихва - 426,34
лв. Банката е удържала и автоматична такса за оценка на
кредитоспособността за ПК в размер на 290,00 лв. Видно от погасителния
план към договора за кредит са погасени : - Главница - 525,23 лв. - с тази сума
са погасени 5 вноски - до 04.03.2017 г. включително и частично е погасена
вноската за 04.04.2017 г. 33,23 лв. - договорна лихва - 426,34 лв. - с тазн сума
са погасени 6 вноски - до 04.04.2017 г. вмлючително и частично е погасена
лихвата за 04.05.2017 г. - 4,37 лв.
Между страните в чл.14 от договора била договорена и изричната
възможност за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от ЗКИ не
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва
да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на
9
предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422 от
ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС. По
делото липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен лично за
волеизявлението на кредитора. Предвид на обусловеността на установителния
иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, от предмета на издадена
заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото
производство има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта /в този
смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. I т.о.ВКС/. Недопустимостта
на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС
/мотиви/, обуславя извода, че исковете за съществуване на вземането следва
да се отхвърлят на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І
ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
Видно от ч.гр.д.№870/2019г. на ДРС, банката е упражнила правото си да
направи целия остатък по кредита за предсрочно изискуем. Безспорно е по
делото, че към 20.5.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК, такова изявление от банката, което да е достигнало до знанието на
длъжника е налице, но едва при изпращането на втора нотариална покана чрез
нотариус Мирослава Димова-Савова, № 621 в регистьра на НК и район на
действие РС София до посочения в договора адрес в гр. София. В т.18 от
цитираното тълкувателно решение се дава разрешение на въпроса за
предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договор за банков
кредит, като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно
нея в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК за вземане произтичащо
от договор за кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или други обстоятелства, след като банката е упражнила
10
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2
ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на
настъпването й играе ролята на падеж, като това е моментът, от който
кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уведомяването
на длъжника представлява елемент от фактическия състав, без който тя не
може да настъпи.Волеизявлението на банката - кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата
на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. В т. 3 на ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на О. на ВКС е прието, че в случай, че
издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се
укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с
нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото
разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава
способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ
за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална
покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на
съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила. В този смисъл
кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,
11
какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса
на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,
който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД). При връчване по възлагане в
посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В конкретния случай и доколкото по делото са представени доказателства за
изпратено до ответника нотариална покана за обявена предсрочна
изискуемост на кредита, то следва да бъдат обсъдени обстоятелствата и
условията, при които е осъществено връчването по отношение на ответника
физическото лице.Както бе посочено по-горе, кредиторът не е ограничен
относно избора на способ за връчване на съобщенията, адресирани до
длъжника, поради което следва да се приеме, че няма пречка уведомлението
за обявена предсрочна изискуемост на кредита да бъде връчено, както чрез
ЧСИ, така и чрез нотариус.Видно от Нотариална покана, адресирана до
ответника, в качеството му на длъжник по процесния договор, връчена при
условията на чл.47 от ГПК, чрез нотариус рег.№621, Район на действие РС-
София Мирослава Димова-Савова, в същата е посочено по кой договор,
сключен с ответника, е настъпила предсрочната изискуемост, общият размер
на задълженията за главница и лихва по договора, направено е ясно,
категорично и недвусмислено изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като датата е посочена тази на получаване на
уведомлението.
При първото връчване на нотариална покана на постоянния адрес на
ответника в Димитровград, в разписка-уведомление от 16.2.2018 г.
връчителят нотариус Р.Стоименов с район на действие РС-Димитровград е
посочил, че адресът е посетен три пъти за месец януари 2018г. и месец
февруари 2018г.Няма данни за съставени протоколи за посещенията на
адреса, но в една единствена разписка от същата дата се сочат датите-23.1, 4.2
и 16.2, като било удостоверено, че на адреса няма кой да получи поканата, по
данни на съседи адресатът бил в чужбина, поради което е залепено
уведомление на метална входна врата и пуснат един екземпляр в пощенска
кутия. С оглед на това, ако съдът приеме надлежно извършена по реда на ГПК
12
процедура по реда на чл.47 ГПК, двуседмичния срок е изтекъл на 2.3.18г.,
след изтичането на двуседмичния срок от залепването на уведомлението и
след като ответникът не са е явил да получи книжата, нотариусът е връчил
същите при условията на чл.47 от ГПК, като в случая датата, от която е приел
поканата и уведомлението за връчени чрез залепване на уведомление е
16.2.2018г.г.При това връчване и от изложените обстоятелства, настоящият
състав достигна до категоричния извод, че връчването осъществено по
отношение на ответника е в нарушение на процедурата по чл.47 от ГПК.
Съгласно чл.45 от ГПК, съобщението се връчва лично на адресата, а съгласно
чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в
нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да
посети съответния адрес няколко пъти и да не го е открил - него или лице,
което да е съгласно да получи призовката съгласно чл. 46 ГПК /в този смисъл
Решение № 829 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г. на ВКС, IV г. о./. При
физическите лица - адресати на съобщението, има задължение за посещение
на адреса в интервал от време около месец, защото отсъствието от адреса,
или заминаването за чужбина за по-малко от месец не ги задължава да
съобщят съдебен адрес - чл. 40 и 41 ГПК /определение № 398 от 03.07.2014 г.
по гр. д. № 2823/2014 г. на ВКС, I г. о./. Еднократно посещение на адреса от
връчителя, не е достатъчно да се счете, че ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намира лице, което е съгласно
да получи съобщението, за да се връчи чрез залепване на уведомление.( В
този смисъл Определение № 72 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2658/2017
г., III г. о., ГК). Съдебната практика не установява точен брой на посещенията
на връчителя, които да са относими към всички случаи на връчване на книжа
чрез залепване. Необходимо е връчителят да удостовери, че е положил
достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира лице, което да
получи книжата. Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се
доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на
адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение и които трябва
да са осъществени в продължение на повече от един месец/в случая е налице
13
само едно удостоверяване и то в разписката на уведомлението с посочен
период на посещения от 23.1 до 16.2/, което е по-малко от един месец. Още
повече, че след като служителят е удостоверил, че последната дата на
посещението на адреса е 16.2.2018г., на какво основание нотариусът е приел и
съответно удостоверил съгласно разписката, че на 14.2.2018г., т.е. преди
датата на последното посещение на адреса в Димитровград е удостоверил
представянето на нотариалната покана пред него от представител на ищеца,
приел е за връчена поканата на 16.2.2018г., като уведомлението е залепено на
16.2.2018г. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като
връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал
адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е
посещавал адреса в рамките на повече от месец по аргумент от чл.41, ал.1 от
ГПК, както и по различно време, включително в обичайното време за
пребиваване на адреса, за да се увери, че лицето наистина не живее на адреса
(Решение №300/04.12.2015 г. на ВКС по гр. д.№5036/2015 г. III ГО, ГК;
Решение №231/15.10.2014 г. на ВКС по ч.гр. д.№4270/2014 г. I ГО, ГК),.
Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с
връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1
ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви
наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на
посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да
получи съобщението.(Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5741/2014 г., I г. о., ГК). Когато при първото посещение на адреса за връчване
връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме
съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там.
Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било
че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги
удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че
ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече.
В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той
трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за
да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не
може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още
едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е
повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя
14
уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва.
(така Решение № 233 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о.,
ГК).
В духа на цитираната по-горе практика и предвид конкретните обстоятелства
по делото и при липса на удостоверяване в разписката същият да е събрал
данни, че лицето не живее на адреса или че временно не пребивава там, както
и в кои моменти може да бъде намерен, то съдът счита, че не са били налице
предпоставките по чл.47, ал.1 от ГПК, поради което и връчването на
нотариалната покана при условията на посочената разпоредба следва да се
приеме за нередовно. Отделно от това няма данни за извършвана справка за
месторабота на ответника.
За продължаване на процедурата по уведомяване Банката е изпратила втора
нотариална покана чрез нотариус Мирослава Димова-Савова, № 621 в
регистьра на НК и район на действие РС София до посочения в договора
адрес в гр. София. При това връчване обстойно изложените мотиви на съда за
наличие на предпоставките, съобразени с приетото от ВКС решение,
уеднаквявящо съдебната практика по отношение на предпоствките за
връчване на съобшеиие по реда на чл. 47 ГПК са налице.Фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането е изискуемо и е възникнало на предявеното основание.(т.18 ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК). Изложеното води
до извода, че по отношение на длъжника е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, обявена от банката, доколкото същата е съобщена
редовно на длъжника. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предпоставките по чл. 418
ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването
на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие "обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3
ГПК. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
15
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.(т.18 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК). Предвид обусловеността на установителния иск
по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, то при предявена
претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по
исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство право.
Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото
такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и
размер съвпадащи със заявеното в заповедното. След като в заявлението въз
основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№870/2019г. на ДРС
заявителя изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е
извлечение от счетоводните книги, то съдът дължи произнасяне по
съществуването именно на това вземане – по размер и основание (настъпила
предсрочна изискуемост). При положение, че предмет на заявлението не са
отделни вноски по кредита, изискуеми и неплатени към датата на подаване на
заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция
по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание,
различно на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл е
Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане.
Относно възраженията на ответника за наличието на неравноправни
клаузи в Договора за банков кредит, същите са основателни. Съдът следва
служебно да следи за нищожност на договора, когато е нарушена норма
предвидена в обществен интерес; когато е относима до формата; когато има
противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза в
потребителски договор (по чл.146 от ЗЗП, в чл.24 от ЗПК). Съгласно
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993г, съдът служебно следи за
наличие на неравноправна клауза и при договорите за потребителски кредит в
частта относно прозрачно изложени основания и метод за промяна на такси,
своевременно уведомяване за промяна на такси и възнаградителни лихви,
относно разбираемо изложен механизъм за изчисляване на такси и
възнаградителни лихви. С оглед представените писмени доказателства, които
по-горе съдът обсъди безспорно се установи, че в процесния договор, на
който ищецът обосновава претенцията си са налице неравноправни клаузи,
16
тъй като нарушени изискванията на ЗПК и добрите нрави, което го прави
недействителен.В тази насока и видно от представения с исковата молба
договор- чл.З ал.8 е, че годишния процент на разходите и общата дължима
сума от кредитополучателя са посочени като абсолютни стойности . Липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите -
кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия от
10.61°/о . По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт . В ап.9 т.2 от чл.З от договора се сочи , че при процента на ГПР е
изчислен при допускане, че лихвите и други разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане срока на действие
на договора , което е непонятно доколкото в ал.1-5 на чл.З се предвижда два
пъти годишно и съобразно изброени индекси / единия от които е в евро , а
кредита е левов / лихвата по кредита да се променя . Последните също така са
дотолкова обременени от условия и специални знания, че са абсолютно
непонятни за средния потребител. С оглед този анализ, съдът приема, че
посочените клаузи са неравноправни и поставят потребителя в невъзможност
да следи движението на лихвите по кредита, което пък сочи, че посочената
крайна дължима сума е напълно формална, след като банката изрично си е
осигурила възможност да обоснове нейното увеличение. Предвид изложеното
и наличието на безспорно нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и съгласно
разпоредбата на чл.22 ЗПК, настоящия състав констатира изначална
нищожност на договора за банков кредит и приема, при основателност на
претенцията , че подлежи на връщане чистата стойност на кредита , но не и на
лихви и други разходи, включително и претендираните и включени от ищеца
разноски от нотариалното производство в размера на исковата претенция като
такси е неоснователно и следва да се отхвърлят. Горните изводи на съда
водят до основателност на претенцията до размера на сумата 10339,97 лв.
(десет хиляди триста тридесет и девет лв., деветдесет и седем ст.) —
главница, ведно със законната лихва от 20.5.2019. г. – датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК в Съда до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
505/21.05.2019 г., по ч. гр. д. №870/2019 г., по описа на Районен сьд —
Димитровград, като претенцията представляваща сумата в размер на 1531.69
лева - договорна възнаградителна лихва за периода 04.04.2017 г. — 05.09.2018
17
г.; 1500,44 лв. (хиляда и петстотин лв., четиридесет и четири ст.) —
мораторна лихва за периода 04.04.2017 г. — 8.5.2019. г., както и 545,60 лв.
(петстотин четиридесет и пет лв., шестдесет ст.) - такси за периода 04.04.2017
г. — 08.05.2019 г., следва да се отхвърли, като неоснователна.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира разноски по делото. По отношение на разноските по
исковете по чл.422 от ГПК в заповедното и исковото производство, съдът
намира, че такива следва да се уважават, съразмерно с уважената част от
исковата претенция или ответникът следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата в размер на 2000 лева-разноски в исковото производство и 811
лева-разноски в заповедното производство.
Ответникът не прави искане в тази насока, същият се представлява в
това производство от особен представител и съдът не следва да се произнася.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Т. Д. от
Димитровград , ул."Е.С." № **, вх.**, ап.**, ЕГН **********, че дължи на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, ЕИК *********,
представлявано от прокурист Милена Ванева и Димитър Борисов Шумаров -
изпълнителен директор, сумата 10339,97 лв. (десет хиляди триста тридесет и
девет лв., деветдесет и седем ст.) — главница, ведно със законната лихва от
20.5.2019. г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в Съда до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 505/21.05.2019 г., по ч. гр. д. №870/2019 г., по описа на
Районен сьд — Димитровград.
ОТХВЪРЛЯ предявения от на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ № 260, ЕИК *********, представлявано от прокурист Милена Ванева и
Димитър Борисов Шумаров - изпълнителен директор против Г. Т. Д. от
Димитровград , ул."Е.С." № **, вх.**, ап.** ЕГН ********** установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК
18
за установяване в отношенията между страните за съществуване на вземане
на банката по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№505/21.05.2019 г., по ч. гр. д. №870/2019 г., по описа на Районен сьд —
Димитровград в размер на 1531.69 лева - договорна възнаградителна лихва за
периода 04.04.2017 г. — 05.09.2018 г.; 1500,44 лв. (хиляда и петстотин лв.,
четиридесет и четири ст.) — мораторна лихва за периода 04.04.2017 г. —
8.5.2019. г., както и 545,60 лв. (петстотин четиридесет и пет лв., шестдесет
ст.) - такси за периода 04.04.2017 г. — 08.05.2019 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Т. Д. от Димитровград , ул."Е.С." № **, вх.**, ап.** ЕГН
**********, да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
ЕИК *********, представлявано от прокурист Милена Ванева и Димитър
Борисов Шумаров - изпълнителен директор, сумата в размер на 2000/две
хиляди/ лева-направени разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковата претенция и сумата в размер на 811/осемстотин и
единадесет/ лева/-разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
870/2019г. по описа на Районен съд-Димитровград, съразмерно с уважената
част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Хасковския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
19