Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.Панагюрище, 20.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 02.09.2019 година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА
АНД № 90/19 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Л.О.И. против НП № *****от *****г.
на Директора на Дирекция „И.Т.” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди)
лева.
Основното възражение в жалбата се
състои в твърдението, че нарушението не е извършено. Твърди се, че лицето, за
което жалбоподателят е санкциониран за това, че го е допуснал до работа без
трудов договор в писмена форма, никога не е бил работник в дружеството. Петима
от заварените на място лица действително били
работници в дружеството, като със същите били сключени трудови договори
по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ за извършване на определена работа на обект на
дружеството в гр. С. (А.Б.) и след приключване на работа били освободени, като
на 18 и 19.09.2018
г. (датата на твърдяното нарушение) били
в полагаем платен годишен отпуск, а от 20.09.2018 г. трудовите им договори били
прекратени.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното
НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрскиятрайонен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „Д.Т.“
ООД е санкциониран за това, че на 19.09.2018
г. в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал
до работа Д.А.И., без сключен трудов договор в писмена форма.
Нарушението било
констатирано на 24.10.2018 г. в ДИТ
Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация на дружеството и
проверка в ИС на ИА ГИТ.
Извършеното
съставлявало нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на
труда, за което на 12.12.2018 г. св. Г. М. съставила против жалбоподателя АУАН,
който бил подписан и получен от упълномощено от законовия представител лице.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП, жалбата против което е процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирано лице и в срок, като относно срочността на
жалбата, съдът е изложил подробни мотиви в протоколно определение от 15.05.2019
г. (л. 47 в делото).
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя Г. М., Д.И., Л.И. и М.П..
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.09.2018 г.
св. Г.М. - инспектор в Дирекция „И.Т.“ гр.Пазарджик, заедно със служители от
Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ и РУО – Пазарджик посетили
детска градина „д.Д.С.“ гр.С.. Повод за посещението на детското заведение бил
подаден сигнал до икономическия сектор в ОДМВР. На място били заварени осем
лица, като петима от тях били служители на жалбоподателя, а останалите трима,
сред които и св. Д.И. нямали активен трудов договор. На лицата били раздадени
декларации за установяване законността на трудови правоотношения при
предоставяне на работна сила, с цел снемане на самоличността им. Било им
указано да ги попълнят. Св. И. попълнил декларацията (л. 26- в делото) като написал
трите си имена, постоянния си адрес и ЕГН. Посочил, че работи във фирма „Д.Т.“
ООД от 19.09.2018 г. като бояджия на обект - детска градина „д.Д.С.“, находяща
се в гр. С.. Посочил, че работното му
време е от 08,00 до 17,00 ч., почивка от 12,00 до 15,30 ч. и че почивният
му ден е в неделя. Посочил, че получава трудово възнаграждение в размер на 510
лв. Освен това св. И. написал обяснение
(л. 46 в делото), в което обективирал, че заедно с останалите заварени на място
лица дошли в гр.С. преди три дни, като още чакали за материали. Скелето още не
било пристигнало и единствената работа, която бил извършил през вчерашния ден
т.е. на 18.09.2018 г. се състояла в къртене на пет броя врати. Посочил, че шефа
му е Л.И..
По делото се
установи по безспорен начин, че въпросният Л.И. не е законовият представител на
жалбоподателя, а друго лице, което има същите лично и фамилно име. Същият беше
разпитан като свидетел, като от показанията му се установи, че се занимава с
организиране на строителни работници. В тази връка се познавал както с
представляващия жалбоподателя, така и с представляващия „В.К.Т.“ ЕООД, което
дружество на 09.07.2018 г. било сключило с Община – С. договор за изпълнение на
СМР, на обект: „Рекострукция, ремонт,
оборудване и обзавеждане на сградата ип рилежакщо дворно място на детска
градина „д.Д.С.“ в гр. С.“. Сключването на договора между Община – С. и „Вал
КоТрейд“ ЕООД било след проведена обществена поръчка, спечелена от дружеството,
което единствено било подало оферта и не било заявило, че при изпълнение на
обществената поръчка ще ползва подизпълнители. Св. Л.И. установи, че през м.
септември 2018 г. В.И. – управител на „В.К.Т.“ ЕООД му се обадил по телефона и
го помолил да му намери работници за изпълнение на поръчката в детската градина
в гр. С.. Св. И. се обадил на свои познати, живущи в област Добрич, сред които
бил и св. И.. Казал им да отидат на място и да огледат обекта, след което
предстояло да сключат трудов договор с „В.К.Т.“ ЕООД за ремонтните работи, а
той щял да ги контролира като технически ръководител. Това обаче не се случило,
поради извършената на 19.09.2018 г. проверка от служители на ДИТ, РУО и
икономическа полиция, при която работниците се уплашили и си заминали за
родните места.
Показанията на
свидетел И. се намират в синхрон с показанията на св. Д.И., който твърди, че заедно
с останалите заварени на място лица отишли в детската градина, тъй като им се обадил, че там има работа.
Единствената работа, която били свършили до проверката се изразявала в демонтаж
на няколко врати, за което помогнали на домакина. Св. И. е категоричен, че не
познава управителя на „Д.Т.“ ЕООД, като написал в декларацията, че работи за
дружеството под диктовката на полицаите. Освен това името на тази фирма му било известно от останалите лица, които били
работили там. Написал, че се бил договорил да работи като бояджия, тъй като
можел да боядисва. Свидетелят е категоричен, че към момента на проверката не
бил вършил никаква работа.
Като свидетел по
делото беше разпитана директорката на детското заведение св. М.П. която твърди,
че била контактувала със св. Л.И. и с лице с малкото име А., които я били
помолили да намери квартира за работниците, които ще доведат. Няколко дни
по-късно въпросният А. довел още седем човека, с които няколко дни нощували в
детското заведение. Единствената работа, която били свършили до проверката на
19.09.2018 г. се изразявала в демонтаж на четири врати, като свидетелката бе
категорична, че това не е било в деня на проверката. Според св. П., св. И. й
казал, че работниците са на „Д.Т.“ ООД.
Няма спор по
делото, че петима от заварените на място лица са били работници в „Д.Т.“ ООД, като със същите били
сключени трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ за извършване на
определена работа на обект на дружеството в гр. С. (А.Б.) и след приключване на
работа същите били освободени, като на 18 и 19.09.2018 г. (датата на нарушението) били в полагаем
платен годишен отпуск, а от 20.09.2018 г. трудовите им договори били прекратени.
Спорно и съществено за решаване на делото е дали св. Д.И., който е бил без
сключен трудов договор е уговорил елементи на трудово правоотношение и с кой точно
работодател. Същият в показанията си установява, че по никакъв начин не е
контактувал с представляващия жалбоподателя и все още не бил уговорял определен
вид работа, възнаграждение, работен режим и т.н. Освен това не бил извършил
никаква работа като бояджия, в какъвто смисъл е попълнената му декларация, а
бил помогнал на домакина само в демонтажа на врати и и то през предходните дни,
което не влизало в предмета на поръчката. В тази си съществена част показанията
на св. И. се намират в синхрон с показанията на св. Л.И. и с показанията на св.
М.П., които също бяха категорични, че работата по поръчката още не е била
започнала, както и че същата била предотвратена от проверката на държавните
органи в лицето на ДИТ, РУО и Икономическа полиция. В същата насока е и
приетото по делото обявление, видно от което договорът е бил прекратен от
Община С., поради това че изпълнителят не бил предприел никакви действия по
изпълнение на договора. Единствено св. М. установи, че заварените на място са
извършвали работа по демонтаж и монтаж на врати, но не можа да установи точно
св. Д.И. каква работа е бил заварен да върши и дали въобще е извършвал такава.
При това положение съдът намира, че нарушението не е доказано. Единственото
доказателство в тази насока е подписаната от св. И. декларация,
достоверността на съдържанието на която се опровергава не само от него, но и от
свидетелите И. и П..
Съпричастността на санкционираното
дружество към обществената поръчка, спечелена от „В.К.Т.“ ООД не бе доказана по
никакъв начин в процеса и не следва от факта, че петима от работниците са били
служители на жалбоподателя, след като се установи по безспорен начин, че на
19.09.2018 г. същите са били в отпуск, след приключен обект в гр. С. и че от
следващия ден трудовите им правоотношения, които са били за определен вид
работа са били прекратени. Безспорно е по делото, че единствената подадена
оферта е била от „В.К.Т.“ ООД, без подизпълнители.
При липса на несъмнена доказаност на възникнало трудово правоотношение
между жалбоподателя и св.Д.И., търговското дружество не е следвало да бъде
санкционирано в качеството си на работодател за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
НП № *****от *****г. на Директора на Дирекция „И.Т.” гр.Пазарджик, с което на „Д.Т.“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Л.О.И., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на
чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: