Решение по дело №34761/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4906
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110134761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4906
гр. С., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110134761 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 327 ТЗ,
вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „М.П.” ЕООД за установяване по
отношение на ответника „А.“ ЕООД съществуването на следните вземания: сумата от
102,23 лв., представляваща задължение по договор за доставка на електрическа енергия от ...
сключен с „Ф. Е.“ ООД - в несъстоятелност, чието вземане е възложено на заявителя с
постановление за възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело № 3343/2017 г. на
СГС, ТО, VІ-19 с-в,, ведно със законна лихва от 25.01.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 30,67 лв. за периода 14.12.2017 г. до 25.01.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.02.2021 г. по ч. гр. д. №
4408/2021 г. на СРС, 36 състав.
Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника, като е придобил вземане към него
въз основа на постановление за възлагане № .../06.01.2021 г., постановено по т.д. №
3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, с което са му възложени вземанията на „Ф. Е.“
ООД (в несъстоятелност), произтичащи от доставка на електрическа енергия. Сочи, че на ...
г. между „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност) в качеството му на продавач и „А.“ ЕООД в
качеството му на купувач е сключен Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, съгласно който
продавача продава активна нетна ел. енергия на цена от 83,00 лв. за МВ/часа, предоставя
услугите „отговорност за балансиране“ и „прогнозиране на потреблението“. Продавача е
доставял ел. енергия за месец 11.2017 г. и 12.2017г., която е фактурирал. Освен стойността
на доставеното количество ел. енергия са начислени и допълнително начисляваните такси и
услуги /които не се включват в цената по договора, но се дължат съгласно действащото
законодателство/ включително акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“. Сочи се, че
изискуемостта на вземанията е настъпила, но ответникът не е заплатил задълженията си.
Тъй като в договора е уговорено плащане в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца
на доставката, ищецът твърди, че се дължи и лихва за забава. Изискуемостта на вземанията
за доставената електрическа енергия настъпила автоматично с изтичане на договорения в
Договора срок за плащане, но въпреки това ответникът на заплатил дължимите суми.
Претендират се разноски. Иска да бъде отхвърлено искането на ответника в заповедното
производство за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител.
Ответникът „А.“ ЕООД оспорва изцяло иска като неоснователен. Не оспорва
сключването на процесния договор, но твърди същият де е прекратен с изтичането на
неговия срок – 30.11.2017г., поради което за м.12.2017г. „Ф. Е.“ ЕООД (н.) не е доставило,
1
респективно фактурирало електрическа енергия Наред с това поддържа да е заплатило
ползваната електроенергия за м. 11.2017г. в размер общо на 2570,78 лв. на 14.12.2017г.
Сочи, че с писмо от 07.12.2017г. било уведомено от „У.Б.“ АД на основание чл. 17 ЗОЗ, че
всички вземания на „Ф. Е.“ ЕООД са заложени в полза на банката. Прави възражение за
изтекла давност. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните, и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 717з ТЗ предпоставя съществуването през исковия период на
облигационно отношение по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент от ... г. между ответника и „Ф. Е.“ ООД /в несъстоятелност/,
реална доставка през процесния период на електрическа енергия на ответника на
претендираната стойност, изискуемост на вземането, придобиване на вземането от ищеца
чрез възлагане в производството по несъстоятелност на продавача на електрическа енергия,
като доказването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца.
По делото е приет като писмено доказателство Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE..../... г., сключен между „Ф. Е.“
ЕООД и ответника. По силата на договора „Ф. Е.“ ЕООД се е задължило да продаде, а
ответникът се е задължил да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измерена
в точките за измерване, в сроковете и при условията, описани в договора, като доставчикът
се е задължил да издава фактура относно дължимото плащане за доставената електрическа
енергия за периода от първо до последно число на всеки месец, в който е извършена
доставка. В чл. 11, ал. 4 страните са договорили, че клиентът се задължава да заплаща
дължимите суми по издадената фактура в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата
е изпратена от търговеца на клиента. Съгласно чл. 18 договорът е сключен за срок от 1
година, като ако в срок до 1 месец преди изтичане на срока му никоя от страните не изпрати
писмено известие за прекратяването му, същият се счита за продължен при същите условия
за всяка следваща година. По делото не е установено в срок до 1 месец преди изтичане на
срока на договора някоя от страните да е изпратила до другата писмено известие за
прекратяването му, поради което и на основание чл. 18, ал. 2 договорът следва да се счита за
продължен при същите условия за всяка следваща година. При тези факти съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за липса на облигационна връзка с „Ф. Е.“ ЕООД
през исковия период.
С Определение № 10838/14.12.2021 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност) в качеството му на
продавач и „А.“ ЕООД в качеството му на купувач е сключен Договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
... г. з срок от 12 месеца, че продавачът е доставил ел. енергия за месец 11.2017 г., която е
фактурирал, както и че с постановление за възлагане № .../06.01.2021 г., постановено по т.д.
№ 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, на ищеца „М.П.” ЕООД са му възложени
вземанията на „Ф. Е.“ ООД (в несъстоятелност), произтичащи от този договор за доставка
на електрическа енергия.

Видно е от Постановлението на л. 5 от делото, че са възложени на ищеца вземания на
„Ф. Е.“ ООД в общ размер на 1 635 182.24 лв. съгласно опис, изготвен от синдика, и пазарна
оценка. В случая изготвен от синдика опис, съставляващ неразделна част от
постановлението, не е представен, а е представена само Пазарна оценка на вземанията на
„Ф. Е.“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на
клиенти, сред които е и вземане на „Ф. Е.“ ООД срещу ответника в размер на 102,23 лв., без
да е посочен конкретен период, за който то се отнася.
Същевременно от представените от ответника и от третите лица „ЧЕЗ Разпределение
2
България“ АД, „Електроразпределение Север“ АД и „ЧЕЗ Разпределение Юг“ АД
документи, преценени съвкупно, се установява, че през част от исковия период – от
01.11.2017 г. до началото на м. 12.2017 г., когато „Ф. Е.“ ООД е напуснало либерализирания
пазар на електроенергия /обстоятелство, което изрично се признава от ищеца е извършвана
по договора реална доставка на електрическа енергия на ответника, като за периода от
01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. е издадена Фактура № ...../30.11.2017 г. – заплатена от
ответника с преводно нареждане от 14.12.2017 г. За последващия период се изяснява, че
доставка до същите обекти на ответника е извършвана на база сключен договор с „Е.М.“ АД
9л. 67).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се изяснява при условията
на пълно и главно доказване дали претендираната сума е дължима от ответника за доставена
електрическа енергия и допълнителни услуги именно за исковия период /при положение че
за част от него е доказано плащане от ответника, а за друга част е установена доставка на
електрическа енергия от трето лице/ или тя касае друг период, респективно има
изравнителен характер. Ето защо предявеният главен иск следва да се отхвърли като
недоказан. При липса на главен дълг следва да се отхвърли и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски
принципно възниква за ответника, но в случая искането му е неоснователно, тъй като не е
доказал извършването на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 717з ТЗ за признаване за установено, че „А.“ ЕООД, ЕИК .....9, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „...“ 79, дължи на „М.П.“ ЕООД , ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. А.П.Ч“ № 45, партер, офис 4, следните суми: сумата от 102,23 лв.,
представляваща задължение по договор за доставка на електрическа енергия от ..., сключен
с „Ф. Е.“ ООД - в несъстоятелност, чието вземане е възложено на заявителя с постановление
за възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело № 3343/2017 г. на СГС, ТО, VІ-19 с-
в,, ведно със законна лихва от 25.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 30,67 лв. за периода 14.12.2017 г. до 25.01.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 02.02.2021 г. по ч. гр. д. № 4408/2021 г. на
СРС, 36 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3