№ 748
гр. Плевен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430105253 по описа за 2024 година
Гр.дело №5253/2024г на ПлРС е образувано по искова молба от Ж. Р. П.,
чрез адв. И. В., против И. С. С., с която е предявен иск по чл. 240, ал.1, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15000лв.- заем. Твърди се, че
страните са бивши съпрузи; гражданският брак е сключен на 06.06.2009г. и е
прекратен с развод по взаимно съгласие въз основа на Решение
№1778/21.05.2023г. по гр. дело 13390/2022г. на РС Варна. Твърди се, че по
време на брака между страните, на 27.08.2020г, ищцата е превела на
ответника, по банков път- в Алианц Банк АД, сума от 15 000лв., с уговорката,
сумата да бъде върната от ответника, в срок до две години. Твърди се, че
сумата от 15000лв. е използвана от ответника за погасяване на негов ипотечен
кредит. Посочва се, че ипотечният кредит на ответника е използван за
закупуване на два офиса в гр. Плевен- на ул. Морава, №21, оф. 2 и на ул.
Родопа, №4; сочи се, че офисите не съставляват СИО и са индивидуална
собственост на ответника. Твърди се също, че ищцата е изтеглила
потребителски кредит за процесната сума от 15000лв, който все още погасява.
Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът И. С. С., чрез адв. А. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, изразява
становище за неоснователност на предявеният иск. Посочва се, че ответникът
е изтеглил два ипотечни кредита- на 15.08.2007г.- за сумата от 28 000 евро и на
1
09.10.2018г.- за сумата от 9500лв. Посочва се, че офисите са закупени от
ответника преди сключване на брака с ищцата. Твърди се, че преведената от
ищцата сума от 15000лв., е използвана изцяло за ремонт на семейното жилище
на страните, находящо се в *** и от ап.3. Не се оспорва факта, че ищцата е
превела сумата от 15000лв., през 2020г, но се сочи, че същата е използвана за
ремонт и подобрения в семейното им жилище. Твърди се също, че между
страните не е имало уговорки за връщане на сумата.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Производството по делото е образувано след отделяне, въз основа на
определение №3814/13.09.2024г. по гр.д.№653/2024г. но ПлРС, на предявеният
иск от Ж. Р. П., чрез адв. И. В., против И. С. С., за заплащане на сумата от
15000лв.- заем, от предявеният иск за делба.
По делото безспорно се установява, че страните са бивши съпрузи, бракът
между които, сключен на 06.06.2009г, е прекратен с решение
№1778/21.05.2023г. по гр. дело №3390/2022г. на РС Варна, по взаимно
съгласие.
По делото между страните няма спор относно факта на извършването на
банков превод - на процесната сума от 15000лв, от страна на ищеца, в полза на
ответника, по време на брака им –на 27.08.2020г, по банков път.
Спорни между страните са въпросите налице ли са заемни отношения
между страните, с предмет- посочената сума.
По делото се установява, съобразно представеното по делото
удостоверение от АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД- л. 159- че ответникът С. е
изтеглил два кредита, от АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, на 15.08.2007г.- въз
основа на Договор за кредит за жилище №25500/15.08.2007г. за сумата от
28 000евро и на 09.10.2018г- въз основа на Договор за кредит за недвижим
имот №76610/09.10.2018г., за сумата от 9500лв. Установява се също, че
задълженията по посочените два кредита са погасени на 04.09.2020г.-
предсрочно. По делото няма спор, че въз основа на отпуснатия кредит от
2007г, ответникът е закупил два офиса- пред брака, които са негова лична
собственост.
По делото се установява също, съобразно представеното по делото
удостоверение от ОББ АД- л. 195- че ищцата Ж. П. е титуляр на банкова
2
сметка, в лева, открита в Банката на 26.02.2019г, от която сметка, на
27.08.2020г, е извършен превод в размер на 15000лв., по банкова сметка, с
получател И. С., с посочено основание „превод, прехвърляне“.
По делото, като свидетели са разпитани лицата *** – баща на ищцата –
сочи, че Ж. П. е изтеглила кредит от 15000лв, през 2021г, които пари е
превела на съпруга си, за погасяване на кредита за офисите, като е имало
уговорка съпругът й И. да й върне парите. Сочи, че причината Ж. да изтегли
кредита е това, че е имала възможност за по- ниски лихви. Посочва също, че
знае, че сумата е използвана за да се погаси задължението му по кредита за
офисите, а след това и за ремонт на жилището им в гр. Варна, който е струвал
2300лв. Свид. С.а- майка на ответника сочи, че знае, че от страна на Ж. е
преведена сумата от 15000лв през 2020 година, като сумата е използвана за
ремонт и обзавеждане на дома им в гр. Варна. Сочи, че не знае и не чувала Ж.
да казва, че иска парите да й бъдат върнати. Сочи също, че тя е дала пари за
погасяване на кредита за офисите.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, като ако не е
уговорено друго, заемателят се задължава да върне заетата сума в течение на
един месец от поканата. По своята правна същност, договора за заем е реален
договор, който се счита за сключен с факта на реалното предаване на заетата
сума, като израз на постигнато между страните – заемодател и заемател
съглашение, по силата на което заемодателят да предаде една парична сума, а
заемателят- да върне същата на падежа, респ. след поканата. Не всяко
предаване на пари или други ценности обаче касае съществуването на договор
за заем между страните. Съществуването на заемни правоотношения подлежи
на доказване, с всички допустими от закона доказателствени средства, в т.ч. и
със свидетелски показания. В настоящият случай, безспорно установен по
делото е единствено факта на предаване –чрез банков превод- на сумата от
15000лв., от ищеца, в полза на ответника, на 27.08.2020г. Недоказани са
останалите елементи от фактическият съставна цитирана норма на чл. 240,
ал.1 от ЗЗД - а именно наличието на уговорка между страните за връщане на
3
сумата, а още по- малко в посоченият от ищеца, в допълнителната му
уточняваща молба, срок от две години. Съдът намира, че е ирелевантно
обстоятелството за какви цели са разходвани тези средства от ответника,
след получаването им, доколкото този факт не подлежи на установяване в
настоящето производство. По делото, твърдения за наличие на уговорка за
връщане на сумата се съдържат единствено в показанията на свидетеля
Петров- баща на ищцата, които съдът не кредитира с доверие, като
заинтересовани. По делото, доказателства за наличие на валидно заемно
правоотношение между страните не са събраха, с изключение на факта на
предаване на сумата от 15000лв, което само по себе си не води до извода, че
сумата е предоставена под формата на заем.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗД, е неоснователен и
недоказан, следва да бъдат отхвърлен.
С оглед на изхода на спора, следва в полза на ответника, да бъдат
присъдени и направените по делото разноски, 1000лв.- адв. възнаграждение,
съобразно представеният списък на разноските. Съдът намира, че направеното
от страна на ищеца възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
процесуалният представител на ответника, е неоснователно. Съобразно
нормата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 МРАВ, при интерес от 10 000 до 25
000 лв., размерът на възнаграждението е 1300лв. плюс 9 % за горницата над 10
000 лв., при претендирано в случая възнаграждение от 1000лв. Същото е
определено под минимума и следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. Р. П., ЕГН**********, от ***, против
И. С. С., ЕГН***, от ***, иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240,
ал.1, от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 000лв.- като предоставен заем на
27.08.2020г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от Ж. Р. П., ЕГН**********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ НА И. С. С., ЕГН***, от ***, сумата от 1000лв.- адв.
възнаграждение.
4
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ОС- Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5