РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. В. Търново, 22.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10047 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от от ***Хр. О., в качеството му на пълномощник на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Решение №421/22.12.2021г. по АД
№428/2021г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
С посоченото
решение състав на АСВТ е осъдил ГД „ИН“ да заплати на да заплати на А.В.В., ЕГН **********, сумата от
2000 лв. /две хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност,
изразяваща се в неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия
/санитарен възел и течаща вода в помещението, един час престой на открито на
ден, проветрение и пряк достъп в килията на дневна
светлина, наличието на
дървеници в спалните помещения/ и нарушена тайна на разговорите с а. при
престоя на А.В.В. в следствения арест в гр. Велико
Търново, в периодите 29.06.2020 г. – 26.08.2020 г., 23.11.2020 г. – 19.03.2021
г., 09.04.2021 г.-12.04.2021 г., 23.04.2021 г. – 26.04.2021 г., 28.05.2021 г. –
31.05.2021 г., 25.06.2021 г. – 28.06.2021 г., ведно със законната лихва от
12.07.2021 г. до окончателното заплащане на сумата; отхвърлили е предявеният
иск като неоснователен в останалата си част до предявеният размер от
10 000 лв. и е осъдил ГД“ИН“ да заплати на ищеца разноски по
производството.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ обжалва решението в частта,
в която е уважен предявеният иск за Счита, че решението е неправилно в тази му
част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствните
правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е
отчел правилно събраните по делото доказателства и е направил изводи в
противоречие с приетата фактическа обстановка; неправилно било прието, че
условията на престой в следствения арест в гр. В. Търново са били влошили
положението на ответника по касация/ищец по първоначалното дело/; не е доказан
фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като неправилно е
приложен чл. 52 от ЗЗД за определяне размер на обезщетението. Моли за отмяна на
решението в обжалваната му част, като претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по касация – А.В.В.,
лично и чрез пълномощникща си по делото *** Бл. З.,
оспорва подадената касационна жалба и моли съда да я остави без уважение. От
пълномощник са ответника се претендира за присъждане на разноски по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за а.урата.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложими в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ
от ЗИНЗС, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд безпротиворечиво
е установил от фактическа обстановка. Прието е било, че А.В.В. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново през следните
периоди: от 28.10.2011 г. до 30.08.2012 г., от 29.06.2020 г. до 26.08.2020 г.,
от 26.10.2020 г. до 27.10.2020 г. /непредявен в ИМ/, от 23.11.2020 г. до
19.03.2021 г., от 09.04.2021 г. до 12.04.2021 г., от 23.04.2021 г. до
26.04.2021 г., от 28.05.2021 г. до 01.06.2021 г., от 25.06.2021 г. до 28.06.2021
г., както и за още два периода след подаване на исковата молба. При престоя на ищеца
в ареста в гр. В. Търново, не му е било осигурено правото на престой на
открито; за доказано е прието твърдението за липса на санитарен възел и течаща
вода в спалните помещения; за основателно е счетено оплакването за липсата на
дневна светлина в килиите, в които ищецът е пребивавал; за доказани твърденията
за наличие на дървеници в килиите, както и за основателно оплакването, че е
нарушена тайната на разговорите на В. с а.. Съдът намерил за частично
основателно твърдението на ищеца за недостатъчна жилищна площ някои от битовите
и санитарно-хигиенните условия, при които е пребивавал в ареста в гр. Велико
Търново в посочените периоди, като същите накърняват правата му по чл. 29, ал.
1 от Конституцията на Република България и респ. е счел, че от страна на
администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" е допуснато
нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС.
Конкретният размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е обосновал с правилата на чл. 52 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, по
справедливост. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е приел, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, възлиза на 2000 лева.
Така постановеното решение е правилно в
обжалваната му част.
От фактическа страна не
е било спорно, че Арестът се намира на третия етаж в сградата на ОД „Полиция”
Велико Търново. В експлоатация е от 1982г. и според изискванията към този
момент килиите са без външни прозорци. Над вратата на всяка килия има прозорец.
Самите врати са масивни и дублирани с решетка, което което позволява да
бъде отваряна масивната врата при заключена решетка. Светлина се осигурява
от луминисцентни лампи и чрез отваряне на плътните
врати на килиите към коридора. Помещенията се проветряват чрез
прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с
площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на два етажа, маса, два стола и
шкаф. Налице е един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и
дезинфекциран. През 2012г. са поставени допълнително тоалетна чиния и писоар.
Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните
се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на
денонощието. Няма практика да се ползват пластмасови бутилки, но такива
задържаните имат право да държат при себе си по др. причини. Мястото на престой
на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с
два прозореца с решетки за проветрение и достъп до
естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в
рамките на работния ден.
При правилно установена фактическа обстановка съдът
обосновано е приел, че условията, при които е пребивавал ответника по касация
са такива, които обуславят неблагоприятно въздействие върху него до степен на
понасяне на неимуществени вреди, подлещажи на
обезщетяване по реда на ЗИНЗС и ЗОДОВ.
От писмените и гласни доказателства е било установено
липсата на естествена
светлина и чист въздух в помещенията на задържаните лица. В решението „Нешков
срещу България“ на ЕСПЧ се посочва, че последните са основни елементи на
живота, до които всеки затворник има право на достъп; нещо повече, отсъствието
на тези елементи създава условия за разпространение на болести и по-специално
на туберкулоза. Следователно това нарушение толкова съществено накърнява
правата на задържаното лице, че дори само неговото наличие води до извод за
нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията. Твърденията на
ответника, че проветрение се извършва чрез отваряне
на прозорци над вратите и плътни врати на килиите, не води до извод за липса на
нарушение, тъй като описаният начин не осигурява достъп до чист въздух – проветрението е чрез коридора. Както прозорците, така и
вратите са към коридора на етажа. Не е доказано и осигуряването на чист въздух чрез
вентилационна система. Предвид заявената година на експлоатация на ареста
1982г. и липсата на данни от свидетелите за наличие на вентилационна система,
съдът намира за недоказано наличието на вентилационна система в помещенията на
ареста. За установяване на осигуряване на чист въздух на задържаните лица,
съдът намира, че ответника следва да представи данни за монтиране на
вентилационна система, с посочване на нейни конкретни характеристики и система
на работа, от които да може да се достигне до непротиворечив извод за
осигуряване на чист въздух на всяко задържано лице с оглед възможността в една
килия да бъдат настанени четири лица. Доказателства в тази връзка не са
представени от ответника, поради което и съдът формира извод за наличие на
нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Липсата
на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на
нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява
нечовешко или унизително отношение към задържаното лице.
Обстоятелството,
че от установените факти съдът е направил изводи, различни от тези на касатора, без да е налице противоречие в установената
фактическа обстановка, не представлява в никой случай нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно
се поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон.
Съгласно
трайната практика на Европейския съд по правата на човека „достъпът до правилно
оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за
запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че
хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си
и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време,
но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна
среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на
възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – Нешков срещу България.
След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата
на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелство представлява
забраненото и от Конституцията на Република България и закона нечовешко и
унизително отношение към задържания, респективно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел
са ирелевантни
за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират
усилията на служителите на ответника да минимализират
вредните въздействия на помещенията, които е извън правомощията им дали да
бъдат експлоатирани като арест или не.
По
отношение на престоя на открито съдът намира, че описаните от свидетелите
условия за престой на открито – стая на друг етаж с прозорци с решетки, не
отговаря на изискванията на закона. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не
по-малко от един час на ден. По аргумент на чл. 240 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица. Престоят на открито означава възможност за задържаните
лице да бъдат извън сградата, под естествени атмосферни условия, с възможност
за подслон ако същите са неблагоприятни. Привеждането от една стая в друга, с
разликата че последната има отварящи се прозорци не е престой на открито. В
решението „Нешков срещу България“ ЕСПЧ приема, че за упражненията на
открито трябва да бъде осигурено достатъчно пространство, като физическите
характеристики на външните съоръжения за упражнения също имат значение. След като
описаното в решението пространство не удовлетворява изискванията на
Конвенцията, то на по-силно основание основание стая
с прозорци също не представлява място за упражнения на открито, което ответника
е длъжен да осигури по силата на българското законодателство и международните
стандарти.
Неоснователно е възражението на касатора за липса на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и липса на
претърпени от ищеца неимуществени вреди с оглед минималния престой от около 19
часа в ареста в гр.Велико Търново. Въпросът с продължителността на излагането
на неблагоприптни условия е разгледан в пилотното
решение по посоченото дело на ЕСПЧ. Именно там се приема, че макар и продължителността на периода, прекаран в
неподходящи условия, да може да се окаже релевантен фактор при преценката на
тежестта на страданията, причинени на задържано лице при тези условия,
относителната краткост на този период не изключва автоматично от обхвата на чл.
3 от Конвенцията. Съгласно съдебната
практика на ЕСПЧ, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл. 3
от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на
пострадалото лице. Следователно в конкретния случай са налице както нарушение
на закона и Конвенцията, така и претърпени от задържания неимуществени вреди.
Последното неконкретизирано оплакване за
необоснованост на съдебния акт, също е неоснователно.
Необосноваността като касационно основание по чл. 209, т. 3
пр. посл. от АПК се проявява в погрешно
формиране на вътрешното убеждение да съда относно
спорните или релевантните за спора факти, поради
което се е достигнало до погрешни
изводи по съществото на спора,
което в случая не е налице. Поради това
съображение необосноваността
е самостоятелно основание за отмяна на
неправилно съдебно решение и същата по никакъв начин
не е свързана и а не може да
бъде свързана с обема или начина
на формулиране /текстово/ на съдебния
акт. Противоречието на направените изводите от фактическа
страна и изведените правни изводи не е необоснованост, а евентуално нарушение
на материалния закон, което в случая, както се посочи не е налице.
По тези съображения решението, в обжалваната му
част, се явява правилно и законосъобразно.
По арг. от разпоредбата на
чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението. Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в
жалбата пороци, поради което настоящият състав на касационната инстанция приема
то да бъде оставено в сила.
Съгласно изхода на спора основателна
се явява претенцията на пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за а.урата. Достатъчни за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА са следните
обстоятелства: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.
36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна, и липсата на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 63д от ЗАНН. В
конкретния случай съдът присъжда разноски в размер на лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.20104г. за минималните
размери на а.ските възнаграждения в размер на 370 лв.
Водим от горното и на основание чл. 285, ал. 1, изр.
второ от ЗИНЗС, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново, тричленен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №421/22.12.2021г. по АД
№428/2021г. по описа на АСВТ.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" да заплати на а. Б.З. *** ЛН:... сумата
от 370 лв./триста и седемдесет лева/,
представляваща а.ско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗА за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.