№ 2682
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110118422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Т. И. М., с която са предявени
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Т. И. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1203,39 лева за главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в ********, за периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., ведно със законна лихва от 03.08.2021г. до изплащане на
вземането, с 311,45 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 19.07.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
ведно с Разпореждане №33677/14.04.2022 г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.дело №45570/2021 г.,
СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Претендира се право на
обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответникът, получи препис от искова молба с приложения на 10.10.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок, чрез особен представител е подал отговор на искова
молба. Оспорва исковете по основание и размер по съображения за липса/недоказана на
облигационна връзка между страните, а представеното заявление за откриване на партида
счита, че не доказва сключен индивидуален договор, доколкото като изявление не е
направено от него. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Счита исковете за
главница за цена на услуга дялово разпределение и лихва за недоказани и неоснователни, за
което излага подробни съображения.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
1
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№125/13.09.2005 г. по нот.дело №693/2005 г. на Нотариус с рег. №30 на НК, съгласно който
ответникът Т. И. М. е придобила правото на собственост върху ап. №В14, находящ се в
********
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът намира, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът
не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал
имота.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
03.08.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013 г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2018 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания, възникнали преди
три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди
03.08.2018 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж.
ОУ на л.60 от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според
чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.03.2018 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, или на 14.05.2018г. Поради това към датата на предявяване на иска вземането за
главница за цена на доставка на топлинна енергия е изцяло покрито с давностен срок, което
обуславя неговата неоснователност, а това отхвърляне и на акцесорната претенция за лихва
за забава. При този изход на спора ищецът няма право на съдебни разноски, а ответникът не
твърди и не доказва да е сторил такива, с оглед процесуалното представителство по реда на
2
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: **********, срещу Т. И. М., с ЕГН:**********, с адрес: ************, по реда
на чл. 422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. И. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 1203,39 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в
********, за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., ведно със законна лихва от
03.08.2021г. до изплащане на вземането, с 311,45 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 19.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, ведно с Разпореждане №33677/14.04.2022 г. по чл. 247 от
ГПК, по ч.гр.дело №45570/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3