Р Е Ш Е Н И Е № 238
Гр. Сливен, 07.06.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Галя Райкова - Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова административно дело № 136 по описа на Административен съд
гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Д.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0804-000157/23.03.2023 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца, с отнемане на СРМПС № ********** и 2 бр. рег. табели № ********. Оспорването намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по
пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт. Оспорващият
излага доводи от фактическо естество, като заявява, че водачът на превозното
средство Д. А. е придобил правоспособност в О. К. В., за което притежава СУМПС. Българското свидетелство е подменил с
б., поради д. си п. т. и съгласно чл. 162 т. 5 от ЗДвП с него можел да
управлява на територията на РБългария. Счита, че в случая липсва предпоставката
по чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, тъй като А. е правоспособен водач. Моли съда
за отмяна на оспорената заповед.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***, който поддържа жалбата
с доводи, идентични с изложените в жалбата и
претенция за присъждане на разноските в производството.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище заявява неоснователност на жалбата, с молба
за нейното отхвърляне.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 23.03.2023 г. около 14:33 ч. в г. С., на б. „Г. Д.“ до Р. п. – С.
полицейски служители спрели за проверка водач на лек автомобил Опел Астра с
рег. № ********, при която установили, че превозното средство е с. на Д.Д.А., а
водачът Д. К. А. управлява с б. СУМПС с номер ****************** кат. „В“. При
извършена справка в АИС - Граничен контрол служителите на МВР установили, че А.
е в. на т. на РБългария на 17.10.2022 г. на А. – С. и няма данни да е напускал
страната. За установеното срещу същия бил съставен АУАН сер. GA, № 912707/23.03.2023
г., според който А. е нарушил чл. 162 ал. 1 от ЗДвП – български гражданин
управлява МПС с ч. н. с., без да е подменено след п. повече от 3 месеца. На
същата дата Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000157, с която по
отношение на с. на превозното средство Д.Д.А. разпоредил прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест месеца, с отнемане
на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ********.
Заповедта била връчена на адресата на 27.03.2023 г. Жалбата срещу
същата е подадена до настоящия съд на 06.04.2023 г.
Към доказателствата по делото е приобщено представено от оспорващата страна
заверено копие от свидетелство за управление на МПС, издадено от О. к. на 26.04.2019
г. с № ******************. Според Справка за нарушител – водач на Д. К. А., срещу
същия за нарушения на ЗДвП са издадени 1 наказателно постановление, 8 фиша и е
приложена една принудителна административна мярка.
Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен
е оправомощил длъжностни лица от структурата на ОД на МВР – Сливен по прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДвП, като в т. 5 от акта е посочен
Началник Сектор „Пътна полиция“ при дирекцията.
По делото е разпитан като свидетел Д. А., който заявява, че докато е р.
във В. през 2019 г. е подменил свидетелството си за управление на МПС с б. Невинаги
на границата р. н. в. и и. от страната, като около Великден п. Р. и личните
карти не били проверени. Ако се ч. в Т., нямало да има проблем, както му заявил
полицейският служител, което било абсурд. Около 18 април вече получил българско
СУМПС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
легитимирано лице - с правен интерес от това производство и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената
заповед е издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД
на МВР – Сливен персонална и материална компетентност. Като издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен валидна,
при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
като неоспорени от страните и съдържанието на оспорената заповед, същата се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като процесуално законосъобразна –
постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Съдът не установи допуснати в хода на административното производство
по издаване на оспорената заповед нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са с характер на съществени такива и да обусловят формирането
на извод за незаконосъобразност на акта на това основание. Фактическите
обстоятелства, обусловили прилагането на принудителната административна мярка,
обективирана в оспорената заповед, са отразени като констатации в АУАН,
съставен на водача, управлявал автомобила на жалбоподателя А., а в ЗППАМ е
налице изрично позоваване на този акт, същият е част от материалите по
преписката, а установяванията в същия съдът намира за доказани, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, според чието съдържание,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че атакуваният
индивидуален административен акт е издаден след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая и обсъждане на събраните по преписката
доказателства. Освен валидна и процесуално законосъобразна, при анализ на
доказателствата и относимите и приложими норми, атакуваната заповед се
преценява и като постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за движението
по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите,
при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. В процесния
случай фактическите предпоставки за издаване на акта са били налице, доколкото
от доказателствата се установява, че управлявалият автомобила на процесната
дата Д. А. не притежава валидно свидетелство за управление. Съгласно посочената
в АУАН като нарушена норма на чл. 162 ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
ч. н. с., когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от К. Ш. в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Според безспорни доказателства, водачът А. притежава СУМПС, издадено
от В. с № ******************, валидно до 25.04.2029 г. Според установяванията в съставения акт (чиято доказателствена сила по
смисъла на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП не е оборена в хода на съдебното дирене),
същият е в. в РБългария на 17.10.2022 г. през А. - С.
В случая, както беше отбелязано, наличието на основанието за
прекратяване на регистрация на МПС по чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП е
обусловено от фактически установено административно нарушение, квалифицирано
като такова по чл. 162 ал. 1 от ЗДвП, описано в АУАН серия GA № 912707 от 23.03.2023
г., извършено с автомобил, с. на
жалбоподателя А.. В акта ясно е посочено, че водачът на МПС го управлява
със СУМПС, издадено от В., както и че същият е в. в страната на 17.10.2022 г.,
установено при извършена справка в АИС на МВР - граничен контрол. Описаният акт
е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на неговите служебни функции
и правомощия и по смисъла на цитираната по – горе норма на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП същият представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК с обвързваща доказателствена сила. Последната не е
оборена от жалбоподателя по реда на чл. 193 ал. 1, изречение първо, във връзка
с чл. 154 ал. 1 от ГПК, като не са оспорени констатациите, нито са ангажирани
доказателства.
С решението за оттегляне на О. К. В. от Европейския съюз и изтичането
на 31.12.2020 г. на т. нар. "преходен период", през който правото на
ЕС продължава да се прилага и спрямо О. к., т.е., считано от 01.01.2021 г. В. следва
да се третира като трета страна – страна извън ЕС и Европейското икономическо
пространство. При тези данни следва да се приеме, че към датата на в. в страната
на водача на МПС, с. на оспорващата – 17.10.2023 г., притежаваното СУМПС № ******************,
издадено от б. в. на 26.04.2019 г. е било валидно за управление на превозно
средство от съответната категория на територията на Република България до 17.01.2023
г. включително, т. е. към датата на извършване на нарушението, за което е бил
съставен АУАН, въз основа на който е приложена принудителната административна
мярка, същият не е имал валидно СУМПС за съответната категория. Следователно,
доколкото фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ се субсумират
от хипотезата на чл. 171 т. 2а б. "а" от ЗДвП и са доказани,
включително и с. на автомобила, при управлението на който е било извършено
нарушението, обжалваният акт е и материално законосъобразен.
Притежаваното от А. свидетелство, издадено във В. не го лишава от
правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява превозно
средство на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по
смисъла на националното законодателство. Следователно, управлението на МПС от
водач в хипотезата на чл. 162 ал. 1 ЗДП
– с ч. СУМПС и след изтичане на тримесечния срок от датата на в. му в страната,
е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да
управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за
управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДП. Удостоверяването на правоспособността
е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на в. на т.
на страната, СУМПС, издадено от В., не съставлява валиден документ,
удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на РБ.
Действията, които е следвало да бъдат предприети от водача при наличието на
хипотеза, нормирана в чл. 162 ал. 1 от ЗДвП са регламентирани в ал. 4 – 7, но
по делото липсват данни това да е сторено от водача А..
Горното мотивира съда да приеме, че издадената и обжалвана в настоящото
съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0804-000157/23.03.2023 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на с. на превозното средство Д.Д.А. е
разпоредено прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок
от шест месеца, с отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ********
е валидна, постановена при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и
неговата цел. Подадената срещу същата жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000157/23.03.2023
г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, с отнемане на
СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ********.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: