РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 09.10.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №4171 по описа за 2017година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е ИМ от „Е.Б.Т.“ЕАД-Пловдив против Н.М.Й..Твърди се, че
ищецът, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и
чл.129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия по чл.43, ал.2 от ЗЕ, за производство
и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.Посочва
се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране, Общите
условия (публикувани и на сайта на дружеството) влизат в сила, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите.Твърди се, че по силата на
Раздел II от Общите условия на „Е.Б.Т." ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР,
„Е.Б.Т." ЕАД е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване.Посочва се, че съгласно чл.153,
ал.1 от ЗЕ, ответникът Н.М.Й., като собственик топлоснабден имот, находящ се в
гр***, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл, 34, ал. 1 от
ОУ, е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия
в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.Твърди се,
че според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията
по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „Е.Б.Т." ЕАД
обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.Твърди се, че в
изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищецът е доставило до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Нелбо" ЕАД, е
разпределил за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и цена за дялово разпределение.Твърди се, че се дължат следните суми
:454,92лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г., лихва върху
главницата в размер на 93,55лв. за периода от 02.01.2014г. до 10.04.2017г.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч.гр.д.№3319/2017г.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в заповедта суми, както и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в
срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№3319/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството
като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№2116/10.05.2017г. спрямо ответника, както следва: 454,92лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г., лихва върху
главницата в размер на 93,55лв. за периода от 02.01.2014г. до 10.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата -11.04.2017г. до окончателното изплащане
на същата,, както и направените деловодни разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.
– 30.04.2016г. за имот в ***.
В срок кредиторът е предявил иск за посочените
суми.
Ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно
уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал
в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил
становище по определението на съда от 03.08.2017г., не изпраща представител в
с.з., за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда
в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че
предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани и следва да
бъде уважени.
При това положение, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по заповедното
производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното
изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив, като се осъди ответника да заплати разноски, направени в
заповедното производство от кредитора в размер на 75лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Н.М.Й., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ
на кредитора „Е.Б.Т.“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК115016602,
следните суми: 454,92лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г., лихва върху главницата в размер на 93,55лв. за периода от 02.01.2014г. до 10.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата -11.04.2017г. до окончателното изплащане
на същата, за които суми е издадена заповед №2116/10.05.2017г. по ч.гр.д.№3319/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Н.М.Й., ЕГН********** ***, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Т.“ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК115016602, сумата общо 175лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Н.М.Й., ЕГН**********
***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.Б.Т.“ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК115016602, сумата общо от 75лв.-разноски по ч.гр.д.№3319/2017г. по описа на
ПлРС.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :