Мотиви към присъда №260009 от 30.06.2021г., постановена по НОХД 66/2020г., по описа на ВТРС.

 

ОБВИНЕНИЕТО е срещу А.Л. /A.L./, с ЦНП ***, с документ за самоличност - лична карта серия *****, роден на *** ***, *****, с адрес *****, гр. Плоещ, ул. „Пенеш Курканул" № 24 и адрес за призоваване в *****, *****, с висше образование, осъждан, разведен, работи като управител на фирма „*****, в това, че на 06.09.2019 г. в гр. Велико Търново, в игрална зала „Мистик" на ул. „Христо Ботев" № 8, при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В.В.В. и В.Т.И., двамата служители на „ПМС" ООД гр. Велико Търново, с което причинил на „ПМС" ООД имотна вреда в размер на 400 лв., престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Предявен е граждански иск от „ПМС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Васил Златарски” № 2, представлявано от управителя П.П.,с процесуален представител адв.М. за сумата от 400 лева /четиристотин лева/, обезщетение за причинените от престъплението по повдигнатото обвинение имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Пртендират се разноски.

Защитникът– адв.Н., счита че единствено спорният, въпрос е, следва ли да бъде призната вина по квалифицирания състав, така, както е повдигнато обвинението, а именно чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК, като намира, че не налице втората предпоставка – случаят  да е немаловажен с оглед размера на вредата. Моли съда  да приеме, че са налице предпоставките за квалифициране на извършеното по  чл. 209, ал. 3 от НК и да наложи наказание при условията чл. 55 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При постановяване на осъдителна присъда, намира че предявеният граждански иск следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.

Производството се развива в отсъствието на подс.Л., на осн. чл.269, ал.4, б.“б“ от НПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Видно от приложените по делото заверени копия на лични документи  подс.А.Л. /Alexandria Lunca/, с ЦНП 17103112931 19, с документ за самоличност - лична карта серия *****, е *****, роден на *** ***, *****, с адрес *****, гр. Плоещ, ул. „Пенеш Курканул" № 24.

Видно от приложената справка за съдимост подс.Л. е осъждан с 2 влезли в сила присъди за извършени измами на територията на Р. България, както следва:

-         С влязло в сила на 29.06.2011 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1496/2011 г. на PC-Русе, Л. е осъден за извършено на 07.04.2008 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК на наказание две години лишаване от свобода с четири години изпитателен срок.

-         С влязло в сила на 07.08.2008 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1358/2008 г. на РС-Ямбол, същият е осъден за извършено на 27.05.2008 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК на наказание три години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок.

От обясненията на подс.Л., дадени в хода на досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното производство, показанията на св.В.В. и В.И.,  се установи, че през  месец септември 2019 г., подсъдимият посетил гр.Велико Търново, където в спечелил известна сума пари в казино. Няколко дни по-късно – на 06.09.2019г., отново посетил града, като също решил да играе в същото  казино „Мистик“, находящо се  на ул. „Христо Ботев" № 8, стопанисвано от „ПМС“ООД. След като приключил игрите и загубил около 200 -300 лева, подс.Л. отишъл до бара в игралната зала и поискал от крупиетата св. В.В. и В.И., да му обменят сумата от 650 евро в български лева. Св. В.И. извадил от касата на дружеството пачка от 1000 лева, която била приготвена за изплащане на печалби, като отброил и още 250 лева, които следвало да добави към цялата сума, която трябвало да заплатят за еврото. Св. В. предал на подс Л.,  пачка с банкноти по 20 лева на обща стойност 1000 лева. Подс.Л. в момента който взел парите незабелязано от двамата свидетели отделил в едната си ръка сумата от 400 лева, като започнал да брои останалата част. В същото време В. извадил да даде на подс Л. останалата част от сумата в български лева до равностойността на 650 евро. Подс.Л., обаче, пожелал да му бъде заплатена цената на валутата в по-едри копюри от 100 лв., но крупиетата не разполагали с такива. Това дало повод на подс.Л. да се откаже от сделката и върнал на крупиетата пачката, с банкноти по 20 лева, от които отделил преди това сумата от 400 лева. И двамата свидетели  по-малко. В. и И. били убедени, че получават пълния размер на сумата от 1000 лева, поради което му върнали 650 евро, които той им бил предал по-рано. След като взел парите, подс.Л.  дал 5 лв. бакшиш на св.В. и бързо напуснал залата.

Св.В. и с.Иванова започнали да  броят парите, които подс.Л. им върнал и св.В. открил, че липсват 400 лева. Веднага потърсили Л., но същият бил вече напуснал залата и не успели да го открият. Веднага уведомили за случилото се Уведомили за случая управителя на игралната зала св. Е.Д., след което подали сигнал на тел. 112. Св.Д. направила веднага ревизия на касата и  броячите на игралните автомати, като установила разлика от 400 лева.  Прегледала записите от охранителните камери в залата и видяла, момента в който подс.Л. отделя част от банкнотите и незабелязано ги прибира в джоба си.

Фактическите констатации съдът изведе от показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, писмените доказателства  и веществените доказателства -  видеозаписът от охранителните камери на игралната зала.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

 С деянието си подс.Л., на 06.09.2019г., в гр.В.Търново е осъществил състава престъплението  по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

От обективна страна,  е  възбудил заблуждение у служител на пострадалото юридическо лице, че при развалянето на сделката по продажба на валута, възстановява цялата получена от него сума в лева, с което мотивирал двамата свидетели, да му върнат от своя страна, пълната сума от 650 евро.

  В следствие възникналото заблуждение, в служителя на ощетеното юридическо лице, са му възстановили пълната сума, водени от невярната представа, че получават насреща еквивалента на своята престация.

Имотната вреда за дружеството е настъпила в момента на извършеното предаване на паричната сума 650 евро, а не по-малка съобразно върнатата сума в лева, като разликата между стойността на  върнатото евро и получената насреща сума в лева възлиза на 400 лева.

 Деянието с оглед размера на причинената вреда, не може да бъде квалифициран, като маловажен, с оглед възраженията в тази насока на защитника адв.Н.. 

От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл и користна цел. Подсъдимият е съзнавал, че чрез действията си ще създаде погрешна представа в служителите на юридическото лице, че има намерение да възстанови пълната сума получена при развалената сделка по обмен на валута. Съзнавал е също, че няма намерение и да върне пълната сума, но въпреки това е преследвал набелязаната цел да мотивира насрещната страна да се разпореди, като му върне пълната заплатена от него цена от 650  евро, а не по-малка сума с оглед задържаната в него разлика от 400 лева. В интелектуалният момент на умисъла възникнал в дееца и била налице и представа, че по този начин ще причини имотна вреда на дружеството, с цел да набави за себе си имотна облага.

С оглед субекта на престъплението, деянието се явява извършено при повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като подс.Л. е бил осъждан за същото престъпление – измама, като въпреки реабилитацията по право, не са изтекли необходимите 5 години, от изтърпяването на предходното,  с оглед нормата на чл.30, ал.1 от НК. Наказанието от две години лишаване от свобода, наложено с влязло в сила на 29.06.2011 г. определение за одобряване на споразумение,  по НОХД № 1496/2011 г. на PC-Русе, е изтърпяно с изтичане на  четиригодишния изпитателен срок – на 29.06.2015г..

При определяне и индивидуализация на наказанието, съдът се ръководи от предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.210, ал.1, т.4 от НК, като индивидуализира наказанието с цел постигане на общата и индивидуална превенция. В конкретния случай, основната цел на наказанието е да окаже превъзпитателно въздействие на подсъдимият и да ограничи възможността му да извършва други престъпни прояви. Това деяние въпреки, че не се явява изолирана проява за личността на дееца, съдът отчита и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – главно с оглед размера на вредата, който макар и не малозначителен, не е особено  висок. 

 Ето защо, съдът счита, че за извършеното престъпление, следва да се индивидуализира наказание лишаване от свобода под средния размер, но над специалния минимум - за срок от една  ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

            Основната цел на така наложеното наказание е оказване на превъзпитателно въздействие и поправяне на подсъдимия. Тъй като е настъпила реабилитация по право на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК,  съдът счете, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, поради което отложи изпълнението на наказанието за срок от пет години.

По отношение на предявения граждански иск.

По делото безспорно се установи юридическия състав пораждащ гражданската отговорност и задължението за заплащане на обезщетение при деликт -  факта на извършеното престъпление, причинната връзка между деянието и настъпилите имуществени вреди. В следствие на деянието на ощетеното юридическо лице „ПМС“ООД, е приченена вреда в размер на 400 лева, пораади което и с оглед задължението по чл.45, ал.1 от ЗЗД,    съдът, уважи гражданския иск,  като осъди подс.Л.  ДА ЗАПЛАТИ на „ПМС“ООД, СУМАТА от 400 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от увреждането 06.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото, с оглед основателността на обвинението, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди   подс.Л. да заплати в полаза на гражданския ищец „ПМС“ООД, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените в наказателното производство разноски – възнаграждение на повереник и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд, сумата от 590.88 лева /петстотин и деветдесет лева и 88 ст./, представляваща направените в наказателното производство разноски, сумата от 50.00 лева /петдесет лева/, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

 

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :