РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Златоград , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100209 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, с цена на иска 5000
лева.
Постъпила е искова молба от КР. КР. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес: **********, чрез адв. Б. К.вписан в АК-С., съдружник в АД „К. и с.“
със седалище и адрес: гр. С. ул. „Д. П.“ № ., ет. . срещу О.З., БУЛСТАТ ., с
адрес: гр. З. ул. „С. С.“ №. представлявана от М. М. Я.- Кмет, с правно
основание чл. чл. 50 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. К. твърди,
че на 17.09.2020 г., около 10,00 ч. – 10,30 ч. се движел в гр. З. по ул. „С.. С.“, в
района на сградите на полицията и „Г.“ и внезапно, както си вървял, улично
безстопанствено черно-кафяво куче, без маркер се спуснало към него и го
ухапало по десния крак в областта на дясната подбедрица. Случилото се го
изненадало, тъй като не е провокирал по никакъв начин кучето, стреснал се и
мястото, където бил ухапан силно го заболяло. Установил, че панталонът,
който носел е скъсан, както и, че кучето му е причинило рана, която кърви.
Притеснил се, да не би кучето да е бясно. Веднага се отзовали хора,
намиращи се наблизо и кучето избягало.
Твърди, че веднага е посетил „Бърза помощ“, където го прегледали,
обработили раната и я превързали, като му поставили необходимите
инжекции.
1
Твърди, че още същият ден е подал в О. – З., Жалба с вх. № .г. с искане
да бъдат взети мерки срещу кучето, което го ухапало, за да не нападне и
други хора. След няколко дни забелязал, че на същото куче бил поставен
маркер от О. - З..
Случилото се е отразено и в местната преса в сайта „24smolian.com“
под заглавие „Бездомни кучета нападат и хапят хора в З.“ от 18.09.2020 г.
Адв. К. сочи, че от Съдебномедицинско удостоверение № 207/2020 г.,
издадено от д-р Н. Д. М. – съдебен лекар, при ухапване от куче на 17.09.2020
г. на доверителят му е причинено: Разкъсно-контузна рана, кръвонасядане
и охлузване на кожата на дясната подбедрица. Съгласно
съдебномедицинското удостоверение „Описаните увреждания са получени
при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният.
Разкъсно-контузната рана е довела до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 ш чл. 129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдания“.
Ищецът оценя причинените му неимуществени вреди на сумата 5000
лв., а именно за телесни повреди и причинен стрес.
Чрез пълномощника си ищецът К. твърди, че съгласно чл. 47, ал. 3 от
Закона за защита на животните, задължението за осъществяване на надзора и
грижите за безстопанствените кучета принадлежи на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.
О.З. е следвало да полага грижи за бездомните кучета към датата на
увреждането му.
Моли съда да постанови решение, с което осъди О. – З. да му заплати
на осн. чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, сумата 5000 лв. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат от претърпяно ухапване от бездомно куче на
17.09.2020 г. в гр. З., ведно със законната лихва от датата на увреждане –
17.09.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и да му
заплати направените разноски по делото.
В съдебно заседание чрез адв. Б. К. ищецът поддържа предявеният иск.
Ответникът О.– З., чрез юрк. Ч..оспорва предявеният иск, като твърди, че
общината е положила необходимите грижи за бездомните кучета.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
На 17.09.2020 г. ищецът КР. КР. К. се движел по ул. „С.С.“ и в близост
2
до сградите на полицията и „Г.“ – З., внезапно бил нападнат от едно бездомно
куче, което било черно-кафяво на цвят. Кучето ухапало К. в задната част на
дясната подбедрица. К. не е дразнел кучето, нито пък е носел храна, заради
която да е предизвикал интереса на кучето. Още същият ден свидетелката Т.
З. чула първо кучешки лай, след това и викове на хора и след пет минути К.
пристигнал при нея като и показал раните си. Раните били две, на десния крак
под коляното в меките тъкани. Виждали се двата зъба на кучето върху меките
тъкани, имало кръв и кръвонасядане и мястото било зачервено. К. се
оплаквал, че много го боли и куцал. След разговора със З. ищецът се отправил
към О.- З.
В жалбата до О.– З., К. изразява опасения, че това куче може да ухапе
и други хора, в т.ч. и деца. Предупреждава също, че има и друго куче, което
гони децата, които карат колела. Инцидентът е отразен и в местната преса.
Когато К.К. се прибрал в дома си десният му крак бил подут, личали
два зъба, като мястото освен, че било подуто имало и синини около раните от
зъби.
Свидетелката Г. Г., с която К. живее на съпружески начала видяла
всичко това, след като му свалила превръзката, която пък му била поставена в
Бърза помощ. Ищецът изпитвал болки, които болки продължили около два
месеца. През този период кракът бил подут, имало и синини. И до деня на
съдебното заседание на 18.01.2021 г., кракът на ищеца се схващал. В
продължение на един месец К. не можел да спи и се стряскал на сън, а след
това стряскането е по-рядко.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Т. З. и Г.Г., които не влизат в противоречия помежду
си, а и с приложените писмени доказателства.
По делото е назначена и изпълнена СМЕ от вещото лице Д-р Т. Ст. Д..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и
пълно. Същото кореспондира с приложените писмени доказателства и
събраните гласни такива.
От заключението на вещото лице се установява, че по време на
инцидента на 17.09.2020 г., на ищеца е причинена разкъсно-контузна рана,
кръвонасядания и охлузване на кожата на дясната подбедрица.
Травмите на К. са причинени от действието на твърд, тъп предмет,
удар или притискане, с или върху такъв. Възможно е травмите да са
причинени от действието на зъби на куче при ухапване. Напълно е възможно
травматичните увреждания да са получени, така, както е отразено в
материалите по делото.
Прогнозата за травмата е оптимистична, много добра. Такива
3
травматични увреждания оздравяват напълно за около 15-20 дни при обичаен
ход на болестта. Няма данни за усложнения. След оздравяване на раната
остава белег за цял живот. Останалите увреждания, освен раната след
оздравяването им не оставят следи.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 50 от
ЗЗД, тъй като чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните, постановява, че
кучета са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на
животните или други лица, които са подписали декларация, за спазване
изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. В по-новата практика на ВКС –
Определение № 619/30.07.2019 г. по гр. д. № 1043/2019 г. III-то Г.О. се
приема, че пострадалият има право да прецени срещу кой от солидарно
отговорните лица по чл. 50 да насочи претенцията си за вреди от вещ. Това
разрешение следва от разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД при възложена от закона
обективна отговорност. В друго свое решение от 2018 г. ВКС приема, че в
конкретния случай отговорността би била по чл. 49, а по чл. 50
отговорността би могла да бъде на собственика на животно, което е питомно
и е причинило вреди.
Настоящият състав на съда намира, че в случая отговорността е по чл.
50, тъй като, както се посочи по-горе бездомните кучета са под надзора и
грижите на общината. В чл. 50 от ЗЗД, е посочено, че за вреди от вещи
отговарят собственикът и лицето под чиито надзор те се намират. В случая
със специален закон – чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, надзорът е постановено да се
извършва от общината.
Предявеният иск е основателен и доказан, но до размера на 4000 лв.
Ищецът по делото, успешно доказва противоправно деяние спрямо
него от вещ (животните са приравнени на вещи), която вещ е следвало да
бъде под надзора и грижите на О.-З.д. Вярно е, че в случая липсва пряк
очевидец на самото ухапване, но са налице множество косвени доказателства
– кучешки лай, суетене на хора, пет минути след това ищецът се оплаква на
свидетелката З. като и показва раната, ищецът посещава О.-З. и подава жалба,
след това посещава и Бърза помощ. Следва също така да се анализира и
факта, че черно-кафявото куче, след това е забелязано, че е чипирано.
СМЕ също е в насока, че получената травма е възможно да бъде
причинена, по описания начин от ищеца.
В случая ответникът – О. – З. не доказва твърдението в отговора на ИМ
и разпределената доказателствена тежест, а именно, че са проведени
мероприятията по чл. 48 и следващите от ЗЗЖ. Съгласно чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ
общината е следвало да вземе мерки за предотвратяване на агресивно
4
поведение на кучетата към хора или животни. Това куче е следвало да бъде в
приют, където чл. 51 от ЗЗЖ допуска да бъде евтаназирано при условията на
чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (животни,
чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на
хората или животните).
Т.е. от всичко гореизложено не се доказва оневиняващо поведение на
О. – З., чрез извършване на съответните мероприятия, какъвто е случаят, дал
повод на ВКС да постанови Решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. 1068/2017
г., IV-то Г.О.
Виновното поведение на О. - З. се извежда от неполагането на надзор
и грижи, по силата на ЗЗЖ.
Налице е вредоносен резултат, който е в причинна връзка с ухапването
от куче, което следва да е под надзора на ответната община.
След като са налице горните условия, то се налага извода, че следва да
се ангажира отговорността на ответната община. При определяне на
обезщетението, съдът следва да спази принципа за справедливост, залегнал в
чл. 52 от ЗЗД, като разяснение при тълкуването му са дадени с т. 2 от
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС.
В случая съдът намира, че сумата от 4000 лв., е справедливо
обезщетение, като се има предвид болките, които К. е изтърпял в момента на
ухапването, както и, че тези болки той е усещал поне един месец след
увреждането. Съдът, отчита и обстоятелството, че и на по-късен етап –
няколко месеца по-късно, кракът му се схваща. Следва да се отчете също така
и стреса, като негативно изживяване след получаване на травмата под
формата на будене вечер от кошмари, заобикаляне на кучета на улицата и т.е.
Следва също да се посочи, че на мястото на раните от двата зъба ще останат
белези, което допълнително създава дискомфорт за ищеца от козметичния
дефект.
Съдът следва да отчете и обстоятелството, че прогнозата от изхода на
заболяването е благоприятна, тъй като в настоящия случай няма данни за
усложнения.
За присъждане на такова обезщетение, съдът взема предвид и
икономическата обстановка в страната и стандарта на живот.
Ответната община следва да понесе и направените от ищеца разноски
по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА, на осн. чл. 50 от ЗЗД, О.– З. БУЛСТАТ ., с адрес гр. З., ул.
„С. С. № ., представлявана от Кмета М. М. Я., да заплати на КР. КР. К., ЕГН
********** с адрес с. Г., общ. М., със съдебен адрес гр. С., ул. „Д. П.“ № .,
ет.., адв. дружество „К. и с.“, сумата 4000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат от претърпяно ухапване от бездомно куче
на 17.09.2020 г., в гр. Златоград, ведно със законната лихва върху тази сума от
17.09.2020 г. , до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от 4000 лв. до 5000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О. – З. да заплати на КР. КР. К., направените разноски по
делото в размер на 1390 лева, за ДТ, адв. хонорар и експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О.с. - С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____________Д.Х.__________
6