№ 1127
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501316 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.257 и следващите ГПК.
Във Варненски окръжен съд е постъпила въззивна жалба с вх.
№91050/13.11.2024г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И.
– ВАК, срещу Решение №3529/10.10.2024г., поправено по реда на чл.247 ГПК
с Решение №880/13.03.2025г., постановени по г.д. №14298/2023г. по описа на
ВРС, ГО, 49 състав, с което е уважен, предявеният от С. Н. А., ЕГН
**********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г., ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН
**********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, В. Г. Й.,
ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН ********** срещу Р. К. Д., ЕГН **********
положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124
ГПК и е прието за установено по отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че
ищците са собственици на 18/24 идеални части от ПИ с пл.№***, площ 863
кв.м., находящ се в гр. Варна, район Младост, местност „П.“, при граници по
скица: ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№****, ПИ с
пл.№***, ПИ с пл.№*** и път, по силата на настъпило наследствено
правоприемство от наследодателя А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на
27.01.1994г., както и на продажба на наследство, обективирана в Договор за
продажба на наследство рег.№1356 от 19.06.2009г. и Нотариален акт от
30.06.2009г. №90, том I, рег. №1469, дело 79, както и на основание чл.537, ал.2
ГПК е отменен КНА №31, том II, per. №1332, дело №199/19.05.2023г. на
Нотариус Веселин Петров, per. №205 НК, район на действие района на
Варненския районен съд, с вх.рег. №14505/23.05.2023 г., акт №164, том
ХХХVII, дело №8509/2023 г. по описа на СлВп - Варна, с който Р. К. Д.,
ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Наум“ № 16 е признат за собственик
1
по давност на ПИ с пл. №*** с площ от 863 кв.м., находящ се в гр. Варна,
район „Младост“, местност „П.“, ведно с всички подобрения и приращения в
него, при граници по скица: ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №***,
ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №*** и път.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът е постановил решение при
свръх петитум, доколкото е предявено искане за отмяна на КНА, с който се
легитимира ответникът, но само в частта, засягаща спорните 18/24 идеални
части от процесния имот, а не изцяло. Твърди се, че решението е недопустимо
и поради това, че в диспозитива му не е посочено придобивното основание, на
което е прието за установено правото на собственост на всеки от ищците,
както и че не са индивидуализирани стойностите на идеалните части,
притежавани от всеки от тях. Допълва се, че тази индивидуализация липса и в
петитума на исковата молба, което се третира като нередовност и се моли
същата да бъде оставена без движение. Конкретизира се, че изготвеният по
делото доклад е непълен, тъй като доказателствената тежест е разпредЕ.
общо, без да се съобразят твърденията на всяка от страните. Насочва се
вниманието към обстоятелството, че в тежест на ищците не е било
разпределено да докажат, че техният наследодател е бил собственик на имота,
както и че следва да оборят констатациите в представения от ответника КНА.
На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд, погрешно и обратно
на изложеното в експертното заключение, е приел, че е налице идентичност
между претендирания от ищците имот и имота, за който се легитимира като
собственик ответникът, с представения по делото КНА. Изтъква се, че
въпреки категоричните констатации на вещото лице за липсата на идентитет
между двата имота, ако съдът не е бил убеден в неговата невярност, то е
следвало да предприеме нужната активност и служебно да назначи
допълнителна експертиза. Въвежда се възражение за нищожност на
извършена съдебна делба по г.д.№4090/1979г. На следващо място се посочва,
че съдът не е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал и се
оспорват изводите, че ищците С. А. и Г. И., притежават съответно 3/24 и 1/24
идеални части. Твърди се, че не са изложени мотиви и за доказаността на
притежаваните от всеки от ищците идеални части, а формално и общо е
възприето, че те притежават общо 18/24 идеални части. Посочва се още, че
дори и да се приеме, че е налице идентичност между двата имота, то съдът е
бил длъжен да обсъди подробно въведеното от ответника възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност. Сочат се и въпроси, по които не е
взето отношение в съдебното решение, въпреки своевременното им
релевиране от страните. В обобщение се иска първонстанционното решение
да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено като неправилно.
Претендират се разноски и се въвежда възражение за прекомерност спрямо
адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищците, подаден чрез
адвокат Р. М., в който се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна,
а обжалваното съдебно решение е допустимо и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено в неговата цялост. Оспорва се изводът на процесуалния
представител на ответника, че в тежест на ищците е било да оборят
констатациите в представения от ответника КНА, доколкото и те се
легитимират като собственици с нотариален акт на техния наследодател.
2
Посочва се, че ответникът не е съумял да докаже твърденията си, че е
придобил имота, въз основа на давностно владение в посочения от него
период. Приема се за правилно крайното решение на съда, че е налице
идентичност между имота, претендиран от ищците и този, за който
ответникът сочи, че е придобил по давност. Намират възражението за
нищожност на осъщественото през 1979г. делбено производство за
преклудирано. Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна въззивна жалба с вх.№3902/15.01.2025г.
срещу Определение №14535/23.12.2024г., постановено по г.д. №14298 по
описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което е оставена без уважение
молбата, подадена от ответника Д., за изменение на решението в частта за
разноските. Моли се определението да бъде отменено и присъдените на
ищците разноски в размер на 3000,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, да бъдат намалени до сумата в размер на 750,00 лева.
Постъпил е и отговор от насрещната страна, в който се моли оспореното
определение да бъде потвърдено.
С Определение №1090/26.02.2025г., постановено по в.г.д. №274 по описа
за 2025г. на ВОС, ГО, V състав, образуваното по подадената от ответника
въззивна жалба е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд
за поправка по реда на чл.247 ГПК на допусната очевидна фактическа грешка
в диспозитива на Решение №3529/10.10.2024г. по г.д. №14298 по описа за
2023г. на ВРС, ГО, 49 състав. С Решение №880/13.03.2025г.
първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на посоченото решение.
С жалба с вх.№29990/01.04.2025г., подадена от Р. К. Д., ЕГН
**********, чрез адвокат Т. И. – ВАК, е обжалвано и Решение
№880/13.03.2025г., постановено по реда на чл.247 ГПК, по г.д. №14298 по
описа за 2023г., в която се посочва, че исковата молба е нередовна, поради
неясен петитум. Именно тази нередовност се посочва като причина за
произнасяне на съда по непредявен иск. Добавянето на правно основание в
диспозитива на решението, постановено по предявения иск по чл.124 ГПК, се
третира не като поправка на очевидна фактическа грешка, а като порок, който
следва да бъде отстранен, чрез провеждането на инстанционен контрол и
обезсилване на постановения съдебен акт. Алтернативно се посочва, че
първата инстанция неправилно е приела, че ищците са установили правото си
на собственост, въз основа на наследствено правоприемство и покупка на
наследство.
Постъпил е отговор от насрещната страна, в който се сочи, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционният съд правилно е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на
останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
3
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
В тази последователност, от събрания доказателствен материал се
установява следната фактическа обстановка:
Видно от представените Удостоверения за наследници, лицата А.М. (Д.)
С., Н. Д. С., К. Д. С., Й.М. С. са братя, а Д.М. П.а е тяхна сестра. На следващо
място се извлича, че лицето А.М., сочен като общ наследодател на част от
ищците в настоящото производство, е починал на 27.01.1994г., а за свои
наследници е оставил:
- децата на своя брат Н. Д. С. (починал на 07.10.1977г.) – ищците Г. Н. И.,
С. Н. А. и лицето С. Н. Д. (починала на 15.11.2015г. и чрез саморъчно
завещание от 05.10.2013г. е завещала цялата си разполагаема част от движимо
и недвижимo имущество, което притежава към момента на смъртта си, на
К.Ж.Н., завещанието е обявено на 18.11.2015г. от нотариус Орлин С. при
ВРС);
- децата на своята сестра Д.М. П.а (починала на 02.07.1978г.) – ищците
П. П. и М. Е.;
- децата на своя брат Й.М. С. (починал на 22.06.1997г.) – Д. Й. С.,
ищецът Ф. Й. Г.;
- децата на своя брат К. Д. С. – Г. К. Д. (ищец) и Р. К. Д. (ответник).
От Нотариален акт за покупко-продажба №160, том II, дело №530/1950г.
по описа на нотариус Стефан Константинов - СОС, се установява, че на
13.05.1950г. Д. С. А. е продал на К. Д. С. (баща на ответника Р. Д.) собствено
си лозе, намиращо се местността „П.“, с площ 2 декара, при граници – Н. Д.,
Г. Д., А. Д., за сумата от 30 000 лева, изплатени напълно на 07.03.1947г.,
нагледно посочено в зелен цвят в комбинирана скица – приложение №5, към
изготвената по делото съдебнотехническа експертиза (лист 234). От
Нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПВННИ №70, том
XV, дело №5169/1965г. по описа на нотариус Стоян Стоянов при ВРС, се
установява, че 27.12.1965г. К. Д. С. е продал, ½ от придобитото от него лозе,
на С. Н. Д. (по мъж – С. Н. А.) – а именно: лозе, намиращо се в местността
„П.“, с площ 1000 кв.м., при граници – Н. Д., Г. Д., А. Д., нагледно посочено в
син цвят в комбинирана скица, с ПЛ №*** по действащия план на селищно
образование „П.“ – КП – 2000 – приложение №5, към изготвената по делото
съдебнотехническа експертиза (лист 234).
От Нотариален акт за покупко-продажба №161, том II, дело №530/1950г.
по описа на нотариус Стефан Константинов - СОС, от 13.05.1950г. се
установява, че Д. С. А. е продал на А. Д. С. собствено си лозе, намиращо се
4
местността „П.“, с площ 1 декар, при граници – Й. Д., Г. Д., Р.П. и К. Д., за
сумата от 15 000 лева, изплатени напълно на 07.03.1947г., нагледно посочено в
зелен цвят в комбинирана скица – приложение №5, към изготвената по делото
съдебнотехническа експертиза (лист 234), пл.№***, предходен номер 532.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №14, том XXIII,
дело №8202/1994г. по описа на нотариус В. С. при ВРС, на 26.05.1994г., след
смъртта на А. Д. С., настъпила на 27.01.1994г., неговите наследници – К. Д. С.
(баща на ответника), Й. Д. С., Г. И., С. А., С. Д., А. П., М. Е., П. П. продават на
А. Г., придобитите им по наследство имоти, включително и лозе, с площ 1000
кв.м., находящо се в землището на град Варна, зона за земеделско ползване,
местността „П.“, съставляващ имот с ПН 532 по КП-1983г., при съседи Ю. Д.,
Г. Д., Р. П., К. Д.. След което този имот се продава от А. Г. на ищеца В. Г. Й. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №49, том XXXIV,
нотариално дело №12542/1994г. по описа на нотариус Стоянов при ВРС.
От Нотариален акт за покупко-продажба №162, том II, дело №530/1950г.
по описа на нотариус Стефан Константинов - СОС, се установява, че
13.05.1950г. Д. С. А. продава на Й. Д. С. собствено си лозе, намиращо се
местността „П.“, с площ 1 декар, при граници – от двете страни Н. Д., А. Д., Г.
Д. за сумата от 15 000 лева, изплатени напълно на 07.03.1947г., нагледно
посочено в зелен цвят в комбинирана скица – пл.№712, приложение №5, към
изготвената по делото съдебнотехническа експертиза (лист 234). От
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №191, том VIII, дело
3549/1972г. по описа на нотариус Стоян Стоянов при ВРС, от дата 15.08.1972г.
се установява, че Й. Д. С. е продал на П. С.Т. собствено си лозе, намиращо се
местността „П.“, с площ 1 декар, при граници – от двете страни Н. Д., А. Д., Г.
Д. за сумата от 15 000 лева, изплатени напълно на 07.03.1947г. След което с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №15, том 4, рег.№6385, дело
№559/2006г. по описа на нотариус Орлин С. при ВРС, от дата 23.11.2006г. се
установява, че П. С.Т. и В.С.Т. даряват на сина си – Б. П. Т., следния недвижим
имот, придобит по време на брака им – лозе, с площ 1000 кв.м. по документ за
собственост, по скица – 959 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен №712,
по действащия план на селищно образование „П.“ – КП – 2000, при граници –
път, имот с ПН №713, имот ПН №716, имот с ПН №***, имот с ПН №***,
нагледно посочено в син цвят в комбинирана скица – приложение №5, към
изготвената по делото съдебнотехническа експертиза (лист 234).
От Нотариален акт за собственост по давност №59, том I, дело
№132/1972г. по описа на нотариус Д. Тодоров при ВРС, от 07.01.1972г. се
установява, че К. Д. С., А. Д. С. и Й. Д. С. са признати за собственици на
основание наследство и давностно владение на имот – хавра, с пространство
от 2000 кв.м. и лозе с пространство от 1200 кв.м., в местността „П.“, при общи
граници – В.Я.М., Д. С. Д., Н.В., В.Р.П., М.М. И. и С. Н., нагледно посочени в
червен цвят в комбинирана скица – приложение №5, към изготвената по
делото съдебнотехническа експертиза (лист 234).
От искова молба с вх.№4090/20.12.1979г., подадена от К. Д. С. се
извежда, че същият е отправил искане до съда да се подели по съдебен ред,
притежаваният в съсобственост от него, А. С. и Й. С. имот, находящ се в
землището на град Варна, местността „П.“, а именно – лавра, с пространство
от два декара и лозе с пространство 1200 кв.м., при общи граници: път, В.П.,
5
Д. С., Н.В., В.Р., М. И., С. Н..
С Решение от 29.01.1980г., постановено по г.д.№4090/1979г. е допуснато
извършването на съдебна делба на лозе от 3200 кв.м., находящо се в
местността „П.“, в землището на град Варна, при граници: път, В. Янчева, Д.
С., Н. ВасИ., В. Р., М. И., Ст. Н., между съсобствениците К. С., А. С. и Й. С.
при равни квоти.
Видно от протокол от 09.04.1980г. от провело се открито съдебно
заседание по дело №4090/1979г. по описа на ВРС, VIII състав се установява,
че е одобрена постигнатата между К. Д. С., А. Д. С. и Й. Д. С. спогодба за
делба на притежавания от страните имот, като въз основа на изготвената по
делото експертиза и скица към нея се обособени три дяла, разпределени
между страните, както следва:
К. Д. С. получава дял трети по заключението на вещото лице (лист 174),
представляващ – лозе – хавра, с площ 1200 кв.м., находящо се в
землището на град Варна, местността „П.“, при граници: път, В.Я., К. Д.,
А. С..
А. Д. С. получава дял втори от заключението на вещото лице (лист 174),
състоящ се от хавра, с площ 1000 кв.м., находящ се в землището на град
Варна, местността „П.“, при граници: път, Й. С., Ст. Н.в, К. Д. и К. Д. С..
Й. Д. С. получава дял трети от заключението на вещото лице (лист 174),
състоящ се от хавра, с площ 1000 кв.м., находящо се в землището на град
Варна, местност „П.“, при граници: път, наследниците на В. Р., Й.ка В., Е.
С.а и А. С..
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №114, том XIV, дело
№4123/1993г. по описа на нотариус Д. С. при ВРС, се установява, че на
10.05.1993г. К. Д. С. дарява на сина си Р. К. Д. 600 кв.м. ид.ч. от лозе, цялото с
площ 1200 кв.м., находящо се в землището на град Варна, местността „П.“,
при съседи: път, В.Я., С. С., А.М.. А с договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот №105, том II, рег.№2153, на 04.06.2009г. имот с
ПН ***, намиращ се в град Варна, с.о. „П.“, с обща площ 2380 кв.м., при
граници: път, имот с ПН 696, 703, 701, ***, ***, К. С. и Р. Д. прекратяват
съсобствеността, като К. С. получава дял първи – представляващ имот с площ
1000 кв.м., при граници – запад – имот с ПН 696, на север – имот с ПН 696 и
703, на изток дял втори и дял четвърти от имот ***, на юг път и имот 9524, Р.
Д. получава дял втори – имот с площ 600 кв.м., при граници север – имот 703,
на изток – дял първи от имот ***, на юг – дял първо и дял четвърти от имот
***, на запад дял първи от имот ***. В общ дял на К. С. и Р. Д., при квоти ¾ за
К. С. и ¼ за Р. С., се разпределя дял четвърти – представляващ път с площ 180
кв.м., при граници и съседи – север – дял втори и дял трети от имот ***, на
изток – имоти ***, 701 и път 9534, на юг – имот *** и път 9524, на запад – дял
първи от имот ***.
След което с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №130, том
III, рег.№3732, дело 433 от 2009г. по описа на нотариус Диана Бейлерян при
ВРС, се установява, че на 02.10.2009г. К. С. дарява на дъщеря си Г. К. Д.
поземлен имот с ПН 1462 по плана на селищно образование „П.“, идентичен
на част от имот с ПН ***, по предходен план на града и дял трети от
документи за собственост – договор за доброволна делба, вписан на
15.06.2009, с площ 600 кв.м., при граници – ПИ 1461, 703, 701, ****, заедно с
6
подобренията и приращенията в имота, както и ¼ идеална част от собствените
си ¾ идеални части от поземлен имот с ПН **** по плана на селищно
образование „П.“, идентичен на част от имот *** по предходен план на града и
на дял четвърти от документи за собственост – договор за доброволна делба,
вписан на 15.06.2009г., предназначен за път с площ 180 кв.м., при граници -
ПИ 1460, ****,****, *** и ***. Видно от приложената комбинирана скица,
приложение №5, имотите, предмет на посочените разпоредителни сделки, са
идентични с получения от К. С. дял III от одобрената от съда спогодба.
От нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №110,
том V, рег.№9525, дело №505/2002г. по описа на нотариус Диана С. при ВРС,
се установява, че дъщерята на Й. Д. С., Ф. Й. С.а дарява на дъщеря си В. Г.а Г.
½ от овощна градина, цялото с площ от 1000 кв.м., представляваща
земеделска земя, находяща се в град Варна, местност „П.“, съставляваща
поземлен имот №*** по плана на селищно образование „П.“, при граници на
целия имот: ***********, ***. А от постановление за възлагане на недвижим
имот от 15.06.2004г. по изпълнително дело №3067/2004г., другата ½ идеални
части от посочения имот, принадлежащи на сина на Й. Д. С. – Д. Й. С. са
възложени на лицето С.С.К.. Видно от приложената комбинирана скица,
приложение №5, имотът, предмет на посочените разпоредителни сделки, е
идентичен с получения от Й. С. дял I от одобрената от съда спогодба.
На следващо място от приобщените писмени материали – жалба от К. Д.
С. и писмо с вх.№ЗАО29931/18.07.2008г., издадено от директор на дирекция
„АГУП“ при Община Варна, се установява, че в подадена от К. Д. С. жалба
срещу Заповед №3372/30.12.2005г. на кмета на община Варна, с която е
разрешено на собственика на имот №*** и имот №*** право на преминаване
през имот с пл.№***, молителят посочва, че имот с пл.№*** е наследен от
него и други лица от техния общ наследодател - А. С..
Установява се още от Договор за продажба на наследство от 19.06.2009г.
и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №90, том I, рег.№1469,
дело №79/2009г. по описа на нотариус Юлия Костадинова при ВРС, че на
19.06.2009г., ищецът Г. Н. И. е продала на В. Г. Й. цялото си наследство,
останалo й от чичо й А. С., а на 30.06.2009г. В. Г. Й. е признат за собственик, в
условията на семейна имуществена общност на следния недвижим имот,
придобит чрез договор за продажба на наследство от 19.06.2009г., а именно:
1/12 и.ч. от имот ПИ с ПН ***, целият с площ 863 кв.м., находящ се в град
Варна, район „Младост“, местност „П.“, при граници по скица: ПИ с пл.№***,
***, ***, ***, ***, ***.
Видно от Нотариален акт за удостоверяване на правото на собственост
върху недвижим имот придобит по давност №31, том II, рег.№1332, дело
№199/2023г. по описа на нотариус Веселин П. с район на действие ВРС, се
установява, че на 19.05.2023г. Р. К. Д. е признат за собственик на ПИ с ПН ***,
целият с площ 863 кв.м., находящ се в град Варна, район „Младост“, местност
„П.“, при граници по скица: ПИ с пл.№****, ****, ***, ****, ***, *** и път.
Видно от Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот
№130, том III, рег.№2809, дело №450 от 2023г. по описа на нотариус Веселин
Петров с район на действие ВРС, се установява, че на 09.10.2023г. Р. К. Д.
дарява на Д. Й. С. 143 кв.м. и.ч. от ПИ с ПН ***, целият с площ 863 кв.м.,
находящ се в град Варна, район „Младост“, местност „П.“, при граници по
7
скица: ПИ с пл.№****, ****, ***, ****, ***, *** и път.
Съдът кредитира и останалите писмени материали, въз основа, на които
вещото лице е изградило изводите си относно границите и съседите на
процесния имот.
Тук е мястото да бъде обсъдената и изготвената в хода на
първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, която
съдът кредитира с доверие. Боравейки с надлежно събрани писмени
материали, обективиращи хронологично историята на процесния недвижим
имот като граници, площ, съседи и лица, за които са съхранени данни, че са
притежавали вещни права върху тях, вещото лице дава обоснован, пълен и
обективен отговор на поставените му въпроси, поради което и съдът не
намира причина да се съмнява в обективността на заключението и използва
същото при изграждане на изводите си по фактите.
Видно от посоченото експертно заключение, се извежда, че процесният
недвижим имот, а именно: поземлен имот с ПЛ ***, с площ 863 кв.м., находящ
се в град Варна, район „Младост“, местност „П.“, при граници по скица: ПИ с
пл.№****, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ
с пл.№*** и път, съответстващ на ПИ 534 по КП от 1983г., претендиран от
ищците, е идентичен на описания имот в КНА, с който се легитимира
ответникът Д. за собственик, както и е идентичен с имота, описан в
нотариален акт, с който ответникът дарява 143 кв.м и.ч. от него на лицето Д.
Д.. Извежда се още, че имотът е идентичен и с имота, описан в нотариалния
акт, с който ищците В. Й. и А. Й. са придобили 1/12 и.ч. от него. Установява
се, че описаният имот е идентичен и с дял II от сключената и одобрена от съда
спогодба по г.д.№4090/1979г. Установява се, че за територията, в която попада
имотът, първият кадастрален план е изработен през 1983г., а вторият и
действащ към момента е одобрен със Заповед №РД-02-14-416/06.03.2000г. на
МРРБ.
Съдът кредитира експертното заключение и в точка 4. Вещото лице е
обосновало извода си на обстоятелствата, че е налице непълнота относно
информацията, касаеща собствеността на съседните на процесния имот
парцели, както и наличието на Нотариален акт за покупко-продажба №160,
том II, дело №530/1950г. по описа на нотариус Стефан Константинов – СОС,
които изводи следва да бъдат преценени не само от фактическа, но и от правна
страна.
От експертното заключение се извлича, че между имотите описани в
нотариален акт №59, том I, дело №132 от 07.01.1972г. по описа на нотариус Д.
Тодоров при ВРС, съгласно който К. Д. С., А. Д. С. и Й. Д. С., с който са
признати за собственици на основание наследство и давностно владение на
имот – хавра, с пространство от 2000 кв.м. и лозе с пространство от 1200
кв.м., в местността „П.“, при общи граници – В.Я.М., Д. С. Д., Н.В., В.Р.П.,
М.М. И. и С. Н., нагледно посочени в червен цвят в комбинирана скица –
приложение №5, към изготвената по делото съдебнотехническа експертиза
(лист 234), и имота, за който е допусната и извършена съдебна делба е налице
несъответствие в границите и площите.
В хода на първоинстанционното производството вещото лице
доуточнява, че площта на имотите, за които реално е одобрена съдебната
8
спогодба, възлиза в размер на около 4000 кв.м., а съгласно нотариалния акт,
имотът, който е бил допуснат до делба, е бил с площ от 3200 кв.м.
На следващо място, от комбинираната скица се извежда, че при
извършване на делбата и одобряване на постигната между страните спогодба,
процесният имот *** е бил определен като дял II. В експертното заключение
са посочени съседите по нотариалния акт и тези по одобрената спогодба, като
видно от приложение №5 към експертизата, се извежда съответствие в
следните граници: източната граница и по нотариален акт от 1972г. и по
извършената делба съвпада и това е имот *** – С. Н. А. и имот *** – А. Д. С.,
северната граница също съвпада – имот 696 В.М., както и част от южната
граница – имот *** – В.П.. С оглед горното съдът намира, че изводите на
вещото лице са изведени на основание наличната документация, която обаче
не би могла да установи всички промени настъпили в собствеността и
владението на съседните на процесния имот, парцели, а установените разлики
касаят въпрос, който следва да бъде преценен от правна страна, доколкото е
налице съответствие в три от границите, достатъчни да се достигне до извод за
идентичност между имота, за който е допусната делба и имота, за който
реално е осъществена такава.
Съдът кредитира експертното заключение и в частта, в която вещото
лице описва процесния имот и неговите характеристики, доколкото вещото
лице възпроизвежда, придобитите от него лични възприятия, формирали се
след осъществения от него оглед и геодезични измервания, от които се
установява, че имотът не е ограден изцяло, а на места е ограден от оградите на
съседните имоти. Описано е, че има овощни дървета, над 30 годишни, а в по-
голямата си част се ползва като паркинг и път.
Показанията на разпитаните в хода на производството свидетели
кореспондират на изведеното в експертното заключение, касаещо външните
белези на имота, както и неговото предназначение. В тази насока съдът
кредитира показанията на свидетелите Ж.С., И.Ж., С.Г., Г. И., П. П., които с
утвърден спомен описват имота. Идентично свидетелите сочат, че имотът се
намира непосредствено пред парцела, в който се намира къщата, в която живее
ответникът Д. и е граничещ с парцела, притежаван от ищците В. и А. Й.и,
което се извлича и от комбинирана скица с приложение №5, към
съдебнотехническата експертиза. Сочат също, че парцелът е с правоъгълна
форма, ограден от оградите на съседните имоти, със свободен достъп от
едната му част, от която е обособен път, както и пространство, което се
използва за паркиране на автомобили. Допълват, че пътят в едната част е
асфалтиран, а в останалата е насипан с чакъл и пясък, а около него има тревна
площ, както и стари овощни дървета.
Относно стопанисването на процесния имот, свидетелите Ж.С., И.Ж. и
Н.Н., споделят личните си възприятия през годините, като изнесената от тях
информация се припокрива. Същите споделят, че имотът се използва свободно
за паркинг, както и чрез него се осигурява достъп до имотите на ищците В. Й.,
А. Й. и С. А.. И тримата разказват, че живеят в близост до процесния имот и
се познават с ищеца Й., към който имот се осигурява достъп. Допълват, че
имат лични възприятия от около 2007г. и знаят, че ищецът Й. е купил част от
имота, за да може безпроблемно да го използва, но не са запознати някой да се
е афиширал за негов собственик, а са го възприемали като общо пространство,
9
предназначено за път и паркинг.
Съдът кредитира и останалите свидетелски показания. От своя страна
свидетелят С.Г. сочи, че познава ответника Д., описва разположението на
неговия имот спрямо процесния, както и споделя, че паркингът се използва от
живущите в съседните къщи, а ответникът го е стопанисвал, като има спомени
от 2012г. Конкретизира, че ответникът е поддържал тревните площи,
овощните дръвчета, постепенно е бетонирал пътя, заедно с други съседи, а за
имота е споделял, че е наследствен от неговия баща. Идентично и в
показанията на свидетеля Г. И. се извлича, че имотът е наследен от ответника
от неговия баща – К. Д., и още приживе на баща му, заедно са поддържали
мястото, засели са овощни дървета, а с помощта на съседа му са бетонирали
част от пътя. Свидетелят И. допълва, че не е виждал в имота сестрата на
ответника или други лица, освен живущите в близост, които паркират
автомобилите си там. Опора в показанията на свидетелите Г. и И. се открива
и в показанията на свидетеля П. П., която също описва, че от познанството си
с ответника от преди около 15 години, знае, че имотът му е наследствен, от
неговия баща и го стопанисва като поддържа плодните дървета, засипва
неасфалтираната част от пътя с пясък, коси тревната площ, а преди около две
години заедно със съседа му са го бетонирали.
Съвкупно разпитаните свидетели описват, че свободно може да се
преминава през имота, както и да се паркира на обособената за това част, като
не е имало ограждения или лица, които да възпрепятстват използването му.
Други относими доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическата страна, съдът намира от
правна страна следното:
Уважаването на положителен установителен иск за собственост по
чл.124, ал.1 ГПК е обусловено от провеждането при условията на пълно и
главно доказване, че правото на собственост съществува на соченото в
исковата молба придобивно основание. В настоящия случай като придобивно
основание на идеални част от процесния имот, ищците С. А., Г. И., Ф. Г., Г. Д.,
М. Е. и П. П., сочат наследствено правоприемство от техния общ наследодател
А.М.С., починал на 27.01.1994г., който от своя страна е придобил имота по
силата на съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 09.04.1980г. по г.д.
№4090/1979г. по описа на ВРС, VII състав, а ищците В. Й. и А. Й. по силата на
Договор за продажба на наследство от 19.06.2009г. и нотариален акт №90, том
I, рег.№1469, дело №79 от 30.06.2009г. на нотариус Юлия Каменова
Костадинова, рег.№434, район на действие ВРС. Горните твърдения на
страните обуславят и наличието на правен интерес от предявяване на
положителния установителен иск, доколкото насрещните страни в
производство заявяват несъвместими претенции към процесния имот.
За да бъдат уважени, предявените от ищците искови претенции,
доколкото част от тях се позовават, че са собственици на настъпило
наследствено правоприемство, то същите следва, в условията на пълно и
главно доказване, да установяват, че техният праводател А. С. е бил
собственик на спорния имот.
Съдът приема, че бе доказано, че правата върху имота в полза на общия
наследодател на част от ищците, произтичат от извършената съдебна делба
10
чрез спогодба, одобрена с протоколно определение от 09.04.1980г. по г.д.
№4090/1979г. по описа на ВРС, VII състав, съгласно която А. Д. С. получава
дял втори по заключението на вещото лице, състоящ се от хавра с
пространство от 1000 кв.м., находящо се в землището на град Варна,
местността „П.“, при граници: път, Й. С., С. Н., К. Д. и К. С.. А неговите братя
К. С. и Й. С., получават съответно дял III и дял I, съобразно изготвената от
вещото лице скица.
Видно от експертното заключение, процесният имот е изобразен върху
скицата, част от експертизата, послужила за разпределяне на дяловете при
осъществяване на съдебната спогодба и представлява дял II. Основното
възражение, направено от въззивната страна е с оглед установеното от вещото
лице, че имот с номер *** по КП-2000 не е част от имотите, описани в
нотариален акт №59, том I, дело 132 от 07.01.1972г., поради факта, че същият е
част от нотариален акт №160, том II, дело 530 от 13.05.1950г. на К. Д. С..
В тази насока следва да бъде посочено, че съдебната спогодба, в
теорията и практиката, се възприема като потвърден от съда договор между
страните по висящо дело, с който те, чрез взаимни отстъпки, уреждат със
силата на пресъдено нещо изцяло или отчасти правния спор. Съдебната
спогодба има характеристиките на договор за извънсъдебна спогодба –
възмезден, двустранен или многостранен договор, при който страните правят
взаимни отстъпки, с конститутивно и транслативно действие, като същият
може да включва в съдържанието си различни видове сделки. От горното
следва, че съдебната спогодба следва да се тълкува съобразно разпоредбата на
чл.20 ЗЗД, спрямо действителната обща воля на страните, а отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Същата има
правоустановително и регулиращо действие и чрез нея се преобразява
правното положение между страните, съгласно постигнатите между тях
уговорки. Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.3 ГПК, съдебната спогодба се
приравнява на влязло в сила решение.
В конкретния случай съдебната спогодба е била одобрена от съда,
производството по делото е било прекратено, от което следва, че протоколът
от делбеното производство обвързва страните, както и техните
правоприемници и се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите за
собствеността. На следващо място от съдържанието на съдебния протокол,
неразделна част към него и към сключената между страните спогодба, се явява
и скицата, изготвена за нуждите на производството от вещото лице, към която
изрично се препраща, която реално обективира и волята на страните, от което
следва, че в случай на разминаване, предимство има скицата, която отразява
действителната воля на страните.
Съдебната спогодба е била предхождана от издаден нотариален акт,
видно от който имотите, предмет на съдебното производство, приключило със
съдебна спогодба, са били с общи граници – В.Я.М., Д. С. Д., Н.В., В.Р.П.,
М.М. И. и С. Н., като спрямо одобрената спогодба, нотариалният акт, въз
основа, на който К. С., А. С. и Й. С. се легитимират като съсобственици и от
друга страна, границите на определения дял II, е налице съвпадение. Такова се
открива в следните граници:
11
източната граница - имот *** – С. Н. А. и имот *** – А. Д. С.;
северната граница – имот 696 В.М.;
южната граница частично – имот *** – В.П..
Доколкото за идентифицирането на един имот са достатъчни поне три
граници и местоположение, а като допълнителни белези са площта и
сигнатурата, с която е означен по плана, то следва безспорно, че три от
границите съвпадат между описаните в нотариалния акт имоти и реално
поделените такива, което се потвърждава и от експертното заключение, че дял
II е идентичен с процесния имот, поради което и съдът намира, че одобрената
съдебна спогодба е проявила своя транслативен ефект (Решение № 146 от
25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева).
Единствено обстоятелството, че за процесния имот има и нотариален акт
от 1950г., както и разминаването в площите, което съдът не оспорва и се
извлича от експертното заключение, както и разминаването в една от
границите, обаче не би могло да промени горния извод. В случая при
съдебната спогодба са участвали собственици на посочените имоти, поради
което не би могло да се възприеме, че са засегнати правата на трето
неучастващо в нея лице. В отговор на възраженията на въззивната страна
следва да бъде посочено, че експертното заключение не следва да се тълкува в
смисъл на липса на идентичност между получения от А. С. недвижим имот,
представляващ дял II и имота, за който ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт. Напротив изрично е посочено от вещото лице, че дял II от
одобрената съдебна спогодба е идентичен със спорния имот. Не се установи в
хода на производството, че общият наследодател на част от ищците е получил
в дял имот, който е разположен на друго място, налице е несъответствие и
непълнота при проследяване на съседите на спорния имот, но в тази насока
бяха изложени вече мотиви. Следва да се изтъкне, че към момента на
одобряване на съдебната спогодба и изготвяне на скицата от вещото лице не е
имало кадастрален план, което обяснява и отделните неточности. Но от
представените писмени материали и експертното заключение не би могло да
се изведе, че дял II от съдебната спогодба, изобразен и на изготвената към нея
скица, заема част от имоти с номер 1461 и 1462. Напротив същите са били
част от дяла, който получава бащата на ответника, заедно с имот с номер ****,
който представлява път и разделя посочените два имота с процесния,
изводимо от комбинираната скица, приложение №1 от експертното
заключение.
Нещо повече, последващите разпоредителни действия на спогодилите се
лица също кореспондират на постигнатите между тях уговорки. Видно К. С.
(баща на ответника), последователно се е разпоредил с получения от него дял
III, включващ имоти с номера ****,****, ****, в полза на своите деца. На
следващо място от приобщените писмени материали – жалба от К. Д. С. и
писмо с вх.№ЗАО29931/18.07.2008г., издадено от директор на дирекция
„АГУП“ при Община Варна, се установява, че К. С. е възприемал, че
процесният имот е принадлежал на неговия брат, доколкото в посочената
жалба, той описва, че имот *** е притежаван от А.М.С., а след смъртта му от
неговите наследници, какъвто е бил и самият К. С..
От тук следва, че безспорно се доказва, че праводателят на част от
12
ищците е бил собственик на спорния имот на валидно правно основание.
На следващо място, безспорно се установи, от представените
Удостоверения за наследници, че лицето А.М. (Д.) С., сочен като общ
наследодател на част от ищците в настоящото производство, е починал на
27.01.1994г.
Съгласно чл.8, ал.1 ЗН и чл.10, ал.2 ЗН, когато починалият е оставил
само братя и сестри, те наследяват по равни части, а починалите преди
наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от
своите деца или внуци. Наследяването на низходящите на починалите преди
наследодателя братя и сестри е по коляно, така че евентуален отказ от
наследството на някой от тях увеличава дела в съответното коляно, като няма
събрани такива данни или наведени твърдения.
Видно от удостоверението за наследници братът на А. С. - Н. Д. С. е
починал преди него на 07.10.1977г. и за свои наследници е оставил своите
низходящи – ищците Г. Н. И., С. Н. А. и С. Н. Д. (починала на 15.11.2015г.).
От своя страна се доказа, че С. Н. Д., чрез саморъчно завещание от
05.10.2013г., е завещала цялата си разполагаема част от движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си, на лицето К.Ж.Н., а
завещанието е било обявено на 18.11.2015г. от нотариус Орлин С. при ВРС.
Доказа се, че Г. Н. И. с Договор за продажба на наследство от
19.06.2009г., а и от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №90,
том I, рег.№1469, дело №79/2009г. по описа на нотариус Юлия Костадинова
при ВРС, е продала на В. Г. Й. цялото си наследство, останало й от чичо й А.
С., а след което В. Й. е признат за собственик, в условията на семейна
имуществена общност, на следния недвижим имот, придобит чрез договор за
продажба на наследство, а именно: 1/12 и.ч. от имот ПИ с ПН ***, целият с
площ 863 кв.м., находящ се в град Варна, район „Младост“, местност „П.“, при
граници по скица: ПИ с пл.№***, ***, ***, ***, ***, ***.
На следващо място, се доказа, че сестрата на А. С. - Д.М. П.а е починала
преди него на 02.07.1978г. и за свои наследниците е оставила, своите
низходящи - ищците П. П. и М. Е..
Братът на А. С. - Й.М. С. е починал на 22.06.1997г. и за свои наследници
е оставил своите низходящи – Д. Й. С. и ищеца Ф. Й. Г..
Братът на А. С. - К. Д. С. е починал на 16.02.2019г. и е оставил за свои
наследници низходящите си - Г. К. Д. (ищец) и Р. К. Д. (ответник).
От горното следва, че тримата братя и едната сестра на А. С. са
получили всеки по ¼ ид.ч. От тук следва, че всяко от колената получава по ¼
ид.ч., а част от коляното на Н. Д. С. са ищците Г. Н. И., С. Н. А. и лицето С. Н.
Д. (починала на 15.11.2015г.). Доколкото обаче, след смъртта си С. Д. се е
разпоредила със своето имущество и приложеното завещание не е оборено, то
следва, че нейните сестри, явяващи се единствените й наследници, не си
поделят и нейните идеални части, придобити в качеството й на наследник на
А. С.. Доказа се от своя страна, че Г. И. се е разподелила с 1/12 ид.ч.,
равняващи се на придобитите от нея 2/24 ид.ч. от нейния чичо А. С.. От
горното следва, че идеалните части, наследени от процесния имот от общия
им наследодател А. С., притежавани от С. А. са в размер на 2/24 ид.ч., а
съответно Г. И. не притежава такива, доколкото същата се е разпоредила с тях
13
в полза на ищеца Й.. Поради което и в тази част първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, като се отхвърли искът на С. А. за 1/24
ид.ч., разликата между претендираните от нея 3/24 ид.ч. и действително
притежаваните от нея 2/24 ид.ч. от спорния имот, а претенцията на Г. И.
следва да бъде отхвърлена изцяло.
На следващо място за останалите наследници на лицето А. С. – Ф. Г., Г.
Д., М. Е., П. П., следва, че същите притежават всеки по 3/24 и.ч. от процесния
имот, каквито твърдения и са изложили в исковата молба, поради което и
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
В тази последователност, доколкото ищецът Г. Н. И. е наследник на А.
С., то следва, че същата законосъобразно се е разпоредила с придобитото от
нея наследство в полза на ищеца В. Й., видно от Договор за продажба на
наследство от 19.06.2009г. Установява се, че към този момент, ищецът Й. е
бил в брак с ищеца А. Й., а с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №90, том I, рег.№1469, дело №79/2009г. по описа на нотариус Юлия
Костадинова при ВРС, В. Г. Й. е бил признат за собственик, в условията на
семейна имуществена общност, на следния недвижим имот, придобит чрез
договор за продажба на наследство от 19.06.2009г., а именно: 1/12 и.ч. от имот
ПИ с ПН ***, целият с площ 863 кв.м., находящ се в град Варна, район
„Младост“, местност „П.“, при граници по скица: ПИ с пл.№***, ***, ***,
***, ***, ***. От горното следва, че същите нямат качеството на държатели на
имота, а на владелци спрямо притежаваните от тях идеални части, общо 2/24
ид.ч. от спорния имот, поради което и в тази част решението е правилно.
Обстоятелството, че в един по-ранен момент, спрямо същите е било учредено
право да преминават през процесния имот не променя горния извод.
Относно въведения от ответника Д. довод, че е придобил имота по
давност, следва да бъде посочено следното. Давността е придобивен способ,
който се характеризира с реализиране на фактическа власт върху имот в
определен период от време с намерение да се свои, като е установена
презумпция за своене на имота. В конкретния случай ответникът не излага
твърдения, от които може да бъде възприето, че е добросъвестен владелец,
поради което, за да бъде счетено, че е придобил имота на основание давностно
владение, необходимо е провеждането на доказване, че е реализирана
фактическа власт върху целия имот в продължение на десет години – явно и
необезпокоявано.
Отправна точка за квалифициране на фактическата власт върху целия
имот като държане или владение е наличието или липсата на правно
основание към момента на нейното установяване. Доколкото ответникът Р. Д.
е също наследник на А. С., то същият безспорно притежава права върху
процесния имот, но само в рамките на 3/24 идеални части, за останалите части
от имота обаче същият се явява държател на идеалните части на останалите
съсобственици.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова, е прието, че ако
съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици, намерението да владее
техните идеални части за себе си.
14
В конкретния случай, от събраните доказателства и обсъдени
свидетелски показания, обаче не се извлича поведение на ответника спрямо
ищците, с което същият да е манифестирал тази своя промяна. Категорични са
свидетелите, че имотът е бил със свободен достъп, че се е използвал спокойно
от живущите в съседните имоти и техните посетилите като път и като
паркинг. Обстоятелството, че ответникът Д. е стопанисвал имота като се е
грижил за тревната площ, плодните дървета, както и заедно с ищеца Й. са
облагородили пътя не са достатъчни факти, които да оборят горния извод,
доколкото тези действия, се явяват част от правомощията на ответника Д., а
именно тези по чл.31 ЗС, поради които и не представляват такива, от които да
се изведе, че същият е манифестирал пред останалите съсобственици, че се
възприема като собственик на целия имот. За да се приеме, че е налице
владение, годно да направи ищеца собственик на целия имот, това владение
следва да е явно, като всеки заинтересован, включително и собственикът да
може да научи, а не впоследствие да е научил за него, както е в конкретния
случай. Владението трябва да бъде упражнявано явно спрямо собственика на
вещта, но такива факти не бяха доказани от ответната страна.
Напротив, доколкото имотът се е намирал непосредствено пред неговия
дом и пред дома на ищеца Й., то е житейски логично именно те да полагат и
повечето грижи за поддържането му, но това не води до извод за осъществени
недвусмислено действия, с които да се отрекат правата на останалите. Фактът,
че част от останалите съсобственици не са посещавали имота не е достатъчно
за придобиването му по давност от сънаследника, който го използва. Този
факт се обяснява от една страна, че вече част от съсобствениците не живеят в
тази местност, обяснимо е и с тяхната възраст и с естеството и начина, по
който се е използвал процесният имот. Недопускането в имота на другите
сънаследници би могло да съставлява действие по преобръщане на държането
във владение, но такова по делото не е установено, напротив същият е бил
свободно достъпен.
В тази последователност решението на първоинстанционния съд се
явява правилно и исковата претенция на ищците следва да бъде уважена. От
тук следва, че на основание чл.537, ал.2 ГПК констативният нотариален акт,
който е издаден в полза на ответника Д. и касае целия процесен имот, следва
да бъде отменен. Отмяната на констативния нотариален акт на основание
чл.537, ал.2 ГПК е последица, приложима при наличие на несъвместимост
между правото, претендирано с уважения иск за собственост, и правото,
удостоверено с издадения в полза на ответника охранителен акт. От горното
следва, че правилно първоинстанционният съд го е отменил в неговата цялост,
а не частичното, доколкото не се установи ответникът да е придобил на
основание давностно владение целия имот или идеални части от него.
Безспорно е, че същият притежава идеални части от имота, но на различно
правно основание от посоченото в констативния нотариален акт. Искането за
отмяна на констативен нотариален акт не е отделен иск, а последица от
уважената искова претенция, поради което и не би могло да се възприеме,
изложеното във въззивната жалба твърдение за наличието на произнасяне от
първоинстанционния съд по непредявен иск.
Воден от горното, съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде частично отменено, в посочените по-горе части.
15
По жалба срещу Решение №880/13.03.2025г., постановено по реда на
чл.247 ГПК, по г.д. №14298 по описа за 2023г.
На следващо място, в срока за обжалване на първоинстанционното
съдебно решение е постъпила и жалба с вх.№29990/01.04.2025г., подадена от
Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И. – ВАК, срещу Решение
№880/13.03.2025г., постановено по реда на чл.247 ГПК, по г.д. №14298 по
описа за 2023г. В жалбата се сочи, че добавянето на правно основание в
диспозитива на решението, постановено по предявения иск по чл.124 ГПК, не
представлява поправка на очевидна фактическа грешка, а порок, който следва
да бъде отстранен, чрез провеждането на инстанционен контрол и обезсилване
на постановения съдебен акт.
В тази последователност, следва да бъде посочено, че очевидната
фактическа грешка, по смисъла на чл.247 ГПК, съставлява несъответствието
между действително формираната воля на съдебния състав и обективирането
й в съдебния акт, тоест очевидна разлика между мотивите и диспозитива на
крайния съдебен акт. В настоящия случай такова несъответствие между
мотиви и диспозитив в решението е констатирана и с Определение
№1090/26.02.2025г., постановено по в.г.д. №274 по описа за 2025г. на ВОС,
ГО, V състав, делото е върнато на първоинстанционния съд за поправката й по
реда на чл.247 ГПК. Видно в мотивите на първоинстанционното съдебно
решение, съдебният състав е изложил доводи за правното основание, на което
ищците са придобили правото на собственост върху спорните идеални части,
но не е обективирал тази своя воля в диспозитива на решението, който
пропуск надлежно е отстранил по реда на чл.247 ГПК. В случая не се открива
несъответствие между основанието, което е било въведено от ищците и това,
което е било прието за установено от първоинстанционния съд, за да се
възприемат за основателни възраженията на въззивната страна.
Поради което и Решение №880/13.03.2025г., постановено по реда на
чл.247 ГПК, по г.д. №14298 по описа за 2023г. следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Доколкото изводите на двете инстанции не съвпадат изцяло, то следва,
че се налага промяна в присъдените от първоинстанционния съд разноски.
Предвид горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта за разноските, като отговорността за същите бъде разпредЕ. с
настоящия съдебен акт. Ето защо нарочно произнасяне по частна жалба, с вх.
№3902/15.01.2025г., подадена срещу Определение №14535/23.12.2024г.,
постановено по г.д. №14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което е
оставена без уважение молбата, подадена от ответника Д., за изменение на
решението в частта за разноските, съдът не дължи.
В хода на първоинстанционното производство ищците са доказали, че са
сторили разноски в размер на 3585,14 лева, от които 3000,00 лева за
адвокатско възнаграждение, 585,14 лева – държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, а ответникът - в размер на 2725,00 лева, от които 2500,00 лева за
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА и 225,00 лева –
възнаграждение за вещо лице. Отделно след постановяване на
16
първоинстанционното решение, с Определение №12819/13.11.2024г., по г.д.
№14298/2023г. по описа на ВРС, 49 състав е осъдил на основание чл.77 ГПК,
ищците да заплатят в полза на бюджета на съда, сумата в размер на 248,00
лева, а ответника – 124,00 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за вещо лице, за които суми за представени платежни
нареждания.
Доколкото първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която С. А. е призната за собственик на 1/24 ид.ч., разликата между
претендираните от нея 3/24 ид.ч и действително притежаваните от нея 2/24
ид.ч. от спорния имот, а за Г. И. се доказа, че не притежава ид.ч. части от
спорния имот, то следва разноските между страните да се определят
съразмерно посочения резултат, съобразявайки разпоредбата на чл.78, ал.3
ГПК.
Разноските в полза на ищеца се осъществява по формулата: размер на
уважения иск/общ размер на цената на предявените искове, умножен по общия
размер на приетите за релевантни и реално извършени разноски, като
полученото произведение се разделя на общия размер на цената на
предявените искове. По отношение на разноските на ответника формулата е
идентична, но първото умножаемо е размерът на отхвърления (отхвърлените)
искове.
В тази връзка, съдът намира, че от общо претендираните от ищците
разноски и доказаните такива са размер на 3833,14 лева, съобразно уважената
част от техните искови претенции (а именно за 16/24 ид.ч., вместо за
претендираните 18/24 ид.ч. за спорния имот, при съобразяване на цената на
исковите им претенции), от което следва, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците, разноски в първоинстанционното производство,
в размер на 3411,50 лева. А ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника сумата в размер на 38,40 лева, представляваща сторените от него
разноски – възнаграждение за вещо лице, както и да бъдат осъдени да
заплатят на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА на адвокат С. Л. сумата в размер на
275,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
По отношение на разноските в настоящото производство, такива се
дължат на двете страни отново съразмерно. По делото е представен списък по
чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, видно от които
въззивната страна претендира разноски в размер на 100,00 лева - държавна
такса, както и сумата в размер на 750,00 лева, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, претендирано от адвокат М.Г. и съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие от 05.11.2024г. Поради
което и с оглед изхода на производството, въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивната страна – сумата в размер 11,00 лева,
държавна такса, както и сумата в размер на 82,50 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, или общо 93,50 лева.
По делото е представен договор за правна защита и списък по чл.80
ГПК, видно от който за осъщественото процесуално представителство на
адвокат Ралица М. е заплатена от въззиваемите в брой, сумата в размер на
2500,00 лева. Своевременно е направено възражение за прекомерност от
страна на въззивната страна, което съдът намира за неоснователно.
17
Съгласно дадените разяснения в т.3 от Тълкувателно решение №6/2012 г.
на ОСГТК, когато съдът е сезиран с искане по чл.78, ал.5 ГПК той следва да
изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай.
След постановяване на Решение от 25 януари 2024г., „Ем акаунт БГ“
ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, С-438/22,
ECLI:EU:C:2024:71, съдебна практика приема, че Наредба №1/2004г. може да
служи единствено като ориентир за съда и че за да намали отговорността за
разноски съдът следва да установи, че уговореното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с
подобна правна и фактическа сложност.
В конкретния случай се касае за производство със средна фактическа и
правна сложност, адвокат М. е осъществила процесуална защита и съдействие
на 6 лица, всяко от което претендира различен обем от права, както и за част от
ищците се претендира различно придобивно основание, съответно е било
необходимо, полагането на допълнителни усилия от нейна страна. Отделно по
делото е събран достатъчен по своя обем доказателствен материал, въведени
са различни фактически и правни доводи, по които процесуалният
представител на ищците е взел отношение и е проявил нужната процесуална
активност. С оглед горното съдът намира, че уговореният размер на
адвокатско възнаграждение се явява пропорционален и справедливо уговорен,
поради което не се открива причина, поради която съдът да намали,
уговореното между страните адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените и по-горе принципни постановки и спецификите на
конкретния случай, съдът намира, че уговореният и заплатен адвокатски
хонорар се явява съответстващ и не следва да бъде намален. С оглед изхода на
производството въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна сумата в размер на 2225,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно спрямо уважената част от исковите
претенции.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3529/10.10.2024г., поправено по реда на чл.247
ГПК с Решение №880/13.03.2025г., постановени по г.д. №14298/2023г. по
описа на ВРС, ГО, 49 състав, в частта, в която е прието за установено по
отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че С. Н. А., ЕГН ********** е
собственик на 1/24 ид.ч., представляваща разликата над действително
притежаваните 2/24 ид.ч. и претендираните такива от 3/24 ид.ч. от ПИ с пл.
№***, площ 863 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Младост, местност „П.“,
при граници по скица: ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с
пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№*** и път, по силата на настъпило
наследствено правоприемство от наследодателя А.М.С., б.ж. на гр. Варна,
починал на 27.01.1994г., в частта, в която е прието за установено по
18
отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че Г. Н. И., ЕГН ********** е
собственик на 1/24 ид.ч. от ПИ с пл.№***, площ 863 кв.м., находящ се в гр.
Варна, район Младост, местност „П.“, при граници по скица: ПИ с пл.№****,
ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№***
и път, по силата на настъпило наследствено правоприемство от наследодателя
А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г., в частта, в която Р. К. Д.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на С. Н. А., ЕГН **********, Г. Н. И.,
ЕГН **********, Ф. Й. Г., ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН **********, М. П.
Е., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, В. Г. Й., ЕГН **********, А.
С. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 3585,14 лева /три хиляди петстотин
осемдесет и пет лева и 14 стотинки/, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
като вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, с искане
да бъде прието за установено по отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че С.
Н. А., ЕГН ********** е собственик на 1/24 ид.ч., представляваща разликата
над действително притежаваните от нея 2/24 ид.ч. и претендираните такива -
3/24 ид.ч., от ПИ с пл.№***, площ 863 кв.м., находящ се в гр. Варна, район
Младост, местност „П.“, при граници по скица: ПИ с пл.№****, ПИ с пл.
№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№*** и път,
по силата на настъпило наследствено правоприемство от наследодателя
А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, с искане
да бъде прието за установено по отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че Г.
Н. И., ЕГН ********** е собственик на 1/24 ид.ч. от ПИ с пл.№***, площ 863
кв.м., находящ се в гр. Варна, район Младост, местност „П.“, при граници по
скица: ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№****, ПИ с
пл.№***, ПИ с пл.№*** и път, по силата на настъпило наследствено
правоприемство от наследодателя А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на
27.01.1994г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3529/10.10.2024г., поправено по реда на
чл.247 ГПК с Решение №880/13.03.2025г., постановени по г.д. №14298/2023г.
по описа на ВРС, ГО, 49 състав, в частта, в която на основание чл.124 ГПК е
прието за установено по отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че ищците са
собственици на следните идеални части от ПИ с пл.№***, площ 863 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, район Младост, местност „П.“, при граници по скица:
ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.
№***, ПИ с пл.№*** и път, както следва:
С. Н. А., ЕГН ********** е собственик на 2/24 ид.ч. от посочения имот,
по силата на настъпило наследствено правоприемство от наследодателя
А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г.;
Ф. Й. Г., ЕГН ********** е собственик на 3/24 ид.ч. от посочения
19
имот, по силата на настъпило наследствено правоприемство от
наследодателя А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г.;
Г. К. Д., ЕГН ********** е собственик на 3/24 ид.ч., по силата на
настъпило наследствено правоприемство от наследодателя А.М.С., б.ж.
на гр. Варна, починал на 27.01.1994г.;
М. П. Е., ЕГН ********** е собственик на 3/24 ид.ч., по силата на
настъпило наследствено правоприемство от наследодателя А.М.С., б.ж.
на гр. Варна, починал на 27.01.1994г.;
П. П. П., ЕГН ********** е собственик на 3/24 ид.ч., по силата
на настъпило наследствено правоприемство от наследодателя А.М.С.,
б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г.;
В. Г. Й., ЕГН ********** и А. С. Й., ЕГН ********** в режим на семейна
имуществена общност са собственици на 2/24 ид.ч., по силата на
продажба на наследство, обективирана в Договор за продажба на
наследство рег.№1356 от 19.06.2009г. и Нотариален акт от 30.06.2009г.
№90, том I, рег. №1469, дело 79,
както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен КНА
№31, том II, per. №1332, дело №199/19.05.2023г. на Нотариус Веселин Петров,
per. №205 НК, район на действие района на Варненския районен съд, с вх.рег.
№14505/23.05.2023 г., акт №164, том ХХХVII, дело №8509/2023 г. по описа на
СлВп - Варна, с който Р. К. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Наум“
№ 16 е признат за собственик по давност на ПИ с пл. №*** с площ от 863
кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Младост“, местност „П.“, ведно с всички
подобрения и приращения в него, при граници по скица: ПИ с пл. №****, ПИ
с пл. №****, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №***
и път.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №880/13.03.2025г., постановено по реда на
чл.247 ГПК по г.д.№14298/2023г. по описа на ВРС, 49 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, с вх.№3902/15.01.2025г.,
подадена срещу Определение №14535/23.12.2024г., постановено по г.д.
№14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН ********** да заплати, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, на С. Н. А., ЕГН **********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г.,
ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН **********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П.
П., ЕГН **********, В. Г. Й., ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН **********,
сумата в размер на 5636,50 лева разноски, както следва – разноски в
първоинстанционното производство по г.д.№14298/2023г. по описа на ВРС, 49
състав – 741,50 лева – представляващи разноски за възнаграждение на вещо
лице и заплатена държавна такса, 2670,00 лева – адвокатско възнаграждение,
разноски във въззивното производство по в.г.д.№1316/2025г. по описа на ВОС,
V състав – 2225,00 лева – адвокатско възнаграждение.
20
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г.,
ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН **********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П.
П., ЕГН **********, В. Г. Й., ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН ********** да
заплатят, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Р. К. Д., ЕГН ********** сумата в
размер на 49,40 лева разноски, както следва - разноски в
първоинстанционното производство по г.д.№14298/2023г. по описа на ВРС, 49
състав – 38,40 лева – представляващи разноски за възнаграждение на вещо
лице, разноски във въззивното производство по в.г.д.№1316/2025г. по описа на
ВОС, V състав – 11,00 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г.,
ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН **********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П.
П., ЕГН **********, В. Г. Й., ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН ********** да
заплатят, на основание чл.38, ал.1, т.3 ГПК, на адвокат С. Л. – ВАК, сумата в
размер на 275,00 лева, за осъществено процесуално представителство в
първоинстанционното производство по г.д.№14298/2023г. по описа на ВРС, 49
състав.
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г.,
ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН **********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П.
П., ЕГН **********, В. Г. Й., ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН ********** да
заплатят, на основание чл.38, ал.1, т.3 ГПК, на адвокат М.Г. – ВАК, сумата в
размер на 82,50 лева, за осъществено процесуално представителство във
въззивното производство по в.г.д.№1316/2025г. по описа на ВОС, V състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21