Решение по адм. дело №766/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по постъпила с вх. №6004/08.04.2025г. жалба от Д. Н. Н. от гр.Варна срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25–8703–000057/19.03.2025г. издадена от Началник група на Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б "б " от ЗДвП му е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

С жалбата се възразява срещу заповедта и се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. Описва се извършената проверка на 16.03.2025г., когато управлявал автомобила в [населено място] и бил спрян от полицаите, които го тествали с техническо средство, което отчело наличие на наркотично вещество. Тъй като не приел показания положителен резултат на дрегера за наличие на кокаин, той подписал издадения му талон за медицинско изследване. Счита, че преди да е излязъл резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване липсвали доказателства, че е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за преустановяване и предотвратяване на което му била издадена Заповедта за прилагане на ПАМ. Твърди, че счита дадения резултат от пробата с техническото средство за грешен. На следващият ден – 17.03.2025г. след освобождаването му от ареста дал кръвна проба за изследване в медико-диагностична лаборатория в град Варна, която дала отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества. Поради това твърди, че не е имало основание за прилагане на ПАМ и моли за отмяна на Заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата. В последното съдебно заседание процесуалният му представител депозира писмена молба, с която излага доводите, поради които моли жалбата да бъде уважена. Поддържа съображенията за допуснати нарушения на закона при издаване на Заповедта и конкретно на чл.3а, т.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Моли за отмяната й като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Ответникът по жалбата - Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Варна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. В хода по същество моли Заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна. При издаването й били спазени процесуалните правила. Единият от случаите алтернативно изброени в чл.171 от ЗДвП, при които се прилага ПАМ е при отчетена положителна проба на техническото средство, когато още със съставяне на АУАН законово било предвидено отнемане на СУМПС. Поради това нямало как на последващ етап да се издава ПАМ и да се остави висящ въпроса за прилагането й. В случая при изследването на дадената по желание на водача кръвна проба също като дрегера дала положителен резултат. С оглед на това в образуваното досъдебно производство щял да се реши въпроса с отговорността на жалбоподателя. Моли за решение в този смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно.

Производството по издаване на заповедта е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 3902264 от 16.03.2025г. С акта контролните органи констатирали, че на 16.03.2025г. около 14:06часа, в [населено място], общ.А. по [улица] в посока центърът на селото Д. Н. Н. управлявал собствения си л.а. Шкода Октавия с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръгтест 5000 с фабричен №ARSD-0013, който отчел положителна проба за кокаин. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП–управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му било иззето свидетелството за управление на МПС. Н. подписал съставения му АУАН без възражения.

В хода на проверката на Н. бил издаден талон за медицинско изследване № 276665 от 16.03.2025г. със стикер № [рег. номер], в който е отразено получения положителен резултат за наличие на кокаин на извършената му проверка с техническо средство, с отразяването, че е отведен във ВМА-Варна, тъй като е избрал да му бъде извършено медицинско изследване. Удостоверено е, че екземпляр от талона е връчен на Н. в 14:40часа, за което той се подписал, както и изготвилия го полицай от сектор „СПС“ при ОД на МВР-Варна.

Въз основа на така съставения АУАН Серия GA № 3902264 от 16.03.2025г. на основание чл. 22 от ЗАНН е издадена обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 25–8703–000057/19.03.2025г. от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Варна, с която на Д. Н. Н. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " б " ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е описано изложеното в обстоятелствената част на АУАН, че на 16.03.2025г. около 14:06часа в [населено място], общ.А. по [улица] в посока центърът на селото Д. Н. Н. управлявал собствения си л.а. Шкода Октавия с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръгтест 5000 с фабричен №ARSD-0013, който отчел положителна проба за кокаин.

В заповедта е направен извода, че Н. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП като е извършил управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на 20.03.2025г. на Н. срещу подпис.

От приетите в съдебната фаза писмени доказателства се установява, че с издадения му Талон за медицинско изследване с № 276665 от 16.03.2025г. в 15:10 часа на 16.03.2025г. в спешно отделение на МБАЛ-Варна при ВМА Н. е дал проби от кръв и урина, които на 17.03.2025г. са постъпили в лабораторията по химико-токсикологични изследвания. Това се установява от приетия по делото екземпляр от Съдебно- химическа експертиза №Е-414/12.08.2025г. по ДП №***/2025г. по описа на РУ-А. /стр. 29 от делото/. В заключението е посочено, че в дадените от Н. биологични проби /кръв и урина/ е открито наличие на бензоилекгонин и на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол, поради което категорично се потвърдило състояние след употреба на наркотични вещества от група „високорискови“ – кокаин и канабис /марихуана/.

Тези фактически установявания се налагат еднозначно и безпротиворечиво от приетите по делото доказателства. Поради това изцяло опровергани от доказателствата са твърденията в жалбата срещу заповедта, че неправилно е прието от издателя й, че на посоченото време и място Н. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

При проверката за наличие на основания за отмяна по чл. 146 от АПК бе взета предвид приложимата в случая правна уредба в Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. " б " от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25–8703–000057/19.03.2025г. е издадена от Началник група на Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна въз основа на правомощията по Заповед № 365з- 8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Варна, издадена във връзка с т.3 от Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което е с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.

Правилно ответникът се позовал на чл. 22 от ЗАНН в заповедта като основание за налагане на принудителната мярка. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат. В специалния Закон за движение по пътищата принудителните административни мерки са разписани в глава VІ. В посочения в заповедта чл.171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения прилагането на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на някоя от алтернативно изброени конкретни хипотези.

Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени констатациите изложени в съставеният АУАН Серия GA № 3902264 от 16.03.2025г. - фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в която това деяние е възведено като административно нарушение. Словесното описание на нарушението в Заповедта е ясно и в достатъчна степен индивидуализирано: че че на 16.03.2025г. около 14:06часа, в [населено място], общ.А. по [улица] в посока центърът на селото Д. Н. управлявал собствения си л.а. Шкода Октавия с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, което се установило с техническо средство дрегер Дръгтест 5000 с фабричен №ARSD-0013, който отчел положителна проба за кокаин.

В чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е разписана забраната на водачите на пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.165, ал.1, т.3 и ал.2, т. 9 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на МПС от водач, който управлява МПС, който е употребил наркотични вещества или техни аналози, като в случай, че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване. Както бе изложено в случая и при тестването при спирането на Н. за проверка на място дрегер Дръгтест 5000 с фабричен №ARSD-0013 отчел положителна проба за кокаин, употреба на каквото наркотично вещество и на канабис е установено при извършеното химико-токсикологично изследване на дадените от него биологични проби в рамките на съдебно-химическата експертиза, изготвена по образуваното във връзка със случая ДП №***/2025г. по описа на РУ-А. Налага се извода за правилно прието в заповедта, че дадения положителен резултат за наличие на наркотични вещества от техническото средство при тестването на Н. обосновава извода за управление на МПС след употреба на такива, с което е извършил нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, във връзка с което в ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС.

Поради спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП в производството по налагането им органът не уведомява предварително заинтересованите лица за започването му, а въз основа на АУАН се пристъпва към издаването на заповед за прилагане на ПАМ, като СУМПС се изземва още със съставяне на акта съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, поради което чл.26 от АПК не се прилага, а чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването й не спира изпълнението й, по аргумент от което по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на заповедта за ПАМ.

В случая от фактическите установявания изложени в заповедта се налага извода, че преди издаването й административния орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква чл.35 от АПК и не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да обоснове отмяната й на основание чл.146, т.3 от АПК.

При проверката за правилното приложение на закона съдът взе предвид, че жалбоподателят не оспорва изложеното в оспорената заповед, че е тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което е дало положителен резултат за наличие на кокаин. В чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП са изброени изчерпателни хипотезите, при наличие на която и да е от които се прилага този вид ПАМ: "който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…". Установяването на този факти е достатъчно, за да са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта. При съществуващата правна уредба е достатъчен факта на получен положителен резултат за употреба на наркотични вещества при тестването на водача на МПС с техническо средство. Поради това не е налице неправилно приложение на чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП.

След като не е спорно между страните, че Н. е водач, който при спирането му за проверка от контролните органи по ЗДвП е съдействал на проверката и извършената такава с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози е установила употреба на кокаин, правилно и законосъобразно е направен извода за наличие на основание чл.171, т.1, б."б. " да му бъде наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС за срок до 18 месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " б " ЗДвП, а именно – даден положителен резултат за употреба на наркотични вещества при проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност да преценява и да решава дали да наложи или не конкретната ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и не е налице основание за отмяната и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - т.3. Съгласно и чл.171, т.1 б."б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателя не е вписал възражения срещу резултата от тестването му с техническото средство, но е заявил желание да даде проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно изискванията на наредбата в случая установяването на концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде извършено с химико-токсикологично лабораторно изследване. Към датата 19.03.2025г. когато е издадена заповедта за налагане на ПАМ резултата от химико-токсикологичното изследване на дадените от Н. биологични проби /кръв и урина/ не е бил готов, поради което правилно в заповедта е посочен установения резултат с техническото средство – положителен за наличие на наркотично вещество /кокаин/. По делото се установи, че в рамките на химическата експертиза по образуваното досъдебно производство срещу Н. изготвена на 12.08.2025г. е установено наличие на бензоилекгонин и на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол в кръвната му проба, поради което е потвърдена употребата на наркотични вещества от група „високорискови“ – кокаин и канабис /марихуана/. Резултата от изследването на кръвната проба е определящ за преценката дали и каква отговорност следва той да понесе.

Представените с жалбата резултати са от направено изследване на предоставени от жалбоподателя проби на 17.03.2025г., който е следващият ден след датата на проверката, като лабораторията не е сред лимитативно изброените лаборатории в чл. 20, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г., сред които е специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна при ВМА, които имат правомощия и компетентност да изследват пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал.2. Съгласно чл.23 ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като изследването на пробите за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвна проба, включително за техни метаболити, доказващи употребата им, се извършва чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS). Именно тези правила и изисквания са описани като приложени от химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна при ВМА, поради което резултата установен от тази специализирана лаборатория следва да се кредитира по делото, а не резултатите от изследванията от другите лаборатории, представени с жалбата, в които липсват данни за приложените методи на изследване. Поради това наличието на наркотични вещества у жалбоподателя установено чрез техническото средство и при изследване на биологичните проби които е дал на 16.03.2025г. от съдебно-химическата експертиза не бе оборено от жалбоподателя, поради което извода за осъществено от него на 16.03.2025г. управление на МПС в нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е обоснован и правилен. Поради това издаването на заповед за прилагане на ПАМ е правилно и законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са преустановяващи и превантивни. Мярката наложена в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техните аналози е превантивна и цели да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично посочени условия - елементи от фактическия състав относно установяването. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка друга принудителна мярка е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Степента на обществена опасност на водача, за който при проверка с техническо средство е установена употреба на наркотични вещества е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. С обжалваната Заповед принудителната административна мярка е наложена съгласно така разписаното от законодателя, поради което тя се явява акт, който съответства на целта на ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който при проверката му с техническо средство се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози, чрез което се елиминират потенциалните възможности това да доведе до възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца е счетено от законодателя като съразмерно и съответно на преследваната легитимна цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б." ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - " до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца ". Поради това заповедта не представлява акт издаден в нарушение на принципа за съразмерност в чл. 6 от АПК и в съответствие с целта на ЗДвП, поради което не е налице основание по чл.146, т. 5 от АПК за нейната отмяна.

В обобщение на изложеното оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

При този изход на спора своевременното направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят Д. Н. Н. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна ОД на МВР - Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, във вр. с чл.37, ал.7 от Закона за правната помощ.

Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. №6004/08.04.2025г. от Д. Н. Н. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25–8703–000057/19.03.2025г. издадена от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА Д. Н. Н. с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 100лв.(сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.