Решение по дело №2533/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по постъпила с вх. №16342/16.11.2023г. искова молба от И. Ю. постоянно пребиваваща в Република България с постоянен адрес в гр.Варна с [ЕГН] срещу Дирекция „Миграция“ при МВР-София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за вреди, причинени от мълчалив отказ на Директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (EO)1030/2002 по чл.55, ал.3 от ЗБЛД, представляващ български личен документ, издаван на пребиваващи в РБългария чужденци по смисъла на глава V, раздел І от ЗБЛД по заявление №14583/05.07.2017г. на Ю. И., отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 19.11.2018г. решение № 6297/31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. по описа на Административен съд София-град. Претендираните обезщетения след изменението направено с молба с.д 16139/04.11.2024г. са както следва:

І. за имуществени вреди:

1.1/ обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. в размер на 7469,52лв. във връзка с прекратено трудово правоотношение заради мълчаливия отказ, съставляващо равностойността на 14 месечни заплати;

1.2/ законната лихва за забава върху сумата от 7469,52лв. за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г. в размер на 3927,89лв.;

1.3/ законната лихва върху сумата от 7469,52лв. считано от 16.11.2023г. до окончателното й изплащане;

или в условие на евентуалност:

2.1/ обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. в размер на 5188,36лв. във връзка с прекратено трудово правоотношение, съставляващо 14 месечни обезщетения за безработица в какъвто размер е линията на бедност;

2.2/ законната лихва за забава върху сумата от 5188,36лв. за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г. в размер на 2728,30лв.;

2.3/ законната лихва върху сумата от 5188,36лв. от 16.11.2023г. до окончателното й изплащане.

ІІ. за неимуществени вреди:

3.1/обезщетение в размер на 20 000лв. за причинени болки, страдания и др. от незаконосъобразния мълчалив отказ през периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г.;

3.2/ законната лихва за забава върху сумата от 20 000лв. за периода от 19.11.2018г. /датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на мълчаливия отказ/, до 16.11.2023г. - когато е подадена исковата молба, в размер на 10517лв.;

3.3/ законната лихва върху сумата от 20 000лв. считано от 16.11.2023г. до окончателното й изплащане.

С исковата молба и в последното заседание със списъка на разноките се претендира присъждане на ищцата на направените по делото разноски, а на адвоката осъществил процесуално представителствно на ищцата - - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗА.

В исковата молба и в първото съдебно заседание процесуалният представител на И. Ю. описва, че тя е украински гражданин, постоянно пребиваващ в РБ чужденец в продължение на десетки години, с която той като български гражданин сключил брак през 1995г., която постоянно е живяла в град Варна в България и отгледала в страната и двете си дъщери. През всички тези години без проблеми й издавали карта за постоянно пребиваващ чужденец, като последната такава й била издадена през 2007г. с валидност до 21.08.2017г. Поради това повече от месец преди тази дата - още на 05.07.2017г. тя подала заявление в Дирекция „Миграция“ при МВР-София за подновяване на разрешението за постоянно пребиваване и издаване на картата, с която се легитимирала като докумвен за самоличност, за да си осигури своевременно издаване на новата карта преди да е изтекла валидността на издадената й през 2007г. Карта обаче не й била издадена в законовия 30-дневен срок, с което се формирал мълчалив отказ на органите на ответника, който тя оспорила пред съда и бил отменен като незаконосъобразен. Ответника оспорил това решение на Адм.-съд-Варна пред ВАС, който го обезсилил поради неподсъдност на спора на Варненския административен съд и изпратил делото на АДм. съд София-град по компетентност. АГГС също отменил мълчаливия отказ по заявлението №14583/05.07.2017г. на Ю. И. като незаконосъобразен и задължил органа да се произнесе по него. Решение № 6297/31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. по описа на Административен съд София-град влязло в сила на 19.11.2018г. и в изпълнение на него й била издадена карта за постоянно пребиваващ в страната чужденец на 28.12.2018г. Към датата на изтичане на срока на валидност на 21.08.2017г. на старата й карта, ищцата работела по трудов договор като готвач, но работодателят я уведомил, че тъй като няма след тази дата документ за статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, не може да я държи на работа и трябва да прекратят трудовия й договор. Тъй като органа не й издал до тази дата документ удостоверяващ разрешението за постоянното й пребиваване в страната, Ю. не могла да представи такъв и трудовият й договор със „Златни пясъци консулт“ООД бил прекратен по взаимно съгласие считано от 21.08.2017г. Така ищцата останала без възможност да бъде наета по трудово правоотношение в страната до края на 2017г. и през цялата 2018г. – до 28.12.2018г., когато й била издадена новата карта за постоянно пребиваваща в РБ. Поради това от датата на изтичане на картата й издадена през 2007г. – т.е. от 21.08.2017г. е началото на исковите й претенции срещу ответника за обезщетение на претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, а 28.12.2018г. е датата, до която се претендира обезщетение, тъй като това е датата на която е издадена новата й карта от органите на ответника, след отмяната на мълчаливия отказ.

Лихвата върху претендираната сума за имуществени вреди в размер на 7469,52лв. съставляващо равностойността на 14 месечни заплати се иска да бъде присъдена за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г. – т.е. откакто е прекратено трудовото й правоотношение, тъй като не е имала карта за постоянно пребиваващ в страната чужденец – до датата на подаване на исковата молба - в размер на 3927,89лв. В условие на евентуаност претенцията за обезщетение за имуществени вреди се определя в размер на 5188,36лв., представляващо равностойността на 14 месечни обезщетения за безработица в размер на линията на бедност за този период. Претендира се и присъждане на законната лихва за забава върху съответната сума предявена като претенцията за имуществени вреди за периода от датата на предявяване на исковата молба – 16.11.2023г. - до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се описват настъпили за Ю. неимуществени вреди от незаконосъобразния мълчалив отказ на органите на ответника да й издадат карта за постоянно пребиваващ в страната чужденец. Неиздаването на документа за нея било като „гръм от ясно небе“, изпитала шок и в продължение на 1 година и 4 месеца изпитвала страх, безпокойство, притеснение, тревога, чувство на непълноценност, унижени, дискриминиране, обида, безизходица и неизвестност за статта си в РБългария. Ежедневните й притеснения довели до натрупване на голямо нервно напрежение. Загубила апетит, отслабнала, почнали проблеми със съня. Нямала желание за никакви социални контакти и се затворила в селе си, не излизала от дома си, от страх да не бъде задържана от властите заради липсата на документ да пребиваване. Не можела да се легитимира пред никаква институции и субекти, като най-много й тежала невъзможността да бъде наета на работа. Избягвала общуване дори с близки роднини, с дъщерите си, които живеели в Германия, с роднините на съпруга си, с който отношенията й се влошили до степен да обмисля развод след 22 години брак. Чувствала се с ограбени права, без работа, без доходи, с постоянен страх да не бъде деепортирана в Украйна, където нямала нито роднини, нито имущество. Загубила вяра в българската държавна администрация и правосъдие. Описва развитието на съдебното оспорване на мълчаливия отказ от ответника и пред касаационния съд, който в крааяна сметка потвърдил отмяната на мълчалившия отказ и най-накрая на 28.12.2018г. й бил издаден поискания със заявлението документ от ответника. Безсмисленото обжалване на решението на първоинстанционния съд от ответника пред ВАС създало у нея твърдото убеждение, че умишлено я преследват и се чувствала морално малтретирана. Зарад тези негативни преживявания обмислила и предприела дори напускане на страната. За обезвреда на тези неимуществени вреди, които й били причинени в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. моли за присъждане на обезщетение от 20 000лв., както и на законната лихва за забава върху тази сума за периода от 19.11.2018г. - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на мълчаливия отказ- до 16.11.2023г. - когато е подадена исковата молба, в размер на 10517лв., както и на законната лихва върху сумата от 20 000лв. считано от 16.11.2023г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание адвоката твърди, че имуществените и неимуществените вреди са причинени от незаконосъобразния мълчалив отказ, който е формиран с изтичане на 07.08.2017г. на срока за издаване на документа, поради което както е приел Административен съд София – град в решението на 08.08.2017г. вече е бил налице мълчалив отказ на органите на ответика. В хода по същество моли за уважаване на исковите претенции както са предявени и на разноските, както и на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Ответникът - Дирекция „Миграция“ при МВР – гр.София чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмен отговор със становище за допустимост на иска, като подаден от процесуално легитимирано лице и при наличие на правен интерес. Подробно са изложени съображения, поради които исковите претенции намира за неоснователни. Моли се за отхвърляне изцяло на предявения иск, а в условията на евентуалност, в случай, че иска за неимуществени вреди се приеме за основателен, счита, че е силно завишен и несъразмерен. На основание чл.78, ал.3 от ГПК се претендира присъждане на направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане в случай, че съда приеме исковата молба за основателна, присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат в минимален размер. В съдебно заседание се явяват двама юрисконсулта, които в хода по същество молят да бъде отхвърлена исковата молба, включително с изменението на иска. Считат, че не е налице целият фактически състав за ангажиране на отговорността на ответника за причинени вреди, тъй като не е доказано бездействието му да е довело до вредоносен резултат и да е налице причинно-следствена връзка между неиздаването на разрешението за постоянно пребиваване до претендираните от имуществени вреди. Акцентира се, че не са ангажирани по делото документи и доказателства за планирана трудова ангажираност на ищцата, тъй като по справката от НАП се установило, че тя работи на срочни трудови договори през 2014г, 2015 г., 2016 г. и 2017г. вкл., които започват от средата на м. май и са най-много до средата на м. септември. Поради това недоказана останала претенцията за обезщетение за неполучени заплати през цялата година, при работени 4 месеца през летния сезон. По алтернативно посоченото в иска, че се дължат обезщетения за безработица, молят да се има предвид, че периодите, в които е била осигурявана ищцата съгласно чл.54в от Кодекса за социалното осигуряване било посочено колко месеца може да получава обезщетение за безработица именно на база на осигурителния стаж, в който са й внасяни осигурителни вноски за безработица и това не било за исковия период от 1г и половина, а за месеци. Поради това считат за абсолютно недоказано и алтернативно поисканото обезщетение за безработица, както и лихвите за двата вида обезщетения.

Намират за недоказани и твърдяните неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях и отказа. Считат за недоказани описваните стресови ситуации и неблагоприятни психически състояния и разстройства, т.к. от приетото заключение и изслушването на вещото лице е установено, че не може по обективен начин да се докаже за такъв дълъг период от време, че точно в исковия период ищцата е имала твърдяното психическо състояние, което не е установено от лекар- психиатър и не е отразено в писмени документи. Поради това смята, че са останали недоказани твърденията за неблагоприятни психически състояния и емоционални такива във визирания период, както не е бшило доказано, че ако въобще е имало такива, те да са последица от несвоевременно издаване на документа за постоянно пребиваване. Моля да бъде отчетено установеното от експерта, че се касае за личност, която има склонност за преувеличаване на симптомите. Поради това не можело обективно да се твърди, че такива емоционални състояния са били налични към онзи момент и то в причинно-следствена връзка с неиздаването на картата за постоянно пребиваване. Другия юрисконсулт добавя, че в условие на евентуалност, ако се уважипретенцията за неимуществени вреди, размерът на търсеното обезщетение за тях намира за прекомерен и моли да се има предвид актуалната съдебна практика на ВКС в тази област, изрично упоменат в отговора на писмената молби свързан с прилагането на чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение да е в редуциран размер. Като цяло моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни, немотивирани и недоказани по размер и основание. Претендира се присъждане на ответната страна на юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. Депозират се подробни писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита предявената искова молба за процесуално допустима. Намира искоите претенции за неоснователни. По отношение на двата иска - основния и евентуалния за имуществени вреди счита, че няма пречка да бъдат обезщетени и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, но ищцата не успяля да докаже сигурното настъпване на пропуснатите ползи. Трудовият й договор със „Златни пясъци консулт“ през 2017г. бил прекратен по взаимно съгласие. Нямало доказателства, които да сочат категорично, че това е станало единствено и само поради отказа на ответната страна, че ако не е бил този отказ, трудовите правоотношения на ищцата с този работодател щяха да продължат и в следващите 14 месеца. Сочи данните за трудовата биография на ищцата, че в годините назад е полагала труд при много и различни работодатели за по няколко месеца, а в големи периоди от време не е полагала труд. Поне в два от случаите продължителността на тези периоди надхвърляла 12 месеца. Сочи, че по делото нямало данни тя да е получавала някакво обезщетение за безработица или други суми от социално естество. За да се присъди плащане на такива обезщетения счита за нужно да се докажат тези предпоставки. По отношение на претенцията за неимуществени вреди счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да установят със сигурност тяхното настъпване. Дори да се приеме обратното трудно можело да се свържат евентуалните промени в неимуществената сфера на ищцата единствено и само с поведението на ответната страна. Предлага исковите претенция да бъдат отхвърлени.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът достигна до следните установявания:

По делото няма спор по отразеното в Решение №6297/2018г. по адм. дело №8688/2018г. на АССГ, че И. Ю. е гражданин на Украйна, която на 1995г. сключила брак с В. Д. Т. - български гражданин в град Варна, като е вписана в регистъра на населението с постоянен и настоящ адрес в град Варна и имена И. Г. Ю.-Т. с [ЕГН].

През 2007г. на И. Ю. била издадена поредната карта за постоянно пребиваващ в РБългария чужденец с валидност до 21.08.2017г., с която като български документ за самоличност се легитимирала в страната.

Преди изтичане на срока на валидност на тази карта - още на 05.07.2017г. тя подала заявление рег. с №14583/05.07.2017г. в Дирекция „Миграция“ в ОД на МВР-Варна, с искане да й бъде подновена картата, за да обезпечи издаването на новата си карта преди да изтече валидността на тази, с която се легитимирала. Заявлението било препратено в Дирекция „Миграция“ в ОД на МВР-София на 07.07.2017г. След представяне на допълнително изискани документи в изминалия 30 дневен срок от датата на подаването на заявлението до 05.08.2017г. /неприсъствен ден, събора/, т.е. до 07.08.2017г. – понеделник, от административния орган на ответника по настоящото дело нито била издадена карта за постоянно пребиваване на заявителката, нито й били дадени допълнителни указания по чл.30, ал.2 от АПК. Поради това с изтичане на 07.08.2017г. на срока за произнасяне по заявлението се формирал мълчалив отказ по искането в него, който Ю. оспорила пред съда с искане за отмяна.

С Решение №2094/23.11.2017г. по адм. дело №2797/2017г. на Административен съд-Варна е отченен мълчаливият отказ на директора на дирекция „Миграция“ в МВР. Това решението било оспорено от ответника и обезсилено с Решение №0321/02.08.2018г. по адм. дело №1584/2018г. на Върховния административен съд поради подсъдност на спора на Административен съд – София-град, на който делото било изпратено за произнасяне по жалбата на Ю..

С Решение №6297 от 31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. Административен съд София – град постановил отмяна на Мълчаливия отказ на директора на дирекция „Миграция“ за издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (EО) по 1030/2002г. по чл.55, ал.3 от ЗБЛД, представляващ български личен документ , издаван на пребиваващи в РБ чужденци по смисъла на глава V , раздел І от ЗБЛД по подаденото заявление № 14583/05.07.2017г. на И. Ю. и върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението. С решението е прието, че на 07.08.2017г. изтекъл срока на директора на дирекция „Миграция“ да постанови акт по искането и е формиран мълчалив отказ по заявлението на И. Ю.. Това решение не е обжалвано и влязло в сила на 19.11.2018г.

Така картата за постоянно пребшиваващ чужденец в РБ издадена 2007г. на Юшина с валидност до 21.08.2017г. изтекла и считано от 22.08.2017г. до 27.12.2018г. тя останала без документ удостоверяващ разрешението й за постоянно пребиваване. Новата й карта за постоянно пребиваващ в страната чужденец е издадена от Дирекция „Миграция“ едва на 28.12.2018г.

Междувременно въз основа на сключен трудов договор №899 от 19.05.2017г. И. Ю. работела в „Златни пясъци Консулт“ООД-Варна като „готвач студена кухня“ в ресторанта на хотел „Парадайз“ при основно месечно възнаграждение от 460лв. на месец, при 5 дневна работна седмица от по 8 часа работен де, с уговорени ДТВ за проф. опит от 0,6% на година и 0,25лв. на час увеличение за нощен труд. На тази длъжност тя била иназначена въз основа на представената лична карта за постоянно пребиваващ в страната чужденец, за което се легитимирала с картата си от 2007г. На работа Ю. постъпила на 22.05.2017г.

Със Заповед №818/18.08.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение на И. Ю. било прекратено считано от 21.08.2017г. с отразена причина за прекратяването му – поради взаимно съгласие.

За месец юли 2017г. на ищцата работодателят изплатил месечно брутно трудово възнаграждение от 460лв., а за изработените дни от м. август 2017г. й начислили 280лв. - турдово възнаграждение и 109,52лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. От фиша й за заплати за м. август 2017г. е видно, че са й удържани средства за фонд безработица, фонд общо заболяване, фонд пенсии и т.н., в резултат на което след удръжките в общ размер 72,57лв. е получила сучата от 316,95лв.

С оглед тези доказателства се установи по делото, че считано от датата 21.08.2017г. на която е изтакла валидността на картата й за постоянно пребиваващ в РБ чужденец, тъй като не й е била издадена нова карта и вече е бил формиран мълчалив отказ за това от Дирекция „Миграция“ -София с изтичане на срока за издаване на такава на 07.08.2017г. вкл., трудовото правоотношение на И. Ю. е прекратено и през исковия период от 22.08.2017г. до 27.12.2018г. тя е останала без доход от трудово възнаграждение.

Относно трудовата ангажираност на ищцата от представената справка за актуално състояние на трудовите й договори за предходните 10 години преди исковия период и за годините след издаване на картата за постоянно пребиваващ чужденец се установява следното:

-сключен на 08.02.2007г. трудов договор – прекратен на 01.01.2009г. – т.е. работила е 2 години без 1 месец;

-сключен на 20.05.2011г. трудов договор – прекратен на 30.09.2011г. – т.е. работила е 4 месеца и няколко дни през летния сезон;

-сключен на 25.01.2012г. трудов договор – прекратен на 23.03.2012г. – т.е. работила е почти 1 месец;

-сключен на 31.05.2013г. трудов договор – прекратен на 21.06.2013г. – т.е. работила е почти 1 месец;

-сключен на 02.07.2013г. трудов договор – прекратен на 01.09.2013г. – т.е. работила е 2 месеца;

-сключен на 29.10.2013г. трудов договор – прекратен на 18.04.2014г. – т.е. работила е 6 месеца;

-сключен на 27.05.2014г. трудов договор – прекратен на 01.09.2014г. – т.е. работила е 3 месеца;

-сключен на 25.05.2015г. трудов договор – прекратен на 01.08.2015г. – т.е. работила е 2 месеца;

-сключен на 18.11.2015г. трудов договор – прекратен на 25.02.2016г. – т.е. работила е 3 месеца;

-сключен на 19.05.2016г. трудов договор – прекратен на 07.09.2016г. – т.е. работила е почти 4 месеца;

-сключен на 19.05.2017г. трудов договор – прекратен на 21.08.2017г. – т.е. работила е почти 3 месеца.

-сключен на 16.05.2019г. трудов договор – прекратен на 16.09.2019г. – т.е. работила е 4 месеца;

-сключен на 13.01.2020г. трудов договор – прекратен на 02.03.2020г. – т.е. работила е почти 2 месеца;

-сключен на 26.06.2020г. трудов договор – прекратен на 24.07.2020г. – т.е. работила е 2 месеца;

-сключен на 07.08.2020г. трудов договор – прекратен на 05.11.2020г. – т.е. работила е 3 месеца;

-сключен на 29.04.2021г. трудов договор – прекратен на 09.07.2021г. – т.е. работила е 2 месеца;

-сключен на 13.07.2021г. трудов договор – прекратен на 30.08.2021г. – т.е. работила е 1 месец и половина;

-сключен на 14.09.2021г. трудов договор – прекратен на 16.02.2022г. – т.е. работила е 5 месеца;

-сключен на 04.03.2022г. трудов договор – прекратен на 09.03.2022г. – т.е. работила е 5 дни;

-сключен на 04.04.2022г. трудов договор – прекратен на 01.07.2022г. – т.е. работила е 3 месеца.

В обобщение през 2007г. е работила 11 месеца, през 2008г. – 12 месеца, през 2009г. и 2020г. – не е работила по трудов договор; през 2011г. е работила 4 месеца през лятото; през 2012г.- 1 месец; през 2013г.- е работила 5 месеца през лятото и до края на годината; през 2014г. е работила 7 месеца част от които през лятото; през 2015г.- 3месе;а и половина – основно през лятото; през 2016г.- 6 месеца основно през лятото; през 2017г. – 3 месеца през лятото до датата на изтичане на валидността на картата й; през 2018г.- не е работила, през 2019г.- 4 месеца през лятото; през 2020г.- 7 месеца част от които през лятото; през 2021г. – 7 месеца – от пролетта до края на годината; през 2022г. – 5 месеца част от които през лятото.

Във връзка с претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди по искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите Л. Д. Т., Г. Ж. Г. и Д. Ч. Д., които описаха забелязаните от тях като настъпили в исковия период промени в поведението и психиката на ищцата.

Л. Д. Т., който е брат на съпруга на И. Ю. заяви, че я познавам от много години тъй като тя живее със брат му от 1992г., а по-късно сключили и граждански брак, с когото имали две деца. Още от 1992г. тя живеела в гр. Варна, в [жк] при брат му. Знае, че е имала документи за пребиваване в България, тъй като е гражданка на Украйна. Някъде преди пандемията от Ковид тя имала проблем с документите, по-точно създали й тези проблеми, тъй като не й подновили пребиваването. До тогава тя си имала адрес в страната, работела и нямала проблем с това, че е украинска гражданка. Поради това било много изненадващо, че след като години наред й подновявали без никакви проблеми пребиваването в България, тогава изведнъж й отказали да й го подновят. Свидетелят сочи, че тя не се е оплакала за това, но видимо се променила: затворила се вкъщи, не смеела да излиза по улиците, ходила само до близкия пазар и обратно, не можела да работи, спряла да идва на гости у свидетеля, където живеели и родителите на съпруга й. Оказало се, че е незаконно пребиваваща и ако я спре полицията, тя не може да представи документ за пребиваване в България и се страхувала. Изпитвала някакво отчуждение от България като цяло, започнала да не иска да има нищо общо със страната заради мълчаливия отказ да й подновят пребиваването след всичките тези години, които била в страната. Свидетелят потвърди, че тя почти не е ходила до Украйна през тези години, много рядко пътувала и то за кратко, тъй като брат й бил в Мурманск, в Сочи имала далечни родственици, а родителите е й били починали. Свидетелят описва, че тя е решила, че България не я иска. Започнала да стои само в къщи и не общувала с никого, дори с приятелките си – с близки колежки, за разлика от преди това, когато била значително по-общителна. Тя и с дъщерите си, които живеят в Германия обтегнала отношенията си. След време, след като се водили дела, тя получи подновяване на постоянното пребиваване, но останало неприятното усещане, че българската държава я смята за чужд елемент. Определено останаха тези неприятни чувства у нея и не е отминало това огорчение. Тя спряла да се обажда напълно на свидетеля и на родителите му. В резултат на този отказ тя не можела да работи и да печели пари, което подсилило неприятното чувство. Заради тези проблеми вече не желаела да живее в България, заради проблемите изпаднала в постоянно лошо настроение, станала заядлива, раздразнителна. След всичките тези повече от 20 години, в които ние сме общували с нея съвсем нормално промяната в нея беше голяма. Отслабнала, намалила контактите с всички, отчуждила се и със съпруга си, а и дъщерите й коментирали, че забелязали промяната в нея и се тревожели за нея.

Свидетелят Г. Ж. Г. описва, че познава И. повече от 20 години, като първоначално запознанството им възниква именно във връзка с познанството с адв. Т., с когото били състуденти. Двете семейства излизали заедно, събирали се по поводи. До 2017г. И. била много добре изглеждаща българска жена - винаги гримирана, винаги с прическа, винаги спортно-елегантно облечена и т.н. Малко след средата на 2017г. И. се срещнала с нея и й направило впечатление, че е много разстроена психически, изглеждала неглиже, направо била неузнаваема. Разказала й, че дълги години са й издавали без всякакъв проблем карта на постоянно пребиваващ чужденец в България и изведнъж й отказали. Разказала й, че я освободили от работа – не я уволнили, а я освободили с обяснението че не може да работи при тях, защото няма валидни български документи. Освен, че останала без работа, И. започнала да се притеснява за придвижването си. Тъй като нямала валиден български документ, се страхувала някой да не я спре и да я депортират. Спряла всякакви контакти, дори с руско говорещата група в България, с която преди това много общувала. Преди това непрекъснато разказвала на свидетелката къде отиват, къде са ходили по техните национални празници. Изведнъж казала, че не може и с тях да общува, защото все я питали ка7кво станало, как са делата. а и с тях да се виждам. Те непрекъснато ме разпитват като се видим: защо, какво стана, как се движат делата. Изпадна в някаква абсолютна депресия. Аз така лично за себе си бих го определила. Страхуваше, че може да бъде депортирана.

Ищцата поискала адвокат Г. да й води делото и тя я представлявала през 2017г. пред Административен съд-Варна. Производството приключило с отмяна на мълчаливия отказ на директора на дирекцията и тогава И. се позарадвала, поотпуснала се, но другата страна обжалвала решението и делото отишло във ВАС, който обезсилил решението на Адм. С-Варна и изпратил делото в Административен съд - София.  Ю. изпаднала в абсолютна депресия, според свидетелката. Страхувала се да излиза и с никого не контактувала, изпитвала страх, че може да бъде депортирана, защото имала само украинския паспорт и нямала постоянно пребиваване. Тя за себе си така възприела нещата и от притеснения изпаднала в някаква депресия, която се отразила и на външния й вид. Видимо отслабнала, не се грижела за себе си, контактувала само по телефона, защото се страхувала да се движи. В един момент започнала да говори и за развод. Не искала да контактува и с неговите родители, по никакви повод не искала да им гостува. Фрапиращото било, когато решила да отиде при брат си в  и няколко дни след това силно разстроена обяснила, че седем-осем часа я държали на летището едва ли не според нея като престъпник, който не може да влезе на територията на България независимо, че е женена за българин. Накрая, след намесата на съпруга й, след представяне на редица документи й дали 14-дневна виза, след изтичането на която тя пак оставала без постоянно пребиваване. Чудела се какво да прави, защото чакала делата да вървят, но нямало как да живея в България без средства, които получавала от съпруга си, но се чувствала непълноценна. Според свидетеля Ю. не е оценила сериозността на състоянието си и мислела, че е добре, но всички са виновни, че тя не може спокойно да живее, да работи, да пребивава в страната. Често за това говорела – че са виновни съпругът й и българската държава в лицето на администрацията. Поради това свидетелят счита, че отказа за издаване на картата е причинил сериозен стрес на И. Ю. и тя показала дори някакви леки отклонения в мисленето, в нагласата какво ще прави тук. Чувствала се в безизходица, защото не можела да пребивава спокойно в България, да работи и да живее като един нормален човек, нямала къде да отиде да живее. В Украйна нямала нито семейство, нито имущество. От разговорите със свидетелката узнала, че ищцата винаги е имала карта на постоянно пребиваващ чужденец в България и не е имала проблеми. Тя никога не предполагала, че това може да бъде проблем защото до този момент вече й е била издавана два пъти такава карта за постоянно пребиваващ. Тя със същия паспорт, който е имала, със същите данни са й издавали новата карта за постоянно пребиваващ. Никога не са й създавали проблем и тя не е очаквала, че от това може да бъде да възникне такъв проблем. В случая проблема бил с това, че украинския паспорт била записана с фамилията, която е имала до брака си – Ю., а след като сключва брак в България фамилията й станала с Ю.-Т.. По тази причина, заради това разминаване в украинския паспорт, в който не е изписано с тиренце Т., а само в нашия ЕСГРАОН била с – Т. и заради това органа не ой издал Именно поради това органа не й беше издал новата карта за постоянно пребиваващ чужденец. Тя никога не е предполагала, че това може да бъде проблем, защото до този момент вече й е била издавана два пъти такава карта за постоянно пребиваващ. Със същия паспорт, който е имала, със същите данни са й издавали новата карта за постоянно пребиваващ. Никога не са й създавали проблем и тя не е очаквала, че това може да бъде да възникне като проблем. Свидетелят описва, че и физически и психически страх, невроза е имало и често докато разговаря нормално, изпадала в нервно напрежение. Свидетелката и други познати се опитвали да оправят нещата, но тя все викала, че не вижда резултат. Загубила и спокойствието и сигурността си, че може спокойно да живее в страната и най-вече имала сериозна силна депресия.

Свидетелката не счита, че негативните емоции са отшумяли напълно. След като получила картата започнала да се опитва да си намери работа. Там, където работела са си били назначили други хора, вече работел друг колектив и не можело да се върне на същата работа, която тя обичала и харесвала. Свидетелката квалифицира това като неотшумялата депресия, стрес, притеснения и т.н. Изключително сериозно отражение дало върху нейната психика, била много силно разочарована. Не можела да повярва, че това може да й се случи при условие, че съпругът й е българин, децата й са българи вече, а ти си все още украински гражданин, който няма карта дори за постоянно пребиваване на територията на страната.

Свидетелят Д. Ч. Д. сочи, че познава И. Ю. от 1995г., тъй като с нея живеели в един вход в [жк] във Варна. Била много общителна, постоянно си комуникирали, събирали се, но когато имала преди години неприятности с документите си за пребиваването й в България, Ю. коренно се променила. Изведнъж се отдръпнала от тях, нито говорела, нито излизала, само я поздравявала като се срещнат. Отслабнала, не се поддържа, започнала да ходи неглиже, не контактувала с никого, дори не излизала, най-много да отидела до магазина и то набързо, защото не смеела да излиза навън без документи. Виждала я на стълбите случайно. Когато я канели да излезе с тях тя отговаряла, че не може да излезе и си има проблеми. Искала да заминава от България, страхувала се да излиза, защото нямала никакви документи. Свидетелката сочи, че от дъщерите й, които живеят в Германия разбрала, че има проблеми в семейството с тях и по едно време дори искала да се развежда, защото мъжът й помогнал на дъщерите й да си оправят гражданството в България, а на нея не успял да помогне.

По искане на ищеца по делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което Съдът кредитира изцяло като обективно и пълно дадено, ведно с уточнението и изчисленията направени в откритото съдебно заседание при изслушване на експерта.

В приетото по делото заключение на съдебно-психологическата експертиза вещото лице сочи като установено от материалите по делото и от освидетелстването на И. Ю., че няма данни за различно от обичайното психоемоционално състояние към 21.08.2017г. на която дата изтекла валидността на предходната й карта за постоянно пребиваване в страната.

Според споделеното от Ю., промени в състоянието й са настъпили около три месеца след тази дата, които били в пряка връзка със забавеното издаване на новата карта за постоянно пребиваване. В този контекст вещото лице сочи, че забавеното издаване на картата за постоянно пребиваване е изиграло ролята на стресогенно събитие, довело до значима житейска промяна и продължителни неприятни обстоятелства, които имат за последица разстройство в адаптацията. При реакциите на стрес, каквото е и разстройството в адаптацията, роля имала индивидуалната предразположеност, но независимо от това, нарушението не би възникнало без наличието на стресогенен фактор / по МКБ 10/.

В конкретният случай въз основа на показанията на свидетелите и споделеното от Ю. експерта заключава, че при ищцата са настъпили промени с тревожно-депресивни характеристики - понижено настроение, тревожност, безпокойство, повишена раздразнителност, смущения на съня, загуба на тегло без диета; невъзможност за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация, влошени взаимоотношения със семейството, отдръпване от социално общуване. Естествено отчита липсата на проведен консулт с психиатър, който би издал медицински документи с отразяване на обективното състояние на Ю. в периода след 21.08.2017г. до издаването на новия документ за постоянно пребиваване на 28.12.2018г.

Въз основа на показанията на свидетелите и споделеното от ищцата и установеното състояние вещото лице констатира, че към момента на освидетелстването на Ю. емоционалното й състояние е стабилно, без данни за повишена тревожност и депресивни симптоми, с възстановено функциониране. Поради това заключава, че преживяванията на Ю. са имали тревожно- депресивен характер с до умерена изразеност за период от около една година, както тя споделила.

В съдебно заседание вещото лице – клиничен психолог сочи, че няма тест, който да може да даде категоричен отговор ретроспективно за 10 години назад. Поради това се правели изводи въз основа на данните в материалите по делото и споделеното от освидетелствания, като експерта отдава основна тежест на свидетелските показания събрани по делото и обективното състояние в момента на освидетелстването на ищцата. Поради това сочи, че е базирала заключението си на документите по делото и на личните впечатления на свидетелите. В тази връзка сочи, че за ищцата е било много трудно да възпроизведе някакви подробности за състоянието си, поради което цялото събеседване е пресъздадено в експертизата, което е естествено, тъй като са изминали 7-8 години. Пояснява, че стресовото разстройство си има давност, има време, в което отшумява, особено след като вече е разрешен проблемът - обикновено тогава цялото това състояние отшумява. Изключение са случаите, когато то е протрахирало във времето, но това става след много силно стресогенни житейски събития, каквито са катастрофи, смърт и т.н. В случая няма такава връзка и няма остра стресова реакция, затова и не се очаква и няма посттравматичен стрес.

Във връзка с констатацията от теста за преувеличаване на симптомите сочи, че такова е налице когато човек каже, че са по-тежки симптомите, от колкото са били в действителност. В случая това намира за проява на защитно поведение, като отбелязва, че винаги при подобни изследвания го има този елемент „защитно поведение“, защото човек иска решението да бъде в негова полза. Експерта приема, че това се дължи на големия период от време, заради който ищцата не може да си спомни в детайли какво е било. Диссимулацията описва като преувеличаване, представяне на симптомите по-тежки, отколкото са. Тя ги преживява по-сериозно, за да ги представи по този начин и описва, че е много е трудно да се каже по коя от всичките причини се отчита този резултат при тестовете. Вещото лице сочи, че това което казват свидетелите за нейното състояние и което казва тя се припокривало, и тъй като нямало медицински документи, като преглед от психиатър, нямало други данни в делото за нейното функциониране в предишния период, които да вземе предвид, поради това е придала тежест при отговора на въпросите основно на впечатленията на свидетелите, които са странични наблюдатели на състоянието и поведението на ищцата в исковия период.

С оглед тези фактически установявания от приетите писмени доказателства и събрани гласни показания, като кредитира изцяло неоспорените заключения на вещите лица, които са обективни и компетентно дадени, основани на доказателства в делото и на специалните познания на експертите, при отчитане на приложимите правни разпоредби и разпределението на доказателствената тежест между страните по този вид производства, Съдът достигна до следните изводи:

Тъй като производството е за обезщетение за вреди по реда на глава ХІ от АПК и по реда на ЗОДОВ, следва да се има предвид, че съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. При проверка на допустимостта на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран.

 

Според чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло вреди в резултат на незаконосъобразен акт, какъвто безспорно с оглед разпоредбата на чл.58 от АПК представлява формирания мълчалив отказ по искането в подаденото в Дирекция „Миграция“ в ОД на МВР-Варна заявление рег. с №14583/05.07.2017г. от ищцата И. Ю. с изтичане на 07.08.2017г. на 30-дневния срок за произнасяне по него от директора на дирекция „Миграция“-гр.София. По делото няма спор, че така формирания мълчалив отказ на директора на дирекция „Миграция“-гр.София за издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (EО) по 1030/2002г. по чл.55, ал.3 от ЗБЛД, представляващ български личен документ , издаван на пребиваващи в РБ чужденци по смисъла на глава V , раздел І от ЗБЛД е обжалван в срок от Ю. и е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 19.11.2018г. като. Решение №6297 от 31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. Административен съд София – град. Едва след влизане в сила на това съдебно решение, с което преписката е върната на органа за произнасяне по заявлението- на 28.12.2018г. е издаден поискания от ищцата документ, удостоверяващ статута й на постоянно пребиваващ в РБългария чужденец.

С оглед изложеното исковите претенции предявени с искова молба вх. №16342/16.11.2023г. в Адм. съд-Варна за осъждане на Дирекция „Миграция“ в ОД на МВР-София да заплати обезщетения за претърпените от И. Ю. вреди се явяват насочени срещу ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което прави исковата молба процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Исковите претенции са предявени на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която за възникване на отговорността на държавата по този ред е необходимо наличието на следните законовоустановени предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица от неговия състав при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка между вредите и акта, съответно действието или бездействието. Липсата на някой от тези елементи на фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Както бе посочено, налице е първата предпоставка от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт, който е отменен с влязло в сила решение на съда.

Основателни и доказани са твърденията за наличие на останалите две предпоставки – пряка причинно-следствена връзка между формирания незаконосъобразен мълчалив отказ на служителите на ответника да й издадат документа, с който се легитимира като постоянно пребиваващ на територията на РБългария гражданин на Украйна и оставането й без работа и съответно без доходи по трудово правоотношение считано от датата на изтичане на 21.08.2017г. на валидността на издадената й 2007г. карта за постоянно пребиваващ в РБългария чужденец ЕС №********* /л.25 от делото/ до датата 28.12.2018г., на която й е издадена новата карта наименувана „разрешение за пребиваване“ №********* /л.26 от делото/. Този извод се налага, тъй като като украински гражданин, ищцата се явява лице- гражданин на трета държава, за което се прилагат разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Съгласно този закон в редакцията действала към датата 22.08.2017г. – когато ищцата е имала мълчалив отказ да й се издаде карта за постоянно пребиваваща в РБългария, в чл.8, ал.1 от ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които: имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България- т.1; имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 и чл. 24в от Закона за чужденците в Република България - т.2.

Въз основа на документа за самоличност, с който се е легитимирала като постоянно пребиваващ в РБ чужденец, И. Ю. именно с оглед притежаването на постоянно пребиваване до 21.08.2017г. е можела да работи по трудово правоотношение в страната по силата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, съгласно който не се изисква разрешение по чл.7, ал.3 за работници – граждани на трети държави с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗТМТМ при наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. В съответствие с това изискване – задължение на работодателя, да притежава копие на валидния документ за пребиваване в страната на работника- гражданин на трета държава е твърдението в исковата молба, че работодателят на Ю. е изискал от нея да му представи валиден документ за пребиваване в страната за времето след 21.08.2017г. и тъй като тя не е притежавала такъв, защото на 08.08.2017г. вече е бил формиран мълчалив отказ на директора на дирекция „Миграция“-София да й издаде такъв, работодателят й под заплахата от санкциониране на основание административно-наказателните разпоредби в ЗТМТМ е издал заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Поради формирания на 08.08.2017г. мълчалив отказ на директора на дирекция „Миграция“-София да й издаде валиден документ за постоянно пребиваване в страната по заявлението й от 05.07.2017г., до края на 2017г. и през цялата 2018г. до 28.12.2018г. И. Ю. не е могла да сключи трудов договор с работодател в България, да полага труд и да получава трудово възнаграждение, тъй като заради незаконосъобразния отказ не е имала издаден валиден документ за пребиваване, който да представи на работодателя си в РБългария, за да бъде наета законосъобразно на работа съобразно условията на чл.9, ал.1, т.3 и при спазване на изискванията на чл.10, ал.2 от ЗТМТМ.

Поради това е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния мълчалив отказ на дл. лица на ответника и имуществените вреди, които с исковата молба се претендират като причинени на И. Ю. в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. С оглед данните за трудовата заетост от приетата по делото справка за регистрираните трудови договори с ищцата се потвърждава твърдението й, че след 21.08.2017г. и през цялата 2018г. е останала без работа. Основателни и подкрепени от данните в справката за трудовата заетост по трудови договори на ищцата са възраженията на представителите на ответника, че тя е работила по срочни трудови договори, основно през летния и есенния период, с прекъсвания от месеци наред. В тази връзка съдът взе предвид, че през последните пет години от 2012г до 2016г. вкл. и четирите години от 2019г. до 2022г. – които са преди и след годините на исковия период, ищцата е работила средно по 5 месеца на година. През 2017г. тя е работила 3 месеца преди да бъде прекратен трудовия й договор, с оглед на което за периода от 21.08.2017г. до 31.12.2017г. причинената й имуществена вреда се равнява на сумата от 920лв. / 2 заплати по 460лв. – размер на последното и трудово възнаграждение/. За останалата част от исковия период от 01.01.2018г. до 28.12.2018г. причинената й имуществена вреда се равнява на сумата от 2300лв. / 5 заплати по 460лв. – размер на последното и трудово възнаграждение/. Т.е. като основателна и доказана, следва да бъде уважена претенцията за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. в общ размер на 3220лв. като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния мълчалив отказ.

Съобразно така уважената част от иска за имуществени вреди, основателна и доказана се явява акцесорната претенция за присъждане на сумата от 1657,54лв. явяваща се законната лихва за забава за периода от 29.12.2018г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – от 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

След като 3220лв. се присъждат като причинени имуществени вреди в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г., законната лихва за тях не може да бъде присъдена считано от дата предхождаща края на този период. Поради това неоснователно законната лихва се иска от ищеца от 19.11.2018г. до 16.11.2023г. Неоснователно датата на предявяване на исковата молба - 16.11.2023г. е включена в двата периода, за които се претендират законни лихви, тъй като лихва въху лихва не се дължи.

С оглед изложеното следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на И. Ю. за присъждане на сумата в размер над 3220лв. до 7469,52лв. като обезщетение за имуществени вреди причинени в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г., както и в частта на претендираната лихва над 1657,54лв. до 3927,89лв. за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази част от исковата претенция от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Поради уважаване на първия вариант на претенцията за имуществена вреда, неоснователно се явява направеното в условия на евентуалност искане за обезщетение за претърпени имуществени вреди за същия период, но в размер на 5188,36лв. съставляващо 14 месечни обезщетения за безработица в какъвто размер е линията на бедност, със законната лихва за забава върху тази сума за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г. в размер на 2728,30лв. и със законната лихва върху сумата от 16.11.2023г. до окончателното й изплащане.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характерът на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, рефлектираща в правната сфера на едно лице, т.е. вредоносният резултат не се презюмира. Освен това не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност, и то тогава, когато това увреждане се проявява в по-голяма степен от нормално възприетото. Описанието на проявленията следва да даде на съда достатъчна опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а оттук – за справедливо съизмерване на вредите от неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания.

В конкретния случай в тежест на ищцата бе да докаже по безспорен начин, че е претърпяла твърдените в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с незаконосъобразният акт, какъвто е отменения от съда мълчалив отказ на длъжностни лица от структурата на ответника. От показанията на тримата свидетели се установява с достатъчна категоричност, че ищцата е изпитала силен стрес от това, че не й е била подновена картата за постоянно пребиваване в РБългария, което въпреки подкрепата на близките й – съпруг и деца е породило у нея силно безспокойство и страх, че ако й бъде извършена проверка от органите на реда, няма да може да се легитимира като постоянно пребиваваща и тъй като е гражданин на Украйна ще бъде депортирана в тази страна. Данните от показанията, че тя няма в Украйна нито имущество, нито близки роднини, а и предвид факта, че от преди 1995г. пребивава постоянно в РБългария и не е отстътвала продължително от страната кореспондират с описаното от свидетелите като обзело я значително безспокойство, отчаяние и несигурност за бъдещето й. Всички тези тревоги, страхове и несигурност са изпитвани от ищата в продължение на месеци, като ведно с кумулативния негативен ефект от оставането й без работа в средата вна август 2017г. – по време на летния сезон, неизбежно с оглед установените от вещото лице специфики в личността на ищцата са способствали за възникването у нея на страх да пребивава извън дома й, довели са до затваряне вътре в себе си, до отказ от общуване, отслабване, липса на желание да поддържа външния си вид както преди, до раздразнителност и влошаване на отношенията й с децата и съпруга й.

В тази връзка съдът възприема изцяло основаните главно на показанията на свидетелите изводи на вещото лице клиничен-психолог, че след като не й е била подновена картата за постоянно пребиваване са настъпили промени в състоянието на ищцата; че това е било за нея стресогенно събитие, което е довело до значима житейска промяна и е довело до разстройство в адаптацията. Основателни и доказани са твърденията в исковата молба за настъпили промени с тревожно-депресивни характеристики у Ю., изразяващи се в понижено настроение, тревожност, безпокойство, повишена раздразнителност, смущения на съня, загуба на тегло без диета; невъзможност за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация, влошени взаимоотношения със семейството, отдръпване от социално общуване. Поради това основателно и доказано е наличието на пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния мълчалив отказ да й бъде подновен документа за постоянно пребиваване и тези изпитани от ищцата значителни негативни психически изживявания и емоции в периода след 21.08.2017г. до издаването на новия документ за постоянно пребиваване на 28.12.2018г. Въз основа на споделеното от вещото лице, че при освидетелстването на ищцата е установено, че след като проблема се е разрешил с течение на изминалото време към момента на освидетелстването на Ю. емоционалното й състояние е стабилно, без данни за повишена тревожност и депресивни симптоми, с възстановено функциониране, се налага извода, че преживяванията на Ю. са имали тревожно- депресивен характер с до умерена изразеност за период от около една година и са преодоляни и преработени.

С оглед тези установявания от доказателствата и съдебно-психологическата експертиза, предвид поясненията дадени от вещото лице при изслушването в съдебно заседание, твърденията за настъпили у ищцата неимуществени вреди от незаконосъобразния акт на ответника в исковия период са доказани с изискуемата от закона категоричност и несъмненост, но претендирания размер на обезщетението за обезвреждането им е прекомерен, каквото възражение основателно е направено от представителите на ответника. Поради това основателно и доказано е настъпването на вредоносният резултат за ищцата, изразяващ се в претърпените от нея болки и страдания в тревожно-депресивния спектър, както и причинната им връзка с формирания незаконосъобразен акт на длъжностни лица от структурата на ответника. Увреждането й се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност и е в по-голяма степен от нормално възприетото. Определянето на обезщетение в размер на 1600лв. е съответно на сериозността на емоционалния стрес, който ищцата е претърпяла и се явява справедливо за причинените й вреди от неимуществено естество, съобразено с времето и начинът на отработване на негативните й вътрешни изживявания, при отчитане на обстоятелството, че тя не е била изоставена, а е подкепяна изцяло от съпруга и децата си, както и от близките и познатите й. Поради това в останалата част над 1600лв. до 20000лв. исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно този размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, основателна и доказана се явява акцесорната претенция за присъждане на сумата от 823,16лв. явяваща се законната лихва за забава за периода от 29.12.2018г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – от 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

След като 1600лв. се присъждат като причинени неимуществени вреди в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г., законната лихва за тях не може да бъде присъдена считано от дата предхождаща края на този период. Поради това неоснователно законната лихва се иска от ищеца от 19.11.2018г. до 16.11.2023г. Неоснователно датата на предявяване на исковата молба - 16.11.2023г. е включена в двата периода, за които се претендират законни лихви, тъй като лихва въху лихва не се дължи.

С оглед отхвърляне на исковата претенция за присъждане на сумата в размер над 1600лв. до 20000лв. за неимуществени вреди причинени в периода, неоснователна е претендираната лихва над 823,16лв. до 10517лв. за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази част от исковата претенция от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ищеца за присъждане на направените от него разноски следва да бъде уважено. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, който предвижда при уважаване изцяло или частично на иска, ответникът да бъде осъден да заплати разноските на ищеца по производството и внесената държавна такса. Предвид частичната основателност на претенциите ответникът – Дирекция „Миграция“ при МВР-София следва да бъде осъден да заплати на ищеца И. Ю. сумата от 525лв. представляваща разпоски в размер на 25лв. – за държавни такси за образуване на делото и за съдебни удостоверения и 500лв. – за възнаграждения на вещи лица.

Тъй като с протоколно определение от 11.02.2025г. ищцата И. Ю. е задължена да довнесе по сметката за вещи лица на съда сумата от 115лв. – представляваща остатък от дължимата сума за възнаграждение на вещото лице д-р Д. Б. П. за изготвената от нея съдебно-психологическа експертиза, което задължение не е изпълнено в 7-дневния срок, нито до обявяване на настоящото решение, следва да се осъди ищцата да я внесе по сметката за вещи лица на съда, след изпълнение на което сумата да бъде изплатена на вещото лице д-р Д. Пискюлийска.

Предвид изхода на спора макар да е направено своевременно, искането на процесуалния представител на ищцата – адвокат В. Д. Т. с [ЕГН] да бъде осъден ответника да му заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на И. Ю. на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., следва да се остави без уважение, тъй като по делото няма представен договор за правна защита и съдействие, сключен между тях, от който да е видно, че е уговорено оказването на безплатна правна помощ и съдействие на ищцата за в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.203, ал.1 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Дирекция „Миграция“ при МВР – София да заплати на И. Ю. от гр. Варна с [ЕГН] сумата от 3220лв. /три хиляди двеста и двадесет лева/ като обезщетение за имуществени вреди причинени в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. от мълчалив отказ на Директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (EO)1030/2002 по чл.55, ал.3 от ЗБЛД по заявление №14583/05.07.2017г. на Ю. И., отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 19.11.2018г. решение № 6297/31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. по описа на Административен съд София-град, ведно със сумата от 1657,54лв./хиляда шестотин петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/ представляваща законна лихва за забава за периода от 29.12.2018г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – от 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Ю. с [ЕГН] от гр. Варна срещу Дирекция „Миграция“ при МВР – София за присъждане на сумата в размер над 3220лв. до 7469,52лв. като обезщетение за имуществени вреди причинени в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. от мълчалив отказ на Директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (EO)1030/2002 по чл.55, ал.3 от ЗБЛД по заявление №14583/05.07.2017г. на Ю. И., отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 19.11.2018г. решение №6297/31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. по описа на Административен съд София-град, както и в частта на претендираната лихва над 1657,54лв. до 3927,89лв. за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази част от исковата претенция от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Миграция“ при МВР – София да заплати И. Ю. от гр. Варна с [ЕГН] сумата от 1600лв. / хиляда и шестотин лева/ като обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. от мълчалив отказ на Директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (EO)1030/2002 по чл.55, ал.3 от ЗБЛД по заявление №14583/05.07.2017г. на Ю. И., отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 19.11.2018г. решение № 6297/31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. по описа на Административен съд София-град, както и в частта на претендираната лихва от 823,16лв. /осемстотин двадесет и три лева и шестнадесет стотинки/ за периода от 19.11.2018г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази част от исковата претенция от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Ю. с [ЕГН] от гр. Варна срещу Дирекция „Миграция“ при МВР – София за присъждане на сумата в размер над 1600лв. до 20000лв. като обезщетение за неимуществени вреди причинени в периода от 21.08.2017г. до 28.12.2018г. от от мълчалив отказ на Директора на дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент (EO)1030/2002 по чл.55, ал.3 от ЗБЛД по заявление №14583/05.07.2017г. на Ю. И., отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 19.11.2018г. решение №6297/31.10.2018г. по адм. дело №8688/2018г. по описа на Административен съд София-град, както и в частта на претендираната лихва над 823,62лв. до 10517лв. за периода от 19.11.2018г. до 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази част от исковата претенция от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Миграция“ при МВР – София да заплати на И. Ю. от гр. Варна с [ЕГН] сумата в размер на 525лв. /петстотин двадесет и пет лева/ представляваща разпоски в размер на 25лв. – за държавна такса и 500лв. – за възнаграждения на вещи лица.

 

ОСЪЖДА И. Ю. от гр. Варна с [ЕГН] да заплати сумата от 115лв. /сто и петнадесет лева/ по сметката на Административен съд – Варна за възнаграждения на вещи лица.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В. Д. Т. с [ЕГН] да бъде осъдена Дирекция „Миграция“ при МВР – София да му заплати адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.