РЕШЕНИЕ
№ 876
гр. гр. Хасково, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640103466 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД от К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул."*******",
бл.**, ет.*, ап.*, против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица",
ул."Зографски манастир" № 15, вх.Г, ет.6 и „Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Манастирска"
№ 41, вх.Б, ет.1, ап.2, за съществуването на вземания, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.
№34656/2024г. по описа на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че на 04.05.2021г. е сключил с първия ответник - „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за заем № ************** от 04.05.2021г. към
Договор за Кредитна линия № **************, по силата на който му бил
предоставен заем в размер на 500 лв. при параметри посочени в чл.1, ал. 4 от
Договор за Кредитна линия № **************. Съгласно Приложение № 1,
неразделна част от договора за кредитна линия за отпусната сума от 500 лева и
за срок от 2 месеца, ГПР бил 45,09 %. Съгласно чл. 1 ал.2 от договора за
кредитна линия, заемателят бил задължен в срок от пет дни, считано от датата
на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от
обезпеченията, подробно описани в него. По същото време на ищеца бил
даден и договор за възлагане на поръчителство, за който му било обяснено, че
е част от договора за заем.
1
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на поръчителство, той
дължал възнаграждение за поръчителство в размер на 155,38 лв., платимо
разсрочено на две вноски с падеж на плащане - този на погасителните вноски
по процесния договор за паричен заем.
Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за
потребителски кредит от 04.05.2021г. към договор за кредитна линия от
22.02.2021г., сключен с първия ответник ,,Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, както и
клаузата на чл. 2, ал. 1 от сключения към него договор за възлагане на
поръчителство с втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на
поръчителство е нищожен и на друго основание - чл. 146, ал.1 ЗЗП, във връзка
с чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като представлявал неравноправна клауза, която
задължавала потребителя от по-силната икономически страна по заемния
контракт да бъдат сключени неизгодни и допълнително икономически
обременяващи клаузи, за да изпълнят поставеното им задължение по чл. 1 ал.
2 от договора за заем. По този начин потребителят дължал „Възнаграждение за
предоставяне на поръчителство", което било в прекомерен размер и
напрактика било допълнителна печалба, която следвало да се калкулира с
договорената възнаградителна лихва, но с невключването в ГПР кредиторът
целял да преодолее законовото изискване по чл. 19 ал. 4 ЗПК за таван на
лихвените нива по предоставената в заем сума.
Поддържа и излага съображения, че в случая в чл. 2, ал. 1 от договор за
възлагане на поръчителство към процесния договор за потребителски кредит
формално било уговорено „възнаграждение за възлагане на поръчителство", за
да се обезпечи кредитът, но фактически се дължала договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба за кредитора. Счита, че опциите по чл.
1, ал. 2 от договора не давали възможност на длъжника да избегне
сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с паралелното
дружество „Кредит Гаранция" ЕООД и от там да не дължи възнаграждение за
предоставяне на обезпечение, тъй като били много трудно изпълними. След
като това било така, във всички случаи вземането за възнаграждение щяло да
възникне в сферата на кредитора. Така възнаграждението се превръщало в
средство за обогатяване на кредитора, поради което било нищожно.
Според ищеца възнаграждението за предоставяне на поръчителство
било нищожно и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Противоречието със закона
и/или с добрите нрави правело уговорката за възнаграждение за предоставяне
на обезпечение нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 1 и предл.3 ЗЗД и
препятствало възникването на вземането и на задължението за
възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Основното задължение на
заемателя по договора за паричен заем било да върне на падежа заемната сума
ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса
на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението на
предоставения заем, а с клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на
поръчителство било предвидено възнаграждение за предоставяне на
2
поръчителство, но не на главно задължение на заемателя да върне заемната
сума на падежа. Фактът, че договорът за кредит задължавал потребителя да
предостави обезпечение потвърждавал тезата, че сумата, формално наречена
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, била всъщност скрита
възнаградителна лихва.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009 г. на ОСТК така уговореното
възнаграждение за предоставяне на поръчителство излизало извън
предадените му санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции и
представлявало източник на неоснователно обогатяване. Уговорено било
компенсаторно възнаграждение за предоставяне на поръчителство за
изпълнение на задължение, различно от главното, при което дори и при
удовлетворено главно вземане, кредиторът имал право да получи и
допълнително възнаграждение, което не било свързано с неизпълнение на
същественото задължение по договора. Обезпечението в случая имало цел,
различна от тази на възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Тъй
като уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство не
преследвала заложените й функции, същата била нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство към
Договора за потребителски кредит според ищеца била също неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което също и нищожна на основание чл. 146,
ал.1 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя и целяла
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на
вземане за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като по този
начин оскъпявала цената на заема. Уговореното възнаграждение за
предоставяне на поръчителство не отговаряло на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и водело до значително
неравноправие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя.
Клаузата била неравноправна по смисъла на чл.143, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължавала потребителя да изпълни неизпълними за него задължения чрез
предоставянето на поръчителство от паралелно дружество, за което да заплати
необосновано високо обезщетение или възнаграждение.
Изложено е, че същата била уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, уреждащ максималния размер
на ГПР, поради което и на основание чл.21 ЗПК била нищожна и заплащане по
нея не се дължало. Сключването на тази допълнителна „договорка" имала за
цел да прикрие действителните разходи по кредита.
След като това било така, то договорът за заем противоречал на част от
императивните разпоредби на ЗПК, поради което в случая следвала да се
приложи разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, доколкото били нарушени т.9 и т.10
на чл.11 ал.1 от ЗПК. В договора трябвало да се посочи размерът на лихвения
процент с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което
3
като възнаграждение било нищожно, а реално представлявало сигурна
печалба за кредитора. Така фиксирания лихвен процент нямало да възлиза на
записания в договора размер, а на по-голямо число. Освен това в договора не
бил посочен реалният годишен лихвен процент. Доколкото лихвата била част
от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора и в него следвало да участва и сумата от 155,38 лв., изразена като
процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти
размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Поддържа се, че в случая нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима,
тъй като договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде сключен без
недействителната му част.
Поддържа се още, че процесният договор за заем попада в обсега на
ЗПК, поради което трябвало да отговаря на императивните разпоредби на този
закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочвала какво следва да съдържа
договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК, когато не били спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит бил недействителен, поради което част от изискванията
на чл.11, ал.1 от закона били императивни и нарушаването им влечало
нищожност на сключения договор. Доколкото в случая имало нарушение на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следвало да бъде приет за
недействителен на основание чл.22 ЗПК,а последиците от тази
недействителност били посочени в чл.23 ЗПК.
Ищецът твърди, че в изпълнение на процесния договор за
потребителски кредит, неразделна част от който бил договор за предоставяне
на поръчителство, е заплатил на ответниците сумата от общо 678,00 лв.
Поради недействителност на договора за заем според него е възникнало
задължение за връщане само на чистата сума по кредита в размер на 500,00
лв., но не на лихва и други разходи. От това следвало, че разликата между
заплатената сума от 678,00 лв. до дължимата от 500,00 лв. /в размер на 178,00
лв./ била платена от него при начална липса на основание и като недължима
подлежала на връщане от ответниците на основание чл.55, ал.1, предлЛ ЗЗД.
Сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 34656/ 2024 г. по описа на РС - София. Срещу заповедта били подадени в
срок възражения от длъжниците, поради което за него възниквал правен
интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.
С тези мотиви и предвид уточняваща молба на ищеца с вх. рег. №
1885/03.02.2025г., се претендира от съда да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземанията на ищеца спрямо
ответниците, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд,
4
претендирани в условията на разделност, както следва:
1/ по отношение на първия ответник „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД - на
сумата в размер на 22,62 лева, представляваща платена от ищеца сума за
договорна лихва при начална липса на основание по чл.1 ал.4 т.3 на изначално
недействителен Договор за потребителски кредит с № ************** от
04.05.2021г. към Договор за кредитна линия № **************, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане;
2/ по отношение на втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД - на
сумата в размер на 155,38 лева, представляваща платена от ищеца сума за
възнаграждение за поръчителство при начална липса на основание по чл. 2
ал.1 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за
потребителски кредит с № ************** от 04.05.2021г. към Договор за
кредитна линия № **************, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените съдебни разноски в заповедното и в исковото
производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани писмени
отговори на искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват
предявените искове.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит към договор за
кредитна линия въз основа, на който на ищеца К. З. М. е била предоставена в
заем сума в размер на 500 лева, която е следвало да бъде върната на кредитора
чрез 2 вноски, всяка в размер на 261,31 лева, или в общ размер на 522,62 лева,
от които 22,62 лева възнаградителна лихва.
Поддържа, че липсва основание за обявяване на нищожност на договора
за кредит и излага съображения в тази насока. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.18 от
Закона за потребителския кредит, в договора за потребителски кредит
следвало да се съдържа информация за „обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави, ако има такива". Така от една страна законодателят
предоставил възможността за обезпечаване, а от друга ответникът изпълнил
задължението си в чл. 1, ап.2 от договора. На потребителя/ищеца освен това
били предоставени три опции за обезпечение, като изборът бил направен
изцяло от него. С оглед на това, било неправилно твърдението, че
задължаването на потребителя да предостави обезпечение било обвързано с
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което всъщност
представлявало скрита възнаградителна лихва. Оспорва твърденията, че е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК, тъй като в договора бил
посочен реалният годишен лихвен процент, който бил фиксиран и не следвало
да бъде по-голямо число. Предвид обстоятелството, че ГПР трябвало да бъде
записан като реквизит в договора за потребителски кредит, то неговото
5
изчисляване следвало да се извърши преди сключването на договора, а този
разход не бил известен на кредитора към посочения момент.
Предвид това, ответникът „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД моли бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения срещу него иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Кредит Гаранция" ЕООД също не оспорва
обстоятелството, че на 04.05.2021г. между него и ищеца е сключен процесния
договор за възлагане на поръчителство и поддържа, че дружеството е
изпълнило поетото от него задължение да се задължи солидарно с ищеца за
всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит. Не
оспорва, че задължението е било погасено от ищеца, като по сметка на
„Кредит Гаранция" ЕООД постъпили две вноски на обща стойност 155,36
лева. Поддържа, че сключеният с ищеца договор за възлагане на
поръчителство не следвало да се смесва с договора за поръчителство, тъй като
имал характер на договор за услуга, възложена от ищеца, а доколкото
ответникът бил търговец по смисъла на ТЗ, същият представлявал търговска
сделка, отличаваща се със своята възмездност. Счита неоснователни доводите
на ищеца за недействителност, респ. нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 от
договора и поддържа, че в договора за възлагане на поръчителство липсват
клаузи, уговорени във вреда на потребителя, неотговарящи на изискването за
добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Предвид това, ответникът „Кредит Гаранция" ЕООД моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищеца спрямо него
иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на
чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, приложено по настоящото производство се
установява, че въз основа на заявление с вх. рег. № 186569 от 06.06.2024 г. в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 28200 от 05.09.2024 г. за процесните
суми, а именно спрямо ответника „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД - за сумата в
размер на 22,62 лева, представляваща платена без основание сума за
договорна лихва по Договор за потребителски кредит № ************** от
04.05.2021г. към Договор за кредитна линия № **************, ведно със
законната лихва от 06.06.2024г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 12,50 лева - разноски за платена държавна такса, а спрямо ответника
6
„Кредит Гаранция" ЕООД – за сумата в размер на 155,38 лева, представляваща
платена без основание сума за възнаграждение за поръчителство по сключен
между страните Договор за предоставяне на поръчителство от 04.05.2021г.
към Договор за кредитна линия № **************, ведно със законната лихва
от 06.06.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 12,50
лева - разноски за платена държавна такса. Разпоредено е всеки от
длъжниците да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. П.И.П., ХАК,
ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лева – всеки от тях, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за
процесуално представителство на заявителя. В предвидения от закона срок е
подадено възражение и от двамата ответници, като на ищеца е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и
същият е сторил това.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства - Договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
************** от 22.02.2021г., Искане за усвояване на сума №
************** от 04.05.2021г. по кредит тип „Кредитна линия“,
Погасителен план към кредит № ************** към Договор за кредитна
линия № ************** за сумата от 500 лева – главница, имащ силата
споразумение и Погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение
по усвоения кредит № **************, Общи условия и СЕФ , се установява,
че на 04.05.2021г. между ищеца К. З. М. и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е
сключен договор за кредит и е възникнало облигационно отношение по
силата, на което на ищеца е предоставена поисканата заемна сума от 500,00
лева - главница, при кредитен лимит от 500,00 лева, с фиксиран лихвен
процент от 36,00 %. В Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора за кредитна е посочен размерът на Годишния процент на разходите
за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за
погасяване. Видно от приложения Погасителен план към кредит №
************** към Договор за кредитна линия № **************, в който
изрично е записано, че има силата на споразумение на страните по него,
уговорени са следните условия: 500 лева - главница, срок - 2 месеца, на
две месечни вноски от 261,31 лв. всяка от тях, включваща главница и лихва
в размер на общо 22,62 лева, с падежни дати на всяка вноска съответно -
04.06.2021г. и 04.07.2021г. Видно от погасителния план с включено
възнаграждение за обезпечение по усвоения кредит № ************** от
04.05.2021г., освен вноските от 261,31 лв. всяка една от тях, уговорено е
възнаграждение за обезпечение в общо размер 155,38 лева, платимо на две
месечни вноски от 77,69 лева всяка, платимо на падежните дати на вноските
по кредита.
В чл. 1, ал. 2 от Договора е уговорено, че кредитополучателят следва в
петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
7
минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.,
одобрено от кредитодателя дружество - поръчител или неотменима
безусловна гаранция за сумите по договора от одобрена от „Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД банка.
Не се спори между страните, че на датата, на която е сключен договора
за кредит е сключен и договор за възлагане на поръчителство от същата дата
– 04.05.2021г. между ищеца и втория ответник – дружеството „Кредит
Гаранция" ЕООД, в качеството му на поръчител по силата, на който
поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на
ищеца при условията и за срока на Договора за потребителски кредит
сключен между ищеца и първия ответник „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД.
Видно от приетия по делето погасителния план с включено възнаграждение за
обезпечение по усвоения кредит № ************** от 04.05.2021г.,
уговорено е възнаграждение за обезпечение по договора за кредит е в
размер общо 155,38 лева, като същото е платимо на две месечни вноски в
размер на 77,69 лева всяка от тях, с падеж – падежните дати на на вноските
по кредита. Ответникът „кеш Гаранция“ ЕООД признава обстоятелството, че
по договора за поръчителство е заплатена сумата от общо 155,36 лева.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца,
съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните.
От заключението се установява, че по договор за заем по искане №
************** към Договор за кредитна линия № ************** за сумата
от 500 лева – главница, както и по договора за възлагане на поръчителство от
същата дата са постъпили суми в размер общо на 677,98 лева, с които са
погасени главница за 500 лв, договорна лихва от 22,62 лв. и възнаграждение за
поръчителство – 155,36 лв. Вещото лице е заключило, че по договора за
кредит е заплатена главницата от 500 лева и договорна лихва 22,62 лева, с
което кредита е погасен и, а по договора за поръчителство, сключен с втория
ответник „Кеш Гаранция“ ЕООД е заплатено възнаграждение за
поръчителство в размер на 1565,36 лева. Установява се от още от
заключението, че размерът на ГПР, изчислен в условията на изплащане на
главницата от 500 лв., за 2 месеца при лихвен процент в размер на 36.00 % с
включване на възнаграждението по договора за поръчителство е 1092,83 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжниците в едномесечния срок
от уведомяването им за своевременно депозирано от страна на последните
възражения срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните
вземания.
8
Разгледани по същество, исковете са отчасти основателни поради
следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1,пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. За да бъде уважен предявеният иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване,
съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка
причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест
на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е
осъществено имущественото разместване.
В случая не е спорно, че ответникът „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Сключеният между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД Договор за кредит по
своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република
9
България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителят и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В процесния случай, от съдържанието на договора се кредит се
установява, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в него не е посочен действителния ГПР и обща сума, дължима от
потребителя Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя
да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това,
дължими на падежа на лихвено плащане по Договора за потребителски
кредит, неправилно не е калкулирано в ГПР, предвиден в Договора.
Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл"
ЕАД, но и изрично се признава с оглед изявленията в отговора на искова
молба.
Вярно е също така, че задължението за заплащане на възнаграждението
за предоставяне на поръчителство не възниква от Договора за потребителски
кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с Договора за
кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде
гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Изискванията, които
въвежда към потребителя клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит,
уреждащ задължението за предоставяне на обезпечение, са практически
непосилни за заемателя, с оглед на обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер. Така, поставяйки изисквания, за
които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът практически го
насочва към единствената форма на обезпечение, която длъжникът
обективно би могъл да си позволи да предостави - поръчителство от одобрено
от ответника „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД дружество. Това дружество е
вторият ответник - „Кредит Гаранция" ЕООД. Ето защо следва да се приеме,
че в действителност възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит,
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума
(т.нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са
пряко свързани с предмета на Договора за кредит, съобразно императивните
10
разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат
включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено в процесния случай. С
невключването в ГПР на възнаграждението в полза на поръчителя,
представляващо разход, свързан с предмета на договора за потребителски
кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, се постига
скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил заем на
потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до
заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на
дължимите от кредитополучателите разходи по кредита. В конкретния случай
договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Видно от кредитираното заключение на назначената по делото
съдебно- счетоводна експертиза, плащането на възнаграждението за
поръчителство не е отразено като разход при формирането на ГПР по
Договора за кредит. Ако същото бъде включено в общите разходи по кредита,
то размерът на ГПР би надвишавал посочения в договора.
Въпреки, че всеки един от договорите - този за кредит и този за
възлагане на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице поръчител,
както и от сключването на договора за поръчителство в деня, в който е
сключен самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че
разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
„Кеш Кредит Мобайл" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/Е0. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по Договора за кредит и реалните разходи по кредита. Като не е
оповестил действителен ГПР в Договора за кредит заемодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка.
Умишленото невключване на възнаграждението на поръчителя в ГПР по
11
Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а
именно недействителност на целия Договор за кредит (в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о.).
Последиците от недействителността на Договора за кредит рефлектират
и върху Договора за възлагане на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията. Договорът за възлагане на поръчителство е акцесорен и
единствено основание за сключването му е договорът за кредит, съответно
предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.
Договорът за възлагане на поръчителство е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД , тъй като се явява лишен от основание, предвид
недействителността на Договора за кредит, който той обезпечава и във връзка,
с който е възникнало правоотношението по предоставянето на гаранция.
Договорът за възлагане на поръчителство е недействителен и поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената
цел, поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за
длъжника, респ. допълнително възнаграждение за заемодателя, а не
гарантиране изпълнението на задълженията по Договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността
е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи. Тъй като се установява, че ищецът като кредитополучател е
погасил изцяло и предсрочно задълженията си по процесните договори следва
да се приеме, че с тях същият е заплатил на заемодателя суми, които следва да
се отнесат като връщане на предоставената му от кредитора сума от 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК , когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. В
случая, не се спори и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че че за погасяване на задължението по процесния договор
за кредит ищецът е заплатил сума в общ размер на 522,62 лева, от които са
погасени 500 лева главница и 22,62 лева – договорна лихва, а по договора за
поръчителство – 155,36 лева – възнаграждение за поръчителство. В случая
липсва основание за получаването на сумата от 22,62 лв. от ответника „Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД за възнаградителна лихва и на сумата от 155,36 лв. от
ответника „Кредит Гаранция" ЕООД за възнаграждение на поръчител, поради
което съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и доказани
до тези размери, като в останалата им част - за разликата над сумата от
155,36 лв. до предявения с исковата молба 155,38 лева спрямо ответника
„Кредит Гаранция" ЕООД, са неоснователни и недоказани,поради което и
следва да бъдат отхвърлени.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за
законна лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд -
06.06.2024 г., до окончателното им изплащане.
12
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение всеки от двамата ответници е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия,
никой от тях не е погасил процесните вземания в установените им от съда
размери. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността им за сторените
от ищеца разноски по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд.
В заповедното производство ищецът е направил разноски от общо 25,00
лева за държавна такса (по 12,50 лева за всеки), а на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на адв. П.И.П. е определена сума в размер на общо 100 лева,
което да се заплати поравно от длъжниците или в случая – от двамата
ответници, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ за процесуално представителство на заявителя.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в
полза на адвокат П.П. в заповедното производство, съдът намира следното:
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския
съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с
постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
13
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.С оглед всички
посочени по - горе принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, цената на иска, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси,
извършените от адв. П.П. процесуални действия, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
/ЗАдв./, в полза на адв. Петков следва да се определи възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие
по заповедното производство в размер на 100 лв., което да бъде заплатено
поравно от двамата ответници или по 50 лв.
Ищецът претендира разноски и за исковото производство. Ищецът е
направил в исковото производство разноски от 25,00 лева за държавна такса,
300,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение или общо разноски от 725,00 лева. Съдът намира
за основателно направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, като взе предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия, изразяващи се единствено на депозиране на писмени
молби, поради което намира, че следва да присъди такова в размер на 200
лева, платимо поравно от двамата ответници. С оглед на това, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят такива в размер общо от 575
лева ( 75 лева – за държавна такса, 300 лева – за експертиза и 200 лева за
адв.възнаграждение), дължими поравно от всеки от двамата ответници или
по 187,50 лева - всеки от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, по отношение на „Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Света троица", ул."Зографски манастир" № 15, вх.Г, ет.6,
съществуването на вземане на К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
ул."*******", бл.**, ет.*, ап.*, съдебен адрес: **************, спрямо него
за сумата от 22,62 лева, представляваща заплатена без правно основание сума
за договорна лихва по недействителен Договор за потребителски кредит с №
************** от 04.05.2021г. към Договор за кредитна линия №
**************, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
14
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд - 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415
ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, по отношение на „Кредит
Гаранция" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Манастирска" № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, съществуването на вземане
на К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул."*******", бл.**, ет.*,
ап.*, спрямо него за сумата от 155,36 лева, представляваща платена от ищеца
сума за възнаграждение за поръчителство при начална липса на основание по
чл. 2 ал.1 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор
за потребителски кредит с № ************** от 04.05.2021г. към Договор за
кредитна линия № **************, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд -
06.06.2024 г. до окончателното й изплащане, КАТО иска за установяване
съществуването на вземане за заплатено възнаграждение за поръчителство в
останалата му част - за разликата до пълния предявен размер от 155,38 лева,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица", ул."Зографски манастир"
№ 15, вх.Г, ет.6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. З. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ул."*******", бл.**, ет.*, ап.*, сумата от
общо 250,00 лева, от които 187,50 лева, представляваща направени разноски
по настоящото дело и 62,50 лева, представляваща направени разноски по
ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, за които е
издадена Заповед № 28200 от 05.09.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Манастирска" № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. З. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ул."*******", бл.**, ет.*, ап.*, сумата от общо 250 лева, от
които 187,50 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и
62,50 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 34656 по описа за
2024 г. на Софийски районен съд, за които е издадена Заповед № 28200 от
05.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица", ул."Зографски манастир"
№ 15, вх.Г, ет.6 да заплати на адв. П.И.П. от АК - Хасково, ЕГН **********,
с личен № ********** с адрес на кантората - **************, сумата от общо
15
150,00 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото
производство и по заповедното производство (от тях 100 лева по исковото
производство и 50 лева по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд).
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Манастирска" № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, да
заплатят поравно на адв. П.И.П. от АК - Хасково, ЕГН **********, с личен №
********** с адрес на кантората - **************, сумата от общо 150,00
лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото производство и по
заповедното производство (от тях 100 лева по исковото производство и 50
лева по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
16