Р Е
Ш Е Н
И Е № 1558
31.07.2014г.,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, осми граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и осми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател:
Фаня Рабчева
Членове: Румяна Андреева
Ели Анастасова
С участието на секретаря П.Г. като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2152/ 2014г. по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на Ю.М. *** адв. Т.С. против решение № 263/ 27.06.2014г. постановено по
гр.д.№ 502/ 2014г. по описа на Карловски районен съд – ІІІ гр.с., в частта в
която е уважена молбата на К.П. *** за постановяване на мерки за защита срещу
домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 и т.2
ЗЗДН. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната
част , като се остави молбата на молителката без уважение като неоснователна.
От въззиваемата К.П. не е
постъпил отговор по въззивната жалба , явява се за нея в с.з. адв.Е., оспорва
жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.17, ал.1 ЗЗДН срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с молба по
чл.5, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДН от молителката К.П. против Ю.М. за постановяване на
мерки за защита срещу домашно насилие. Безспорно е между страните, че същите са
живели при условията на фактическо съпружеско съжителство до 04.05.2014г., след
което поради заявения и деклариран в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН акт на домашно
насилие, е настъпила фактическа раздяла между страните.
Описаният акт на физическо
насилие на 04.05.2014г. е нанесен побой от страна на ответника спрямо
молителката, което наложило и медицинска помощ спрямо последната, при която
установена „***”. В тази насока са представени писмени доказателства.
Ответникът поддържа
оспорването на молбата с възражението за липса на доказателства в заявената от
молителката насока за нанасяне на удари на същата, като се счита, че
разпитаните по делото свидетели не установяват да е имало физическо стълкновение
между страните.
За да уважи молбата на
молителката първоинстанционният съд е отчел събраните по делото гласни
доказателства, съответстващи на представените по делото писмени доказателства,
при което е извел фактически и правни изводи за наличие на осъществен акт на
физическо насилие над молителката. Изводите на съда се възприелат от настоящата
въззивна инстанция като съответстващи на доказателствения материал, поради
което в детайлната им интерпретация се препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
В тази насока не се възприемат
за основателни възраженията на жалбоподателя чрез проц.си представител адв.С.
за недоказаност авторството на извършения акт на физическо насилие. Депозираните
показания на св.Д.Н.Д., макар и родственик на молителката, се кредитират, тъй
като кореспондират на останалия доказателствен материал по делото и установяват
пряката интерпретация на майката на ответника по повод случилото се в
скандалната ситуация, при която
ответникът ударил молителката.
Тези обстоятелства не се отричат от разпитаните по делото св. А. А. и св.М.М.,
като показанията на първата сочат на инициирана първоначално свада от
свидетелката, което не опровергава заявеният от молителката нанесен впоследствие
побой и от ответника. В тази връзка
следва да се отбележи, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се явява с потвърдена
доказателствена стойност както по отношение на противоправното действие и
поведение на посочената дата, така и от страна на авторството, вкл. с оглед
степента на удостоверените с представената медицинска документация от
05.05.2014г. увреди на молителката непосредствено след процесния инцидент.
По така изложените
съображения жалбата е неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и обосновано в обжалваната
част.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1 и чл.272 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263/
27.06.2014г. постановено по гр.д.№ 502/ 2014г. по описа на Карловски районен
съд – ІІІ гр.с. в обжалваната част.
В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН.
Председател: Членове: