Р Е Ш Е Н И Е № 2805
04.07.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 857 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Делото е образувано по искова молба на „Кредитна
агенция България” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Мария
Луиза № 6Б ет. 4 офис 11, срещу ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в *** и В.Я.М. , ЕГН **********,***
Според изложените факти, на дата 22.01.2014
год. между страните бил сключен договор
за паричен заем, по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателя ЕТ
„***“, заемна сума в размер на 15 000 лв. при 5% месечна лихва за срока на
договора - до 21.02.2014 год., като
втория ответник В.М. била солидарен длъжник.Така , заетата сума следвало да
бъде върната най – късно до 21.02.2014г., заедно с лихва като възнаграждение на
кредитора. До 13.11.208г сумата на главницата не била върната. За обезпечаване
на вземането двамата ответници като съпрузи учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в *** –*** – Стопанска
дейност. За главницата и възнаградителната лихва ищецът се снабдил със заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. дело №18176/2019 год. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХІІ гр. състав, като заповедният
съд отхвърлил заявлението му в частта, в която се претендира издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за мораторна лихва за просрочие в
размер на 7198.63 лв. Указал на ищеца да
предяви осъдителен иск за вземането си и тъй като длъжниците били в забава, то
се иска да се осъдят солидарно да заплатят на ищеца сума от 7 198. 63лв.
обезщетение за забава върху главницата от 15 000 лв. по договор за заем от
22.01.2014 г., начислена за периода
23.01.2014 год. – 13.11.2018 год., както и разноските по спора.
Двамата ответници са подали отговори в
срока по чл. 131 от ГПК. Искът се оспорва като неоснователен, прави се
възражение, че няма договор, тъй като не е предоставена претендираната сума по
главницата. Ответникът Н. М., ***, възразява и че за вземането е изтекла
погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените
за защитата разноски .
Осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Искът е допустим .
По делото е представено копие от договор за
заем от дата 22.01.2014г , по силата на
който , страните договорят получаването на сума в заем от страна на едноличния
търговец ЕТ „***“, ЕИК *********,
посочен като „заемател“ в договора. Не е формиран спор по факта , че сумата е
получена от М., при което съдът приема , че той се е задължил валидно и по
отношение на него има облигационно задължение да върне получената сума. Няма
данни това да е направено до дата
13.11.2018г. от нито един от двамата ответници. Следователно, и при
наличие на забава в плащанията, дължи се обезщетение по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите и чл. 309а от Търговския закон.
Като страна по договора , посочена като
„солидарен длъжник „ , фигурира и В.М.. Закона за задълженията и договорите не
разпознава „солидарния длъжник“ като самостоятелен правен институт, тоест, М.
може да е поръчител, задължила се да
отговаря с цялото си имущество , или трето лице , което дава своя вещ в ипотека
за обезпечение на вземането на кредитора; няма и пречка тя да се задължи да
отговаря и по двата описани начина.
В договора няма описани изрични задължения на
М. да връща дълга, като единствено има поето бъдещо задължение да се учреди
ипотека върху индивидуализиран имот; в тази част, договорът има характер на
предварителен такъв за учредяване на ипотеката. Това е и направено , като по
делото е представено копие от *** по описа на *** при РС А.. В същия е
възпроизведено съдържанието на договора за заем, като отново отсъства разписано
задължение на М. да отговаря с цялото си
имущество; изрично е отбелязано , че Я. като „солидарен длъжник“ се „
съгласява с условията на договора ,
като при неплащане на дължимата сума от длъжника кредитора има право да събере
своето вземане чрез продажбата на ипотекирания имот по предвидения в закона ред
„
Кредитополучателят М. е ***, договаряйки
заем, която сделка се явява търговска; по аргумент от противното от чл. 9 ал. 3
от Закона за потребителския кредит, кредитополучателят няма качеството на потребител
по смисъла на този закон, доколкото действа в рамките на своята търговска
дейност. По същата причина, коментирания договор за кредит не е предназначен да
задоволява нужди на семейството.
Отсъства поето задължение от страна на В.М. да отговаря за изпълнението на задълженията по договора
другояче, освен чрез имота си. Нейната отговорност по договора се лимитира до
стойността на имота, върху който с нейно съгласие има учредена ипотека. Дори да се приеме обратното – че М. отговаря
с цялото си имущество, както повелява чл.133 , то тя, без да е получавала заемната сума, би
имала качеството на поръчител за изпълнението на главното задължение. Спрямо
нея обаче, кредиторът не е спазил срока по чл. 147 от ГПК. Падежът на главното
задължение е датата 21.02.2014г, при което срока по смисъла на горната
разпоредба е изтекъл на дата 21.08.2014г. Заявлението за издаване на заповед
обаче е подадено в съда едва през
ноември 2018г, а и то не съставлява предявяване на иск за обезщетението
за забава, тъй като в тази част, съдът е отказал да издаде заповед за
плащане.Исковата молба по настоящото дело е подадена едва на дата 17.01.2019г ,
към която дата, коментирания срок е отдавна изтекъл. същия е преклузивен и за спазването му, съдът и служебно следи
.
Затова
съдът, тълкувайки двата договора по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, приема , че волята
на страните е по договора задължение за
връщане на сумата да има само Н. М., а вторият ответник да отговаря не лично ,
а само до стойността на даденото
като обезпечение имущество. По отношение
на В.М., нормата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите не намира
приложение, по отношение на нея иска не е основателен и следва да бъде
отхвърлен.
На
следващо място, правено е от първия ответник самостоятелно възражение за
изтекла погасителна давност, което съдът отчасти споделя . Вземането , предмет
на иска , е за обезщетение за забава в плащането на парично задължение и се погасява
с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност ( чл. 111 буква „в“ предл. 2 от Закона за
задълженията и договорите). Доколкото обезщетение се дължи за всеки от дните на
забавата, тото може да се присъди само за период от три години преди датата на
подаването на исковата молба, а в останалата си част, вземането е погасено по
давност. Тоест, в рамките на исковия период обезщетението следва да се присъди
като еквивалент на законната лихва от датата 17.01.2016г . до 13.11.2018г ,
които , изчислен от съда с помощта на специализиран електронен (интернет) калкулатор , е в размер от 4300.71 лева. До
този размер искът е основателен и доказан срещу първия ответник (
кредитополучателят ) , а за разликата над него до пълния размер, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78 от ГПК в полза на ответника
М. и ищеца, разноските следва да бъдат присъдени пропроционално, в полза на В.М.
- направените по делото разноски, по списък, предвид изхода на исковото
производство в тази му част .
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***, представляван от Н. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Кредитна
агенция България” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в
София, бул.
Мария Луиза № 6Б ет. 4 офис 11, сумата от 4300.71 лева обезщетение за забава в
плащането на главницата ( 15000 лева )
по договор за заем от дата 22.10. 2014г , начислена за периода от
23.02.2014г до 13.11.2018г. , като за
разликата над този размер до пълния искан размер от 7198.63 лева ОТХВЪРЛЯ
ИСКА като неоснователен поради
погасяването на вземането по давност .
ОТХВЪРЛЯ иска на Кредитна агенция България” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Мария Луиза №
6Б ет. 4 офис 11, да се осъди В.Я.М. , ЕГН **********,***, да заплати на
ищеца ( солидарно с Н. Д. М., ЕГН **********
като ЕТ „***“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ***) , сумата от 7198.63 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата ( 15000 лева )
по договор за заем от дата 22.10. 2014г , начислена за периода от
23.02.2014г до 13.11.2018г. като
неоснователен.
Осъжда ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***, представляван от Н. Д. М., ЕГН **********, да заплати на „Кредитна
агенция България” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в
София, бул.
Мария Луиза № 6Б ет. 4 офис 11, сумата от 388.33 разноски по делото, по
съразмерност.
Осъжда „Кредитна агенция България” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Мария Луиза №
6Б ет. 4 офис 11, да заплати на ЕТ „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в *** , представляван от Н. Д. М., ЕГН **********, сумата от 402.56
лева разноски по делото, по
съразмерност.
Осъжда „Кредитна агенция България” ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Мария Луиза №
6Б ет. 4 офис 11, да заплати на В.Я.М. ,
ЕГН **********,***, сумата от 1000 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ