Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр. Пловдив, 20.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Калончева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2690 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.
чл.200 и чл.99 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищците Е.С.К., ЕГН **********, В.В.К.,
ЕГН **********, и Л.В.К., ЕГН **********, тримата с адрес ***, конституирани в
качеството им на законни наследници на първоначалния ищец В.В.К., ЕГН **********,
починал на ***г., и „ТКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 59, всичките чрез пълномощник адв. В.Т.,
със съдебен адрес ***- ***, молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „ТЕХМАШ- БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, район Тракия, ж.к. Югоизточна промишлена зона, ул. „Недялка
Шилева“ № 5, да заплати на ищците следните суми:
на Е.С.К., В.В.К. и Л.В.К., в качеството има на законни
наследници на В.В.К., починал на ***г., сумата от 76088.57 лева, представляваща част от общо задължение на
ответника от 95110.71 лева - незаплатен остатък от продажната цена на процесния
имот; сумата от 31238.58 лева - мораторна лихва за
забава върху главницата, за периода от 18.10.2016 година до датата на
образуване на настоящото дело, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане, както и
сумата от 4863.04 лева- част от общо
задължение на ответника в размер на 6078.80 лева, представляваща дължимото му
обезщетение за неизпълнение на задълженията към него, равно на законната лихва
върху главница в размер на 624 000 лева, за периода 19.09.2015 година до
23.10.2015 година;
на
„ТКС“ ООД - сумата от 8128.11 лева, представляваща част
от общо задължение на ответника от 10160.55 лева- незаплатен остатък от
продажната цена на процесния имот; сумата от 3337.05 лева - мораторна лихва върху главницата, за периода от
18.10.2016 година до датата на образуване на настоящото дело, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на делото до
окончателното й изплащане, както и сумата от 79.11 лева- част от общо задължение на ответника в размер на 98.98 лева,
представляваща дължимото на ТКС ООД обезщетение за неизпълнение на задълженията
към него, равно на законната лихва върху главница в размер на 10160.55 лева, за
периода от 19.09.2015 година до 23.10.2015 година. Претендират се разноски по делото.
Ищците твърдят, че между „ТКС“ ООД- като
продавач и „ТЕХМАШ-БГ“ ООД- като купувач, е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2014г., а впоследствие и окончателен
договор - нотариален акт от 18.09.2014 година, № 154, том III, рег.номер: 4074,
нот.дело 491 от 18.09.2014 година на *** Е.А.-А., вписан като акт N0 25, том 74, дело 1295/2014 година на Служба
по вписванията-Пловдив, за следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор: 56784.539.524 по КККР на ***, целият с площ от 4 711 кв.м., с
адрес: ***, ***, при граници: 56784.539.258, 56784.539.251, 56784.539.255,
ведно с построената в имота промишлена сграда с идентификатор 56784.539.524.1
със застроена площ от 1460 кв.м., брой етажи: 1. Твърдят, че общата продажна
цена е в размер на 585 000 евро без ДДС с левова равностойност 1144160,55 лв.
без ДДС, от които цената за земята е в размер на 70 000 лева, дължимият ДДС
върху които е на стойност 14 000 лв., и 1074160,55 лева- цената на сградата,
върху която не се дължи ДДС, или общо дължимата цена за имота с включен ДДС е в
размер на 1158160,55 лева. Твърди, че с нотариалния акт е уговорено дължимият
към датата на сключването му остатък от продажната цена на имота да стане в
срок до 12 месеца, считано от датата на изповядване на нотариалния акт, т.е. в
срок до 18.09.2015 година, като към тази дата (18.09.2015 г.) дължимият
незаплатен остатък от продажната цена на имота е в размер на 1024160,55 лева. Ищците твърдят, че с договори за цесия, сключени на
02.03.2015г., „ТКС“ ООД прехвърля част от вземането си от „ТЕХМАШ-БГ“ ООД,
което към онзи момент е в общ размер 1024160.55 лева, в размер на 624 000 лева
на В.В.К. и в размер на 390 000 лева на Д. Н. С., като запазва част от
вземането си в размер на 10160.55 лв. Твърдят, че „ТЕХМАШ -БГ“ ООД е уведомено
на 19.10.2015г. за сключването на договорите за цесия, както и че следва да
извършва плащания в полза на цесионерите.
Ищците
твърдят, че на 23.10.2015 година между „ТКС” ООД- като продавач-цедент, Д. Н.
С.- като цесионер, В.В.К.- като цесионер и „Техмаш-БГ“ ООД - като купувач, се
сключва споразумение, с което страните постигат съгласие окончателното плащане
на продажната цената на описания по-горе недвижим имот да стане до 13.11.2015
година. Твърдят, че за периода от 19.09.2015
година (датата, следваща падежа на задължението на „ТЕХМАШ-БГ“ ООД съгласно
нотариалния акт) до 23.10.2015 година (датата на подписване на споразумението
за отсрочване на задължението) ТЕХМАШ-БГ“ ООД дължи на ищците обезщетение за
неизпълнение на задълженията си по предварителния договор и нотариалния акт,
равно на законната лихва върху дължимите главници за горепосочения период,
както следва: сумата от 6078.80 лв.- за ищеца В.В.К. върху главницата от 624000
лева, както и сумата от 98.98 лева- - за ищеца ТКС ООД върху главницата
от10160,55 лв. Твърдят, че на
03.11.2015 година „ТЕХМАШ -БГ“ ООД извършва следните плащания: сума в размер на
528889,29 лева- в полза на В.В.К. и сума
в размер на 294889,29 лева- в полза на Д. Н. С. Твърдят, че към настоящия момент, след извършеното на 03.11.2015 година
плащане, все още остава незаплатена сумата в общ размер на 200381,97 лева,
представляваща главница - незаплатена част от продажната цена на гореописания
имот, както следва: за ищеца В.В.К.- в размер от 95110.71 лв., за Д. Н. С. - в
размер от 95110.71 лв. и за ищеца „ТКС“ ООД - в размер от 10160.55 лв., които
суми е следвало да бъдат заплатени в срок до 13.11.2015г., съгласно сключеното
между страните споразумение от 23.10.2015 година за отсрочване на задължението. Ищците твърдят, че с влязло в законна сила съдебно
решение, постановено по гр. дело № 17446/2016 година по описа на Пловдивски
районен съд, XVIII състав, ответникът „ТЕХМАШ-БГ“ ООД е осъден да заплати на
ищците В.К. и „ТКС“ ООД следните суми: на В.К. сумата от
19022,14 лева- главница, представляваща част от общо дължимата на посоченото
по-горе основание сума от 95110.71 лева- незаплатен остатък от продажната цена,
дължима по договор за покупко -продажба от 18.09.2014 година, обективиран в
нотариален акт № 154, том III, рег. №
4074, нот. дело 491 от 18.09.2014 година на *** Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74, дело
1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив, което вземане е прехвърлено
с договор за цесия от 02.03.2015 г., сключен между „ТКС“ ООД и В.К., сумата от
1215,76 лева- част от дължимата сума от 6078,80 лева, представляваща мораторно
обезщетение за неизпълнение върху сумата 624 000 лева, за периода от 19.09.2015
година до 23.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.10.2016г. до окончателното й изплащане;
на ищеца
„ТКС“ ООД сумата от 2032.11 лева - главница, представляваща част от общо
дължимата от 10160.55 лева- незаплатен остатък от продажната цена, дължима по
договор за покупко - продажба от 18.09.2014 година, обективиран в нотариален
акт № 154, том III, рег. № 4074, нот. дело 491 от 18.09.2014 година на *** Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74, дело
1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив, сумата от 19,79 лева- част
от дължимата сума от 98,98 лева, представляваща мораторно обезщетение за
неизпълнение върху сумата от 10 160,55 лева за периода от 19.09.2015 година до
23.10.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че към настоящия момент „ТЕХМАШ-БГ“ ООД не е заплатил на ищците дължимите им
суми, поради което за тях е налице правен интерес от воденето на настоящото производство за непредявените
по гр.дело № 17446/2016 година по описа на Пловдивски районен съд, XVIII
състав, части от вземането, а именно: - за В.В.К. - сумата
от 76088,57 лева, представляваща част от общо задължение на ответника от
95110,71 лева- незаплатен остатък от продажната цена на процесния имот и сумата
от 4863,04 лева- част от общо задължение на ответника в размер на 6078,80 лева,
представляваща дължимото му обезщетение за неизпълнение на задълженията към
него, равно на законната лихва върху главница в размер на 624 000 лева, за
периода от 19.09.2015г. до 23.10.2015 година; за ТКС ООД - сумата от 8128,11
лева, представляваща част от общо задължение на ответника от 10160,55 лева-
незаплатен остатък от продажната цена на процесния имот и сумата от 79,11 лева-
част от общо задължение на ответника в размер на 98,98 лева, представляваща
дължимото на „ТКС“ ООД обезщетение за неизпълнение на задълженията към него,
равно на законната лихва върху главница в размер на 10160,55 лева, за периода
от 19.09.2015 година до 23.10.2015 година.
Ищците
твърдят, че за периода от 18.10.2016 година до настоящия момент „ТЕХМАШ-БГ“ ООД
дължи на ищците мотаторна лихва за забава върху дължимите главници в размер на
законната лихва, както следва: на В.В.К. сумата 31238, 58 лева върху главницата
от 76088,57 лв.; на „ТКС“ ООД сумата
3337,05 лв. върху главницата от 8128.11 лв.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът „ТЕХМАШ- БГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район
Тракия, ж.к. Югоизточна промишлена зона, ул. „Недялка Шилева“ № 5,
представлявано от Д.С.– ***, със съдебен адрес ***, ***, адв. дружество „Й., Ч.
и партньори“, е подал отговор на исковата молба. С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни и
моли същите да бъдат отхвърлени. Не
оспорва, че с ищеца „ТКС“ ООД са сключели предварителен, а впоследствие и
окончателен договор за покупко- продажба на описания в исковата молба, като е
договорено остатъкът от продажната цена на имота да стане в срок до 12 месеца, считано
от датата на сключване на нотариалния акт, т.е. в срок до 18.09.2015г. Не оспорва, че на 19.10.2015г. е уведомен от ищеца „ТКС“
ООД, че последният е цедирал вземането си по договора за продажба на недвижимия
имот /нотариален акт № 154 от 18.09.2014г/ на В.К. и на Д. С.. Не оспорва, че на 23.10.2015г. между него, ищците и Д.
С. е сключено споразумение за удължаване срока за плащане на окончателната цена
по нотариалната сделка до 13.11.2015г. Релевира
възражение, че не е налице изискуемост на плащанията, във връзка с което излага
следните твърдения:
Твърди, че при сключване на нотариалната
сделка са представени декларации по чл.264 ДОПК, че дружеството продавач няма
данъчни задължения, но впоследствие се установили такива – непогасени публични
задължения към НАП, предхождащи датата на сключване на нотариалния акт, като
върху вземането на ищцовото дружество по нотариалния акт е наложен запор, за
което ответното дружество е уведомено със запорни съобщения № 4067/
2009/000083/ 13.03.2015г. и изх. № РД -11-821/ 21.05.2015г. Твърди, че на
14.04.2015г. и на 03.12.2015г. ТД НАП гр. Пловдив е изискало от ответника да
извърши плащания на остатъка по нотариалния акт съгласно запорните съобщения. Твърди, че запорно съобщение № 4067/ 2009/000083/
13.03.2015г. е обжалвано и отменено с Решение № 1307/ 23.06.2016г., по АХД №
456/ 2015г. на Административен съд – Пловдив е отменено, както и че същото е
отменено на 22.07.2015г. с Постановление изх. № С160016-024-0005124. Твърди, че
запорно съобщение с изх. № РД -11-821/ 21.05.2015г. не е обжалвано. Твърди, че срещу дружеството е образувано изпълнително
дело № 271/ 2017г. по описа на *** С. с взискател ТД НАП, въз основа на
издадена обезпечителна заповед от 07.10.2016г., по гр.д. № 1847/ 2016г. по
описа на ПдОС , с която е наложен запор върху вземанията на ищците „ТКС“ ООД и В.К.
и на Д. С.. Твърди, че с влязло в сила решение,
постановено по гр. д. № 1847/ 2016г. на ПдОС, договорите за цесия, с които
„ТКС“ ООД е цедирало вземанията си по нотариален акт № 154 от 18.09.2014г. са
обявени недействителни по отношение на държавата.
Възразява, че не налице забава на
плащането, във връзка с което възражение излага следните твърдения и доводи: Твърди, че съгласно договореното с предварителния договор и с договора за
продажба на недвижимия имот – нот. акт № 154/ 18.09.2014г. , за обезпечаване
вземането на продавача, купувачът се е задължил едновременно с нотариалното
прехвърляне на собствеността да учреди в полза на ищеца „ТКС“ ООД законна или
договорна ипотека. Твърди, че договорната ипотека е вписана на 18.09.2014г. в
Службата по вписванията. Твърди, че срокът за вдигане на обезпечението е
определен на десет дни след окончателното плащане на цената. Твърди, че ищцовото дружество е било уведомено, че
заплащането на остатъка от цената ще бъде извършено чрез отпуснат на ответника
банков кредит, за което е необходимо да бъде представено нотариално заверено
съгласие за заличаване на вписаната договорна ипотека, което съгласие е вписано
в Агенция по вписванията на 22.10.2015г. Твърди,
че в споразумението от 23.10.2015г. не е претендирано наличие на забава на
плащанията и не са уговорени лихви, а напротив страните са договорили нов падеж
на плащането, поради което претенцията за лихви за периода 19.09.2015г.-
23.10.2015г. е неоснователна. Твърди, че ищците
са дали писмено съгласие за удължаване срока за разплащане до отмяна на
запорните съобщения. Твърди, че
неплащането на остатъка от продажната цена по сделката е по вина на ищеца,
поради неговото неизпълнение на предварителния договор и непредставяне в срок
на кредитиращата банка на необходимите документи, с което са препятствали
усвояването на кредити, и поради наличието на непогасени данъчни задължения в
големи размери.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от В.В.К. и „ТКС“ ООД, като впоследствие с
Определение № 260838/ 29.12.2020г. ищецът В.К., починал на ***г. е заличен като
страна по делото и на негово място са конституирани законните му наследници Е.К.,
В.К. и Л.К.. От представеното по делото удостоверение за наследници /л.45/ се
установява, че ищците са съпруга и синове на починалия К., от което следва, че
същите наследяват при равни квоти, т.е. всеки от тях е наследник на по 1/3
идеални части от процесните вземания.
С доклада по делото са
приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между ищеца „ТКС“ ООД и ответника е
сключен предварителен договор и окончателен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 154, том III, рег. № 4074, нот. дело 491 от 18.09.2014 година на ***
Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74,
дело 1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив; че вземанията на ищеца
„ТКС“ ООД са частично цедирани на В.К. и на Д. С., за която цесия ответникът е
уведомен надлежно от ищеца „ТКС“ ООД; че страните са
сключили споразумение от 23.10.2015г., с
което са договорили срок за плащане на окончателната цена до 13.11.2015г.
От приложеното по делото гр.
дело № 17446/ 2016г. по описа на Районен съд- Пловдив, се установява, че с постановено
по делото Решение № 1950/ 22.05.2018г., влязло в сила на 28.12.2018ж.,
ответникът „ТЕХМАШ-БГ“ ООД е осъден да заплати на ищците В.К. и „ТКС“ ООД следните
суми:
на наследодателя на
ищците - В.К., сумата от 19022,14 лева- главница, представляваща част от общо
дължимата сума от 95110.71 лева- незаплатен остатък от продажната цена, дължима
по договор за покупко -продажба от 18.09.2014 година, обективиран в нотариален акт
№ 154, том III, рег. № 4074, нот. дело
491 от 18.09.2014 година на *** Е.А.-А.,
вписан като акт № 25, том 74, дело 1295/2014 година на Служба по
вписванията-Пловдив, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
02.03.2015 г., сключен между „ТКС“ ООД и В.К., сумата от 1215,76 лева- част от
дължимата сума от 6078,80 лева, представляваща мораторно обезщетение за
неизпълнение върху сумата 624 000 лева, за периода от 19.09.2015 година до
23.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.10.2016г. до окончателното й изплащане;
на ищеца „ТКС“ ООД
сумата от 2032.11 лева - главница, представляваща част от общо дължимата от
10160.55 лева- незаплатен остатък от продажната цена, дължима по договор за
покупко - продажба от 18.09.2014 година, обективиран в нотариален акт № 154,
том III, рег. № 4074, нот. дело 491 от 18.09.2014 година на *** Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74, дело
1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив, сумата от 19,79 лева- част
от дължимата сума от 98,98 лева, представляваща мораторно обезщетение за
неизпълнение върху сумата от 10 160,55 лева за периода от 19.09.2015 година до
23.10.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
От
представения препис от Решение № 68/ 16.01.2019г., постановено по гр. дело №
1847/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив /л.71- л.86/, се установява, че договорите за цесия, с които „ТКС“ ООД е цедирало
вземанията си по нотариален акт № 154 от 18.09.2014г. на В.К. и на Д. Н.са
обявени за недействителни по отношение на държавата. От представените по
делото преписи от обезпечителна заповед и запорни съобщения /л.55-л.60/ се
установява, че по гр. дело № 1847/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е
допуснато обезпечение на предявените искове по чл.216,л.2 вр. ал.1, т.4 от ДОПК,
чрез налагане на запор на вземанията на ТКС“
ООД, В.К. и Д. Н.към ответника „Техмаш- БГ“ ООД, които вземания произтичат от договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 154 от
18.09.2014г., във връзка с което е образувано изпълнително дело № 271/ 2017г. по описа
на *** Х.С. и са изпратени запорни съобщения до ТКС“ ООД, В.К., Д. Н.и „Техмаш- БГ“ ООД. По делото няма данни решението
на съда да е влязло в сила.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
С Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019г., т.д. № 3/ 2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по уважен
частичен иск за парично вземане се полза със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от спорното право.
С оглед на това и предвид постановеното
по гр. дело № 17446/ 2016г. по описа на Районен съд- Пловдив решение, влязло в
сила на 28.12.2018г., доказани по основание и размер са претенциите на ищците Е.К.,
В.К. и Л.К., в качеството им на наследници на В.К., и на ищеца „ТСК“ ООД за заплащане
на неизплатения остатък от продажната цена, дължима по договор за покупко -продажба
от 18.09.2014 година, обективиран в нотариален акт № 154, том III, рег. № 4074, нот. дело 491 от 18.09.2014г. на *** Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74, дело
1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив, както и за заплащане на
неизплатения остатък от дължимо обезщетение за неизпълнение на задълженията,
равно на законната лихва върху главницата, за периода 19.09.2015 година до
23.10.2015 година, както следва:
на Е.С.К.,
В.В.К. и Л.В.К., в качеството има на законни наследници на В.В.К., починал на ***г., на сумата от 76088.57 лева, представляваща част от общо задължение на
ответника от 95110.71 лева - незаплатен остатък от продажната цена, дължима по
договор за покупко -продажба от 18.09.2014 година, обективиран в нотариален акт
№ 154, том III, рег. № 4074, нот. дело
491 от 18.09.2014 година на *** Е.А.-А.,
вписан като акт № 25, том 74, дело 1295/2014 година на Служба по
вписванията-Пловдив, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
02.03.2015 г., сключен между „ТКС“ ООД и В.К. и сумата от 4863.04 лева- част от общо задължение на ответника в
размер на 6078.80 лева, представляваща дължимото му обезщетение за неизпълнение
на задълженията към него, равно на законната лихва върху главница в размер на
624 000 лева, за периода 19.09.2015 година до 23.10.2015 година;
на „ТКС“ ООД - сумата
от 8128.11 лева, представляваща част
от общо задължение на ответника от 10160.55 лева- незаплатен остатък от
продажната цена, дължима по договор за покупко -продажба от 18.09.2014 година,
обективиран в нотариален акт № 154, том III, рег. № 4074, нот. дело 491 от 18.09.2014 година на ***
Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74,
дело 1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив; и сумата от 79.11 лева- част от общо задължение на ответника в
размер на 98.98 лева, представляваща дължимото на „ТКС“ ООД обезщетение за
неизпълнение на задълженията към него, равно на законната лихва върху главница
в размер на 10160.55 лева, за периода от 19.09.2015 година до 23.10.2015
година. Претендират се разноски по делото.
Направените
възражения от страна на ответника за недължимост на посочените задължения са
преклудирани, тъй като същите са разгледани в производството по гр. дело № 17446/ 2016г. по описа на Районен съд- Пловдив. В
същото производство са установени и по размер вземанията, от които съобразно
предявените частични искове са присъдени съответните части от тях. В
производството пред районния съд, който е разгледал предявените частични искове
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците В.К. и „ТКС“ ООД
незаплатения остатък от продажната цена, дължима по процесния договор за
покупко – продажба на недвижим имот и договор за цесия и мораторно обезщетение
за неизпълнение върху главницата за периода от 10.09.2015г. до 23.10.2015г., са
установени със сила на присъдено нещо правопораждащите на вземането факти. В
настоящото производство се касае за същото вземане, предявено като частично в
производството пред районния съд, като в настоящото производство са предявени
искове за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
Не се установява, а и не се твърди от
ответника, да е заплатил процесните суми. Ответникът не сочи и не доказва настъпили
след постановяването на решението по гр. дело № 17446/ 2016г. по описа на
Районен съд – Пловдив нови обстоятелства и факти, които да мотивират извод за неоснователност
на предявените по настоящото дело искове, както и не сочи и не доказва да са
настъпили други правопогасяващи вземанията факти.
За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че са неоснователни
възраженията на ответника, че неплащането на остатъка от продажната цена е
поради виновно неизпълнение на задължението на ищцовото дружество – продавач по
процесната сделка, да представи в срок на кредититращата банка необходимите
документи за отпускане на кредит на ответното дружество, тъй като не се
установява от събраните по делото писмени доказателства страните по процесния
договор за продажба на недвижим имот да са имали такива договорки, т.е. да са
договорили, че плащането на остатъка от продажната цена да е в зависимост от
получен от ответника банков кредит. Обстоятелството, че към датата на падежа
ответникът не разполага с парични средства, не го освобождава от задължението
да плати продажната цена, още по- малко задължава продавача да съдейства на
купувача за банков кредит, при липса на такава договорка между тях. На следващо
място постановеното по гр. дело № 1847/ 2016г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив решение не обвързва ответника и същото не ревлектира върху отношенията
между ищците и ответника, произтичащи от процесния договор за покупко-
продажба. При уважаване на иска по чл.216, ал.2 вр. с ал.11 т.4 от ДОПК договорът
се обявява за недействителен само по отношение на ищеца – кредитор, т.е. налице
е относителна недействителност, като в отношенията между страните по договора,
същият остава действителен и всяка от страните дължи изпълнение по него. В тази
връзка възражението на ответника, че вземането не е изискуемо поради висящия
съдебен спор /спорът е висящ, тъй като на съда е служебно известно, че
решението по гр. дело № 1847/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив към
момента не е влязло в сила/ е неоснователно. Наличието на влязло в сила решение
по уважен иск по чл.216, ал.2 вр. с ал.1, т.4 от ДОПК не е относимо за
отношенията между страните по процесния нотариален акт и задължението на
ответника да плати продажната цена. В тази хипотеза – на спор между ищците и
държавата и при предявен иск по чл.216, ал.2 вр. с ал.11 т.4 от ДОПК и наложени
обезпечителни мерки, ответникът има единствено задължение на пазач спрямо
запорираните вземания. Обезпечителната заповед по гр. дело № 1847/ 2016г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив е издадена на 07.10.2016г., като запорното
съобщение до ответника по изпълнително дело № 271/ 2017г. по описа на *** Х.С. е
с изх. дата 19.04.2017г., като не се установява по надлежния ред дата на
получаване на запорното съобщение от ответника. Следователно поне до датата на
изпращане на запорното съобщение – 19.04.2017г., не е имало пречка ответникът
да заплати на ищците възникналите до този момент задължения, а именно да
заплати остатъка от продажната цена и претендираното от ищците обезщетение за
забава, за периода 19.09.2015г. – 23.10.2015г.
По
исковете за заплащане на обезщетение за забава върху главниците, за периода от
18.10.2016г. до датата на образуване на настоящото производство – 03.11.2020г.
/исковата молба е постъпила в съда на 04.11.2020г./, съдът намира следното:
С
налагането на запор, на основание издадената обезпечителна заповед по гр. дело
№ 1847/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, върху вземанията на ищцото
дружество и на В.К. към ответното дружество, произтичащи от процесния договор
за продажба на недвижими имот, ответното дружество, в качеството си на лице със
задължение на пазач на запорираните вземания,
няма право на предава запорираните вземания на ищците, а сумите по
обезпечителния запор следва да бъдат задържани по сметка на дружеството. При
това положение от датата на запора ответното дружество не е в забава, тъй като
от този момент същото не само няма задължение да преведе запорираните суми на
ищците, напротив то има задълженията на пазач и следва да ги задържи по негова
банкова сметка. ***не на запорното съобщение от ответника, има събрани
доказателства, че запорното съобщение е с изходяща дата на изпращане
19.04.2017г., при което положение и при липса на други данни съдът приема тази
дата за начален момент, от който ответното дружество не е в забава. От
налагането на запора за ответника са налице обективни пречки да плати запорираните
суми на ищците. До тази дата обаче за ответното дружество не е имало законова
пречка да не изпълни задълженията си по плащане на остатъка от продажната цена,
с оглед на което съдът приема, че исковете са основателни за периода 18.10.2016г.
– 18.04.2017г., за следните размери, изчислени на основание чл.162 ГПК: 3867,84
лв., мораторна лихва върху главницата от 76 088,57 лв. и 413,18 лв.,
мораторна лихва върху главницата от 812,11 лв.
По
изложените съображения, че от датата на налагане на обезпечителните мерки, на
основание издадената обезпечителна заповед по гр. дело № 1847/ 2016г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, за ответното дружество е налице обективна пречка да
плати задължението за главницата – остатъка от продажната цена, както и предвид
на това, че до постановяване на настоящото решение тези пречки не са отпаднали
(решението по гр. дело № 1847/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив не е
влязло в сила, като допуснаното обезпечение не е отменено), то неоснователно се
явява искането за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба. Независимо от уважаването на иска за
главницата в пълен размер, в тежест на ответното дружество не следва да бъде
присъдена законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба, тъй
като и към момента на подаване на исковата молба, и към датата на постановяване
на настоящото решение, върху тези вземания са наложени обзепечителни запори и
ответното дружество има задължение на пазач спрямо запорираните суми, т.е. то и
да иска, не би могло да преведе на ищците. Следователно поради наличието на
обективни причини, ответното дружество не е в забава и не следва да търпи
санкция за това.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
Ищците
Е.К., В.К. и Л. К. претендират разноски в общ размер от 8267,60 лв., за което
по делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства за
тяхната направа.
Ответното
дружество претендира разноски в размер на 4806 лв., съгласно представен списък
на разноските по чл.80 ГПК и представени доказателства за тяхната направа.
На
ищците по съразмерност следва да се присъдят разноски в размер на 6283,38 лв.
/8267,60 лв. х 0,76/, а на ответното дружество се дължат разноски по
съразмерност в размер на 1153,44 лв. /4806 лв. х 0,24/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕХМАШ- БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, район Тракия, ж.к. Югоизточна промишлена зона, ул.
„Недялка Шилева“ № 5, да заплати
общо на Е.С.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********, и Л.В.К., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, законни наследници на В.В.К., ЕГН **********, починал на ***г.,
следните суми: 76 088.57 лв. /седемдесет и шест хиляди осемдесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща част от общо задължение на ответника от 95110.71
лева - незаплатен остатък от продажната цена, дължима по договор за покупко- продажба
от 18.09.2014 година, обективиран в нотариален акт № 154, том III, рег. № 4074, нот. дело 491 от 18.09.2014 година на ***
Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74,
дело 1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 02.03.2015 г., сключен между „ТКС“ ООД и В.К.;
4863.04
лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и три лева и четири стотинки/, част от общо
задължение на ответника в размер на 6078.80 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неизпълнение на задълженията към В.В.К., равно на законната лихва върху главница в размер на 624 000 лева, за
периода 19.09.2015 година до 23.10.2015 година; 3867,84 лв. /три хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и
четири стотинки/, мораторна лихва за забава върху главница в размер на
76 088,57 лв., за периода от 18.10.2016. до 18.04.2017г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска до
пълния предявен размер от 31 238,58 лв. и за периода 19.04.2017г. – 03.11.2020г.,
както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата 76 088,57
лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 04.11.2020г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХМАШ- БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, район Тракия, ж.к. Югоизточна промишлена зона, ул.
„Недялка Шилева“ № 5, да заплати „ТКС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Богомил“ № 59, следните суми: 8128.11
лв. /осем хиляди сто двадесет и осем лева и единадесет стотинки/, представляваща част
от общо задължение на ответника от 10160.55 лева- незаплатен остатък от
продажната цена, дължима по договор за покупко- продажба от 18.09.2014 година,
обективиран в нотариален акт № 154, том III, рег. № 4074, нот. дело 491 от 18.09.2014 година на ***
Е.А.-А., вписан като акт № 25, том 74,
дело 1295/2014 година на Служба по вписванията-Пловдив; 79.11 лв.
/седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, част от общо задължение на ответника в размер на 98.98
лева, представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на задълженията към
него, равно на законната лихва върху главница в размер на 10160.55 лева, за
периода 19.09.2015 година до 23.10.2015 година; 413.18 лв. /четиристотин и тринадесет лева и осемнадесет стотинки/,
мораторна лихва за забава върху главница в размер на 8128.11 лв., за периода от
18.10.2016. до 18.04.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска до пълния предявен размер от 3337,05 лв. и за периода
19.04.2017г.– 03.11.2020г., както и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата 8128.11 лв., считано от датата на подаване на исковата молба-
04.11.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕХМАШ- БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, район Тракия, ж.к. Югоизточна промишлена зона, ул.
„Недялка Шилева“ № 5, да заплати
общо на Е.С.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********, и Л.В.К., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, сумата от 6283,38 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и три
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството по
гр. дело № 2690/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********, и Л.В.К.,
ЕГН **********, тримата с адрес ***, да
заплатят на „ТЕХМАШ- БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Тракия, ж.к. Югоизточна промишлена зона, ул.
„Недялка Шилева“ № 5, сумата от 1153,44 лв. /хиляда сто петдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща разноски за производството по
гр. дело № 2690/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: