№ 10949
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110128091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Е. Б. Л., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 288,25 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; 61,41 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.03.2022 г.;
22,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и 4,81 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019 г. до 11.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № 15805/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с Е. Б. Л. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К.П., ж.к. „Р.“, бл. ***, вх. „В“, ап. 65, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по размер. Поддържа, че нищо не дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД,
защото години наред плаща по 1000 – 1200 лв., а живее в гарсониера с площ от 44 кв.м.
Твърди, че от шест години няма радиатори и изразходва по 1 куб. вода.
1
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца заявява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с титулярство на вещно право на
ползване на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че Е. Б. Л. е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. С., общ. К.П., ж.к. „Р.“, бл. ***, вх. „В“, ап. 65. Ето защо и
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата e била потребител на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е
основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и Е. Б. Л. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
2
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис“ ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че в процесния имот отоплителните тела през
исковия период са били демонтирани, поради което няма изчислена топлинна енергия за
отопление на имот; през процесния период топлинната енергия за отопление, отдадена от
сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.,
на база пълната отопляема кубатура – 103 куб.м. съгласно списък с разпределение на
кубатурите, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на
04.10.2000 г.; в процесния имот е монтиран един брой водомер за топла вода, който е
отчетен на 01.05.2019 г. и 31.05.2020 г., а отчетеното количество топла вода за 2019/2020 г. е
било преизчислено към м.04.2020 г. и коригирано (увеличено) с +0,952 куб.м., поради
разлика в показанието на общия топломер в абонатната станция; през процесния период във
фактурите изготвени от „Топлофикация С.“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като
същата отпада след 2006 г.; технологичните разходи били извадени от общото количество
ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.
По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване за процесния период следва
да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият
възлиза на 386,80 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на 288,25 лв.
Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият
съдебен състав приема, че дължимата от ответницата главница за ТЕ за процесния период
(01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на претендираните от ищеца 288,25 лв., както
и сумата от 22,11 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
3
на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Само за пълнота и във връзка с възраженията на ответницата, че нищо не дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД, тъй като от 6 години няма радиатори и ползва по 1 куб. вода,
следва да се отбележи, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 2/2016г. на ОСГК на Върховния касационен съд, за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на
чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62
ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията
в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията
ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна
енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси,
включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
С оглед на така дадените разяснения, настоящият състав намира, че непоискана
доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за
сградна инсталация и отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено
надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до
абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от
топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в
сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот,
като остане потребител единствено на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и на енергията за общите части на сградата. В конкретната хипотеза от
експертното заключение по СТЕ се установява, че начислената топлинна енергия е за
отопление от сградната инсталация, както и за битово горещо водоснабдяване, като няма
начислена ТЕ за отопление на имот, поради демонтиране на отоплителните тела.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху изчислената главница за топлинна енергия в общ размер на
4
288,25 лв. за периода 15.09.2019 г. - 11.03.2022 г., определена от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза в размер на претендираните от ищеца 61,41 лв., поради което в предявеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да
бъде уважен
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата от 4,81 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 75 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 175 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ,
и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, или общо 700 лв. за
заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 691,05 лв.
Ответницата не е сторила и претендирала разноски, поради което такИ. не следва да й
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Р.“,
бл. ***, вх. „В“, ап. 65, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 288,25 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2018
г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Р.“, бл. ***, вх. „В“, ап.
65, ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; 61,41 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
11.03.2022 г.; 22,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № 15805/2022 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода 31.03.2019 г. до 11.03.2022 г. за сумата от 4,81 лв.
ОСЪЖДА Е. Б. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Р.“, бл. ***, вх. „В“, ап. 65,
да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 691,05
лв. – разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
5
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6