РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Перник, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720101388 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. М. срещу „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, с която се иска осъждане на ответното дружество да заплати
сумата от 520,00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС“ – стойността на заден ляв мигач на л.а. „ ******“, модел
************* с ДР № *************. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че на 16.05.2024 г. между страните е сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“, отнасящ се за лек автомобил „ ******“, модел *************
с ДР № *************. Пояснява се, че на ******, сутринта ищцата е установила, че МПС,
което било паркирано пред жилищния й блок е увредено - счупен бил заден ляв мигач.
Ответното дружество било своевременно уведомено, в резултат на което е заведена щета №
******************** Ответното дружество отказало да изплати застрахователно
обезщетение, въпреки че дължимата застрахователна премия е заплатена. Посочва се, че при
сключване на договора е бил извършен оглед на автомобила и мигачът е бил здрав. Не се
предявявани други претенции за заплащане на обезщетение за увредата му.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорва
исковата претенция. Не се оспорва обстоятелство, че за процесния период е налице
застрахователно правоотношение между страните по делото, предоставящо покритие
„Каско“ за автомобил марка „******“, модел ************* с ДР № *************,
обективиран в застрахователната полица № ********************, със срок на покритие
1
16.05.24 г. до 15.05.25 г. Посочва се, че по заведената щета е постановен отказ за изплащане
на обезщетение, тъй като посочената част от автомобила е била увредена към момента на
сключване на полицата по застраховка „Каско“. Посоченото увреждане не било описано в
протокола за оглед, но се установявало от направените снимки на огледа.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже следното: 1). валидно сключен застрахователен
договор към момента на застрахователното събитие; 2). настъпване на самото
застрахователно събитие; 3). уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в
срок; 4). установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ застрахователното
обезщетение да бъде заплатено.
По реда на чл. 146, ал.1 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че за периода от 00:00 часа на 16.05.2024 г. до 24.00 часа на
15.05.2025 г. е налице сключен между страните по делото договор за застраховка „Каско на
МПС“, отнасящ се за лек автомобил марка „******“, модел ************* с ДР №
*************, обективиран в застрахователната полица № ******************** ;
причинените вреди на лекия автомобил. Няма спор, че ищцовата страна е уведомила
ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие.
Основният спорен въпрос между страните се свежда до това съществувало ли е
твърдяното увреждане към момента на сключване на застрахователния договор.
В конкретния случай по делото е прието, без възражения от страните, заключение по
САТЕ. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло същото като обективно и компетентно
изготвено, от специалист в съответната област и приема въз основа на него, че към момента
на сключване на договора има наличие на увреда на заден ляв стоп / ведно с мигач/, което е
видно от направените към този момент снимки, но не може да се каже с категоричност дали
тези увреди са били със същата дълбочина и размери като установимите от снимките,
направени от ответника, при завеждане на щетата. Въз основа на направени проучвания
вещото лице посочва, че стойността на ремонта на увредената част на лекия автомобил е в
размер на 610,00 лева.
Съдът съобразява, че към момента на сключване на застрахователния договор е било
налице увреждане на задния ляв стоп на процесния автомобил, което обстоятелство не е
отразено в съставения протокол, чиято цел на съставяне е именно да отрази състоянието на
МПС към този момент и по този начин да се ограничи отговорността на застрахователя само
за уврежданията, които ще настъпят по време на действие на договора. Независимо че в
случая няма такова отразяване, съдът основавайки се на заключението на вещото лице и на
2
това, което се вижда от снимката, приложена към заключението, намира че действително е
била налична увреда на посочената част от автомобила, но категорично тя не е със същите
размери като установимата такава при извършения оглед на автомобила при завеждане на
щетата. В този смисъл съдът приема, че в срока на валидност на застрахователното
правоотношение е настъпило ново увреждане на застрахования автомобил, което
представлява покрит застрахователен риск и ответното дружество дължи заплащане на
стойността му.
С оглед на това, съдът приема предявеният иск за доказан по основание,
следователно в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
имуществени вреди срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ, респективно чл. 386, ал. 2 КЗ, при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице
(№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д.
№ 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и
решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о. относима при действието на
новия КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност
на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност (чл. 400, ал. 1 КЗ). В
този смисъл съдът намира, че стойността на увредата е в размера, посочен от вещото лице –
610, 00 лева, необходими за цялостна подмяна на детайла, като в случая е без значение
съотношението между съществуващото увреждане при сключване на договора и при
настъпване на застрахователния риск – дали и в двата случая се налага подмяна, доколкото
настъпилото увреждане на ****** само по себе си налага такава подмяна и меродавна е
нейната стойност. Съобразно принципа на диспозитивното начало съдът следва да уважи
претенцията до предявения размер – 520 лева.
По отговорността за разноски:
При този изход ищецът има право на разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът,
като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, цената на предявения иск,
продължителността на производството и реално извършената от процесуалния представител
на ищеца работа, и след като извърши съпоставка на претендираното адвокатско
възнаграждение 800 лв. с посочените в чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, които съдът взема като ориентир за пазарната цена на
адвокатските услуги, намира същото за основателно, като следва да се присъди
възнаграждение в размер на 400 лева.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 550 лв., представляващи държавна такса
3
- 50 лв., депозит за САТЕ - 100 лв. и адвокатско възнаграждение - 400 лв. , които следва да
му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „ Витоша“ № 89Б да заплати на Е. И. М., ЕГН **********,
с адрес: ********************, на основание чл. 386, ал. 2 КЗ сумата в размер на 520
/петстотин и двадесет/ лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС“ за застрахователно събитие, реализирано на ******–
стойността на заден ляв мигач на л.а. „ ******“, модел ************* с ДР №
************* .
ОСЪЖДА ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „ Витоша“ № 89Б да заплати на Е. И. М., ЕГН **********,
с адрес: ******************** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 550,00
/петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4